№ 117
гр. Провадия, 28.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело №
20213130101487 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В за приемане за
установено по отношение на КР. ДР. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.****, ул. „***” №35, вх.2, ет.7, ап.42 съществуването на вземане за сумата
от 3606.09лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№30038443817, сключен между страните на 31.07.2019 г.; 1558.32лв. –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2019г. до 04.11.2020г.;
1078.35лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст”; 2518.06лв. –
възнаграждение за закупена услуга „Флекси”, 309.98лв. – лихви за забава,
дължима от 26.08.2019г. /дата на изпадане в забава/ до 04.11.2020г. /дата на
предсрочна изискуемост/, 48.88лв. – мораторна лихва, дължима от
04.11.2020г. до 23.11.2020г., за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2961/2020г. на РС - ****, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №30038443817/31.07.2019г., по силата на който на
ответника е предоставена сумата от 3700 лева срещу задължение за връщане в
срок от 36 месеца. С част от сумата е рефинансирано друго нейно задължение
към „Профи Кредит България” ЕООД в размер на 3373.80лв., а останалата
сума от 326.20лв. превежда на длъжника. На 16.09.2019г. ответникът е подал
1
молба за промяна в погасителния план, с която декларира желание за
отлагане на 1 погасителна вноска. За тази цел на 24.09.2019г. е сключен анекс
№ 1 към договора, с който се договаря отлагане на погасяването на вноска №2
от утвърдения погасителен план. Претендира договорно възнаграждение и
заплащане на закупени допълнителни услуги. Сочи се, че длъжникът не е
погасявал в срок дължимите вноски по кредита, доколкото е погасил само
една пълна вноска от 13.09.2019г., поради което и съгласно условията на
договора и т. 12.3 от ОУ към него кредиторът е обявил предсрочната
изискуемост на дълга. Позовава се, че длъжника е уведомен за изгубване
преимуществото на срока с писмо, непотърсено от получателя. С направеното
плащане били погасени по услуга Фаст 31.65лв., по услуга Флекси – 71.94лв.
С оглед на изложеното настоява за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за заем. Позовава се, че разпоредбите на
договора и ОУ, които уреждат размер на ГПР противоречат на добрите нрави,
че възнаградителната лихва е над три пъти по-голяма от законната такава.
Признава дължимостта на главницата за падежирали вноски по кредита след
приспадане на сумата от 280.96лв., но не и по отношение на другите
претендирани вземания, начислени въз основа на неравноправни клаузи.
Твърди, че същите не са индивидуално уговорени, липсва методика на
формиране на годишния процент на разходите и не отговарят на изискавията
на закона. Настоява за отхвърляне на исковите претенции в частта извън
падежирали вноски.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В нарочна молба
поддържа претенциите.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Депозира молба, с която изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и се установява от представения договор, че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит
№30038443817/31.07.2019 г. По силата на договора ищцовото дружество е
предоставило на ответника кредит в размер на 3700 лева за срок от 36 месеца.
Видно от договора, размерът на погасителната вноска е 178.19 лева,
годишният лихвен процент е 41.00%, а ГПР е 49.05 %, като дължимата сума
по кредита е определена на 6414.76лева. Съгласно условията на т.15 от ОУ
при предоставяне на кредит заемателят е закупил допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“. С допълнителна услуга „Фаст“ по т.15.1 получава
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
С допълнителна услуга „Флекси“ по т.15.2 „Флекси“ потребителят получава
право да променя погасителния си план при изпълнение на съответните
специфични изисквания, описани в чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3.
2
По делото е представен анекс № 1 към договор за потребителски кредит
№ 30038443817/24.09.2019г. за отлагане на погасителна вноска. Видно от
същото страните са постигнали съгласие за отлагане на вноска № 2 от
погасителния план и за приемане на нов погасителен план. ГЛП остава 41 %,
а ГРП е в размер на 44.9%. Останалите разпоредби на договора остават
непроменени.
Видно от преводно нареждане /л.16/, сумата от 326.20 лева е преведена
от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка на
ответника на 31.07.2019г.
Представени са искане за отпускане на потребителски кредит от
31.07.2019г., стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити, ведно с допълнителна преддоговорна
информация, погасителен план към ДПК и погасителен план към Анекс №1
към ДПК, уведомително писмо за настъпила предсрочна изискуемост /без
данни за получаване/, извлечение /л.31/ по сметка към договор за
потребителски кредит №30038443817.
От заключението на назначената по делото ССчЕ, прието и неоспорено
от страните, става ясно, че периодично начисляваните задължения на
кредитополучателя съответстват на договорените в приложения към
процесния договор погасителен план. Последващи изменения в размера на
погасителните вноски не съществуват. Промяната е единствено вследствие
сключен анекс, с който страните се договарят да бъде отложена една
погасителна вноска, като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния
план и така вноските се променят на 37 броя, с краен срок на договора
25.08.2022г. Остатъкът от непогасената главница е в размер на 3606.09лв. и не
включва компоненти, различни от чистата стойност на отпуснатия кредит.
Установява се от вещото лице, че ответникът не е изпълнил задълженията си
по договора и същите са както следва: 3606.09лв. остатък главница,
1558.32лв. остатък възнаградителна лихва, изчислено до 04.11.2020г. /както е
исковата претенция/, остатък допълнителни услуги „Фаст“ – 1078.35лв. и
„Флекси“ – 2518.06лв. и 314.55лв. – мораторна лихва от 26.08.2019г. до
04.11.2020г. За периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислена лихва и
след приспадане на платените 2.91лв. същата остава дължима в размер на
311.64лв. към 04.11.2020г. В случай че мораторната лихва се изчислява за
периода 26.08.2019г. до 24.11.2020г., същата е в размер на 331.68лв., след
приспадане на 2.91лв. На 13.09.2019г. ответникът е внесъл 294.69лв., от които
93.91лв. за главница по първа погасителна вноска, 84.28лв. за
възнаградителна лихва по първа погасителна вноска, 103.59лв. за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ изцяло по първа погасителна вноска
и частично по втора погасителна вноска, 2.91лв. за лихва за забава по кредита
и 10лв. за такса по тарифа за разноски, направени от кредитора. За периода
25.10.2019г. до 25.10.2020г. непогасената възнаградителна лихва е в размер на
1528.26лв., а за период 25.10.2020г. до 04.11.2020г. е в размер на 30.06лв., или
общо 1558.32лв. ГПР не включва разходите на потребителя за предоставените
му допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Направените плащания извън
главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва са в размер на 113.59лв.,
3
платени за такси за извънсъдебно събиране и допълнителни услуги „Фаст” и
„Флекси”.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК и чл.79, ал.1 вр. 240 вр. 86 от ЗЗД. Предявен е след
провеждане на производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в
разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК,
наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията
на кредитора по него, както и размера на претендираната главница, договорно
възнаграждение и такова за закупени допълнителни услуги.
Безспорно се установи сключването на договор за кредит между
страните. От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответника, се констатира, че ищцовото дружество е изпълнило задължението
си по договора, като е предоставило сумата от 3700 лева, като със сумата от
3373.80лв. е извършено рефинансиране на друг договор, сключен между
страните, а сумата от 326.20лв. е била преведена по посочената от
кредитополучателя банкова сметка.
По отношение на породеното между страните облигационно
правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на
дължимата погасителна вноска.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В ГПР не се включват допълнително закупените
услуги, на основание чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК.
Не се установява договорът да е сключен при заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че максималният размер на
годишният лихвен процент не може да е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
4
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Установеният в договора размер на годишния процент на разходите от 49.05
% e съобразен с изискванията на посочената разпоредба.
Спорен по делото е въпроса касателно предсрочната изискуемост на
дълга и по-конкретно упражнил ли е кредиторът надлежно потестативното
право да направи вземанията си изискуеми преди уговорения срок.
Настоящият състав приема, че независимо от обстоятелството, че
ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, даденото разрешение в ТР № 4/2013 година на ОСГТК, ВКС разрешение
за необходимостта от нарочно изявление до длъжника за предсрочната
изискуемост намира приложение. Противното би означавало
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити.
В настоящия случай изявлението на ищеца за обявяване на предсрочна
изискуемост не е достигнало до длъжника. Въпреки това в случая следва да
намери приложение приетото от ВКС в Решение №60009/02.06.2021г. по гр.
д. № 2891/2019г., че с връчване препис от исковата молба, ведно с
уведомителното писмо, се съобщава предсрочната изискуемост, тоест
считано от 09.09.2021г.
Доколкото на ответника е отнето преимуществото на срока, а
длъжникът не твърди и не доказва да е погасил дълга, то следва извода, че
претенцията за неиздължена главница е доказана по основание и размер.
По отношение на претенцията за заплащане на договорно
възнаграждение, съдът съобразява следното:
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за
да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР.
В случая, определеният в договора размер на ГПР от 49.05 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният лихвен
процент е 41 %, поради което и съдът приема, че цената на кредитирането не
е свръх прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице
някоя от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 -19 от ЗЗП, тъй като клаузите не
създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на
длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение.
Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни,
поради което ответникът дължи заплащане на възнаградителна лихва /така,
Решение от 25.10.2019 г. по в.т.д. № 1256/2019 г. на ВОС/.
По допълнителни услуги Фаст и Флекси:
5
Съдът намира, че предявените вземания, представляващи
възнаграждение за закупена услуга Фаст и възнаграждение за закупена услуга
Флекси по твърдените от ищеца хипотези на възникване и начин на
формиране, противоречат на добрите нрави и са неравноправни по смисъла на
чл.143 ЗЗП, поради следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Същевременно е налице изрична забрана, съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита. За да е допустимо събирането на
такава такса за допълнителни услуги, същата следва да не попада в обхвата на
цитираната в ал. 2 забрана.
Като прецени съдържанието на конкретните клаузи за такси за
комисионни и допълнителни услуги, се налага извод, че уговарянето им
противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент
функции. Настоящият съдебен състав намира, че чрез горепосочените услуги
кредиторът се домогва да набави допълнителни плащания извън
предвидените в закона, и то в размер близък до чистата стойност на
отпуснатия кредит. Наред с това клаузата е нищожна и на основание чл.146,
ал.1 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като
възнаграждението е отнапред определено, при липса на сигурност за
осъществяване на насрещната престация от финансовата институция, което
като води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и тези на потребителя.
Горното обуславя извод за неоснователност на претенциите за
незаплатени възнаграждения за закупени услуги „Флекси” и „Фаст” и
исковата претенция трябва да бъде отхвърлена в тази част.
Вземането за такси за извънсъдебно събиране е възникнало под условие
за настъпил падеж на главните задължения, с оглед твърденията на „Профи
Кредит България” ЕООД, изложени в исковата молба. Съобразно
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за
таксата. Така с уговарянето на таксата, на практика се постига заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято
дължимост дефакто е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. С
оглед изложеното съдът приема, че подобна клауза противоречи на чл. 33
ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Освен това начислената от кредитодателя такса по
естеството си касае покриване на разход по управление на кредита. Поради
това заплащането им от потребителя, съответно претендирането им, колидира
и със забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
6
На следващо място от заключението на ССчЕ се установява, че
заемателят е извършил плащания по договора, от които 113.59лева са
отнесени за погасяване на такса за извънсъдебно събиране, допълнителна
услуга Фаст и Флекси. Тъй като плащането въз основа на нищожна договорна
разпоредба се явява лишено от основание, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗЗД то
подлежи на реституция. Ето защо недължимо извършените плащания следва
да се отнесат към мораторната лихва, на основание чл.76 от ЗЗД. Същата
безспорно се дължи, с оглед падежиралите вноски и забава на погасяване на
същите. Доколкото вещото лице изчислява мораторната лихва в общ размер
на 334.59лв. за периода 26.08.2019г. до 24.11.2020г. /в исковата молба
обезщетението за забава е отделено в две претенции/, то след приспадане на
сумата от 2.91лв. платена лихва и 113.59лв., дължимата мораторна лихва е в
размер на 218.09лв. До този размер трябва да се уважи исковата претенции за
мораторни лихви.
В обобщение, като дължими съдът намира претенцията за главница в
размер на 3606.09лв., 1558.32лв. – договорно възнаграждение, изчислено за
периода 25.10.2019г. до 04.11.2020г., 218.09лв. – мораторна лихва, изчислена
за периода 26.08.2019г. до 24.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. В останалата част исковете следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от спора, на ищеца следва да се присъдят сторените по
делото разноски, съобразно уважената част от иска. На осн.чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение на ищеца в размер на 100
лева, в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, като съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни
заседания и процесуалната активност на представителя. Така определеният
размер следва да се съобрази при изчисляване на разноските на ищеца
съобразно уважената част от иска. Ето защо, при уважен материален интерес
от 5382.60лева и общо признати разноски за държавна такса – 117.50лева,
депозит вещо лице – 350лв. и юрисконсултско възнаграждение 100лева, се
присъждат 334.95 лева.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014г. на ОСГТК съдът
следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното
производство. В случая предвид установения размер на вземането, съдът
намира, че дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в
размер на 137.51лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Същевременно от ответната страна е искано присъждане на разноски,
които следва да се присъдят, съразмерно с отхвърлената част. Предвид че адв.
Д. е предоставила на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата, то ищецът следва да бъде осъден да й заплати
сумата от 322.08 лева за адвокатско възнаграждение по настоящото
производство, на основание 38, ал.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно
отхвърлената част от иска.
7
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
КР. ДР. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****, ул. „***” №35, вх.2,
ет.7, ап.42 дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№49, бл.53Е, вх.В сумата от 3606.09лв. /три хиляди шестстотин и шест
лева и девет ст./, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит №30038443817, сключен между страните на 31.07.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, 1558.32лв.
/хиляда петстотин петдесет и осем лева и тридесет и две ст./ – договорно
възнаграждение, дължимо за периода 25.10.2019г. до 04.11.2020г.; 218.19лв.
/двеста и осемнадесет лева и деветнадесет ст./ – мораторна лихва, дължима
от 26.08.2019г. до 23.11.2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2961/2020г. на РС - ****, на осн. чл. 422, ал.1 вр.
чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 вр. чл.86 ЗЗД , като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.86 ЗЗД
за разликата над уважения размер от 218.19лв. до предявения размер от
358.86 лв., претендирана мораторна лихва.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” №49, бл.53Е, вх.В срещу КР. ДР. Г. , ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.****, ул. „***” №35, вх.2, ет.7, ап.42 иск с правно
основание чл. 422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
приемане за устновено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1078.35лв.
/хиляда седемдесет и осем лева и тридесет и пет ст./ – възнаграждение за
закупена услуга „Фаст” и сумата от 2518.06лв. /две хиляди петстотин и
осемнадесет лева и шест ст./ – възнаграждение за закупена услуга „Флекси”.
ОСЪЖДА КР. ДР. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****, ул.
„***” №35, вх.2, ет.7, ап.42 ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” №49, бл.53Е, вх.В сумата от 334.95
лв. /триста тридесет и четири лева и деветдесет и пет ст./ , представляваща
направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 137.51лв.
/сто тридесет и седем лева и петдесет и една ст./, представляваща
направени в заповедното производство разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК №
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България”
№49, бл.53Е, вх.В ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 ЗА на адвокат
В.К. Д. от АК-****, личен номер на адвокат №***** и адрес на упражняване
8
на дейността: гр.****, бул. „****“ №61, офис 35, сумата 322.08 лв. /триста
двадесет и два лева и осем ст./, представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатно оказана адвокатска помощ, съразмерно с отхвърлената част.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
9