Определение по дело №204/2019 на Окръжен съд - Ловеч

                О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И    Е

                                           

                                               №……

 

                                 Гр.Ловеч, ….......2019 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                                    ПОЛЯ ДАНКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:                  

                                                                     ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря………………като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева ч.гр.д. № 204 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 152, представлявано от Изпълнителния директор Б.З., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.М. против Определение № 1691 от 13.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 133/2018 г.  по описа на PC Ловеч, с което е обезсилена издадената в негова полза  заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 104/10.01.2018 г. срещу длъжника Г.В.Р., с ЕГН **********.

Счита, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че въз основа на подадено заявление от „Техномаркет България" АД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 388/11.01.2018 г. е образувано ч. гр. д. № 133/2018 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 104/11.01.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Г.В.Р. да заплати на „Техномаркет България" АД 694.11 лв. - главница, законна лихва за забава от 29.11.2017 г., когато задължението е станало изискуемо, до окончателното изплащане на сумата, както разноски в производството.

Твърди, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, и след уведомяването на кредитора в едномесечния срок по чл. 415 ГПК от страна на „Техномаркет България" АД е предявен иск за установяване на вземането му срещу Г.В.Р., в резултат на което е образувано гр. д. № 2236 по описа на PC Ловеч за 2018 г.

Посочва, че в обжалваното определение съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал.5 от ГПК за прекратяване на производството и обезсилване на процесната заповед поради липса на доказателство, че заявителят е предявил установителен иск в едномесечния срок, който е изтекъл на 30.11.2018 г. Счита този извод на съда за неправилен, тъй като съобщението с Разпореждане № 3039/01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 133/2018 г. за предявяване на иск за установяване на вземането е получено от дружеството на 29.10.2018 г. Твърди, че „Техномаркет България" АД е изпълнило дадените указания и на 08.11.2018 г. е депозирана искова молба за установяване на паричното задължение. Към частната жалба представя копие на искова молба с вх.№ 11623 от 08.11.2018 г., ведно с копие от исковата молба, предназначена за входиране и прилагане към заповедното производство и товарителница, с посочено съдържание на пратката. Излага, че представената искова молба с вх.№ 11623/08.11.2018 г., въз основа на която е образувано гр.д. № 2236/2018 г. по описа на PC - Ловеч, е адресирана до PC - Ловеч по ч.гр.д. № 133/2018 г.

Позовава се на разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК, според която ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК. Твърди, че в конкретния случай искова молба вх.№ 11623/08.11.2018 г. е била адресирана изрично до Районен съд - гр. Ловеч по ч.гр.д.№ 133/2018 г., т.е. по заповедното производство. Обстоятелството, че същата не е била докладване на съдията докладчик по заповедното производство, а директно е образувано ново производство под № 2236/2018 г. по описа на PC - Ловеч, не може да се вмени във вина на заявителя „Техномаркет България" АД и не може да се приеме, че по този начин не е спазено изискването за представяне на доказателства за предявяване на иска в едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК и съответно да обуслови приложението на последиците по чл.415, ал.5 ГПК.

На следващо място посочва, че към исковата молба с вх.№ 11623 от 08.11.2018 г. е бил прикачен още един екземпляр, предназначен за прилагане към заповедното производство. Затова счита, че е изпълнил задължението си за представяне на доказателства за изпълнението на изискванията по чл.415, ал.4 от ГПК. Не оспорва, че съдът не следи служебно за това задължение, но предвид седалището и адресът на управление на дружеството заявител и седалището на РС-Ловеч, единственият възможен вариант за депозиране на исковата молба е бил чрез пощенска пратка, за което свидетелства и представената товарителница. В нея изрично е посочено, че се касае за пратка със съдържание „искова молба ч.гр.д. 133/2018г., V състав", адресирана до РС-Ловеч.

Навежда и доводи, че в трайната съдебна практика липсва точно определен начин, по който заявителят следва да представи доказателство за предявения установителен иск или установен с нормативен акт образец на такъв документ. Счита, че в конкретния случай изпращането на пратка до заповедния състав и изрично посочен № на ч. гр.д. с достатъчен брой екземпляри от исковата молба, ведно с изрично отбелязване на един от тях да се приложи към заповедното производство, са достатъчно действия на заявителя, с които изискването на чл. 415, ал. 5 от ГПК е изпълнено.

Счита, че въпреки ненадлежното администриране на исковата молба чрез докладване на съдията по заповедното производство и прилагането й по кориците на същото, следва да се приеме, че дружеството е спазило изискването по чл.415, ал.5 във вр. сал.4 от ГПК за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявяването на иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Моли въззивния съд да отмените изцяло Определение № 1691 от 13.12.2018 г., постановено по ч.гр. дело № 133/2018 г. по описа на РС -Ловеч, с произтичащите от това законови последици.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

От представените по ч.гр.д. № 133/2018 год. по описа на ЛРС доказателства се установява, че частният жалбоподател е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. След извършената проверка районният съд е издал заповед № 104/11.01.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Същата е връчена на длъжника Г.В.Р. при условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане № 3039/01.10.2018 год., районният съд с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя „Техномаркет България" АД, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника и го предупредил, че при непредставяне на доказателства за предявяване на иска в посочения срок, съдът ще обезсили издадената заповед за изпълнение. Видно от приложеното по делото съобщение, препис от това определение е връчено на заявителя на 29.10.2018 год. 

На 13.12.2018 год. ЛРС е постановил обжалваното определение № 1691, с което е обезсилил изцяло издадената в полза на „Техномаркет България" АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на основание чл.415, ал.5 от ГПК. В мотивите на същото е прието, че по образуваното заповедно производство – ч.гр.д. № 133/2018 г. по описа на ЛРС заявителят не е представил доказателства за предявен срещу длъжника установителен иск в едномесечния срок, който е изтекъл на 30.11.2018 г.  Пред въззивния съд частният жалбоподател представя копие от искова молба вх. № 11623/08.11.2018 г. и втори екземпляр от същата с молба за приложение по ч.гр.д. № 133/2018 г.

При тези данни настоящата инстанция счита, че обжалваното определение на Ловешкия районен съд е правилно и законосъобразно.  В разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК законодателят категорично е посочил задължението на заявителя да представи пред съда доказателства, че е предявил иска за установяване на вземането  си в предвидения в ал.4 едномесечен срок, като е указана и последицата от неизпълнението на това задължение – обезсилване на издадената заповед за изпълнение. Доказването на факта на предявяване на иска в срок е в тежест на молителя. „Представянето” на посочените доказателства по смисъла на чл.415, ал.5 от ГПК предполага не само да предяви иск пред гражданския съд за вземането си, но и да представи пред заповедния съд писмени доказателства за този факт. Това уведомяване на практика става чрез подаване на заявление с приложено към него копие от исковата молба и данни за депозирането й, или издаването на удостоверение от съда, пред който е образувано исковото производство. Ако иска действително е предявен в срок, но не са представени доказателства за това пред съда, който е издал заповедта за изпълнение, заповедта подлежи на обезсилване. Без правно значение е обстоятелството, че във въззивното производство по обжалване на определението за обезсилване на заповедта се представят доказателства за предявяване на иска. Съдът не е задължен служебно за извършва проверка дали исковата молба за установяването вземането е депозирана в съда в указания едномесечен срок, дори и в случаите когато районният съд по заповедното и исковото производство е един и същ. В случая дори и представената с частната жалба разписка за изпращане на пратка до ЛРС на 07.11.2018 год. не би могла да обоснове друг правен извод, тъй като от направеното отбелязване се установява, че изпратена искова молба по ч.гр.д. № 133/2018 г. по описа на ЛРС. След нейното получаване и входиране в регистратурата на ЛРС е образувано гр.д. № 2236/2018 г. по предявения установителен иск. От страна на частния жалбоподател не се доказва по безспорен начин, че в изпратената пратка се е съдържала и искова молба с направено отбелязване за прилагане по ч.гр.д. № 133/2018 г., какъвто екземпляр е приложен към частната жалба. При извършена служебно от въззивния съд справка по образуваното гр.д. № 22346/2018 г. по описа на ЛРС не се установи такъв екземпляр, а единствено 2 бр. искови молби, от които един за образуване на делото и втори за връчване на ответната страна.

По въпроса за приложението на чл. 415, ал. 5 от ГПК /чл. 415, ал. 2 от ГПК преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г. / има формирана практика на ВКС, която е непротиворечива и съобразена от районния съд ( Определение № 337/ 04.05.2012 г. по ч. гр. д. № 273/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 483/05.10.2009 г. по ч. т. д. № 444/2009 г. на І-во т. о. на ВКС; Определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на І-во т. о. на ВКС; Определение № 374/27.05.2010 г. по ч. т. д. № 325/2010 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС; Определение № 452/25.06.2010 г. по ч. т. д. № 241/2010 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС; Определение № 115/11.02.2010 г. по ч. т. д. № 91/2010 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС; Определение № 236/11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г. на ІІІ-то гр. о. на ВКС; Определение № 282/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ІІ-ро т. о. на ВКС.

Поради изложените съображения настоящата инстанция също счита, че заявителят не е изпълнил вмененото му от закона и изрично указано от съда задължение за представяне в едномесечен срок на доказателства за предявяването на иска за установяването на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Ето защо частна жалба на „Техномаркет България" АД против определение № 1691/13.12.2018 год., постановено по ч.гр.д. № 133/2018 год. на ЛРС следва да бъде оставена без уважение, тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат.

Водим от горното съдът

 

                          О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И    :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 152, представлявано от Изпълнителния директор Б.З., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д.М. против Определение № 1691 от 13.12.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 133/2018 г.  по описа на PC Ловеч, с което е обезсилена на основание чл.415, ал.5 от ГПК издадената  в полза на жалбоподателя срещу длъжника Г.В.Р. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и прекратено производството по делото.

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              1.

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                              2.