ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
гр. Бургас, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500125 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413,
ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“
- ЕООД – гр.София, против Разпореждане №9869/23.12.21г., постановено по
ч.гр.д.№8301/21г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Щ. Г. Л., за
заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 22.33 лева, за периода
29.07.19г. – 29.07.19г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед
за изпълнение по отношение на претендираната сума. В частната жалба е
цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно
възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от
която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е
приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по
чл.411, ал.2, т.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба,
взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 26.11.21г., е подадено заявление по
чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу Щ. Г. Л., за
1
присъждане на суми по договор за потребителски кредит „Стандарт“
№30035047459/12.02.2019г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за
потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата, но видно от
договора – 900 лева; изложени са твърдения за договорени 24 погасителни
месечни вноски, всяка в размер на 53.25 лева съгласно погасителен план и
падеж на всяка вноска – 1-во число на месеца. Изложени са твърдения за
уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като
се твърди, че същото не е заплатено и е в размер на 22.33 лева. Представя
договор за кредит „Стандарт“, №№30035047459/12.02.2019г., общи условия,
погасителен план.
Заявителят твърди, че длъжникът е платил 5 погасителни вноски и е
изпаднал в забава на 02.04.2019г., а предсрочна изискуемост е обявена на
29.07.19г. Но предвид обстоятелството, че договорът е сключен на 12.02.19г.,
съобразно погасителния план първата вноска се дължи на 01.03.19г., а според
заявителя длъжникът е заплатил 5 вноски, то забавата е настъпила най-рано
на 01.08.19г.
Претендира се присъждане на договорна лихва, в размер на 23.33
лева за периода 29.07.2019г. – 29.07.2019г. ? – един ден, но не се излагат
съображения как е формиран нейния размер и в размера на коя от
погасителните вноски е следвало да се включи. Видно от погасителния план
не съществува вноска за договорна лихва в такъв размер.
По заявлението е издадена Заповед №3836/23.12.21г. за следните
суми: 749.76 лева - главница; 151.61 лева – лихва за забава, 51.87 лева –
съдебно – деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд, пред вид така установените факти и като
съобрази Закона намира, че разпореждането в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Независимо от принципното становище на въззивната инстанция,
основано на Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II
г. о., че няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера
на законната лихва, доколкото противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
2
двукратния размер на законната лихва, стига да не се надвишава законовия
размер на ГПР, в настоящия случай е налице конкретна особеност. Както вече
бе казано по-горе, налице са противоречия в твърденията на заявителя, както
досежно момента на изпадане в забава на длъжника, така и относно
извършените от него плащания. Налице е неяснота как е формиран размера на
претенцията за договорна лихва, претердирана за един ден 29.07.2019г. –
29.07.2019г. и за коя от месечните погасителни вноски се отнася, след като е
налице твърдение, че са погасени изцяло 5 вноски.
Поради изложените съображения разпореждането, с което
заявлението е отхвърлено в тази част като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №9869/23.12.21г., постановено по
ч.гр.д.№8301/21г. на Районен съд Бургас, в частта, с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател по чл.410 ГПК, срещу Щ. Г. Л., за
заплащане на договорно възнаграждение, в размер на 22.33 лева, за периода
29.07.19г. – 29.07.19г.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3