Решение по дело №562/2018 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 350
Дата: 30 октомври 2018 г. (в сила от 30 октомври 2018 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20181700500562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                350                 30. 10. 2018г.                             град Перник

 

Пернишкият окръжен съд

на 30. 10. 2018г.,

в закрито съдебно заседание в следния състав :

                                                                 Председател :   Методи Величков

                                                                        Членове :    Радост Бошнакова

                                                                                             Кристиан Петров

като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 562 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

          Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6, предл. 2-ро от ГПК.

          Същото е образувано по жалба от ЕТ „Ж.Т.– П.“, с ЕИК *********, от гр. Перник, ***, представлявано от Ж.А.Т., с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 200881304545 по описа на ЧСИ А.В. с рег. № *** на КЧСИ, срещу протокол от 13. 09. 2018г. на ЧСИ В., с който е оставила без уважение искането на длъжника Ж.А.Т., като ЕТ „Ж.Т.– П.“ за прекратяване на изпълнителното делото. Жалбоподателят навежда доводи, че отказът е неправилен и незаконосъобразен, поради което моли да бъде отменен и ЧСИ В. да бъде задължена за прекрати изпълнителното дело на основание чл.435, ал.2 от ГПК. Твърди, че делото е образувано на през 2008г., като последното валидно и законосъобразно изпълнително действие по него е извършено на 24. 10. 2008г. Позовава се на тълкувателно решение, постановено по тълкувателно дело № 2 / 2013г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че отказът е незаконосъобразен и поради обстоятелството, че е немотивиран.

Насрещната страна „Българо – Американска кредитна банка“ АД гр. София, /“БАКБ“ АД/, чрез юрисконсулт К.Е., е подала възражение. С него изразява становище, че жалбата се явява допустима, но по същество е неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

ЧСИ В. е изложила своите мотиви по реда на чл. 436, ал.3 от ГПК. С тях е изразила становище, че жалбата се явява неоснователна.

Пернишкият окръжен съд намира, следното :

Съобщението за постановения отказ от ЧСИ В. е получено от Ж.Т.на 14. 09. 2018г., а жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна на 17. 09. 2018г.  – т.е. подадена е в срок, дължимата държавна такса от 25лв. е внесена по сметка на Пернишкия окръжен съд и тя подлежи на разглеждане по същество. Разглеждайки жалбата по същество, Пернишкият окръжен съд намира следното :

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1 т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26. 06. 2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС : когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д“,  ГПК отм.) нова погасителна давност за вземането започва да тече  от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

Изпълнително дело № 200881304545/2008г. по описа на ЧСИ А.В. е образувано на 09. 09. 2008г., въз основа на молба от взискателя „Българо – Американска кредитна банка“ АД гр. София, /“БАКБ“ АД/, срещу длъжниците ЕТ „Ж.Т.– П., представлявано от Ж.А.Т. и срещу Л.Д.С.. Към молбата е представен и изпълнителен лист, издаден на 15. 07. 2008г., на основание чл. 418, ал.2 от ГПК, по гр. д. № 19183 / 2008г. на Софийски районен съд, съгласно който, длъжниците  ЕТ „Ж.Т.– П., представлявано от Ж.А.Т. и Л.Д.С. следва да заплатят на „Българо – Американска кредитна банка“ АД гр. София сумата 87 308,50 евро – главница по договор за предоставяне на банков кредит от *** и анекси към него, ведно със законната лихва от 10. 07. 2008г. до окончателното изплащане на задължението, просрочена лихва от 4 744,62евро за периода от 20. 02. 2008г. до 10. 07. 2008г., дължима лихва от 698,86евро от 20. 06. 2008г. до 10. 07. 2008г., дължима лихва за забава  от 2 145,75евро за периода от 20. 02. 2008г. до 10. 07. 2008г. и направените по делото разноски в размер на 6 212,08лв.

С молбата е поискано налагането на възбрана върху два апартамента /№** и №**/, масивна жилищна сграда със ЗП 256 кв. м., заедно с УПИ IV-3148 от кв.89 по плана на гр. Перник, кв. „***“ и недвижими имот, представляващ самостоятелни обекти, подробно описани в четири раздела, като всичките тези недвижими имоти се намират в гр. Перник. Направено е искане на основание чл.499 от ГПК в призовката за доброволно изпълнение да бъде посочена датата за описа и оценката на недвижимите имоти, тъй като върху тях ще се насочи принудителното изпълнение.

Видно от трите приложени нотариални актове, всичките имоти, срещу които взискателят “БАКБ“ АД е заявил, че ще насочи принудителното изпълнение и за които е поискано налагането на възбрана и извършването опис и оценка, са ипотекирани в полза на взискателя, съответно на 07. 07. 2004г., на 23. 03. 2006г. и на 29. 12. 2006г.

С разпореждане от 09. 09. 2008г. на ЧСИ е разпоредено да се връчат на длъжниците ПДИ, наложени са поисканите възбрани и е насрочен опис на недвижимите имоти за 24. 10. 2008г. от 11.00ч.

На 24. 10. 2018г. ЧСИ В. е извършила описи и на четирите недввижими имота /л.65 – л.69 от изп. дело/.

          С молба вх. № 04017 / 30. 10. 2008г. взискателят на основание чл. 432, ал.2 от ГПК е поискал спиране на изпълнителното производство,  поради предложение от длъжниците за доброволно погасяване на остатъка от дължимите суми. Със съобщение изх. № 04199 / 04. 11. 2008г. адресирано до него, получено на 07. 11. 2008г.,  ЧСИ В. го е уведомила, че на основание чл. 432, ал.2 от ГПК спира изпълнителното производство /л.70 и л.76 от изп. дело/.

          С молба вх. № 1062 от 25. 01. 2012г. взискателят е направил искане за подновяване на изпълнителните действия по изпълнителното дело, като бъде насрочена дата за публична продан на изнесените имоти. Със съобщение изх. № 1324 / 11. 02. 2012г. ЧСИ В. го е уведомила, че описите и оценките на имотите, които са били извършени през м. октомври 2008г. не са актуални, поради което не би могло да се насрочат продажби на имотите. Това съобщение е било получено на 14. II. 2012г. /л.80 и 82 от изпълнителното дело/.

          С молба вх. № 5497 / 18. 05. 2012г. взискателят е поискал да се извърши нова оценка на всичките имоти /л.91 и 92 от изпълнителното дело/ и по този начин изпълнението е продължило.

          Основният въпрос в конкретния казус е дали тече две годишния срок за перемиране по реда на чл. 333, ал.8 от ГПК, за времето когато изпълнителното производство е било спряно по реда на чл. 432, ал.2 от ГПК – по искане на взискателя. В тази насока Пернишкия окръжен съд намира следното :

Установи се, че за периода от  04. 11. 2008г. до 25. 01. 2012г., т.е. за период повече от две години, изпълнително производство е било спряно по молба на взискателя, на основание чл.332, ал.1, т.2 от ГПК.

Основанието за прекратяване, заложено в разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е свързано с изтичането на 2 годишен срок, през който взискателят не е предприел изпълнителни действия, което житейски е обосновано с предположението, че той е загубил интерес от продължаване на процеса. Перемпцията е изключена в случаите когато взискателят не може да предприема действия поради наличието на процесуална пречка, обусловила спирането на производството – всички хипотези на чл. 432, ал.1, с изключение на тази по т.2 от ГПК. Когато обаче самото спиране е в резултат от волята на взискателя, такава пречка няма и ако в рамките на двегодишния преклузивен срок взискателят не поиска възобновяване, и то чрез конкретно изпълнително действие, съдебният изпълнител е длъжен да констатира осъществяването на фактически състав на основанието за прекратяване.

След като по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия в периода от 04. 11. 2008г. до 25. 01. 2012г., по спряното по молба на взискателя изпълнително дело, то производството по същото се е прекратило по силата на закона, с изтичането на 2 годишния срок от предприемане на последното изпълнително действие, което е било преди депозиране на молбата за спиране – извършването на описи и оценка на четирите недвижими имоти на 24. 10. 2008г. В този смисъл е и Решение № 45 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61273/2016 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо характер на незадължителна, но константа съдебна практика на ВКС, в което се приема, че молбата на взискателя по чл. 329, б. "б" ГПК (отм.) /съответен на чл. 432, ал.1, 2. ГПК/ за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното тълкуване е в противоречие със закона /чл. 113 ЗЗД/ и на практика би означавало изпълнителният процес да не приключи никога, респективно срокът на давността, с изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение на вземането, да зависи от волята на кредитора, т. е. да се дерогира действието на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на давностните срокове.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна, тъй като отказът на ЧСИ А.В. от 13. 09. 2018г. да прекрати изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Що се отнася до представените с писмения отговор на банката, формулиран като „възражение“ две извънсъдебни споразумения от 04. 06. 2015г. и от 19. 02. 2015г., съдът следва да отбележи, че те може да имат отношение към теченето на давностния срок, но нямат отношение към перемирането на изпълнителното производство, което настъпва по силата на закона – чл. 333, ал.8 от ГПК.  

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

  Р   Е   Ш   И   :

 

Отменя по жалба  с рег. № 20750 / 17. 09. 2018г. на ЕТ „Ж.Т.– П.“, с ЕИК *********, от гр. Перник, ***, представлявано от Ж.А.Т., с ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 200881304545 по описа на ЧСИ А.В. с рег. № *** на КЧСИ, протокол от 13. 09. 2018г. на ЧСИ В., с който е оставила без уважение искането на длъжника Ж.А.Т., като ЕТ „Ж.Т.– П.“ за прекратяване на изпълнително дело № 200881304545.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател :                      Членове  :   1.                         2.