Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,28.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VІІІ
граждански състав,в публичното съдебно заседание на 14.09.2017 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ
КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1694 по описа за
Делото е
образувано по предявен на 18.04.2017 г. от К.Х.И. с ЕГН **********
***,чрез адв.М.М. *** офис 3,против Н.А.И. с ЕГН **********
***/с адрес за призоваване гр.Враца шивашкото ателие до кафене
”Давидов”/ иск
с правно основание чл.49 от СК-за прекратяване сключения
между страните граждански брак без произнасяне по въпроса за вината.Ищецът иска
и след прекратяването на брака да му бъде предоставено ползването на семейното
жилище в гр.Враца ***********,което било собственост на неговите родители,които
му го били ”приписали” преди няколко години,като ответницата нямала никакъв
принос при придобиването му.
Ищецът
твърди,че с ответницата имали сключен граждански брак от
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата е постъпил отговор,чрез адв.М.Д. ***
офис 3. Исковата молба била изпълнена с неверни факти и обстоятелства.Причината
за разстройството била извънбрачна връзка на ищеца.
Предявява
насрещен иск-бракът да бъде прекратен по вина на ищеца.Многократно по време на
брака била подлагана на домашно насилие/побои/.В сервиза била нападната с
лопата.Също иска да й бъде предоставено ползването на семейното жилище.
Ищецът
не е дал отговор.
В
с.з.,ответницата е оттеглила искането си за произнасяне по въпроса за вината за
разстройството в брака.
По
делото са представени следните допустими и относими писмени доказателства:
-удостоверение
за сключен
граждански брак,видно от което страните са в брачни отношения,като бракът е бил
сключен на 22.11.1984 г. в гр.Враца,за което е бил съставен акт за граждански
брак №0583 на Община Враца;
-нот. акт №150
т.ІІ рег. №4028 дело №564/1999 г. на нотариус с район на действие ВРС Снежана
Петкова,с който ищецът е закупил от Х.И.И.и Е.Г.И.,и двамата от
гр.Враца,апартамент №24 в гр.Враца ул**********,състоящ се от три стаи,кухня и
сервизни помещения,със застроена площ от 81.19 кв.м.,заедно с избено помещение
и ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;
-нот. акт №113 т.І
рег. №4296 дело №243/2012 г. на нотариус с район на действие ВРС Ивайло
Лиловски,с който ответницата е закупила от В.Й.А.и Е.З.А.,и двамата от гр.Враца
кв.Кулата,поземлен имот с идентификатор 12259.1003.308, находящ се в гр.Враца
кв.*******,с площ от 480 кв.м.,ведно с построените в имота едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 64 кв.м.,едноетажна постройка на допълващо
застрояване със застроена площ от 9 кв.м.,едноетажна постройка на допълващо
застрояване със застроена площ от 20 кв.м.,едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 31 кв.м. и гараж със застроена площ от 22 кв.м.;
-решение
№308/12.06.2017 г. по гр. дело №1893/2017 г. на ВРС,с което ответницата е била
задължена да се въздържа от домашно насилие спрямо ищеца и на ответницата е
било забранено да го приближава,за срок от 12 м.;
-заповед за защита
по делото,с която ответницата е била задължена да се въздържа от домашно
насилие спрямо ищеца/в заповедта е отбелязано,че се издава вкл. въз основа на
решение №222/20.07.2017 г. по гр. дело №356/ 2017 г. на ВОС/.
След обсъждане на
наведените доводи и предвид събраните по делото доказателства,съдебният състав
намира за безспорно от фактическа и от правна страна следното:
Касателно
прекратяването на брака:
С оглед
принципа,че бракът е доброволен съюз и при изразеното от страните категорично
желание,че връзката между страните е трайно и сериозно увредена,Съдът приема, че
в брака е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство,основание по смисъла на
чл.49 ал.1 от СК същият да бъде прекратен.Връзката между страните явно вече е
само формална и продължаването й е в ничий интерес-нито на самите страни,нито
на Обществото като цяло.
Вината за
разстройството в брака:
Доколкото
ответницата е оттеглила искането си за произнасяне по въпроса за вината,Съдът
не дължи произнасяне.
Ползването на
семейното жилище:
Между страните е
безспорно,че семейното жилище е именно ап.24 в гр.Враца *********.Видно
от представения нот. акт,същото е със застроена площ от 81.19 кв.м. и се състои
от три стаи, кухня и сервизни помещения.
Ищецът е поискал
предоставяне на ползването с довода, че жилището било собственост на неговите
родители,които му го били ”приписали” и ответницата нямала никакъв принос за
придобиването.
Ответницата също е
поискала предоставянето, обвързвайки го с искането си бракът да бъде прекратен
по вина на ищеца.
Следва да се
отбележи,че заявените от страните основания са несъстоятелни.Съгласно чл.56
ал.1 изр.1 от СК,релевантното основание е жилищната нужда.
Семейното жилище
е предмет на иска за предоставяне, само ако не
може да се ползва от двамата съпрузи-когато не може да се раздели
за удобно ползване от двамата съпрузи по
начин,че да не е необходимо преустройство и няма условия да
се ползва общо от тях,поради изключително влошени отношения.В този
смисъл са разясненията,дадени с т.10 от ППВС №12/1971 г..Жилищните и сервизни помещения следва да могат без
преустройства и промяна на предназначението им да се обособят в две
самостоятелни жилища.Отношенията между съпрузите в развод следва да са търпими-основани
на взаимна толерантност,изключваща прояви на физически или психически
тормоз,дори прояви на вербална агресия,да съществува възможност за диалог, поведението
им да е насочено към избягване на конфликти, взаимни остъпки и търпимост.При изследване
на отношенията на търпимост следва да се вземат предвид всички основания за
развод,т.е. посочените от страните и доказани в хода на брачния процес брачни
провинения на съпрузите,който изключват отношенията на търпимост.В този смисъл
е и решение
№116/11.04.2011 г. по гр. дело №466/2010 г. на ВКС ГК ІV-то отделение.
Съдът намира,че
има възможност и следва жилището да бъде предоставено за ползване и на двете
страни. Съображенията за това са следните : жилището като площ и брой на
помещенията надвишава нуждите на сам човек, страните нямат друго жилище в града/ползването
на жилището в кв.Кулата предполага по-голямо неудобство/ и отношенията им не са
влошени до степен на нетърпимост /показателно е,че по делото не са поискали
изследване на причините за разстройството в брака,както и че по делото по ЗЗДН
единствената постановена мярка е ответницата да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо ищеца,при положение,че същият е искал и на ответницата
да бъде забранено да приближава жилището,което по същество е искане същата да
бъде отстранена от него/.
И при положение,че
никоя от страните не доказва по-голяма жилищна нужда,ползването следва да бъде
предоставено/разпределено/ и на двете,като ищецът да има право да
ползва най-голямата стая,а ответницата-двете по-малки,като кухнята и сервизните
помещения да се ползват и от двете страни.
Разноските:
Съдът определя окончателна
държавна такса от 50 лв., като всяка от страните следва да бъде осъдена да
заплати по 25 лв.,предвид непроизнасянето по въпроса за вината.
Страните са
поискали репариране на разноските им. Исканията им обаче са неоснователни.Съгласно
чл.329 ал.1 от ГПК,когато няма вина,разноските остават в тежест на всяка от
страните,както са ги направили.
Водим от
горното,Съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с
развод сключения на 22.11.1984 г. с акт за граждански брак №0583 на Община
Враца граждански брак между К.Х.И. с ЕГН **********
и Н.А.Х. с ЕГН **********,***,
поради
настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище в гр.Враца ***********
и на двете страни,като съпругът К.Х.И. с ЕГН **********
да ползва най-голямата стая,а съпругата Н.А.И. с ЕГН **********
да ползва двете по-малки,а кухнята и сервизните помещения да се ползват и от
двете страни.
ОСЪЖДА К.Х.И. с ЕГН **********
и Н.А.И. с
ЕГН **********,***,да заплатят по сметка на Врачанския районен съд по 25 лв.
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :