№ 48
гр. София , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20201000504045 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.
С решение № 4718 от 04.08.2020г по гр.д. № 3105/2019г по описа на
Софийски градски съд, ГО, IV-A състав, е потвърдено разпределение,
обективирано в протокол от 25.01.2019г по изп. д. № 20189250402673 по
описа на ЧСИ с рег № 925, с район на действие СОС.
Срещу решението е подадена частна жалба от К. М. А.. Частният
жалбоподател твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като съдът грешно е преценил, че към датата на разпределението по
горецитираното изпълнително дело, жалбоподателят не е имал право на
задържане върху апартамент № 132, находящ се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к.
***, ул. ***, гр. ***.
Моли настоящия съд да отмени обжалваното решение.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, срещу валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на обжалване, съобразно чл. 274 ГПК, от надлежно
легитимирано лице с правен интерес от неговото обжалване.
Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна поради
следното:
К. М. А. е конституиран в качеството на взискател по изпълнително
дело №20167830400566 по описа на ЧСИ И. Ч. на 22.02.2017г, въз основа на
издадено удостоверение с изх.№ 839/30.01.2017г по изп.д.№ 20169210400439
1
по описа на ЧСИ С. П.. ЧСИ И. Ч. възлага имот апартамент № 132, находящ
се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к. ***, ул. ***, гр. *** с постановление от
07.02.2017г на купувача А. Р. Р.. На 10.03.2017г е изготвен протокол за
разпределение на паричната сума, постъпила от извършената публична
продан на горепосочения имот. Видно от протокола съдебният изпълнител е
приел, че вземането за сумата от 74 490 лв на присъединеният взискател К.
А. е привилегировано преди вземанията на останалите взискатели по делото, с
оглед на това, че неговото вземане произтича от извършени подобрения, с
които е увеличена стойността на продадения апартамент, на основание чл.
136,ал.1, т.4 ЗЗД. Съдебният изпълнител е приел, че с втора по ред привилегия
е ипотекарният кредитор Банка ДСК ЕАД, конституиран в производството
като взискател. Разпределението е предявено на страните на 17.03.2017г. На
20.03.2017г е постъпила частна жалба срещу разпределението от БАНКА ДСК
ЕАД. Въз основа на тази жалба е образувано ч.гр.д. № 5421/20017 по описа на
СГС, като производството приключва с решение № 8202/05.12.2017г, с което
се отменя изготвеното от ЧСИ И. Ч. разпределение. В мотивите си съдът
приема, че съдебният изпълнител грешно е приел, че взискателят К. А. има
привилегията по чл. 136, ал1, т.4 ЗЗД.
Въз основа на горецитираното решение, ЧСИ Р. Г.- Ч., приемник на
архива на ЧСИ И. Ч., изготвя ново разпределение на 31.01.2019г по
изпълнително дело, образувано под нов № 20189250402673.
Срещу това разпределение е постъпила частна жалба от взискателя К.
А. и е образувано гр.д. гр.д. № 3105/2019г по описа на Софийски градски съд,
решението по което е предмет на настоящото производство. С решение №
4718 от 04.08.2020г по горецитираното дело съдът е потвърдил изготвеното и
обжалвано разпределение. Съдът е приел, че присъединеният взискател няма
претендираната привилегия по чл. 136,ал.1,т.4 поради това, че същият, на
първо място, не е упражнявал владението върху продаденият по реда на
публична продан апартамент, както и поради това, че не му е признато право
на задържане със съдебно решение № 51 от 14.03.2016г по гр.д. № 601/2015г
по описа на Кюстендилски окръжен съд, по което Р. А. Р. е осъдена да заплати
на А. А. сумата от 74 490 лв, представляваща сумата, с която се е увеличила
стойността на продадения в изпълнителното производство апартамент.
Първоинстанционният съд излага аргументи, че въпреки, че правото му на
задържане върху имота е признато с решение №380 от 26.07. 2017г по описа
на РС- Дупница, то същото се явява преклудирано, тъй като не го е
претендирал изрично в производството пред ОС- Кюстендил.
Настоящият съд напълно споделя аргументацията на
първоинстанционния. За да бъде успешно реализирана привилегията по чл.
136,ал.1, т.4, предложение второ ЗЗД, е необходимо лицето, претендиращо
право на задържане на първо място да упражнява фактическата власт върху
имуществото, във връзка с което претендира вземане за подобрение. От
приложените доказателства се установява, че жалбоподателят е върнал
владението на апартамент № 132, находящ се в блок 11А, вх. Г, етаж 6,ж.к.
***, ул. ***, гр. ***, Р. А. Р. на 22.12.2014г, като по този начин изначално се е
лишил от възможността да бъде предпочтително удовлетворен на
горепосоченото основание.
2
На следващо място признатото право на задържане с решение №380 от
26.07. 2017г по описа на РС- Дупница, е преклудирано, тъй като по
горецитираното решение ответницата Р. Р. е осъдена да заплати 2000 лв.,
представляващи част от дължимата мораторна лихва за дължимата главница
за подобрения, присъдена в производството по гр.д. № 601/2015г по описа на
Кюстендилски окръжен съд. Пропускът на жалбоподателя да заяви
претенцията си за право на задържане, не може да бъде саниран с последващо
решение, с което са му присъдени парични суми за акцесорни вземания, а
именно мораторни лихви за главно вземане, спрямо което не е признато
такова право.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4718 от 04.08.2020г по ч.гр.д. № 3105/2019г по
описа на Софийски градски съд, ГО, IV-A състав.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3