№ 1167
гр. Варна , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и
първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500705 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на ЕС на Курортен апартаментен
комплекс „Емералд Резорт Биич и Спа – Равда“, бл.В – сграда „Мадрас“, чрез
адв.Г. против Определение № 261083 от 27.01.2021 година, постановено по
гр.дело № 16 6615/2019 година, по описа на ВРС, с което е било спряно
производството по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че това действие се явява
незаконосъобразно и че не почива на наличните в делото
доказателства.Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и делото
върнато за продължаване на съдо – производствените действия.За целта адв.Г.
намира, че ВРС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.По
същество настоява атакуваното определение да бъде отменено.
По делото е постъпил отговор от страна на Ф. Б. К., чрез адв.Т., която
намира, че е редно производството по делото да бъде спряно до приключване
на спора по гр.д. № 785/2020 година, по описа на Рс-Несебър.
За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:
Пред първата съдебна инстанция е бил предявен иск, с правно
основание чл.422 ГПК от страна на ЕС против Ф. Б. К. за приеман на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи сумата от
3 783.14 лева – главница и лихва в размер на 204.92 лева.
Размяната на съдебните книжа дало основание на ответника още с
отговора си против ИМ, да посочи, че в РС – Несебър е на производство дело
№ 168/2019, по което се цели обявяване за нищожни на всички взети на 10
май 2018 година решения.Ответника е настоял производството да бъде
спряно.
Със свое пределение, ВРС е спрял производството по делото и е
1
възобновил същото, след като са му били представени Определение от
15.10.2019 година по гр.дело № 168/2019 година на РС Несебър, с което е
било прекратено производството, Определение от 11.12.2019 година по
в.гр.дело № 1918/2019 година на ОС-Бургас и Определение № 69 от
10.04.2020 година на ВКС, с което е била сложена точка на спора.
С Протоколно определение от 12.10.2020 година по делото в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника е било конституирано
дружеството „Емералд Хоспиталити“ ООД, което чрез адв.Д. е представило
доказателства за наличието на друго дело – гр.дело № 785/2020 година в РС
Несебър.С него той посочил, че исковата претенция е насочена против ЕС за
прогласяване на нищожни на всички решения, взети от ЕС на 10 май 2018
година.Т.к. приел, че е налице преюдициалност на спора, настоял
производството по настоящото дело да бъде спряно.
Изисквайки нарочни справки от РС Несебър, ВРС е бил уведомен, че
такова дело е налице и че същото чака насрочване в открито съдебно
заседание.
С атакуваното Определение № 261083 от 27.01.2021 година, ВРС е
спрял производството по делото.
Виждането на ВОС е следното:
Действително, предвид описаните по горе фактически обстоятелства, по
броя и вида на исковите претенции и ответниците, може да се направи
обоснован извод, че производството пред РС - Несебър – конкретно гр.д. №
785/2020 година между страните е преюдициално.Разрешаването на въпроса
за нищожността на взетите от 10.05.2018 година решения на ЕС по отношение
на ответника Ф.К. е основополагащ.Цитираната от страна на адв.Г.
Определение от 15.10.2019 година по гр.дело № 168/2019 година на РС
Несебър, с което е било прекратено производството, Определение от
11.12.2019 година по в.гр.дело № 1918/2019 година на ОС-Бургас и
Определение № 69 от 10.04.2020 година на ВКС, не са коректни, т.к. е видно,
че освен тях се води и друго производство – 785/2020 година.Ето защо е
редно да бъде постановено решение по последното, а едва след това да бъде
развито това по чл.422 ГПК.
От разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК следва, че единственото
условие за спиране на производството е наличието на връзка на
преюдициалност между две висящи дела. Във всички случаи на спиране
подлежи обусловеното дело, независимо дали е заведено по-късно от
обуславящото.Самата норма урежда хипотеза на спиране на производството
по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е такова, което е
преюдициално по отношение на обусловеното от него спряно дело.За
наличието на такава преюдициалност е необходимо обуславящото
производство да разрешава спора между страните относно преюдициалното
2
правоотношение със сила на пресъдено нещо. Обективните предели на силата
на пресъдено нещо на решението обхващат и разрешените с него възражения
на ответника.
В конкретния случай – по гр.дело № 785/2020 година на РС – Несебър,
не се цели иск по чл.40 от ЗУЕС, а такъв по чл.26 от ЗЗД.Следователно, при
наведени от страна доводи за недължимост на сумата съдът е длъжен да
изследва и каузалните отношения между страните, свързани с това
правоотношение.Резонно ВОС се позовава и на Определение № 89 от
22.05.2017 година, по ч.гр.дело № 1464/2017 година на ВКС, Първо
ГО.Предвид изложеното до тук, съдът намира, че определението на ВРС се
явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.С оглед цената на
иска, настоящия съдебен акт се явява окончателен.
На изложеното основание, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261083 от 27.01.2021 година,
постановено по гр.дело № 6615/2019 година, по описа на ВРС, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3