Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 14.05.2016 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IV-а състав, в
публично заседание на петнадесети
февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЖУЛИАНА
ПЕТКОВА
НИКОЛАЙ ЧАКЪРОВ
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело
№ 12953 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. К.Г. против решението от 24.07.2015 г. по гр.
дело № 42492/2014 г. на Софийския районен съд, 43 ти състав, с което е признато
задължението му към „Б.к.“ ООД за сумата 1468, 75 лева по запис на заповед,
издаден на 06.12.2013г. с падеж 07.01.2014г., ведно със законната лихва, считано
от 21.01.2014г. до окончателното му изплащане и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението като твърди,
че крайният срок на сключения с ищеца договор бил 30.12.2015г., а сумата, която
е получил по него е 500 лева. Неправилно бил осъден за плати 1580 лева преди да
е изтекъл срокът за връщане на заема, а междувременно чрез удръжки от пенсията
му била събрана сума от 1745, 25 лева.
Въззиваемият „Б.к.“ ООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, в изпълнение правомощията
си по чл. 269 ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и неправилно
в обжалваната част. Съображенията на
въззивния съд са следните:
Исковото производство се е развило след заповедно, по
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК срещу въззивника.
Заявлението по чл. 417 ГПК е от 21.01.2014г.
С възражението по чл. 414, ал.2 ГПК ответникът изрично е заявил, че не дължи
сумата 1580 лева, защото срокът на договорът му за заем с ищеца не е изтекъл и той го изпълнява.
В исковата молба,
депозирана по реда на чл. 415, ал.1 ГПК, ищецът е признал, че записът на
заповед обезпечава изпълнение на задължението за връщане на заем по сключен
между страните договор от 06.12.2013г.
Заявил е, че общият размер на дължимата от заемателя сума е 1580 лева,
за колкото е издаден и записът на заповед и се е позовал на предсрочна
изискуемост на цялата сума по договора за заем, която настъпвала автоматично
при неизпълнение на задължението за плащане на една месечна вноска, съгласно
уговореното в чл. 2.1, р. V от договора.
От фактическа страна по
делото е безспорно установено, че:
На 06.12.2013г. Г. се е задължил безусловно да плати
на ищеца на 07.01.2014г. сумата 1580
лева, като е подписал запис на заповед, послужила за издаване на заповедта за изпълнение.
Ценната книга е редовна от външна страна и съдържа изискуемите от закона
реквизити.
На същата дата – 06.12.2013г. страните са подписали
договор за заем, по силата на който на Г. е отпуснат заем в размер на 500 лева,
които той е следвало да върне в срок от 24 месеца, по погасителен план, описан
в договора, на месечни вноски, формирани от 20,83 лева главница и 45 лева
възнаградителна лихва. Така общият размер на сумата, която заемодателят дължи
да върне по договора е 1580 лева, както изрично е посочено в последния ред на
графа пет от таблицата на лист първи от договора за заем, и за колкото е
издаден записът на заповед.
Въззивникът е изплатил 133,96 лева в изпълнение на
договора, като за месец януари 2014г. е
платил пълния размер на погасителната вноска – 65, 83 лева, а за месеците
февруари, март и април 2014г. по 22, 71 лева. За периода от май 2014г до
30.09.2014г. ЧСИ Апостолова, при която е образувано изпълнително дело №
2014480400603 въз основа на незабавното изпълнение на оспорената в настоящото
производство заповед за изпълнение, е събрала принудително чрез удръжки от
пенсията на въззивника сумата 1745, 26 лева, а от месец декември 2014г. е
преустановила месечната удръжка от пенсията му.
Горните факти категорично налагат правен извод, че към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК за ищеца не е било възникнало
вземане за сумата 1580 лева, представляваща предсрочно изискуемата заемна сума
по договор за заем SO -880/ 06.12.2013г.
Абстрактният характер на менителницата, респ. записът
на заповед не означава, че тези сделки нямат кауза ( като под кауза се разбира
типичната и непосредствена правна цел на сделката), а означава принципната
отделеност, самостоятелност на задължението по ценната книга от основанието на
сделката, по повод на която е издадена менителницата, респ. записът на заповед.
Или с други думи абстрактно задължение е налице, когато законът отрича на
длъжника правото да предяви възражения, основаващи се не на наличието или
отсъствието на претендираното право, а почиващи на неизпълнението или несъществуването
на други права (били те от същото или от
друго правоотношение).
В светлината на
горното уточнение, длъжникът по менителничен ефект може: 1) да противопоставя
на приносителя възражения, идещи от личните му отношения с издателя или
предходни титуляри на ефекта, ако този приносител е недобросъвестен , 2) да противопоставя същите тези възражения на
самия издател, ако той е приносител на менителницата и най-сетне
3) длъжникът по запис на заповед
ще може да противопоставя на първоначалния поемател възраженията, идещи от
личните им отношения. В случая е налице именно последната хипотеза. Ответникът
не е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, но по реда на чл. 414, ал.2 ГПК
изрично е заявил, че крайния срок на договора му с ищеца изтича през декември
2014г., а вноските му са разсрочени и ги изплаща, поради което не дължи
предварително цялата сума. Тези възражения не са били взети предвид и обсъдени
от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила, а те са
основателни. По същество защитната теза на ответника е била, че не е налице
предсрочна изискуемост на вземането от 1580 лева.
Записът на
заповед изпълнява гаранционна функция по отношение на изпълнението на
задълженията на ответника по
правоотношението, възникнало от договора за заем (обезпечава го). Той е средство да се
подсигури договора като се използва облекчения ред за принудителното му
изпълнение. Страните не спорят, че ценната книга обезпечава изпълнението на задължението на ответника да върне пълния
размер на получения заем т.е. главница и възнаградителна лихва. Общият им
размер възлиза на 1580 лева, както изрично е посочено в договора и за която сума е издаден записа на
заповед.
Отношението на покритие е въведено в предмета на спора
от ищеца. Ответникът не е оспорил неговото съществуване, а съгласно изложеното
по–горе - предсрочната изискуемост на вземането на ищеца за сума 1580 лева. В
тежест на ищеца е било да докаже, че предпоставките за настъпването й са се
проявили и то преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Такова доказване не
е проведено. Напротив, събраните по делото доказателства изключват възможността към януари 2014г., когато
заявлението е подадено, цялата заемна сума по договора ( от 1580 лева ) да е
станала предсрочно изискуема. На
07.01.2014г., когато е падежът на първата погасителна вноска по договора,
ответникът я е изплатил изцяло. Заплащал е частично и погасителните вноски с
падежи 07.02.2014г., 07.03.2014г. и 07.04.2014г. Следователно към момента на
подаване на заявлението и дори към момента на издаване на заповедта за
изпълнение ( която е от 17.03.2014г.) не
е било налице пълно неизпълнение за задължение за плащане на месечна вноска по
договора за заем. Съгласно уговореното в т.2.1., р.V от договора, условие за
настъпване на предсрочна изискуемост е непогасяването на една погасителна
вноска. Към 21.01.2014г., когато е подадено заявлението в съда, пълният размер
на погасителната вноска с падеж 07.01.2014г. е бил изплатен, а падежът на
втората вноска – 07.02.2014г. не е бил настъпил. Или условие за настъпване на
предсрочна изискуемост на заема не е възникнало преди подаване на заявлението.
Съществуването на частични плащания също изключва приложението на чл. 2.1.,
р.V, тъй като само пълното неизпълнение е уговорено като основание за предсрочна
изискуемост.
В заключение ценната книга, въз основа на която е издадена
заповедта за изпълнение, е лишена от обезпечително гаранционната си функция и
изпълнение на задължението по нея не се дължи от издателя й – ответника.
Крайните
изводи на двете инстанции не съвпадат и обжалваното решение следва да бъде
отменено, а предявеният по реда на чл.
415, ал.1 ГПК иск – отхвърлен.
Така
мотивиран,Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 43 ти състав
от 24.07.2015 г. по гр. дело № 42492/2014г. в обжалваната част, с която е признато
задължението на Г.К.Г. ЕГН ********** към „Б.к.“ ООД за сумата 1468, 75 лева по
запис на заповед, издаден на 06.12.2013г. с падеж 07.01.2014г., ведно със
законната лихва, считано от 21.01.2014г. до окончателното му изплащане и са
присъдени на „Б.к.“ ООД разноски И
ПОСТАНОВЯВА:.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал.1 ГПК иск на „Б.к.“ ООД, ***, офис** срещу Г.К.Г. ЕГН **********,*** за установяване съществуването на вземане в
размер на 1468, 75 лева по запис на заповед, издаден на 06.12.2013г., с падеж
07.01.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 17.03.2014г. по ч.гр.д. №
3131/2014г., СРС, 43ти състав.
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.