Р Е Ш Е Н И Е  № 260184

гр. Поморие, 21.07. 2021год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ   районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                   Председател: Нася  Япаджиева

при секретаря Валентина Атанасова като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева  гр. дело N 779  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното.            

 

           Производството пред ПРС е образувано въз основа на постъпила искова молба подадена от А.А.П. и Д.А.П.  против „В.“ 2012“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Поморие , представлявано от Т.Г.Т.. Ищците твърдят, че са отдали под наем на 20.03.201г- собствения си  недвижим имот – магазин на ответника, като уговорили  месечна наемна  цена която ответника следвало да плаща в  размер на 1500лв. Твърди, че имотът е бил зает до м. септември 2019г., но за периода от 2018г. до м. септември 2019г.  наемателя не  платил цената в  уговорения размер и останало да дължи сумата от 1100лв. за периода от 01.12.2018г. до м.септември 2019г.  Сочат, че са подали заявление по чл.410 от ГПК за  издаване на Заповед за изпълнение против ответника  и след издаването на Заповед за изпълнение длъжника е подал възражение по ч.гр.дело № 367/2020г. и в указания от съда срок предявяват иск по чл. 422 от ГПК с който молят съдът да постанови решение с което да признае за установено, че  ответника дължи на ищците сумата от 1100лв. наемна цена по договор за наем за периода от м. декември 2018г. до септември 2019г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира разноските. В съдебно заседание поддържа иска.           

          Ответникът в представения отговор на исковата молба, оспорва иска. Сочи, че не дължи  претендираната сума, че договора за наем е изтекъл 2013г., че представеното от ищците банково извлечение не се отнася за този договор. Моли да бъде задължена страната да представи  оригинала на договора, предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски.

          По делото е изискано и приложено ч. гр. д. 367/2020г. по описа на Районен съд - Поморие, по което е издадена заповед № 160 от 12.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК, за сумата от 1100лв. – наемна цена, ведно със законна лихва считано от 11.08.2020 г. и разноски в размер на 327.50лв. След като заповедта е връчена на  дружеството е постъпило възражение и на заявителя са дадени  в указания  и в срок съгласно чл. 415, т. 2 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

           Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 232,ал.2 ЗЗД , предвид постъпилото възражение от ответника. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е допустим.

ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представения договор за наем от 20.03.2012г.с нотариална заверка на подписите сключен между страните по делото, че А.А.П. и Д.А.П.  са отдали под наем на „В.“ 2012“ ЕООД представлявано от Т.Г.Т. собствения си недвижим  имот – магазин, находящ се в гр. Поморие, ул. ...за сумата от 1500лв. месечен наем платим от 1 до 5 число на месеца.  Договора е сключен за срок от една година, като страните са предвидили, че при непостъпване на писмено уведомление в срок от 60дни преди изтичането на договора, последният автоматично се подновява за следващата година.

Представено е известие отправено до  Т.Т. за прекратяване на договора за наем от 20.03.2012г.,  считано от 02.09.2019г. В така  представеното известие   се съдържа и уговорка за освобождаване на помещението и заплащане на стари задължение от 1.12.2018г. до  31.09.2019г. , като в изписването на датата – месеца има поправка от 08 на 09.

По делото е разпитана свидетелката Игнатова – дъщеря на ищцата и племенница на ищеца, която в показанията сочи, че знае че майка и и вуйчо и са отдали под наем собствения си недвижим имот на „В. 2012“  ЕООД  и уговорения наем от 1500лв. се превеждал по сметка на майка й в ДСК, а майка й имала задължение да  превежда част от сумата на вуйчо й, като майка й и и вуйчо и нямали никакви други отношения с Т. Т.. Сочи, че в началото отношенията им били добри и наема бил плащан редовно, но през 2018г. започнало отлагане на плащането и  в края на м.август  тя присъствала на разговор между майка й и ответница при който майка й казала на Т. да освободи магазина и да възстанови това което дължи.  Твърди, че на 02.09.2019.г. майка й дала на  ответницата предизвестие да освободи магазина и тя го освободила.

По делото са представени месечни извлечения от сметката на ищцата - А.П. видно от които по сметката на ищцата са постъпвали парични преводи направени от Т.  Т. в периода от 12.12.2018г. до 06.11.2019г.

По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза от която се установява, че за процесния период от  01.12.2018 г. до  30.09.2019 г. е дължим наем в размер на 1500лв. месечно, а  заплатената от ответника, както по разплащателна сметка на ищцата  така и в брой сумата е  общо 13 900 / тринадесет хиляди и деветстотин/ лева и  наредител на всички заплатени суми от банковите извлечения е Т.Т..  Вземайки предвид дължимия наем за сочения от ищците период вещото лице е посочило, че остатъкът от наемната цена за доплащане, е в размер на 1 100 лв. Видно от заключението в периода от 12.12.2018г. до 06.11.2019г.  ответника е платил 13 900 / тринадесет хиляди и деветстотин/ лева.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита, че така предявения  иск е неоснователен.                                                                                                  

Безспорно е установено по делото, че между страните са били налице облигационни отношения и договора между тях е прекратен. За да се прецени  каква е дължимата на ищците сума следва да се прецени, кога е  прекратен договора за наем и до кога ответното дружество дължи наем. От  представеното известие адресирано до Т.Т.  е видно, че също се отнася за обекта който е предмет на договора за наем и макар в същото да   пише „отправям предизвестия за прекратяване на договор за наем“ в същото не е посочен срок  на предизвестието, а  е посочено „считано от 02.09.2019г. не считам повече за договорно обвързана с Вас“. Установява се от показанията на св.  Игнатова, че  през м. август е проведен разговор между ищцата и управителя на дружеството ответник и тогава ответника е предупреден  да освободи магазина и възстанови това което дължи, без да е конкретизиран размера.  До коя дата е ползван имота и кога е освободен не бе доказано в настоящото производство.

 Въз основа на така събраните доказателства съдът, счита, че договора е  прекратен на  02.09.2019г. и в тази връзка  ответника не дължи  претендираната сума от 1100лв. След като ищцата, е посочила датата на която счита договора за прекратен - 02.09.2019г., то  няма основание същата да претендира  наем за  целия месец септември.   Ищците се претендирали заплащане на стари задължения и  в известието адресирано до  Т.Т. се съдържа и уговорка за освобождаване на помещението и заплащане на стари задължение от 1.12.2018г. до  31.09.2019г. без да е посочен размера на  старите задължения, като в посочената дата в изписването на месеца е извършена поправка и в резултат на поправка на месеца се е получила дата която несъществува в календара  - 31.09.2019г.  Видно е от ССЕ, че  през м.  юли  ответника е платил сумата от общо 2600.00лв., през м. август  - общо 1500.00лв., през м. септември – 1500.00лв., през м. октомври – 200.00лв. и през м. ноември – 100лв. т.е. още  преди  прекратяването на договора ответника е плащал старите си задължения, но не дължи претендираните  от ищците суми, тъй като те не доказаха ответника да дължи наем за м. септември 2019г., затова и иска като неоснователен следва да се отхвърли.

И двете страни претендират направените по делото разноски, като  претендират и разноските направени в заповедното производство. С оглед на изхода, съдът следва да присъди на ответника направените разноски в настоящото производство от 670.00лв. и  в заповедното производство – 300.00лв или общо 970 /деветстотин и седемдесет/ лева – разноски.            Мотивиран  от изложените съображения  съдът

Р Е Ш И:

ОТХЪРЛЯ  ИСКА  предявения иск от А.А.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** с пълномощник адв. П. А. против ответника „В. 2012“ ЕООД *********, със седалище и адрес на управление гр.... представлявано от Т.Г.Т.  за признаване за установено вземането на А.А.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** по отношение  на В. 2012“ ЕООД *********, представлявано от Т.Г.Т.  по Заповед №160 от 12.08.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ  по чл. 417 ГПК, за сумата от 1100лв.- наемна цена по договор за наем от 03.09.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

ОСЪЖДА   А.А.П., ЕГН ********** и Д.А.П., ЕГН ********** с пълномощник адв. П. А. и съд.адрес *** да заплати на ответника  „В. 2012“ ЕООД *********, със седалище и адрес на управление гр.... представлявано от Т.Г.Т.   сумата от 970 /деветстотин и седемдесет/ разноски включваща 670.00лв.  разноски по делото  в настоящото производство и 300.00лв. – разноски по ч.гр.дело № 367/2020г. по описа на РС -  Поморие

Решението подлежи на обжалване пред БОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: