Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
"Д" въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИЛВИЯ
ТАЧЕВА
при секретаря Ил. Коцева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Тачева
в. гр. дело № 4575 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 20255053/18.11.2020 г., постановено по гр. д. № 34733 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 40 състав са
отхвърлени предявените искове от В.В.А.,
ЕГН **********, Ц.К.К., ЕГН ********** и С.П.Р., ЕГН **********, срещу ЕС на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******за
отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на решенията по т.4, т. 5, т. 6, т. 8 и т.
9 на Общото събрание на ЕС на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
приети на 15.05.2019г., обективирани в протокол от 16.05.2019г.
С определение от 09.03.2021 г. е оставено без
уважение искането на ищеца за изменение на решението от 18.11.2020 г. в частта
за разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.В.А., ЕГН **********, Ц.К.К.,
ЕГН ********** и С.П.Р., ЕГН ********** са осъдени да заплати на ЕС на сграда,
находяща се в гр. София, ул. „******сумата от 500,00 лв.- разноски в
производство.
Подадена е
въззивна жалба от ищите
В.А. и Ц.К., чрез процесуален представител адв. М., в която се твърди, че решението е неправилно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържат, че
ответната страна не е доказала решенията на общото събрание на етажната
собственост да съответстват на действащата нормативна уредба. Твърдят, че СРС
не е обсъдил всички доказателства и направените възражения. Допуснатите
процесуални нарушения и необсъждането на всички доказателства за довели до
неправилно приложение на материалния закон.
Производство в частта, относно исковете, предявени
от С.Р. е прекратено на основание чл. 233 ГПК с определение №
274832/18.10.2021г.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който оспорват въззивната жалба по подробно развити съображения в
подкрепа на доводите на първоинстанционния съд. Моли се обжалваният съдебен акт да бъде
потвърден.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
При
спазване на процесуалните изисквания за редовност, въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд
съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия
ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният
съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив").
В този смисъл е и задължителната за въззивните
съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение №
230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени
правила на ГПК.
Относно
правилността на атакувания съдебен акт, въззивният
съд установява следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ищеца е да установи с
позволените от закона доказателствени средства, че е
собственик на самостоятелен обект в етажната собственост, вземането от Общото
събрание на етажната собственост на оспорените решения и предявяването на иска
в законоустановения преклузивен
срок. В тежест на ответниците е да установят
спазването на всички императивните изисквания на закона относно свикването,
провеждането и вземането на решения от Общото събрание.
Доколкото исковата молба е подадена на 17.06.2019 г., преклузивният срок по
чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е спазен. Между страните не се спори, че на 15.05.2019 г. е проведено общо събрание, на което са взети процесните решения.
Исковете
по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС са конститутивни и имат за
свой предмет субективното потестативно материално
право на отмяна на незаконосъобразно решение на общо събрание на етажни
собственици. Решенията на общото събрание на етажните собственици се формират
от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието,
насочени към постигане на определена цел. След влизането им в сила решенията на
общото събрание са задължителни за всички етажни собственици, включително и за
тези, гласували "против" на общото събрание, както и за неучаствалите
лица. Предмет на отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС могат да бъдат само
приети позитивни решения, свързани с някаква промяна в правния мир,
неблагоприятно засягаща било ищеца, било друг етажен собственик. Без значение е
дали етажният собственик е гласувал за или против атакуваното решение. От друга
страна, в правомощията на съда, сезиран с иск за проверка на
законосъобразността на решението, не влиза възможността той да замести
решението на общото събрание на етажните собственици. Основание на исковете по
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС са конкретните твърдени закононарушения, допуснати при
свикването и провеждането на общото събрание, стига тези основания да са
заявени в процесуално-преклузивния срок по чл. 40,
ал. 2 ЗУЕС.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
следва да разгледа и да се произнесе само по основанията за незаконосъобразност
на оспорените решение на ОС на ЕС, наведени с исковата молба и в срока по чл.
40 от ЗУЕС. По всички останали възражения, в т.ч. и по основанията, наведени
пред въззивната инстанция съдът не дължи произнасяне.
В настоящият случай по т. 4, 5 и 6 от ОС са
поставени за обсъждане следните въпроси: Вземане на решение относно даване на
съгласие и потвърждаване на действия по прекарване на кабели през общите части
на сградата; Вземане на решение относно даване на съгласие и потвърждаване на
действия по поставяне на климатици върху фасадата на сградата; Вземане на
решение относно даване на съгласие и потвърждаване на действията по разделяне
на апартамент № 4.4. Видно от отразеното в протокола гласуване по поставените
въпроси, представителите на 74.95% и.ч. от общите части в сградата са гласували
„против“, а 23,75% - „въздържал се“. Отрицателното гласуване на мнозинството
означава, че не е взето позитивно решение, което да доведе до правна промяна
или възникване на права и задължения за собствениците. Гласуването има
единствено декларативно значение. С оглед на това липсата на взето позитивно,
пораждащо правна промяна решение, което да подлежи на съдебен контрол по реда
на чл. 40 ЗУЕС.
Разгледана по същество претенцията е и
неоснователна.
Както правилно е отбелязал и първоинстанционният
съд, съдебният контрол по чл. 40 от ЗУЕС е единствено за законосъобразност, но
не и за целесъобразност на взетите решения. Съдът следва да извърши преценка
дали е спазена процедурата по свикване и провеждане на ОС и дали са нарушени
правни норми. Съдебният контрол е ограничен до основанията за
незаконосъобразност, заявени от ищците в срока по чл. 40 ЗУЕС.
В случаят липсват възражения да е нарушена
процедурата по свикване на ОС и провеждането му при липса на кворум или
ненадлежно представителство.
С оглед обвързаността на съда с наведените доводи от
страна на ищците по отношение на допуснати нарушения при свикването,
провеждането и вземането на решения на ОС, то на разглеждане по отношение на
решението по т.4, 5 и 6 от протокола от ОС, проведено на 15.05.2019г. подлежат
единствено въпросите дали същите са в компетентността на общото събрание и
относно тяхната нищожност поради липса на предмет.
С отрицателното гласуване по т. 4 мнозинството от
собствениците е изразило несъгласие с използването на общите части за
прекарване на кабели. Ако се приеме, че по този начин е прието позитивно
решение, то същото е в рамките на компетентността на ОС по чл. 11, ал. 1, т.
10, б.“и“ от ЗУЕС да приема решения за използване на общите части, както и да
разрешава други въпроси, свързани с управлението на общите части. Ето защо
решението да не се даде съгласие за използване на общите части по начин,
различен от установения, е в рамките на компетентността на колективния орган,
поради което в случая не е допуснато нарушение.
Не може да бъде споделено възражението на въззивната
страна, че не ставало ясно за кои кабели се отнасяло решението, къде били
прокарани и от кого. Подобно конкретизиране е ненужно, доколкото не се касае до
конкретен кабел, а за всички такива в сградата.
Горните съображения са напълно относими и към
решението по т. 5 от дневния ред, за което не е дадено съгласие на фасадата на
сградата да се поставят климатици. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „д“ от ЗУЕС ОС е компетентно да взема решения за оставяне на технически съоръжения
върху сградата. След като колективният орган може да разреши поставянето на
климатик върху фасадата на сградата, то на още по – голямо основание може да
изрази становище дали е съгласен такива съоръжения да бъдат поставяни, респ.
дали е съгласен с поставените такива без взето решение.
Относно решението по т. 6 от дневния ред, с което не
е дадено съгласие за разделяне на апартамент 4.4. Съгласно чл. 185, ал. 1 ЗУТ
са изброени изчерпателно случаите, в които не се изисква решение на ОС. От това
следва, че ОС има компетентност да взема решение за даване или отказване на
съгласие относно преустройствата на отделни обекти, но само в конкретни
хипотези това съгласие не е необходими. Казано по друг начин самият ЗУТ
предоставя на ОС компетентност, но само в някои случаи упражняването на това
правомощие ще е без правно значение, като упражняването у няма да е
незаконосъобразно, а единствено няма да е обвързващо за засегнатия собственик.
На ОС му е известно намерението на собственика на ап. 4.4 да извърши разделяне
на обекта, но не е запознато с конкретните планове и дали ще засегне общите
части. Поради това ОС е обсъдило дали да даде съгласие за разделянето – ако
плановете попадат в хипотезите на чл. 185, ал. 1 ЗУТ то решението би било без
значение за собственика на процесния апартамент, ако пък плановете не попадат в
хипотезите на посочената норма, то тогава решението би било прието
законосъобразно, тъй като е от компетентността на ОС.
Досежно т. 8 от дневния ред следва да се има
предвид, че дейностите по прекарване на кабели през общите части не на
предвидените за това места и поставянето на климатици на фасадата без
разрешение на ОС представлява неизпълнение на задълженията посочени в ЗУЕС
собствениците да не причиняват вреди на общите части, да не завземат общи
части, да не извършват дейности в общите части на сградата, които нарушават
техния архитектурен вид. Привеждането на общите части в надлежния им вид е
дейност по обикновено управление, поради което и на основание чл. 11, ал. 1, т.
10, б. „м“ от ЗУЕС ОС е компетентно да вземе решение за извършване на подобни
действия.
Не може да се сподели и възражението срещу решението
по т. 9 от дневния ред на ОС за определяне размера на вноската във фонд „Ремонт
и обновяване“, а именно, че имало предходно решение на ОС за определяне на
вноската във фонда и, че управителят не бил представил отчет за събраните и
разходвани средства. Решението /предходното, а и обжалваното/ не се ползва със
сила на присъдено нещо и категорично попада в компетентността на общото
събрание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС. Относно възражението за липса на
отчет следва да се отбележи, че видно от самия протокол такъв е даден. Изрично
в протокола е записано, че във фонда нямало приходи, следователно няма и как да
има разходи. Що се отнася до размера на вноската е въпрос по целесъобразност,
което е извън обсега на съдебния контрол.
Неоснователни са и доводите на ищците срещу
определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК относно разноските.
Този въззивен съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд,
че възражението е преклудирано, тъй като е направено
едва с въззивната жалба, а практиката е константна, че възражението за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК може да се прави до приключване на устните
състезания по делото.
По
отговорността за разноски:
При този
изход на спора в полза на въззивниците не се следват
разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия се
следват разноски за въззивната инстанция в размер на
500 лв. /адвокатско възнагражение/ по представения списък, доколкото
същото е уговорено и действително платено /видно от пълномощно на л. 108 от
в.гр.д./.
Същото
не се явява прекомерно, с оглед на предмета на делото, както и обстоятелството,
че страна е подала пространен отговор на исковата молба, явила се и участвала в
открито съдебно заседание пред въззивния съд и е взела становище по всяко от
направените от ищците възражения.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20255053/18.11.2020 г., по гр.д. № 34733/2019г. по описа
на СРС, 1 ГО, 40 състав.
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 20061713/09.03.2021г., по реда на чл. 248 ГПК,
постановено по гр. дело № 34733/2019 г. по описа на СРС, 1 ГО, 40 с-в, с което
е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на решението от 18.11.2020
г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА В.В.А.,
ЕГН **********, Ц.К.К., ЕГН ********** да заплатят на
етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
представлявани от управителя на ЕС М.Ж.Ч., сумата от 500 лв., представляваща
направените разноски в производство за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/