№ 113
гр. П., 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. В. М. от гр.С., обл.П., ЕГН: **********
против НП № 22-0340-000480 от 31.05.2022г. на Началник група в РУ - С. при
ОДМВР - П., с което на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди се, че нарушението не е
извършено, тъй като жалбоподателя не е отказвал да му бъде направена
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или
техните аналози. Твърди се още, че жалбоподателят не бил получил указания
за това от страна на служителите на МВР, както и че не му е бил издаван и
предявяван талон за медицинско изследване.
В проведените открити съдебни заседания пред въззивната инстанция
жалбоподателят се представлява от процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
1
пълномощника на ответника - гл.юрисконсулт Красимира Пенова, в което се
релевират доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП,
чието потвърждаване се иска. Прави се възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя, като същевременно се претендира присъждане
на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, след
преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия 14 – дневен срок
и от лице с правен интерес, какъвто се явява адресата на НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП на основание чл.174
ал.3 пр.2 ЗДвП, за това, че на 28.04.2022г., в гр.С., като водач на МПС - лек
автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег. № ..., след като в 22,10 ч. на бул.Б.
пред дом №157 е бил спрян от служители на РУ-С., в 23,15ч. отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство Dreger Drug Test 5000 7510,
ARPK – 0010 за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози и не изпълнява предписанието за химико – токсикологично
лабораторно изследване, за което му е издаден талон за изследване №
0059449.
Обжалваното в настоящото производство НП № 22-0340-000480 от
31.05.2022 год. на Началник група в РУ - С. при ОДМВР-П., с което на
основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, е издадено въз основа на АУАН бл.
№ 197989/29.04.2022 год., съставен от свид.Е. П. - мл.автоконтрольор при РУ
С., в присъствието на Е.Б. и А.Д., като свидетели. Актът е редовно връчен на
нарушителя на 29.04.2022 год. при отказ да го подпише и получи,
удостоверен по надлежния ред - от един свидетел - И.Г.Г..
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка, която съдът възприема:
2
На 28.04.2022 год., около 22,10 ч., служителите при РУ - С. - свид.Е. П.
и Г.М., получили сигнал от оперативен дежурен за оказване съдействие на
колегите им от ППД - А.Д. и Е.Б.. При пристигане на място на адрес в гр.С.,
бул.Б. №157, свид.Е. П. установил вече спрения за проверка от колегите му
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег.№ ..., управляван от
жалбоподателя М. В. М.. Последният бил вече задържан за 24 часа по чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР от полицейския служител А.Д., поради което стоял на задната
седалка на патрулния автомобил, с поставени белезници на ръцете. След
пристигането си на място, свид.Е. П. пристъпил към извършване на проверка
на водача на МПС за употреба на алкохол, а след това и за наркотични
вещества чрез съответните технически средства. За провеждане на
тестването, на задържания били свалени белезниците, след което той изрично
заявил отказ да му бъде извършена проверка както за употреба на алкохол,
така и за наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка, след като
бил отведен в сградата на РУ-С., в 01,50 ч. на жалбоподателя бил съставен
Талон за изследване № 0059449/29.04.2022г. Въпреки заявеният от негова
страна отказ да го получи, той бил отведен от свид.П. във ФСМП С.. Там, за
времето от 02, 00ч. до 02, 20ч., задържаният бил прегледан от мед. фелдшер
А.Т., за което бил съставен протокол за медицинско изследване. Тъй като
жалбоподателя отказал да даде кръв и урина с цел изследване наличието на
наркотични вещества или техни аналози, този факт бил отразен от
мед.фелдшер в ТМИ /л.58 в делото/, както и в протокола. Поведението на М.
било квалифицирано от свид.П. като нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП,
във връзка с което бил съставен и процесния АУАН бл. № 197989/29.04.2022
год.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свид.Е. П., а също и от приетите по делото писмени
доказателства, основни сред които са талон за изследване №
0059449/29.04.2022 год./л.58 в делото/, протокол за медицинско изследване
/л.64 в делото/, извадка от амбулаторната книга на ФСМП гр.С. /л.62 – л.63 в
делото/ и заповед за задържане на лице рег.№340зз45/28.04.2022г./л.75 – л.76
в делото/.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид.Е. П. като
непротиворечиви и хронологично точни и напълно съответстващи с
3
информацията, съдържаща се в приетите по делото писмени доказателства.
Независимо че свид.П. е полицейски служител и е налице служебна
обвързаност между него и АНО, то същият е добросъвестен и
незаинтересован от изхода на делото, доколкото не се установи личен мотив
да бъде уличаван жалбоподателя, като му се приписва поведение или деяние,
което обективно да не е било извършено. Тук е мястото да се каже, че
възраженията на жалбоподателя досежно хронологията на развилите се
събитията по повод съставянето на процесните документи, касаещи заявения
от водача на МПС отказ да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества или техни аналози са неоснователни и не намират опора в
доказателствата по делото. По делото беше установено до степен на
несъмненост, че на 28.04.2022 г. в 22,10 ч. в гр.С. на бул.Б. пред №157
жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“, с рег.№
..., е бил спрян за проверка от полицейските служители А.Д. и Е.Б. и задържан
за 24 часа по реда на ЗМВР със заповед за задържане на лице рег.
№340зз45/28.04.2022г. на полицейския служител А.Д.. По същото време чрез
оперативен дежурен при РУ - С. е бил повикан за съдействие и свид.П., който
в 23,15ч. е пристъпил към проверка на задържания водач на МПС за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство - Dreger
Drug Test 5000 7510, ARPK – 0010, която последният изрично отказал . В
23,20 часа започнало извършването на оглед на местопроизшествието /вж.
протокола на л.35- л.36 в делото/ по междувременно образуваното БП
№122/2022 год., който завършил в 23,50 часа, след което жалбоподателят бил
отведен в сградата на полицейското управление, където в 01,50 ч. свид.П.
съставил талон за изследване № 0059449/29.04.2022 год, който жалбоподателя
отказал да подпише и получи. За времето от 02, 00ч. до 02,20 ч. задържаният
е бил прегледан от мед.фелдшер А.Т., за което била попълнена
амбулаторната книга и бил издаден протокол за медицинско изследване. В
протокола, както и в ТМИ бил отразен отказа на лицето да му бъдат взети
кръвни проби за установяване употреба на наркотици. След връщането на
жалбоподателя в РУС. срещу същия е бил съставен АУАН №
589311/29.04.2022г. за нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП. Отново от
показанията на свид.П., беше установено, че белезниците на задържания са
били свалени на мястото на проверката, за да бъде практически извършено
изследването за наркотични вещества или техни аналози с техническото
4
устройство Dreger Drug Test 5000 7510, ARPK – 0010. Този извод не се
разколебава от показанията на заинтересованите от изхода на делото
свидетелки Никол М.а и Искра Керимова /първата е съпруга, а втората майка
на жалбоподателя/, че жалбоподателят не е бил извеждан от патрулния
автомобил, където стоял задържан. Тези свидетелки твърдят също така че
жалбоподателят не е бил извеждан от полицейското управление, които
твърдения изцяло се опровергават както от показанията на свид.П., така и от
писмените доказателства по делото, коментирани горе – протокола за
медицинско изследване и извадката от амбулаторната книга на ФСМП гр.С..
Ето защо съдът не кредитира показанията на свид.М.а и на свид.Керимова в
тази им част, като счита че с показанията на свид.П., намиращи се в пълен
синхрон с писмените доказателства по делото вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е доказано до изискуемата от закона степен на
несъмненост. Ето защо административно наказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 от ЗДвП е ангажирана в съответствие
със закона.
Нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП се осъществява всякога, когато
лице, имащо качеството на водач на МПС, откаже по един от изброените в
тази норма начини да се подложи на проверка за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества. Изразът „и/или“ означава, че водачът е
длъжен да съдейства, когато компетентният орган поиска да го изпробва,
както само за употреба на алкохол, така и само за употреба на наркотици, а
така също и за употреба на двете. В случая жалбоподателя е наказан с
процесното НП по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП за отказа да се подложи на
проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози
посредством техническо средство, а след това и чрез химико –
токсикологично лабораторно медицинско изследване. Не се спори по делото,
че преди извършването на проверката жалбоподателят е имал качеството на
водач по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП. Повече от ясно е, че когато един
водач откаже да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техните аналози с техническо средство, но в същото време даде кръвна проба
за химико – токсикологично лабораторно изследване, то не е налице отказ по
смисъла на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Такъв не е налице и в обратната
хипотеза, т.е. ако се подложи на проверка с техническо средство, а след това
откаже да даде кръвна проба. Административното нарушение ще е налице
5
само ако се откаже съдействие за установяването употребата на наркотични
вещества или техните аналози по всички от алтернативно предписаните в
закона начини, както е станало и в процесния случай. По делото се установи,
че при проверката жалбоподателя М. е манифестирал в достатъчно ясна
степен отказа си да бъде изпробван както с техническо средство - Dreger Drug
Test 5000 7510, ARPK – 0010, така и да даде проби от кръв и урина за химико
– токсикологично лабораторно изследване, като тези обстоятелства са били
надлежно отразени в изготвените от свид.Е. П. и мед.фелдшер А.Т.
документи.
Съдът не намира за нужно да коментира доколко АНО се е съобразил
изискванията на чл.27 от ЗАНН при индивидуализацията на
административните наказания глоба и лишаване от правоуправление
доколкото те са определени в абсолютен размер и не могат да бъдат нито
увеличавани, нито намалявани. Следва обаче да се посочи, че наказанията са
съответни на степента на обществена опасност на нарушението, което е
формално.
При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди
претендираното от гл.юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 80 лева, преценявайки фактическата и правна
сложност на делото. Разноските следва да се присъдят в полза на ОДМВР П. -
учреждението към което принадлежи АНО, издал обжалваното НП.
По изложените съображения, РС П. на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0340-000480 от 31.05.2022 г. на Началник
група в РУ - С. при ОДМВР-П., с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП
на М. В. М. от гр.С. с ЕГН: ********** са наложени административни
наказания глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. В. М. с ЕГН: **********, адрес: гр.С., бул. „С.“ № 65 А,
ДА ЗАПЛАТИ Областна дирекция на МВР П., с адрес: гр.П., пл.„С.“ № 3,
6
представлявана от Директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението
пред Административен съд – П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7