РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501255 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивната жалба на
В. О. К. от ***, чрез процесуалния му представител – адв.Л.Ангелова, против решение №
260729/17.05.2021 г. по гр.д.3252/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА МУ, с
която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата В. М. А. сумата над 5931 лв до
присъдения размер от 11 862 лв, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за
сметка на въззиваемата, с увеличената стойност на собствения му имот, представляващ
жилище, находящо се в ***, вследствие на заплатените от В.А. строително-монтажни и
ремонтни дейности, изпълнени в него през 2013 - 2014 година, свързани с изработката,
доставката и монтажа на безпрофилна плъзгаща система, закупуване и монтаж на
вентилатор, клапа за банята, смесител за умивалник „Видима", закупуване и поставяне
фаянс, закупуване и поставяне на ламиниран паркет с подложка, вътрешни щори - за спалня
- 3 броя макси, за кухня - 5 броя макси, за хол - вертикални и комарник за вратата на
спалнята, изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, изработка, доставка и
монтаж на двукрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета и етажерка, изработка, доставка и
монтаж на 5 броя интериорни врати и 1 брой входна врата, и стойността на другите
свързани с тяхното изпълнение рамонтни работи, ведно със законната лихва за забава върху
горната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.06.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на В. М. А. сумата от 1516,33 лв за
направените по делото разноски.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно; постановено е
при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила (чл.236, ал.2 от
ГПК), при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че са неправилни и
необосновани изводите на съда, че ищцата е заплатила стойността на сочените от нея
1
строително-монтажни работи и дейности в жилището на ответника, по-голямата част по
време на брака, а по-малката малко преди неговото сключване....", без да са обсъдени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните, и без да са изложени съображения
защо се приема, че ищцата е вложила всички средства за ремонтните дейности, както и дали
тези средства са лични или такива от трудовите й възнаграждения и от кой период. Твърди
се, че от представените по делото доказателства за доходите на страните се установява, че
ответникът е получавал значително по-високи доходи от ищцата, както и, че преди да бъде
сключен бракът и след като е закупил процесния имот, ответникът е изтеглил сумата 8500
евро, а през 2014 г. е изтеглил сумата 35900 евро по време на ремонта на процесния
апартамент. Сочи се, че ищцата от своя страна не е представила доказателства за произхода
на средствата, ако е вложила такива по време на ремонта, поради което неправилно
първоинстанционният съд е приел, че само поради това, че договорите за ремонт са
сключени от нейно име и е представила платежни документи на нейно име, ремонтът е
извършен с нейни средства. Твърди се, че средствата, които страните са участвали в
ремонта, са общи, независимо от това на чие име са били ползваните парични влогове и кой
е извършил плащанията по процесните подобрения.
По изложените съображения се твърди, че решението е неправилно в
обжалваната част, поради което следва да бъде отменено, като искът на ищцата се уважи до
1/2 от 11 862 лв, тъй като този ремонт е извършен със средства, които принадлежат общо на
съпрузите. Претендират се съдебни разноски. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата В. М. А. оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен
отговор в срока по чл.263 ГПК, подаден чрез процесуалния й представител – адв.П.Колева,
както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител – адв.Кенан. Твърди се, че
с обжалваното решение БРС е обсъдил всички твърдения и представени доказателства.
Твърди се, че от представените доказателства - не само сключени договори, но и платежни
документи, се установява, че ищцата е заплатила сума на обща стойност 18055,07 лв, за
извършване на СМР и обзавеждане на имота на ответника. Твърди се, че по делото е
установено, че ищцата е разполагала с достатъчно средства, като съдът подробно е обсъдил
представените от ищцата банкови извлечения и е приел за доказано, че през 2014 г. ищцата е
изтеглила от сметката си сумата от 58956,98 лв, а през 2013 г. - 22436,76 лв. Сочи се, че
съдът е обсъдил възраженията на ответника, както по отношение на разпитания свидетел,
така и по отношение на твърденията за реализиране на значителни доходи, като е приел, че
твърдението, че е усвоявал значителна част от средствата получени по банка, не означава, че
жалбоподателят е заплатил изпълнените в жилището му СМР и дейности, тъй като
ответникът не е представил нито едно доказателство в тази насока. Твърди се, че по делото е
установено, както че са извършени ремонти и дейности и са закупувани мебели, така и че е
увеличена стойността на имота. Сочи се още, че имотът е закупен от ответника с ипотечен
кредит в размер на 44765 евро преди брака на страните, поради което ответникът е следвало
да разполага поне с 973,15 евро без договорените лихви ежемесечно, за да погаси ипотечния
кредит предсрочно. Твърди се още, че от представените от ответника банкови извлечения от
сметката, по която получава брутното си възнаграждение, се установява, че в периода от
2013 и 2014 г. той е правил много преводи до други негови лични сметки. На следващо
място се твърди, че едва във въззивната жалба, въззивникът прави възражение, обжалвайки
решението само в частта му за 1/2 от 11862 лв, че сумите за ремонта са извършени със
средства принадлежащи общо на съпрузите. Това възражение се оспорва, като се твърди, че
тъй като процесният имот е собственост на въззивника, само той се ползва от извършените в
имота подобрения, а стойността на имота се е увеличила с 11862 лв. Сочи се, че в същото
време въззиваемата А. е обедняла с вложените от нея средства в чужди имот в общ размер
на исковата претенция. Оспорват се и твърденията във въззивната жалба, че „и двамата
съпрузи са имали средства от трудови възнаграждения след сключване на брака си и двамата
са теглили средства по време на брака и ремонта, и тези влогове са принадлежали общо на
2
двамата съпрузи“. Сочи се, че при действащата уредба паричните влогове се отнасят към
личното имущество на всеки от съпрузите, тъй като не са изрично посочени в чл.21 СК. С
твърдението, че обжалваното решение е правилно, мотивирано, обосновано и съобразено с
доктрината, така и с тълкувателната практика на ВКС, се претендира неговото
потвърждаване и присъждане на разноски за въззивното производство. Също не се сочат
нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт
на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Бургаски районен съд е образувано по
исковата молба на въззиваемата В. М. А. за осъждане на въззивника В. О. К. да й заплати
сумата от 18 055,07 лв, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка, със стойността
на извършените подобрения на жилище, находящо се в ***, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 18 055,07 лв, считано от датата на подаване на исковата молба –
26.06.2020 г., до окончателното й изплащане. Твърди се, че страните са били съпрузи,
считано от 10.01.2014 г., като бракът им е прекратен бил прекратен чрез развод по вина на
съпруга с влязло в сила решение по гр.д.4994/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Твърди се, че в семейното жилище, собственост на ответника, находящо се в ***, ищцата е
извършила основен ремонт със собствени лични средства, от упражнявана трудова дейност
– държавен инспектор в Инспектората на НАП, като някои дейности по ремонта са били
извършени преди брака, а други - по време на същия. Конкретните дейности и вложени
материали, тяхната стойност, както и моментът на извършването, респ.закупуването им, са
подробно описани в исковата молба. Сочи се, че ремонтните дейности са бутиково
изпълнени и няма как да бъдат преместени, тъй като са предвидени за това жилище,
съобразно спецификите и размерите на същото. Твърди се, че така изпълнените дейности
увеличават стойността на имота на ответника, но същият е отказал да заплати стойността
им, поради което и се предявява настоящия иск.
Предявеният иск е с правно основание чл.59, ал.1 от Закон за задълженията и
договорите.
Ответникът К. е оспорил иска като неоснователен. В представения в законовия
срок писмен отговор на исковата молба, е изразено становище за частична неоснователност
на иска, но не е посочено, в каква част искът е основателен, и в каква - неоснователен.
Изложени са твърдения по фактите – закупуване на имота от ответника през 2013 г. – преди
брака на страните; състоянието на имота към момента на закупуването му; реализираните от
страните доходи (значителни за ответника, и по-малки за ищцата); твърдения, че преди
сключването на брака страните не са живеели заедно, ответникът не е възлагал на ищцата да
извършва от негово име и с нейни средства ремонт на апартамента му, както и, че със
собствени средства е закупил материали и платил капаро на майстор; след сключването на
брака, по време на командировките му извън страната, ответникът е възлагал на ищцата
отделни дейности по закупуването на материали или ангажиране на майстори, но това
ставало с негови средства - трудовото му възнаграждение, а доколкото ищцата, като негова
съпруга, била извършвало лично някои плащания, това е било с предоставените от него
средства. Оспорват се твърденията на ищцата, че с нейни лични средства е закупила
материали и извършила плащане на майстори за процесните подобрения в жилището на
ответника. Оспорва се закупуването и подложката на ламината, фаянса за банята и
цялостното обзавеждане на апартамента. Излагат се подробни доводи как са извършени и
заплатени същите. По отношение на кухненското обзавеждане и на обзавеждането на
спалнята се твърди, че не са трайно прикрепени, т.е. не са трайни подобрения. Оспорва се
стойността на извършените подобрения, като се излагат твърдения, че същите са и
3
амортизирани. Оспорва се и разписка за получена сума от 25.02.2014 г. В хода на
първоинстанционното производство не са поддържани твърденията за частична
основателност на предявения иск.
С обжалваното решение БРС е уважил частично предявения иск като е осъдил
ответника К. да заплати на ищцата А. сумата от 11 862 лв, с която неоснователно се е
обогатил за нейна сметка, с увеличената стойност на собствения му имот, вследствие на
заплатените от ищцата строително-монтажни и ремонти дейности, изпълнени в имота през
2013 и 2014 г., свързани с изработката, доставката и монтажа на безпрофилна плъзгаща
система, закупване и монтаж на вентилатор, клапа за банята, смесител за умивалник
Видима, закупуване и поставяне фаянс, закупуване и поставяне на ламиниран паркет с
подложка, вътрешни щори - за спалня – 3 броя макси, за кухня – 5 броя макси, за хол –
вертикални и комарник за вратата на спалнята, изработка, доставка и монтаж на кухненско
обзавеждане, изработка, доставка и монтаж на двукрилен гардероб, 2 броя нощни шкафчета
и етажерка, изработка, доставка и монтаж на гардероб, шкаф за обувки и колона, изработка,
доставка и монтаж на 5 броя интериорни врати и 1 брой входна врата, и стойността на
другите свързани с тяхното изпълнение ремонти работи, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.06.2020 г., до
окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен иска за горницата над уважения размер
от 11 862 лв до предявения размер от 18 055,07 лв., ведно със законната лихва за забава
върху отхвърлената част. Страните са осъдени да заплатят съдебни разноски съобразно
постановения резултат.
Решението на БРС е обжалвано само от ответника К., и само в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата В.А. сумата над 5931 лв до присъдения
размер от 11 862 лв, с която въззивникът неоснователно се е обогатил за сметка на
въззиваемата, с увеличената стойност на собствения му имот. Ето защо, в останалата част, с
която: искът е отхвърлен иска за горницата над уважения размер от 11 862 лв до предявения
размер от 18 055,07 лв; както и в частта, с която въззивникът К. е осъден да заплати на
въззиваемата В.А. сумата над 5931 лв до присъдения размер от 11 862 лв, решението е
влязло в сила поради необжалването му от страните.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
решението на БРС е валидно, в обжалваната част (с която въззивникът К. е осъден да
заплати на въззиваемата В.А. сумата от 5931 лв и законна лихва върху нея), решението е
допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът приема, че първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка.
По делото нe e спорно, че страните са били съпрузи, като са сключили брак на
10.01.2014 г., прекратен чрез развод с решението по гр.д.4994/2019 г. по описа на Бургаския
районен съд, влязло в сила на 20.06.2020 г. Не е спорно, че семейното жилище на страните,
находящо се в ***, е собственост на ответника, който го е закупил на 13.09.2013 г. По
делото е прието за безспорно (в съдебното заседание на 18.02.2021 г.), че описаните в
исковата молба строително-монтажни и ремонтни дейности са изпълнени в жилището през
2014 г. Не е спорно, че ответникът е възлагал (според твърденията на ответника – по време
на отсъствието му от страната), на ищцата „да закупи материали или да ангажира
майстори“, но (отново по негови твърдения) – със средства, получени от трудовите му
възнаграждения.
Спорно по делото е, с чии средства е заплатена стойността на ремонтните работи.
В представените от ищцата писмени доказателства се установява, че ищцата е
4
посочена като купувач и възложител за изработката на безпрофилна плъзгаща система,
изпълнена в процесното жилище; като получател във фактура № 591236/30.01.2014 г. за
закупуване на вентилатор и клапа на стойност от 55.34 лв; на смесител за умивалник
„Видима“ на стойност от 139,80 лв; и като купувач на други строителни материали, фаянс
на стойност от 110,95 лв, съгласно фактура № 591820/01.02.2014 г.; фаянс и фризове на
стойност 427,36 лв, съгласно фактура № 584676/07.01.2014 г.; ламиниран паркет и подложка
на стойност 822,62 лв, съгласно касови бонове от 23.12.2013 г. за сумата от 743,06 лв и 79,56
лв – всички гореописани на обща стойност от 1 556,07 лв.
С представения Договор за изработка № 168 от 12.08.2014 г., ищцата, в
качеството й на възложител, е възложила на „Кастол-Макс“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, да изработи вътрешни щори - за спалня – 3 броя макси, за кухня – 5 броя макси,
за хол – вертикални и комарник за вратата на спалнята, срещу заплащането на
възнаграждение в размер на 490 лв, които са монтирани в процесния апартамент.
Съгласно договор за изработка от 17.04.2014 г. ищцата, в качеството й на
възложител, е възложила на „Ликс мебел“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, да
извърши изработка, доставка и монтаж на кухненско обзавеждане, надлежно
индивидуализирано в договора. По делото са представени и приемо-предавателен протокол
от 29.05.2014 г., за приемане на изработеното по договора, както и фактура № 80/17.04.2014
г. за авансово плащане на сумата от 1 900 лв с приложен касов бон, фактура № 85/10.05.2014
г. за сумата от 410 лв с касов бон и фактура № 91/29.05.2014 г. за сумата от 2 394 лв. с касов
бон или общо за сумата от 4 704 лв с ДДС, от които 3 850 лв, съобразно предмета на
договора и останалата част за закупуван, доставка и монтаж на фурна „Електролукс“ и газов
котлон, и закупуване на мивка, съобразно договор за изработка между същите страни от
16.05.2014 г., като последните не са предмет на претенцията. Страните не спорят, че така
възложеното и изпълнено кухненско обзавеждане е монтирано в апартамента на ответника.
Видно от представения договор за изработка от 13.06.2014 г. ищцата, в
качеството й на възложител, е възложила на „Ликс мебел“ ЕООД, в качеството му на
изпълнител, да извърши изработка, доставка и монтаж на двукрилен гардероб, 2 броя нощни
шкафчета и етажерка, за което е заплатена сумата от 2 190 лв, съгласно представени
фактури, в които като получател е посочена ищцата, и касови бонове от 13.06.2014 г. и
28.07.2014 г., от която сума се претендират 1 800 лв, като не се търси плащане на стойността
на нощните шкафчета.
Съгласно договор за изработка от 02.10.2014 г. ищцата, в качеството й на
възложител, е възложила на „Ликс мебел“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, да
извърши изработка, доставка и монтаж на гардероб, шкаф за обувки и колона, надлежно
индивидуализирани в договора, за което е заплатена сумата от 1 640 лв, съгласно
представени фактури на името на ищцата и касови бонове от 02.10.2014 г. и 24.10.2014 г.
Видно от представената по делото разписка, към 25.02.2014 г. ищцата е заплатила
на Г. Ж. Г. сумата от 6 667,08 лв във връзка с изпълнение на договор между тях за
извършване на основен ремонт на жилище, находящо се в ***, като в разписката е посочено,
че от посочената сума, 3 500 лв са заплатени на 16.01.2014 г., 1 000 лв - на 04.02.2014 г. и
100 лв на 17.02.2014 г. Разписката е оспорена от ответника с твърдения, че е антидатирана,
както и, че е с невярно съдържание по отношение на датите на плащане и на посоченото, че
сумата е платена от ищцата на основание сключен договор между нея и Г. Ж. Г..
Така описаните плащания възлизат на стойност общо 18 055,07 лв.
Както се посочи по-горе, по делото е прието за безспорно, че описаните в
исковата молба строително-монтажни и ремонтни дейности, за които ищцата е представила
посочените доказателства, са изпълнени в жилището през 2014 г.
Във връзка със спорния момент – с чии средства са заплащани извършените в
5
жилището на ответника ремонти през 2014 г., ищцата е представила служебни бележки за
доходите си през 2013 г. – брутен годишен доход от трудовото си правоотношение в размер
на 24 686 лв., и през 2014 г.- 24 534 лв. Видно от извлечението от сметката в „Банка ДСК“
ЕАД за 2014 г. към 01.01.2014 г. наличността е в размер на 3 389,84 лв, като са налице
постъпления през годината в размер на 56 312,22 лв., а към 31.12.2014 г. наличността е в
размер на 372,54 лв, т.е. през 2014 г. ищцата е усвоила от сметката си сумата от 58 956,98 лв,
като са налице подробни данни за отделните извършени операции и постъпления. Видно от
извлечението от сметката в „Банка ДСК“ ЕАД за 2013 г. към 01.01.2013 г. наличността е в
размер на 3 815. 96 лв., като са налице постъпления през годината в размер на 25 4000. 28
лв., а към 31.12.2013 г. наличността е в размер на 3 389. 84 лв. т.е. през 2013 г. ищцата е
усвоила от сметката си сумата от 22 436. 76 лв. Видно от представеното извлечение от
сметката на ищцата в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, налице са постъпления от НАП във
връзка с командироването на ищцата, като са налице и плащания за търговия в чужбина.
В подкрепа на твърденията си, че сам е заплатил извършваните ремонтни работи,
ответникът е представил извлечения от банковата си сметка в „Първа Инвестиционна
Банка“ АД, видно от които работодателят на ответника „Текто Сайпръс“ ЛТД, е превеждал
на ищеца суми по сметката му (2 222 евро на 30.09.2013 г.; 1 366. 21 евро на 24.10.2013 г.;
6 060 евро на 27.11.2013 г., като към тази дата наличността по сметка му възлиза на
35 877,44 евро; 2 222 евро на 27.12.2013 г.; 2 460 евро на 23.01.2014 г.; 1 127,50 евро на
27.03.2014 г.; 6 150 евро на 25.02.2014 г.; 4 426. 20 евро на 25.04.2014 г.; 5 227. 50 евро на
28.05.2014 г.; 6 355 евро на 29.07.2014 г.; 1 230 евро на 28.08.2014 г.; 3 542. 88 евро на
30.09.2014 г.; 6 022 евро на 30.10.2014 г.).
Видно от представените отчети от евровата сметка на ответника в „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, ответникът е теглил на каса следните суми: на 13.08.2013 г.
1 000 евро; 500 евро на 09.10.2013 г.; 1 000 евро на 14.10.2013 г.; 100 евро на 14.10.2013 г.;
1 000 евро на 21.10.2013 г.; 1 000 евро на 22.10.2013 г.; 200 евро на 24.10.2013 г.; 6 000 евро
на 24.10.2013 г.; 1 000 евро на 13.12.2013 г.; 1 000 евро на 19.12.2013 г.; 1 000 евро на
27.12.2013 г.; 1 000 евро на 02.01.2014 г.; 1 000 евро на 10.03.2014 г.; 1 000 евро на
11.03.2014 г.; 1 000 евро на 20.03.2014 г.; 1 000 евро на 24.03.2014 г.; 1 000 евро на
25.03.2014 г.; 1 000 евро на 26.03.2014 г.; 1 000 евро на 27.03.2014 г.; 1 000 евро на
31.03.2014 г.; 1 000 евро на 09.04.2014 г.; 950 евро на 10.04.2014 г.; 1 000 евро на 04.06.2014
г.; 1 000 евро на 06.06.2014 г.; 1 000 евро на 12.06.2014 г.; 1 000 евро на 13.06.2014 г.; 1 000
евро на 20.06.2014 г.; 1 000 евро на 24.06.2014 г.; 1 000 евро на 25.06.2014 г.; 1 000 евро на
26.06.2014 г.; 1 000 евро на 07.08.2014 г.; 1 000 евро на 11.08.2014 г.; 1 000 евро на
21.08.2014 г.; 1 000 евро на 25.08.2014 г.; 1 000 евро на 04.09.2014 г.; 1 000 евро на
05.09.2014 г.; 1 000 евро на 09.09.2014 г.; 1 000 евро на 03.11.2014 г.; 1 000 евро на
04.11.2014 г.; 1 000 евро на 10.11.2014 г.; 1 000 евро на 13.11.2014 г.; 1 000 евро на
24.11.2014 г.; 1 000 евро на 25.11.2014 г.; 1 000 евро на 27.11.2014 г.; 1 000 евро на
28.11.2014 г.; 1 000 евро на 29.11.2014 г.
Представен е договор от 19.12.2013 г., сключен между ответника като
възложител, и „Памела Билд Трейдинг“ ЕООД, представлявано към тази дата от Г. Ж. Г.
като изпълнител, за извършване на строително-монтажни работи, съгласно Приложение №
1, на обща стойност от 4 700 лв. без ДДС. Посоченото в договора Приложение № 1 не е
представено по делото. На л.2 от договора е отбелязано, че е получено капаро на 19.12.2013
г. в размер на 1 900 лв, и допълнително такова на 07.01.2014 г. в размер на 1 000 лв,
разписано от изпълнителя. Следва да се отбележи, че посочените две суми като капаро се
различават по размер и по дата на плащане от сумите, посочени в разписката от 25.02.2014
г., подписана от Г. Ж. Г..
Разпитаната по делото св.М.Й. твърди в показанията си, че знае за направения в
жилището, собственост на ответника основен ремонт, както и, че многократно е била
6
свидетел как ищцата е закупувала материали за ремонта и е теглила пари от своята сметка (и
от своята карта), за да плати на майсторите. Придружавала я и в една фирма във връзка с
кухненското обзавеждане, за банята също така един вентилатор избирали заедно дълго
време. Свидетелката признава, че не й е известно дали ответникът е давал пари на ищцата,
за да заплаща на майсторите, но от видяното е останала с впечатление, че често ищцата е
теглила суми от своята сметка, за да плати на майсторите.
От заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че средната пазарна цена на описаните строително-монтажни и
ремонтни дейности, които действително са изпълнени в жилището, и чието плащане се
претендира в настоящото производство, към 2020 г. възлиза на 8 489,02 лв. Коригираната им
стойност към 2020 г., след отчитане и на съответната амортизация, възлиза на 6 509. 57 лв.
Вещото лице сочи, че извършени подобрения увеличават средната пазарна стойност на
апартамента с 11 862 лв. Вещото лице посочва също, че изпълнените строително-монтажни
и ремонтни дейности са трайно закрепени, а доколкото част от тях, е възможно да бъдат
демонтирани (напр.фасадната дограма, таблите на вратите и плъзгащата се система),
демонтажът ще доведе до нараняване на демонтираните вещи и на другите СМР. Вещото
лице сочи, че е възможно да бъдат демонтирани вътрешните щори и комарници,
смесителната батерия и вентилаторът за баня, чиято средна пазарна цена възлиза на 659 лв,
при което увеличената стойност на имота би възлязла на 10 566 лв.
Както се посочи по-горе, оплакванията във въззивната жалба се свеждат до това,
че са неправилни и необосновани изводите на съда, че ищцата е заплатила стойността на
сочените от нея СМР и дейности в жилището на ответника, по-голямата част по време на
брака, а по-малката малко преди неговото сключване....", тъй като не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства и доводите на страните, и без да са изложени съображения
защо се приема, че ищцата е вложила всички средства за ремонтните дейности, както и дали
тези средства са лични или такива от трудовите й възнаграждения и от кой период.
Изложени са твърдения, че представените по делото доказателства за доходите на страните
установяват, че ответникът е получавал значително по-високи доходи от ищцата; преди да
бъде сключен бракът и след като е закупил процесния имот, ответникът е изтеглил сумата
8500 евро, а през 2014 г. е изтеглил сумата 35900 евро по време на ремонта на процесния
апартамент, а ищцата не е представила доказателства за произхода на средствата, ако е
вложила такива по време на ремонта, поради което неправилно първоинстанционният съд е
приел, че само поради това, че договорите за ремонт са сключени от нейно име и е
представила платежни документи на нейно име, ремонтът е извършен с нейни средства. На
последно място се твърди, че средствата, които страните са участвали в ремонта, са общи,
независимо от това на чие име са били ползваните парични влогове и кой е извършил
плащанията по процесните подобрения.
Съдът не споделя оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че сумите за ремонта са били заплатени със средства на ищцата, без да
обсъди всички представени доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил
представените по делото доказателства за извършени плащания от ищцата и за доходите на
страните, и, според настоящия състав, обосновано е достигнал до извода, че сумите, за
заплащането на които ищцата е представила доказателства, са били заплатени от нейни
средства, теглени от нейни сметки, с каквито средства, видно от извлеченията от сметките й,
тя е разполагала към момента на извършване на ремонта. Съдът споделя тези изводи на
първоинстанционния съд доколкото в представените от ищцата писмени доказателства
(договори и фактури) изрично е посочено нейното име, и тя е представила фискалните
бонове за извършените плащания.
По отношение на оспорената разписка, съдът намира, че тя установява заплащане
от страна на ищцата на Г. Ж. Г. на посочените в разписката суми. Предвид обстоятелството,
7
че договорът на ответника е сключен с „Памела Билд Трейдинг“ ЕООД, а в разписката е
посочен договор между ищцата и Г. Ж. Г., както и предвид липсата на Приложение № 1 към
договора между ответника и „Памела Билд Трейдинг“ ЕООД и липсата на конкретни данни
за договора между ищцата и Г. Ж. Г., според настоящия състав, не може да се направи извод,
че става въпрос за един и същи договор. На следващо място, предвид момента на посочените
в разписката плащания, който не съвпада с момента на заплащане на капаро по договора
между ответника и „Памела Билд Трейдинг“ ЕООД, съдът намира, че посочените в договора
между ответника и „Памела Билд Трейдинг“ ЕООД две суми като капаро са различни и не
са включени в посочената сума в разписката на Г. Г.. На последно място, доколкото в
разписката, подписана от Г. Г. изрично е посочено, че е получил от ищцата сумата от 6
667,08 лв във връзка с изпълнение на договор между тях за извършване на основен ремонт
на жилище, находящо се в ***, съдът приема за доказано, че именно ищцата е заплатила
тази сума, и то – във връзка с ремонта на апартамента на ответника.
По отношение на твърденията на въззивника, че са неправилни и необосновани
изводите на съда, че ищцата е заплатила посочените в исковата молба СМР и вещи, във
връзка с ремонта и с обзавеждането на апартамента, предвид установените по делото по-
високи доходи на ответника от тези на ищцата, и предвид изтеглените от ответника суми
преди сключването на брака и след като е закупил процесния имот, съдът изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд, че доказаните по-високи доходи на ответника сами
по себе си не опровергават представените от ищцата доказателства за заплащане именно от
нея на посочените в исковата молба СМР и мебели.
Съдът намира за неоснователни и твърденията във въззивната жалба, че
средствата, които страните са участвали в ремонта, са общи, независимо от това на чие име
са били ползваните парични влогове и кой е извършил плащанията по процесните
подобрения. Както се посочи по-горе, по делото е установено, че за да заплати изброените в
исковата молба СМР и закупени вещи, необходими за ремонта на жилището на ответника,
иищцата е теглила суми от собствената си банкова сметка. С действащия от 01.Х.2009 г. СК
(чл.21 СК) съществено е променена регламентация на имуществените отношения между
съпрузите, в сравнение с уредбата на СК от 1985 г., която промяна се изразява в отпадането
от обхвата на СИО на паричните влогове, придобити от съпруг по време на брака, което
включваше имущественият режим по отменения от посочената дата (в този смисъл -
решение № 427 от 03.04.2013 г. по гр.д.№ 1244/2011 г., ГК, ІV ГО на ВКС, постановено по
чл.290 ГПК; Решение № 168 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2411/2016 г., II ГО, ГК и
др.). Ето защо съдът приема, че доколкото по делото е доказано, че плащанията, извършени
от ищцата във връзка с посочените в исковата молба СМР и вещи, са направени със средства
от банковите й сметки, съотв.от личните й влогове, те са направени с нейни лични средства,
а не със средства, представляващи СИО.
На последно място, по изложените по-горе съображения, съдът споделя изводите
на първоинстанционният съд, че по делото е доказано, че със заплатените от ищцата суми
във връзка с ремонта на собствения на ответника апартамент, след прекратяването на брака
на страните, ответникът неоснователно се е обогатил, а ищцата е обедняла, поради което
ищцата има право да получи по-малката сума измежду вложената от нея сума за
изпълнените в жилището на ответника СМР, и сумата, с която ответникът се е обогатил от
това, а именно стойността, с която се е увеличила стойността на жилището му, вследствие
на изпълнените работи.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна, и
поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които настоящият
състав препраща на основание чл.272 ГПК.
Предвид постановения резултат, на въззиваемата следва да се присъдят съдебни
8
разноски съобразно представените доказателства в размер на 960 лв за заплатено
адв.възнаграждение с ДДС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260729/17.05.2021 г. по гр.д.3252/2020 г. по описа
на Районен съд Бургас, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. О. К., ЕГН **********, от ***, да заплати на В. М. А., ЕГН
**********, сумата от 960 лв (деветстотин и шестдесет лева), представляваща съдебни
разноски за възизвното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9