№ 3678
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100506229 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20088506/25.04.2022 г., постановено по гр.д. № 20750/2021 г. на
Софийски районен съд, 64 състав, съдът е осъдил Т. Ж. Н. да плати на „ЗД Бул Инс”
АД на основание чл. 500, ал. 2 КЗ сумата от 2374,31 лева, представляващи регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за вреди
върху лек автомобил „Мазда”, модел „6”, ДК. № ****, настъпили при ПТП от
14.06.2018 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Александър Стамболийски” и ул.
„Бъкстон”, предизвикано по вина на Т. Ж. Н., чийто застраховател по риска
„гражданска отговорност” към датата на събитието е бил „ЗД Бул Инс” АД, като към
датата на събитието Т. Ж. Н. е бил неправоспособен водач, ведно със законна лихва
върху главницата от 14.04.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане. Със същото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал.
1 ГПК Т. Ж. Н. да заплати на „ЗД Бул Инс” АД разноски в размер на 958,20 лева.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Т. Ж. Н. чрез
особения представител адв. С. С.. Релевирани са оплаквания, че с отговора на исковата
молба е направено възражение, че договорът за покупко-продажба на МПС от
12.06.2018 г. не е сключен в изискваната по закон форма – не е сключен с нотариална
заверка на подписите, като се излагат съображения, че СРС неправилно е приложил
чл. 144, ал. 2 ЗДвП. Поддържа се, че неправилно е прието от първоинстанционния съд,
че увреденото МПС не е било регистрирано в страната, тъй като е имало към този
момент издаден транзитен номер, а това трябва да се възприеме като временна
регистрация, не като липса на такава. Сочи се, че към датата на ПТП М.Е. не е
разполагал с договор за покупко-продажба, като в уведомлението за щета №
1
**********/15.06.2018 г. е вписано, че се чака договор за покупко-продажба.
Поддържа се, че протоколът за ПТП е съставен без присъствието на поемни лица,
което е нарушение, правещо протокола негоден да докаже отразените в него
обстоятелства. Излагат се съображения, че протоколът е трудно разчетим. Поддържа
се, че продажната цена по договора за покупко-продажба е по-ниска от
претендираното обезщетение в настоящото производство. Предвид изложеното се иска
отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли изцяло
искът.
Въззиваемият – ищецът „ЗД Бул Инс“ АД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно. Сочи, че е неправилно твърдението на
въззивника, че съдът не е извършил съвкупен анализ на изложените по делото доводи,
респ. на събраните доказателства. Поддържа, че възраженията на особения
представител на въззивника са направени още с отговора на исковата молба, като СРС
правилно е приел, че същите не се установяват от доказателствата по делото. Сочи, че
не е необходимо да присъстват поемни лица за съставяне на протокол от ПТП. Твърди,
че размерът на иска е доказан с изготвената по делото САТЕ. Поддържа, че договорът
за покупко-продажба не страда от порок и към датата на ПТП М.Е. е бил собственик на
увреденото МПС, като именно на него е изплатено обезщетение. Предвид изложеното
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно
по следните съображения:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 2 ЗЗД. За уважаване на иска ищецът застраховател следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите”; 2/ настъпване на ПТП вследствие на виновното
противоправно поведение на ответника в срока на застрахователното покритие на
договора, за което ПТП застрахователят носи риска; 3/ настъпване в причинна връзка с
ПТП на вреди за трети лица; 4/ вид и размер на настъпилите вреди за третите лица; 4/
размера на обезщетението, заплатено от ищеца на увредените трети лица; 5/ че
ответникът е управлявал МПС, с което е предизвикал ПТП, без да е бил правоспособен
да управлява МПС от съответната категория към датата на събитието.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото не се спори, а и се установява от представената застрахователна
полица № BG/02/117002621313, че е сключен договор за застраховка „гражданска
2
отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Фиат Мареа“, рег. № ****.
Покритието по договора за застраховка е за периода 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1708442/14.06.2018 г., съставен от
органите на МВР. Със същия се установява, че е настъпило ПТП между лек автомобил
„Фиат Мареа”, рег. № ****, рама № ZFA18500000410087, управляван от Т. Ж. Н., и лек
автомобил „Мазда 6”, № ****, рама № JMZGH19L601205573, управляван от М.А.Е..
Протоколът е подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, като не е оспорван в
срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 193 ГПК. Протоколът е изготвен в
съответствие с изискванията на Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд. Доколкото същият е изготвен в присъствието на двамата водачи,
участвали в ПТП, и е подписан доброволно от тях, то не е било необходимо да
присъстват свидетели.
В протокола е отразено, че ПТП същият е съставен на 14.06.2018 г. в 8.50 часа.
На схема в протокола е посочено, че ПТП е настъпило до кръстовището на бул.
„Александър Стамболийски“ и ул. „Бъкстон“ в гр. Пловдив. Според протокола са
констатирани видими щети по лек автомобил „Фиат Мареа” в областта на предна
габаритна част. По лек автомобил „Мазда 6” са констатирани вреди по предна и задна
габаритна част.
По делото е разпитан свид. М.А.Е., който е заявил, че е участвал в ПТП в гр.
Пловдив, на бул. „Александър Стамболийски“, до магазин „Рила“. Твърди, че е
управлявал лек автомобил „Мазда 6”. Към момента на ПТП автомобилът е бил с
транзитни номера и не е бил регистриран. Свидетелят е заявил, че към датата на ПТП
е бил сключен договор за покупко-продажба на автомобила, но в КАТ превозното
средство се е водело на друго лице, тъй като свидетелят все още не бил регистрирал
МПС на свое име. Свидетелят сочи, че ПТП е настъпило, докато е чакал на червен
светофар, т.е. автомобилът му е бил в покой към момента на удара. Твърди, че е бил
ударен отзад от автомобил „Фиат Мареа“. Твърди, че към момента на ПТП
автомобилът му се е намирал зад бус, в който се е блъснал след удара отзад. Според
свидетеля същият е възприел ударилия го автомобил, след като е настъпил ударът. В
тази връзка свидетелят сочи, че не е имал възможност да предотврати удара.
Свидетелят твърди, че ПТП е настъпило сутринта, преди 8.00 часа, като е имало ясна
видимост, не е имало мъгла, не е валяло. Освен това свидетелят е посочил, че вредите
по лек автомобил „Мазда”, който е управлявал, са се изразявали в следното: счупени
предна и задна броня, изкривен заден капак, спукан радиатор, засягане на основи на
брони, калник, преден капак, държачи на двете брони, изкривяване на ауспух и други
детайли. Въпреки нанесените удари според свидетеля автомобилът му се е движел на
собствен ход след ПТП. Свидетелят е възприел, че предницата на ударилия го
автомобил е била увредена. Свидетелят е потвърдил, че за ПТП са били уведомени
съответните органи, като застрахователят му е изплатил обезщетение. Свидетелят
изрично е потвърдил, че предявеният му протокол е подписан за „участник 2“ от него
самия, като е обяснил, че протоколът е съставен от служителите на КАТ. При разпита
си освен това свидетелят е посочил, че не е имало спор с другия участвал в ПТП водач
относно вината за произшествието.
В хода на производството пред СРС е изготвена и приета без възражения на
страните автотехническа експертиза. В същата е посочено, че вредите по лек
автомобил „Мазда” се намират в причинна връзка с процесното ПТП, като стойността
им според вещото лице се равнява на 2500,98 лева. Експертът е посочил, че
обичайните ликвидационни разноски на застрахователя се определят от вида и
3
степента на застрахователното обезщетение, като обичайно са между 10,00 и 25,00
лева.
Безспорно е установено по делото от справка от МВР, че Т. Ж. Н., ЕГН
**********, не е правоспособен водач и никога не му е издавано свидетелство за
управление на МПС.
Тоест установено е по делото, че процесното ПТП е резултат от поведението на
Т. Ж. Н., който не е спазвал необходимото разстояние съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП и се е
блъснал в спрян пред него автомобил, изчакващ на червен сигнал на кръстовище.
Противоправното поведение на Т. Ж. Н. не е оспорвано в отговора на исковата молба,
като по делото е приета и справка от МВР, от която е видно, че на Т. Ж. Н. е издадено
във връзка с процесното ПТП наказателно постановление, с което е наложена глоба за
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Наказателното постановление е влязло в сила на
09.08.2018 г.
Представена е по делото и застрахователна преписка, образувана по
уведомление на М.А.Е. за щета по застраховка „гражданска отговорност” на МПС. От
същата е видно, че „ЗД Бул Инс” АД е определило и е изплатило чрез два банкови
превода на М.А.Е. застрахователно обезщетение в общ размер от 2374,31 лева. Фактът,
че е изплатено обезщетение в размер на 2374,31 лева по банковата сметка на М.А.Е. не
е оспорван по делото.
Представено е по делото Разрешение за временно движение на лек автомобил
„Мазда 6”, транзитен № ****. В същото като собственик на автомобила е вписан
„МиПи Ауто” ООД. Разрешението е издадено на 12.06.2018 г., със срок на валидност
до 12.07.2018 г.
В хода на пръвоинстанционното производство е представен Договор за покупко-
продажба на МПС от 12.06.2018 г., по силата на който М.А.Е. е закупил от „МиПи
Ауто” ООД лек автомобил „Мазда 6”, рама № JMZGH19L601205573, за сумата от 1800
лева.
Въззивният съд намира за неотносим към спора въпроса за това дали договорът
за покупко-продажба на МПС, сключен между „МиПи Ауто” ООД и М.А.Е., е
действителен с оглед разпоредбата на чл. 144 ЗДвП. Релевантно за процесния регресен
иск е, че по вина на Т. Ж. Н. е настъпило ПТП, при което са причинени имуществени
вреди на лек автомобил „Мазда 6”, транзитен № ****, като стойността на тези вреди е
била изплатена от страна на застрахователя. След извършване на плащането за
застрахователя възниква само едно регресно вземане, т.е. същият може само веднъж да
предяви иск по реда на чл. 500 КЗ за възстановяване на направените разходи за
изплащане на обезщетение от страна на виновния застрахован водач, който е
управлявал МПС без надлежно свидетелство за това и е причинил ПТП, при което са
били увредени третите лица. В случай че се окаже, че застрахователят е изплатил
обезщетение погрешно на неправоимащо лице, то застрахователят ще дължи да
заплати застрахователно обезщетение втори път. След второто плащане обаче няма да
възникне ново регресно вземане срещу виновния за ПТП застрахован водач, а ще
възникне вземане за неоснователно обогатяване спрямо неправоимащото лице, което е
получило застрахователното обезщетение по-рано. Именно затова в настоящото
производство не подлежи на изследване въпросът дали М.А.Е. е придобил въз основа
на валиден договор за покупко-продажба увредения чрез процесното ПТП лек
автомобил „Мазда 6”, транзитен № ****.
Нотносимо към спора е възражението на въззивника, че в случая покупната
цена на увредения лек автомобил „Мазда 6” е по-ниска от стойността на изплатеното
обезщетение за причинените вреди. В съответствие с принципа за свобода на
договаряне страните могат да уговарят по свое усмотрение стойността, срещу която да
4
се прехвърли дадено благо. В случая е приета без възражения от страните експертиза,
с която се установява, че дори изплатеното от застрахователя обезщетение в общ
размер от 2349,31 лева е в по-нисък размер от пазарната стойност на причинените
вреди в размер на 2500,98 лева.
Тоест от всичко посочено по-горе се установява от приобщените писмени и
гласни доказателства, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 500, ал. 2 КЗ,
според който застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато последното не притежава правоспособност за управление на съответната
категория моторно и е причинило ПТП, при което са били увредени третите
обезщетени от застрахователя лица. В случая в полза на застрахователя „ЗД Бул Инс”
АД е възникнало регресно вземане спрямо Т. Ж. Н. в размер на 2374,31 лева,
представляващи сбор от стойността на заплатеното от застрахователя обезщетение към
трето лице, увредено от ПТП, в размер на 2349,31 лева и направените ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева, които не са оспорвани в отговора на исковата молба.
Съобразявайки всичко изложено дотук, въззивният съд счита, че решението на
СРС следва да бъде потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на двете
инстанции.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемият „ЗД Бул Инс“
АД. Същият е претендирал с отговора на въззивната жалба юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК последното се
определя от съда.
Съобразявайки материалния интерес, ниската правната и фактическа сложност
на делото, проведеното едно съдебно заседание след даване ход на делото, в което не
са събирани доказателства, както и извършените действия от процесуалния
представител на въззиваемия, съдът намира, че следва да се присъди на „ЗД Бул Инс”
АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева за въззивното
производство.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 5 ГПК особеният представител на въззивника е бил
освободен от внасянето на държавна такса при депозирана на въззивната жалба.
Следователно държавната такса следва да бъде събрана с решението по делото.
Поради обстоятелството, че въззивната жалба е неоснователна, Т. Ж. Н., който не е
освободен от такси и разноски в производството, следва да бъде осъден на основание
чл. 77 ГПК да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 47,49 лева,
представляващи дължима, но незаплатена предварително държавна такса за
въззивното производство.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20088506/25.04.2022 г., постановено по гр.д. №
20750/2021 г. на Софийски районен съд, 64 състав.
ОСЪЖДА Т. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Скопие”, бл. №
****, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Лозенец”, бул.
5
„Джеймс Баучер” № 87, сумата от 50,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА Т. Ж. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Скопие”, бл. №
****, на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на Софийска градски съд сумата
от 47,49 лева, представляващи дължима, но незаплатена предварително държавна
такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6