№ 991
гр. с., 14.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110211492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на К. З. АНГ. от с. с. срещу наказателно постановление (НП) №21-4332-
000007/04.01.2021 г. на началник група към Столична дирекция на
вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с
което му е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.3,
предл.I-во от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 300
(триста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като излага, че автомобилът е бил
лизингов и нотариусът при прехвърлянето на собствеността върху
автомобила му казал, че всичко става автоматично и не знаел, че има срокове,
за които да мине през КАТ, като дерегистрацията станала без негово знание.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не
се представлява.
За органа издал наказателното постановление не се явява представител.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „БМВ 730 Д“, с ДК № ------- бил придобит от
жалбоподателя К. З. АНГ. по силата на договор за покупко-продажба на
1
11.04.2019 г., с нотариална заверка на подписите при нотариус №423 от НК, с
район на действие РС-п.. След сделката нотариусът изпратил служебно данни
към портала на МВР с рег. №9897/537027/11.04.2019 г.
Жалбоподателят А. не пререгистрирал автомобила в законоустановения
срок и продължил да го управлява.
На 29.12.2019 г. около 10:10 часа бил спрян от служители на О „ПП“-
СДВР на АМ „Тракия“ с посока от гр. с. към гр. п.. При справка било
установено, че лекият автомобил е служебно дерегистриран на 12.06.2019 г.,
за което водачът не бил уведомен, както и не е бил извикан, за да предаде
регистрационните табели на автомобила.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 209293 на 29.12.2019 г., за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП.
На 30.12.2019 г. жалбоподателят подал заявление по надлежен ред за
промяна на регистрацията на МПС-то пред ОДМВР – п., сектор „ПП“. На
жалбоподателя не била издадена ЗППАМ и не е било отнето СУМПС.
С Постановление от 03.12.2020 г., изведено на 04.12.2020 г. прокурор при
СРП е отказал да образува досъдебно производство по изпратените
материали, тъй като намерил, че деянието не е престъпно, тъй като макар и да
е осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.345, ал.2 от НК,
то от субективна страна престъплението може да бъде осъществено само с
пряк умисъл, предпоставян от знанието на дееца за всички фактически
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението, поради което
този елемент – прекия умисъл, че поема управление на дерегистрирано МПС
не е налице Постановлението на СРП било изпратено на О „ПП“-СДВР за
преценка за налагане на административно наказание.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление
от началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
2
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН ) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация.
Така описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и
на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
3
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
Не се сочи и същото предмет на внос ли е било или е придобито в страната и
кога. Липсва посочване на срокът, в който е следвало да бъде регистриран
същият, т. е. не е посочено кога е извършено административното нарушение,
което е било извършено с изтичането на определения срок. Посочването на
датата на извършване на административното нарушение е от значение за
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, за които съдът следи служебно.
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаваното НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомен за прекратената регистрация на автомобила, като не е бил извикан,
за да представи документи или да му бъдат иззети регистрационните табели.
Поради което не е налице у него знание, че МПС-то, което управлява е
служебно дерегистрирано, а и същото е било с поставени регистрационни
табели, които не са били иззети при неговата дерегистрация. Т.е. не са налице
основания за възникване на административна отговорност за водача по
посочената в АУАН и наказателното постановление правна квалификация,
сочена като нарушена, доколкото липсва умисъл за извършеното. Като следва
изрично да се посочи и че прокурора при СРП, който е отказал да образува
ДП не е изпратил материалите на О „ПП“-СДВР с указание за преценка
относно ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, а единствено за сведение.
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски до приключване на делото в
4
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН поради което и съдът не се произнася по
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-000007/04.01.2021 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР, с което на К. З. АНГ., с ЕГН
********** от с. с., ул. „Двадесет и девета“ №6, му е наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП глоба
в размер на 300 (триста лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. с. на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5