№ 141
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на адвокат К.Д. от АК-София в качеството му на
упълномощен защитник на осъденото лице Л.А.А.. с ЕГН ********** и от
адвокат Д.П. П. от АК Пловдив, защитник на осъденото лице Н. Д. Д. с ЕГН
********** за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
206/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на постановеното по
него решение № 148 от 20.11.2020 г., с което е потвърдена присъда № 17 от
06.12.2019 г., постановена по НОХД № 807/2018г. по описа на Районен съд –
Царево, като всеки от защитниците моли за оправдаване на подзащитните им,
а при условията на алтернативност - да бъде отменено въззивното решение и
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В искането на осъдения Л.А., чрез защитника му- адвокат К.Д. от САК
е посочено, че присъдата на РС – Царево и решението на ОС – Бургас са
постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като въззивният съд е приел, че при проведения разпит пред
съдия на обв. Л.А. на 22.09.2016г не са допуснати съществени процесуални
нарушения, въпреки че според защитата, този разпит е приключил в 19.25 ч.,
а постановлението за привличане на обвиняем на другия обвиняем - Н.М. е от
същата дата, но е от 19.40 ч., поради което според защитата този обвиняем е
следвало да присъства на разпита на обв. А. пред съдия за да може да задава
1
въпроси. Разпитите на двамата обвиняеми пред съдия от 22.09.2016г. в които
са направени самопризнания, според защитата стояли в основата на
осъдителната присъда срещу тях и това процесуално нарушение съставлявало
съществено такова, което е довело и до постановяване на присъда в
нарушение на материалния закон. Цитра се практика на ВКС в подкрепа на
възражението – Р.664/17.12.2003г по НД № 570/2003г на Трето наказателно
отд. на ВКС
На следващо място в искането на адвокат Д. се излагат доводи, че
въззивната съдебна инстанция е допуснала съществено нарушение на
процесуалните правила, чрез попълване на доказателствения материал с
показанията на полицейски служители и на кредитиране на узнатото от тях
при провежданите от същите т.н. „оперативни беседи“. Цитира се съдебна
практика на ВКС в подкрепа на това възражение – Р № 391/13г по НД
1220/2013 на Трето НО ВКС.
В искането за възобновяване от адв. Д. и посочено като съществено
процесуално нарушение и извършването на превод от лице за което не е
установено, че притежава нужната квалификация. Посочва се, че преводача
на провежданите оперативни беседи с иракските граждани /мигранти/ - А.М.
не притежавал сертификат за доказване на владеенето от него на арабски език
и че владеенето на чужд език не можело да се докаже чрез подписването на
декларация от преводача.
В искането за възобновяване на делото депозирано от осъденото лице
Н.Д.,чрез защитника му – адв. Д.П. е посочено, че присъдата на РС – Царево и
решението на ОС – Бургас са постановени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като според защитника,
осъдителната присъда се основавала на „оговор“ от страна на двама от
подсъдимите - А. и М., въпреки опровергаването на техните показания от
останалите доказателства по делото, тоест осъдителната присъда се
основавала единствено на самопризнанията на някои от подсъдимите и това е
прието от ВКС като съществено процесуално нарушение - цитира се Р
319/2015г по н.д. 884/2015 на Второ НО ВКС, Р 495/2013г по Н.д. №
1525/2013г на второ НО ВКС, Р. 336/2012 по н.д. № 1000/2012 г.
Възражението за нарушение на материалния закон, като основание за
2
възобновяване на присъдата на РС Царево и Решението на ОС Бургас, адв. П.
мотивира с превратно тълкуване на доказателствената съвкупност, което
представлявало нарушение на правилата по чл. 13 и чл. 14 от НПК, чл. 303 от
НПК. Твърди,че изискуемата според състава на престъплението по чл. 281 от
НК „специална цел“ не е доказана.
Като нарушение на материалния закон е посочено и,че съдът е отнел в
полза на държавата на основание чл. 242 ал. 8 от НК автомобил „Мерцедес“ Е
280 ЦДИ с ДКН РВ .... РР, собственост на „Рамакар“ ЕООД с ЕИК ..., тъй
като собственикът на същия автомобил не е учавствал в престъплението и
отнемането на автомобила противоречи на правото на ЕС- цитира се решение
на СЕС от 14.01.2021г по дело С-393/2019г постановено по преюдициално
запитване на основание чл.267 ДФЕС, като според защитата правилото за
забрана на конфискация на превозно средство, което е използвано за
извършване на престъплението, принадлежащо на лице, което не е участвало
в това престъпление се транспонира и върху нормата на чл. 281ал. 3 от НК,
тъй като с чл. 17, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС, СЕС
приема, че чл. 2 параграф 1 от Рамково решение 2005/ 212 във вр. с чл. 17,
пар. 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска националната
правна уредба да допуска конфискация на имущество, принадлежащо на
лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага
с ефективни средства за защита.
В съдебно заседание осъденото лице – Л.А.А.., искател не се явява,
редовно уведомен, не се явява редовно призования и надлежно упълномощен
негов защитник - адвокат К.Д. от САК. В писмена молба до БАС, входирана
на 05.10.20201г, адвокат Д. заявява,че с искателя – осъдения Л.А. са редовно
уведомени за съдебното заседание и са съгласни да бъде даден ход в тяхно
отсъствие. Поддържа депозраното искание за възобновяване на основанията
посочени в същото , като допълва исканто с аргументи, основани на
решение № 12/30.09.20201г на конституционния съд по КД № 10/2021 с
което
решение е обявен за противоконституционен текста на чл. 242 ал. 8 от НК в
частта по отношение на конфискацията на МПС, в случаите когато същото не
е принадлежало на дееца.В този смисъл настоява БАС да се произнесе, като
постанови връщането на конфискуваните по делото два леки автомобила -
3
автомобил „Мерцедес“ Е 280 ЦДИ с ДКН РВ .... РР, собственост на
„Рамакар“ ЕООД с ЕИК ..., и автомобил „Фолксваген“, модел „Ню Бийтъл“ с
ДКН СА ... ТВ, собственост на В.В.А.
В съдебното заседание осъденото лице Н.Д. не се явява редовно
призован, явява се упълномощения му защитник – адвокат Д.П. от ПАК,
който поддържа наведените в искането за възобновяване на делото доводи за
допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и на
материалния закон и моли същото да бъде уважено, посочвайки Решение №
12/30.09.2021г на КС, като основание за отмяна на наложената конфискация
по отношение на двата посочени по горе автомобила.
Прокурорът от Апелативна прокуратура –Бургас изразява мотивирано
становище за прекратяване на делото пред Бургаския апелативен съд и
изпращане на същото до ВКС на основание чл. 424 ал. 2 и ал.3 от НПК, във
вр. с чл. 420 ал. 1, вр. с чл. 422 ал. 1 т 4 от НПК, на основание решение на
Съда на ЕС по дело С-393/19г за нарушение на ЕКЗЧПОС, поради
невъзможността на засегнати трети добросъвестни лица от конфискацията на
лек автомобил „Мерцедес“ Е 280 ЦДИ с ДКН РВ .... РР, собственост на
„Рамакар“ ЕООД с ЕИК ... да учавстват в наказателното производство за да
защитят засегнатите си интереси. При условията на алтернативност изразява
становище за неоснователност на искането за възобновяване и на двамата
искатели и предлага същите да бъдат оставени без уважение
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като
съобрази доводите на страните, в пределите на правомощията си прие
следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е
процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в
чл. 419 от НПК – атакувано е решение № 148 от 20.11.2020 г. по ВНОХД №
206/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдена присъда
№ 17 от 06.12.2019 г., постановена по НОХД № 807/2018г. по описа на
Районен съд – Царево, влязла в сила на 20.11.2020г.
Посочени са основания по чл.422, ал.1, т.5 - касационни отменителни
4
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Исканията са направени в срока
по чл.421, ал.3 от НПК от процесуално-легитимирани страни – защитници.
Настоящото производство се провежда по правилата на касационното
производство /чл. 426 от НПК/, поради което съдът следва да се произнесе в
рамките на възраженията на осъденото лице /чл. 347 ал. 1 от НПК/
В контекста на очертаната аргументация, в искането на всяко от
осъдените лица за възобновяване на наказателното производство, следва да се
анализират най напред оплакванията по несъобразяване на атакувания
съдебен акт с Решението на Съда на ЕС по дело С-393/19г за нарушение на
ЕКЗЧПОС, поради невъзможността на засегнати трети добросъвестни лица от
конфискацията на лек автомобил „Мерцедес“ Е 280 ЦДИ с ДКН РВ .... РР,
собственост на „Рамакар“ ЕООД с ЕИК ... и на автомобил „Фолксваген“,
модел „Ню Бийтъл“ с ДКН СА ... ТВ, собственост на В.В.А. да учавстват в
наказателното производство за да защитят засегнатите си интереси от
конфискацията, постановена от първоинстанционния съд на основание
разпоредбата на чл. 281 ал. 3 вр ал. 2 т 1 от НК.
С Решение от 14.01.2021г, по дело С-393/19 на Съда на ЕС - първи
състав - вкл. и по преюдициално запитване от Български съд е установено
нарушение на чл.4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с чл.47 от
Хартата на основните права на ЕС. Решението на ЕС е съотносимо с предмета
на едно от исканията на осъдените лица, а именно тази на Н.Д.. С цитираното
Решение на Съда на ЕС е прието,че е недопустимо национална правна уредба
на страните членки на ЕС да позволява в наказателното производство да се
конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да е разполагало с ефективни правни средства
за защита. В дадения случай това е довело до нарушение на чл.6 §1 от
ЕКЗПЧОС, изразяващо се в нарушаване на правото на третото добросъвестно
лице делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.
Според Съда на ЕС, отнемането на право на собственост на трето
добросъвестно лице в наказателния процес, което не е знаело и не е могло да
знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление,
представлява значително засягане на правото на собственост и подобна
конфискация представлява, по отношение на преследваната цел,
5
непропорционална и нетърпима намеса, която засяга самата същност на
правото на собственост.
ЕКЗПЧОС е ратифицирана от Република България – публикувано в
ДВ, бр. 80/1992 г., в сила от 07.09.1992 г. По този начин ЕКЗПЧОС става част
от вътрешното право и има пряко приложение (арг. от чл.5 ал.ІV от
Конституцията на РБ). То произвежда незабавен ефект и тъй като Държавата
е отговорна за нарушения на Конвенцията, извършени от всички нейни
органи, то съобразяването с решенията на ЕСПЧ е задължително при всяко
положение, стига това да не е в конфликт с конституционни разпоредби.
Въз основа на решението на съда на ЕС, Контституционният съд на
Република България, с Решение № 12 от 30.09.2021г по конституционно дело
№ 10/2021г се е произнесъл, като е обявил за противоконституционни
разпоредбите на чл. 234г ал. 3 НК в частта „независимо,чия собственост е“, на
чл. 242 ал. 8 НК в частта „и когато не е собственост на дееца“, на чл. 280 ал. 4
НК в частта „или му е предоставено доброволно“
В този смисъл настоящият съд счита,че собственика на
конфискувания лек автомобил марка Мерцедес Е 280 ЦДИ с ДКН РВ .... РР -
„Рамакар“ ЕООД с ЕИК ..., който е направил искане за връщане на
автомобила в хода на наказателното производство, но е бил лишен от
възможността да учавства в същото в предвидените в НПК процесуални
качества и да отстоява засегнатите си имуществени интереси, е с нарушено
право по смисъла на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, изразяващо се в нарушаване на
правото на третото добросъвестно лице делото му да бъде разгледано от
независим и безпристрастен съд. Същото фигурира и в искането за
възобновяване по реда на чл. 422 ал. 1 т 5 от НПК.
С Решението по дело С-393/19 Съдът на ЕС е приел, че е налице
нарушение на чл.17 §1 от Хартата на основните права на ЕС, но не е посочил
каква трябва да е съдбата на приключилото наказателно производство, в
рамките на което е допуснато това нарушение. Това означава, че
отстраняването му трябва да се извърши по правилата на националното
законодателство, като в практиката си Съдът е посочвал, че когато лице е
осъдено за престъпление в производство, проведено в нарушение на чл.6
ЕКПЧ, подходящ начин за поправяне на нарушението е повторен процес или
6
възобновяване на производството, ако е направено такова искане (V. G. T. S.
(V.) срещу Швейцария; S. срещу Италия; O. срещу Турция и др.).
В конкретния случай, управляващият и представляващ ООД “Рамакар“,
в качеството на собственик на л.а.“Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с ДК.№РВ .... РР
/което превозно средство е отнето на основание чл.53 ал.І б.“А“ от НК/ не е
имал възможността да поиска съдебен контрол върху Присъда по НОХД.
№807/2018г. по описа на РС-Царево и респективно на Въззивното Решение по
ВНОХД.№206/2020г. по описа на ОС-Бургас, тъй като такава възможност е
била изключена както от разпоредбата на чл.318, ал.І от НПК, така и по
чл.420 НПК, защото цитираните разпоредби не предвиждат възможността
искането за възобновяване на наказателното производство да бъде направено
от третото, неучастващо като страна в процеса лице, чиито интереси са
засегнати. При това положение на същото не се открива достъп до
преразглеждане на делото като правно средство за защита. Такова е и
становището на ВКС, който с Решение №97/2020г. по н.д.№336/2020г. на ІІІ
н.о. ВКС; Решение №68/2018г. по н.д.№210/2018г. на ІІІ н.о. ВКС и др.сее
произнесъл в този смисъл.
Съгласно чл. 151 ал. 2 и ал. 3 от КРБ, във вр с чл. 22 ал. 2 от Закона за
Конституционния съд, във вр. с чл. 149 ал. 1 т 2 от КРБ, решенията на
Конституционния съд имат действие за напред. Обявеният с решение на
Конституционния съд за противоконституционен закон /в обявената за
такава негова част/ до момента на обявяването му за противоконституционен
поражда правен ефект, така както и непорочния закон.
В този смисъл защитата на третото лице, следва да бъде осъществена
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 420 ал. 1 във вр. с чл. 422 ал. 4
НПК правомощие на Главния прокурор да направи искането за възобновяване
на делото пред Върховния касационен съд на основание разпоредбата на чл.
424 ал. 2 от НПК, във вр. с решението на Европейския съд по правата на
човека.Тъй като с искането за възобновяване е сезиран Бургаския апелативен
съд, то в случая не би могло да бъде приложена разпоредбата на чл. 424 ал. 3
от НПК , поради което делото следва да бъде прекратено пред Бургаския
апелативен съд и да бъде изпратено до ВКС по компетентност.
Ето защо, Бургаският апелативен съд намира, че са налице
7
предпоставките на чл.422 ал.І т.4 от НПК – а именно, че с решение на Съда на
ЕС по дело С-393/19 е установено нарушение на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС и то
има съществено значение за националното наказателно дело с жалбоподател
осъденото лице Н.Д.. Това налага прекратяване на настоящото производство,
което е предмет на разглеждане от състав на АС-Бургас и изпращане по
компетентност на ВКС – за произнасяне в тази му част.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НВОХД № 148/20201г по описа на
Апелативен съд Бургас, образувано по реда на чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1,
т.5 от НПК, по искане на адвокат К.Д. от АК-София в качеството му на
упълномощен защитник на осъденото лице Л.А.А.. с ЕГН ********** и от
адвокат Д.П. П. от АК Пловдив, защитник на осъденото лице Н. Д. Д. с ЕГН
********** за възобновяването на наказателното производство по ВНОХД
№ 206/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас и отмяна на постановеното по
него решение № 148 от 20.11.2020 г., с което е потвърдена присъда № 17 от
06.12.2019 г., постановена по НОХД № 807/2018г. по описа на Районен съд –
Царево.
ИЗПРАЩА делото на ВКС по компетентност и на основание чл. 424 ал.
2 и ал.3 от НПК, във вр. с чл. 420 ал. 1, вр. с чл. 422 ал. 1 т 4 от НПК, във
връзка с Решение на Съда на ЕС по дело С-393/19г за нарушение на чл. 6 §1
от ЕКЗЧПОС
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8