Определение по дело №310/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 396 ГПК във вр.чл. 274 ГПК.

С определение № 554 от 24.11.2015г., постановено по ч.гр.д.№ 1522/15г. по описа на Кърджалийския районен съд е уважено искането, предявено от едноличен търговец „К. – З. К., със седалище и адрес на управление Г., У.Б. №., за допускане на обезпечение на бъдещ иск против А. А. К. от С., О., чрез налагане на запор върху конкретно посочена банкова сметка на ответника в „Е. Б." , до размера на 7 465,20лв., като е определен едномесечен срок на молителя да предяви бъдещия иск.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от ответника по бъдещия иск А. А. К. от С., О., като същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно, и се иска да бъде отменено, а издадената обезпечителна заповед да бъде обезсилена.

Ответникът по частната жалба „К. – З. К. не е депозирала писмен отговор.

Окръжният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази наведените доводи, прие за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирана в процеса страна - ответник по бъдещия иск, чието обезпечение се претендира, в срока по чл.275 ал.1 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В молбата за допускане на обезпечение молителят „К. – З. К. твърди, че в началото на м.май 2015г. постигнали съгласие с А. А. К. от С., О., за изграждане на басейн в негов имот, находящ се в С.. Твърди, че в изпълнение на договореното в периода м.май – м.октомври 2015г. със собствени материали и средства, и съгласно приета оферта, изградил в имота на А. А. Командор басейн, като общата сума по изграждането му възлизала на 71 465,20 лв. Всички вложени материали, средства и труд били заплатени от възложителя, с изключение на сумата в размер на 7 465,20 лв., с ДДС, по фактура №*/23.10.2015г., която била приета и подписана от възложителя. Твърди се също, че предвиденият в ТЗ 14-дневен срок за плащане изтекъл, но плащане не било извършено. Моли да бъде допуснато обезпечение в полза на „К.З. К.“ срещу А. А. К. от О., на бъдещ иск с правно основание чл.266 от ЗЗД, за заплащане на извършени СМР по договор за изработка на басейн, чрез налагане на запор на банковата сметка на длъжника в банка „Е. Б.“ , до размера на исковата сума 7 465,20 лв.

Към молбата за допускане на обезпечение молителят е представил писмени доказателства - фактура №446/23.10.2015г. за сумата от 7 465,20 лв. с ДДС, подписана от двете страни, и документация, изходяща от него и свързана с офертата и изпълнението й.

За да постанови обжалваното определение, решаващият съд е приел, че бъдещият иск е допустим и вероятно основателен, тъй като се установява, че А. А. К. е поръчал на едноличен търговец с фирма „К.З. К.“ извършването на СМР – изграждане на басейн; вещта е изработена и предадена на поръчващия; и договореното възнаграждение за приетата работа не е изцяло заплатено. Налице била и обезпечителна нужда, която при паричните притезания се предполага, доколкото всяко разпореждане на ответника с имуществото му би затруднило удовлетворяването на кредитора.

Въззивната инстанция намира, че тези изводи напълно кореспондират на представените към настоящия момент доказателства. Предвид размера на исковата претенция, и естеството й, се налага извод за наличие на обезпечителна нужда за молителя - ищец по бъдещия иск по смисъла на чл.391, ал.1 ГПК.

Неоснователни са доводите, поддържани в частната жалба досежно това, че не били налице убедителни писмени доказателства, които да обуславят вероятната основателност на бъдещия осъдителен иск; налагането на запор върху банковата му сметка създавало затруднения и жалбодателят търпял вреди и пропускал ползи от този факт; и на последно място – не била налице обезпечителна нужда, тъй като не отговаряло на истината, че не бил в състояние да заплати евентуално задължение по процесната фактура.

За допускане на обезпечението е необходимо писмените доказателства да са убедителни, но само относно вероятната основателност на иска, т. е. не е необходимо в производството по обезпечаване на иска да се извършва пълно доказване на претенцията на молителя, каквото би било необходимо за постановяване на благоприятно за него решение по бъдещия иск. И тъй като целта на обезпечителното производство е да се обезпечи упражняването на правата на ищеца по едно благоприятно за него решение по иска, съдът приема, че в случая е налице и обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, а и обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, защото всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора, както е приел и първоинстанционният съд. Що се отнася до вида на допуснатото обезпечение – запор върху банкова сметка, и размера му, следва да се отбележи, че запорирането на сметките на ответника, но само до размера на исковата претенция, не би могло да доведе до поставянето му в невъзможност да обезпечава нуждите си за издръжка и живот. Това е така, тъй като по делото не са налице данни за подобно затруднение, нито в частната жалба се сочат доказателства.

Или, в обобщение, постановената обезпечителна мярка съответства на исканото обезпечение, същата е съразмерна на обезпечителната нужда и адекватно може да гарантира интересите на бъдещия ищец по гражданското дело.

Поради изложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено като правилно и обосновано.

Ето защо, и на осн. чл. 278 ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 554 от 24.11.2015г., постановено по ч.гр.д.№ 1522/15г. по описа на Кърджалийския районен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.