Р Е Ш Е Н И Е
№260613 19.04.2021 година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
осми април две хиляди двадесети първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 8432 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „СЪЮЗ НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ ЮЛНЦ с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.
София–1504, ******, представлявано заедно и поотделно от ******и ******, против
„Б***Н М“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ******, представлявано от ******, с която
се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 2 160 лева,
представляваща дължима наемна цена за месеците март, април и май 2020 г. по
сключен между страните на 15.10.2019 г. договор за наем на недвижим имот –
кафе-клуб с площ от 120 кв.м., находящ се на ет. 2 в ******в гр. Бургас, ******,
заедно със складово помещение и прилежащата тоалетна, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2020 г., до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на
облигационно правоотношение между страните по горния наемен договор, съгласно
който имотът бил предоставен под наем за срок от 1 година, при уговорена
месечна наемна цена от 600 лева без ДДС или 720 лева с ДДС. Ищецът изпълнил
задължението си, като предоставил имота на ответника за ползване, за което бил
съставен и приемо-предавателен протокол. С оглед на обявено извънредно
положение с анекс към договора от 01.06.2020 г. било уговорено за периода на
забрана на работа заплащането на наема да бъде извършено след вземане на
съответното решение на управителния съвет, като ответникът поел задължението след
отпадане на извънредното положение да продължи да плаща вече уговорения месечен
наем. След решение на управителния съвет на ответника било предложено
подписването на анекс, съгласно който за периода на извънредното положение да
заплати в срок до 31.12.2020 г. 50 % от дължимия наем, но ответникът отказал за
подпише анекса и да заплати така уговорената наемна цена. Поради неплащането на
наема с предизвестие от 26.08.2020 г. ищецът прекратил наемния договор, като
ответникът освободил имота на 21.10.2020 г., като дължимия наем останал
незаплатен.
Правното основание на предявения иск е
чл. 228, предл. 2-ро във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който иска се
оспорва като неоснователен, като се излагат подробни доводи в тази връзка.
Анализират се норми от Закона за здравето, Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение и издадени във връзка с него заповеди на
министъра на здравеопазването, съгласно които наетият обект не е могъл да
функционира, при което наемодателят не бил във възможност да предостави
безпрепятствено и спокойно ползване на същия и съответно нямал право да получи
и наемна цена. Наред с това се излага, че се касае до хипотезата на т.нар.
непреодолима сила по смисъла на чл. 306 от Търговския закон, като се излагат
подробни доводи в тази насока, водещи до невиновна невъзможност за изпълнение и
наличието на форсмажор, поради което и не се дължало плащане на търсената наемна
цена. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на иска.
Бургаският районен съд, след като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че
са сключили приложения към исковата молба договор за наем от 15.10.2019 г.,
съгласно който ищецът, в качеството му на наемодател, е предоставил на
ответника, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване
кафе-клуб с площ от 120 кв.м., находящ се на ет. 2 в ******в гр. Бургас, ******,
заедно със складово помещение и прилежащата тоалетна на партерния етаж на сградата,
за срок от една година, считано от 15.10.2019 г. Наемателят е поел задължението да заплаща месечна наемна цена в
размер на 720 лв. с ДДС, платима на 10-то число до текущия месец.
На 20.03.2020 г. ответното дружество е
отправило молба до ищеца за спиране плащането на наема за периода на забраната,
тъй като практически е в невъзможност да упражнява дейността си.
С анекс от 01.06.2020 г. към договора е
уговорено, че страните се съгласяват заплащането на наемите за периода на
забраната за работа във връзка с противоепидемичните мерки, свързани с
пандемията от COVID-19, наложени с официални
заповеди на държавно ниво, да се отложи
след вземане на решение на управителния съвет на ищеца за размера на наема за
този период.
След вземането на такова, е предложено
да бъде подписан анекс за
заплащане на наем в размер на 50 % от уговорената
наемна цена, като ответникът не се е съгласил с това, поради което и ищецът му
е отправил предизвестие за прекратяването на договора, като е поискал и плащане
на неплатения наем.
Спорът по делото е досежно това дължима
ли е наемната цена в периода от 13.03.2020 г. до 01.06.2020 г. / за тези на
закрито/, когато съгласно Заповед № РД-07-1-124/ 13.03.2020 г. на здравния
министър е преустановено посещенията в увеселителни и игрални зали, дискотеки,
барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе
сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ т.е. същите не са могли да
функционират.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът
намира от правна страна следното:
В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 306 от Търговския закон длъжникът
по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима
сила т.нар. форсмажор, като в случая се касае до търговска сделка по смисъла на
чл. 286, ал. 1 от закона. Непреодолимата сила всъщност се явява една възможност
за отклонение от основния принцип на правото, че договорите трябва да се
изпълняват. Ал. 2 сочи, че непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо
събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В
случая въведената забрана за функционирането на заведенията в периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и по–конкретно до 01.06.2020 г. /за тези на
закрито/ безспорно съставлява непредвидено или непредотвратимо събитие от
извънреден характер, възникнало след сключването на договора, поради което
наемодателят не е бил във възможност да изпълни основното поето от него
задължение по договора да предостави на наемателя наетия обект за ползване,
съобразно неговото договорно и функционално предназначение. Т.е. налице е
непреодолима сила, поради която ищецът не е в състояние да изпълни своето
задължение по договора. Като законна последица от това ал. 4 предвижда, че докато
трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях
насрещни задължения се спира. В случая обаче липсва позоваване от наемодателя,
който се явява длъжник по отношение на основното си задължение по договора, на
неговата невъзможност за неизпълнение поради наличието на непреодолима сила.
При това като последица законът предвижда, че длъжникът, който не може да
изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява
писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните
последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи
обезщетение за настъпилите от това вреди, които обстоятелства са извън предмета
на настоящия спор. Обстоятелството обаче, че наемодателят не е могъл да изпълни
своето основно задължение по договора – да осигури възможност на наемателя да
ползва наетия обект съобразно неговото договорно и функционално предназначение,
в периода от 13.03.2020 г. до 01.06.2020 г., съответно освобождава наемателят
от неговото насрещно задължение за заплащане на уговорена наемна цена. При това
съдът намира, че за периода от 13.03.2020 г. до 01.06.2020 г. не е дължима
наемната цена. Същата обаче е дължима за периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020
г. включително. Ето защо искът като основателен следва да бъде уважен за сумата
от 278. 70 лева, и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 2 160 лв., при все че по делото липсват твърдения и
доказателства за плащането на дължимия наем до 13.03.2020 г., като не се сочат
и установяват такива, които да изключват дължимостта му за този период.
Съответно
основателна се явява акцесорната претенция за заплащането на законна лихва върху
уважената главница от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2020 г.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
Извън
предмета на настоящия спор, свързан с дължимостта на наемната цена за спорния
период, са наведените доводи относно неправомерното разваляне на договора от
страна на наемодателя и т.н., поради което и същите не следва да бъдат
обсъждани.
При този изход на спора се явява
частично основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по
делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 62. 75 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Осъжда „Б***Н М“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ******,
представлявано от ******, да заплати на
„СЪЮЗ НА АРХИТЕКТИТЕ В БЪЛГАРИЯ“ ЮЛНЦ с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София–1504, ******,
представлявано заедно и поотделно от ******и ******, сумата от 278. 70 лв. /двеста седемдесет и осем лева и 70
ст./, представляваща дължима главница за
наемна цена за периода от 01.03.2020 г. до 12.03.2020 г. включително по сключен
между страните на 15.10.2019 г. писмен договор за наем на недвижим имот –
кафе-клуб с площ от 120 кв.м., находящ се на ет. 2 в ******в гр. Бургас, ******,
заедно със складово помещение и прилежащата тоалетна, ведно със законната лихва върху главницата от
278. 70 лева от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата
от 62. 75 лв. /шестдесет и два лева и 75 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения размер от 278. 70 лева до
пълния заявен размер от 2 160 лева за дължима наемна цена в периода от
13.03.2020 г. до 31.05.2020 г. включително, ведно със законна лихва за забава.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.