№ 48529
гр. София, 24.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110129211 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждане на Б. В. А. да
заплати на ЗД „... ..“ АД сумата от 448,36 лв., представляваща регресно суброгационно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за репариране на вредите по л. а.
„Ситроен Ксара Пикасо“, peг. № СА4031ХН, от ПТП от 28.05.2021 г., настъпило в гр. София,
ул. „Цветница“, до блок № 85, по вина на ответника като неправоспособен водач на л. а.
„Фолксваген Голф“, peг. № СА9687СМ, чиято гражданска отговорност е била застрахована
от ЗД „... ..“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.05.2025 г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 28.05.2021 г. в района на в гр. София, л. а. „Фолксваген Голф“,
peг. № СА9687СМ, собственост на Вл.К., управлявано от Б. В. А., при движение по ул.
„Цветница“, до блок № 85, с посока от ул. „Подкрепа“ към ул. „Майски ден“, поради
несъобразена скорост е реализирал ПТП с паркиран отдясно л. а. „Ситроен Ксара Пикасо“,
peг. № СА4031ХН, собственост на А.Г., при което на паркирания автомобил са нанесени
щети. Сочи, че според съставения от органите на МВР Протокол за ПТП №
1779877/28.05.2021 г., причина за произшествието е противоправно поведение на водача на
л. а. „Фолксваген Голф“, който е бил неправоспособен към момента на ПТП. Твърди се, че
управляваният от ответника л. а. „Фолксваген Голф“, peг. № СА9687СМ, е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „... ..“ АД със застрахователна полица №
BG/02/120002383102, която е била валидна към момента на събитието; че във връзка с
реализираното ПТП при ищеца е заведена щета № ********** от собственика на увредения
автомобил, като застрахователят е направил калкулация на щетата и е одобрил и изплатил
сума по претенцията в размер на 423,36 лв., като сторил и разноски за определяне на
обезщетението в размер на 25 лв. С оглед на това и на основание чл. 500, ал. 2 КЗ поканил
ответника да заплати стойността на регресното вземане, което той не сторил, поради което
ищецът претендира присъждане на процесната сума от 448,36 лв., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Разпределение на доказателствената тежест:
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ предполага
1
установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че в обективната
действителност са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти):
наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ищецът е обезпечил гражданската
(деликтната) отговорност на ответника в качеството му на водач на л. а. „Фолксваген
Голф‘“, peг. № СА9687СМ; реализиране на застрахователно събитие - ПТП, в срока на
действие на застрахователното покритие, за което вина носи ответникът; настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; че при причиняване на процесното
ПТП ответникът е управлявал моторното превозно средство, без да е притежавал
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство;
причинно-следствена връзка между ПТП и вредата; заплащане на застрахователно
обезщетение от ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ в полза на правоимащото лице.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания, каквито твърдения в случая не се излагат, респ. не се
сочат доказателства.
Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на
която се носи от ответникът.
По доказателствените искания:
Ищецът е представил документи, които са от значение за правилното решаване на
правния спор, предмет на настоящото дело, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства.
По искането на ищеца, формулирано в исковата молба, на основание разпоредбата на
чл. 186 ГПК от „Пътна полиция“ - София следва да бъдат изискани всички документи,
приложени по административнонаказателната преписка, образувана по процесния случай,
във връзка с който е съставен протокол за ПТП № 1779877/28.05.2021 г.
По останалите доказателствени искания на ищеца - за събиране на гласни
доказателства, както и за допускане на САТЕ е ССЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото открито съдебно заседание, съобразно процесуалното поведение на ответника.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.02.2026
г. от 9,40 часа, за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР цялата
административно-наказателна преписка, съставена във връзка с пътнотранспортно
произшествие, за което е съставен Протокол за ПТП № 1779877/28.05.2021 г.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания на ищеца - за
събиране на гласни доказателства, както и за допускане извършването на съдебно-
автотехническа и съдебно-счетоводна експертизи, за първото по делото открито съдебно
заседание.
2
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4