О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2972/1.11.2018г. /2018г.
Номер 01.11.2018 г. Град Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав
На първи ноември две хиляди и осемнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 3786 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от М.Х.С. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес
запризоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.»Цар Освободител» № 5А,чрез
адв.Димов-ЯАК против „Минна компания Петров» АД с ЕИК *********, с която се иска
постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 1296.00 лв. – дължимо трудово възнаграждение за м.март 2017 г. в размер на
376 лв.,за м.април 2017 г.в размер на 460 лв. и м. май 2017 г.в размер на 460
лв., определеното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетение в размер на 460 лв.,както и обезщетение за 8 /осем / дни неползван
отпуск в размер на 170.00 лв. , ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 20.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
Представят
се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания – за начначаване на
съдебно счетоводна експертиза и за задължаване на ответника да представи
трудовото досие на ищеца,вкл. и извлечения от ведомостите за заплатите и
обезщетения касаещи ищеца.
В законоустановения
срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника.Прави се признание,че сумата от 375 лв. била действително
дължима. За останалите суми твърдят,че същите му са заплатени и се претендирали
неоснователно в заявените размери. Считат искането за назначаване на СЧЕ за
основателно,като при извършване на същата вещото лице да отговори на въпроса в
отговора на И.М.
Съдът, като прецени, че исковата
молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Представените от ищеца писмени
доказателства са относими и следва да се допуснат.
Искането на ищеца за назначаване на
СИЕ с посочените в исковата молба и отговори задачи е относимо и допустимо и
следва да се уважи.
Искането на ищеца за задължаване на
ответника да представи трудовото му досие, вкл. и извлечения от ведомостите за
заплатите и обезщетения касаещи ищеца е относимо и допустимо и следва да се
уважи.
Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.12.2018 г. от 11.30 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото
лице по която след като се запознае с материалите по делото,счетоводната
документация на ответното дружество,личното трудово досие на ищеца да даде
заключение за размера на дължимото,начислено,но неполучено от ищеца трудово
възнаграждение,дължимите му обезщетения,както и дали същите са заплатени от
работодателя ?.
Също
така да отговори на въпроса на ответното дружество след като направи справка по
банковата сметка на ищца и в НОИ за декларираните плащания ?
Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се
уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 120.00 лв., като
сумата от 60 лв.платима от бюджета на съда и сумата от 60 лв. платима от
ответника по сметка на ЯРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение и удостоверяване пред съда за внесения депозит.
На
основание чл.190,ал.1 ГПК задължава ответното дружество да представи трудовото
досие на ищеца, вкл. и извлечения от ведомостите за заплатите и
обезщетения касаещи ищеца.
На
основание чл.190,ал.2 ГПК указва на ответното дружество,че непредставеното на трудовото
досие на ищеца, вкл. и извлечения от ведомостите за заплатите и
обезщетения касаещи ищеца,ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:
Предявените искове са с правно
основание чл.128 от КТ ,чл.221,ал.1 КТ и чл.224,ал.1 КТ.
Ищеца твърди, че е работил при
ответника на длъжност „пазач въоръжена охрана“
в периода от 02.07.2014 г. – 01.06.2017 г.., като трудовото му
правоотношение било прекратено със заповед № 222/01.06.2017 г.,считано от
01.06.2017 г. На 20.06.2017 г. било постигнато споразумение между страните за уреждане
заплащане на дължимото трудово правоотношение за периода от месец юни-август
2016 г. и за периода януари-март 2017 г. в общ размер на сумата от 2256 лв.
Работодателя се задължил да погаси задължението на шест равни вноски от по 376
лв. всяка до 30 число на месеца. Споразумението било изпълнило частично,като по
сметка на ищеца били преведени от работодателя,извън определените срокове
сумата от 1880 лв.,като останало непогасено задължението в размер на 376 лв.
Също така работодателя не платил на ищеца дължимото трудово възнаграждение за
м.април и м.май 2017 г. Отделно от това не било изплатено определеното в
заповедта за прекратяване на трудовото обезщетение в размер на 460 лв., както и
обезщетение за 8 /осем / дни неползван отпуск в размер на 170.00 лв.
Ето защо, претендира осъждане на
ответника да му заплати сумите, ведно с лихвата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане и присждане на съдебно-деловодни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника.Прави се признание,че сумата от 375 лв.
била действително дължима. За останалите суми твърдят,че същите му са заплатени
и се претендирали неоснователно в заявените размери.
Страните не спорят, че през
периода от 02.07.2014 г. – 01.06.2017 г. са били в трудово правоотношение,като
същото е прекратено със заповед считано от 01.06.2017 год.. Не спорят също, че
сумата от 375 лв. е дължима.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже размерите на дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения .
УКАЗВА на ответника,че в негова тежест е да докаже изпълнение на задължението си заплащане на
трудово възнаграждение и обезщетения в пълния размер.
В тежест на всяка страна е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА
СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при
която ответникът се осъжда да заплати половината държавна такса/, медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
съдебното заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: