№ 531 26.04.2022 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд двадесети състав, в
публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия
Хр. Христов административно дело № 2865 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 215 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е
образувано по жалба от М.А.А., с адрес ***, чрез адвокат Д.С. ***, против Заповед №
РД-16-1826/17.11.2021 г., издадена от Иван Алексиев – кмет на община Поморие,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат от М.А.А. и М.М.А. строеж: „Подпорна
стена“, реализиран в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ, кв. 2 по
плана на с. Дъбник, община Поморие, в срок до 30 /тридесет/ дни след влизане в сила на заповедта.
С жалбата се
иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъбразна, тъй като е издадена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с чл. 35 от АПК.
В съдебно заседание
жалбоподателят М.А.А. се представлява от адв. С., който
поддържа жалбата съобразно изложеното в нея за незаконосъобразността на
оспорената заповед и претендира за присъждане на направените по делото
разноски, като прилага списък за основанието и размера им. Представя по делото
писмена защита, с която излагат допълнителни съображения за отмяна на
оспорената заповед.
Ответната страна – Кметът на Община Поморие се представлява от адв. Б.,
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, като излага доводи в
тази насока и претендира за присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат
в полза на ответника, за които представя списък. Прилага писмена защита с допълнителни
аргументи за законосъобразността на оспорената заповед и за отхвърляне на
жалбата.
Заинтересованата страна М.М.А.,
редовно уведомена, не се явява е не се представлява.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
На 08.09.2021
г. работна група в състав: инж. Стефка Недялкова – старши експерт „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие и Гинка Сотирова Жекова – специалист „Контрол
по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие, извършили проверка
на място: с. Дъбник, УПИ XI и УПИ XII, кв. 2, с адрес ул. „Витоша“ № 8 и № 10.
При проверката било извършено геодезическо заснемане на масивна сграда и
бетонова ограда в УПИ XI и УПИ XII, УПИ VI, кв. 2. За установеното бил съставен
Констативен протокол № 01/08.09.2021 г. /л. 23 – 24 от делото/.
На 18.10.2021 г. работна група в
състав: инж. Стефка Ангелова Недялкова – старши експерт „Контрол по
строителството“ към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие, инж. Деяна Златкова
Василева – старши експерт „Контрол по строителството“ към Дирекция СУТОСУП при
Община Поморие и Гинка Сотирова Жекова – специалист „Контрол по строителството“
към Дирекция СУТОСУП при Община Поморие, извършили отново проверка в УПИ XI,
кв. 2, по плана на с. Дъбник, община Поморие. При проверката било установено, че в имота е
реализирана „Подпорна стена“.
За извършената проверка бил съставен
Констативен акт № 11/18.10.2021 г. /л. 11/, с който било установено следното:
Имотът е собственост на М.А.А. и М.М.А.,
съгласно нотариален акт за собственост № 2, т. ІV, рег. № 2523, том III, дело №
584/2010 г.
Строежът е описан по следния начин: „Подпорна
стена“. изградена от бетон с
приблизителна дължина 10.35 м., ширина 0.25 м. и приблизителна височина – 2.50
м.
Преценено е, че обектът представлява
„Строеж“ по смисъла на пар. 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ, като
същият е изграден без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148,
ал. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ.
Проверяващите са посочили, че изготвеният
от тях констативен акт е основание за започване на административно производство
по реда на чл.225а, ал. 1 от ЗУТ.
Констативният
акт е бил връчен на М.А.А. и М.М.А. с писмо изх. № 94М-22-3/26.10.2021 г., получено с
известие по пощата на 27.10.2021 г. /л. 10 от делото/.
В
законоустановения срок двамата не са подали възражение срещу
констатациите в изготвения Констативен акт № 11/18.10.2021 г.,
което било удостоверено с Акт от 04.11.2021 г.
/л. 9 от делото/.
Въз
основа на проведеното административно производство и съставения Констативен акт
11/18.10.2021
г., кметът на община Поморие издал процесната Заповед №
РД-16-1826/17.11.2021 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, е
наредено да бъде премахнат от М.А.А. и М.М.А.
строеж: „Подпорна стена“, реализиран в урегулиран поземлен
имот /УПИ/ ХІ, кв. 2 по плана на с. Дъбник, община Поморие, в срок до 30 /тридесет/ дни след влизане в сила
на заповедта..
Съобщение
за издадената заповед било връчено с писмо изх. № 94М-22-5/18.11.2021 г.,
получено от М.М.А. с известие по пощата на 23.11.2021 г. и от М.А.А. на 02.12.2021 г. /л. 7 от
делото/. който
я оспорил пред АдмС – Бургас, чрез административния орган с жалба рег.
№ 94М-22-6/17.12.2021 г.
В рамките
на съдебното производство по искане на жалбоподателя беше допусната и възложена
съдебно-техническа експертиза, заключението на която беше изготвено от вещо
лице инж. Д.С.С., което не е оспорено от страните и е прието като доказателство
по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Съдът констатира, че жалбата е входирана в
регистратурата на община Поморие на 17.12.2021
г., т. е. един ден след изтичане на 14-дневния срок, като няма данни дали е
изпратена по пощата. В същата е посочена дата на изготвянето й 16.12.2021 г. и
в административната преписка се съдържа Акт от 17.12.2021 г., подписан от
служители на община Поморие, че е постъпила в законовия срок /л. 6 от
делото/. Предвид това обстоятелство и че в хода на съдебното производство няма
възражение, че жалбата е просрочена, съдът приема, че следва да бъде разгледана
по същество.
Същевременно същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Заповед № РД-16-1826/17.11.2021 г., издадена от Иван
Алексиев – кмет на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ,
е наредено да бъде премахнат от М.А.А. и
М.М.А. строеж: „Подпорна стена“, реализиран в урегулиран поземлен
имот /УПИ/ ХІ, кв. 2 по плана на с. Дъбник, община Поморие, в срок до 30 /тридесет/ дни след влизане в сила
на заповедта.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – кмет на община Поморие, в кръга на неговите правомощия, съобразно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 и ал. 3 и чл. 223, ал.1, т. 8 от ЗУТ, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави
валиден.
При издаването на заповедта са
спазени процедурните правила, предвидени в чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ. Началото на процедурата е поставено със съставянето на констативен акт,
съставен от служители по контрол на строителството при Община Поморие, които са
овластени за това с цитираната норма. Констативният акт е съобщен на
жалбоподателя и заинтересованото лице с писмо, получено с известие по пощата, които
в установения за това срок не са подали възражение.
Заповедта е в предписаната от
закона форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като
в административното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция
приема също така, че заповедта е издадена в съответствие с материално-правните
разпоредби и целта на закона.
Основният
спор по делото е дали са налице предпоставките на чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11
от ЗУТ, при наличието на които не се изисква издаване на разрешение за строеж.
В този смисъл са и възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на
оспорената заповед.
Съгласно чл. 151,
ал. 1, т. 4 от ЗУТ не се изисква издаване на разрешение за строеж за изграждане
на подпорни стени с височина до 1,2 м.
на нивото на прилежащия в основата им терен, а според чл. 151, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, такова не се изисква и при изграждането на плътни огради с височина до 0,6
м. В конкретния случай от документите, съдържащи се в административното
производство и от заключението на изготвената в съдебното производство СТЕ-за
се установява, че процесният строеж представлява плътна бетонова ограда,
достигаща височина 2,50 – 2,60 м., като същата е изградена в терен с
денивелация и се намира под и над прилежащия терен. В заключението е посочено,
че в единия й край подпорната стена е с височина 2.58 м над нивото на
прилежащия в основата й терен, а другият й край е с височина 1.63 м., т. е
същата е с височина по-голяма от посочената в разпоредбата на чл. 151, ал.1 ,
т.4 от ЗУТ. Действително вещото лице е установило, че на места височината на
оградата е на едно ниво с терена, респ. височината и е 0,00 м, но доколкото
целият строеж представлява монолитна бетонова стена, съдът счита, че при
изследване на височината й следва да се отчита най-високата точка на процесната
стена. Процесната ограда е монолитно
изградена от бетон и след като не попада в изключението посочено в чл. 151, ал.
1, т. 4 от ЗУТ, за изграждането й е било необходимо издаване разрешение за
строеж по реда на чл. 148 и сл. от ЗУТ.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени
нарушения на административно-производствените правила, в съответствие с
материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против
него се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски
за възнаграждение на адвокат се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, съобразно представения договор за правна защита и съдействие
и в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.А.А.,
с адрес ***, чрез адвокат Д.С. ***, против Заповед № РД-16-1826/17.11.2021 г.,
издадена от Иван Алексиев – кмет на община Поморие, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, е наредено да бъде премахнат от М.А.А. и М.М.А. строеж: „Подпорна
стена“, реализиран в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХІ, кв. 2 по
плана на с. Дъбник, община Поморие, в срок до 30 /тридесет/ дни след влизане в сила на заповедта.
ОСЪЖДА М.А.А., с адрес *** да заплати на ОБЩИНА ПОМОРИЕ
направените по делото разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 900.00 лева /деветстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: