Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при
секретаря Радослава Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 17
091 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ в общ размер на
сумата 28 275 лв.
В исковата молба на С.Б.А. се твърди, че същата е собственик на лек
автомобил „Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ********. Твърди се, че на 29.04.2018
г., около 21.00 ч, същата управлявала автомобила си по Околовръстен път – София
като на пътния възел на ж.к. „Люлин“ и автомагистралата претърпяла ПТП.
Изложени са твърдения, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ********КР,
управляван от Й.Р.П., навлязъл в нейната пътна лента и ударил управлявания от
нея автомобил. Пътното произшествие било посетено от служители на „Пътна
полиция“, съставен бил протокол. Установено било, че виновният водач има
сключена застраховка, покриваща риска „ГО“ при ответното дружество, което било
уведомено от ищцата за ПТП-то и образувана щета. На автомобила били извършени
два огледа и бил съставен опис-заключение по щета. Въпреки предприетите
действия ответникът отказал изплащане на застрахователно обезщетение с
твърдение, че механизма на настъпилото събитие и динамиката на удара не
кореспондират с нанесените вреди по автомобила.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Фолксваген“, да й заплати сумата от 27 075 лв. – обезщетение за причинени
имуществени вреди на собствения й автомобил, както и сумата от 1 200 лв. –
обезщетение за забава в периода 01.06.2018 г. – 19.12.2018 г. Претендират се
законна лихва и сторените разноски.
Ответникът „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, в който са наведени твърдения за
неоснователност на предявените искове. Претендират се разноски.
Не е депозирана допълнителна искова молба респ. в срока за допълнителен
отговор, такъв не е депозиран.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
Е..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от адв. К..
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява,
че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат
изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно
произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1
от КЗ – 3 месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
В настоящото
производство са ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред
застрахователя – ответник на 30.04.2018 г., като предвиденият тримесечен срок е
изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което
настоящият съдебен състав намира предявеният иск за допустим.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно правоотношение
по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен
между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което
са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид респ. размер за
имуществените вреди. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в
нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните са формирали спор относно механизма на осъществяване на пътното
произшествие. По делото е представен протокол за ПТП № 1710763 на СДВР – отдел
«ПП», от който се установява, че на 29.04.2018 г., около 21.00 ч. В гр. София,
«Околовръстен път» връзка с АМ «Люлин» е осъществено ПТП между лек автомобил «Фолксваген
Пасат» с рег. № ********КР, управляван от Й.Р.П.и лек автомобил «Тойота Ланд
Круизер» с рег. № ********, управляван от С.Б.А.. Като причина за ПТП в
протокола е посочено навлизане в съседна пътна лента от страна на водача на лек
автомобил «Фолксваген Пасат», който реализира леко ПТП с попътно движещия се
лек автомобил «Тойота», след което лек автомобил «Тойота» се блъска в бетонна
основа и бетонна канавка. Този протокол е оспорен надлежно в писмения отговор
на ответното дружество. Протоколът за ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало, но и че
това изявление изхожда от лицето подписало протокола, тоест документът се
ползва с формална доказателствена сила. Освен с формална доказателствена сила
протоколът като свидетелствуващ документ материализира удостоверенителното
изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото
доказателствено значение. Това, обаче не
освобождава съдът от задължението му
непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса като изследва
механизма на ПТП / решение 85/ 28.05.2009 г. по търг.
д ело 768/2008 г. на ІІ ТО на ВКС, решение 18/ 08.02.2012
г. по гр. д. 434/2011 г. на ІІІ ГО на
ВКС, решение 110/04.09.2013 г. по търг. д.
194/2012 г. на ІІ ТО на ВКС и др./. По повод изпълнение на това задължение са допуснати две
САТЕ /първоначална и повторна/. Вещото лице, изготвило първоначалната САТЕ –
инж. А.Н.Д. е разгледало увредите по двата автомобила, участвали в процесния
пътен инцидент като подробно е описал същите и е обосновал извод, че
уврежданията, по лек автомобил „Фолксваген Пасат“ са такива, които могат да
бъдат причинени при странично съприкосновение с бетонна или друга стена или
твърд предмет, който е с височина под височината на огледалото 80 см. Посочено
в заключението е, че уврежданията по предната броня на лек автомобил „Тойота“ е
от удар с друго МПС или овален обект, който е с черен цвят, тъй като такъв е
останал по бронята на лекия автомобил като характера и конфигурацията на
увреждането на бронята не съответства на увреждането на цялата лява страна на
лек автомобил „Фолксваген“. Посочено е, че ударът върху лек автомобил „Тойота“
не съответства на формата на бетоновата основа по ширина, а ударът в бетоновата
основа върху бронята, решетката, фара и капака на същия лек автомобил не
съответства по височина, поради което е обективиран извод, че уврежданията на
лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“ не отговарят на заявения механизъм. Вещото
лице по изслушаната повторна САТЕ – инж. П.И.Д. е посочил в заключението си, че
теоретично увредите по лек автомобил „Тойота“, описани в опис –заключението по
щетата биха могли да настъпят при посочения в протокола за ПТП механизъм, но в
действителност при сравнение на щетите по дясната страна на лек автомобил „Тойота“
и щетите по лявата страна на лек автомобил „Фолксваген“ се вижда, че няма
съответствие в механизма на тяхното възникване и получаване. При съвкупен
анализ на тези доказателства по делото, които опровергават механизма на
осъществяване на ПТП, описан в исковата молба, настоящият съдебен състав не
може да обоснове извод относно субективния елемент от фактическия състав на
деянието, а именно вината на водача на лек автомобил „Фолксваген“.
С оглед на горното обстоятелство и липсата на елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане, съдът в решаващия му състав
намира заявения иск за неоснователен и недоказан и като такъв същият подлежи на
отхвърляне.
С оглед неоснователността на заявения главен иск на
отхвърляне подлежи и акцесорния иск за обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 500 лв. – депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК.
Въз основа
на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Б.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:
***, офис 19 – адв. Б.Е. искове срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за
сумата от 27 075 лв. – обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер“ с рег. № ********, от ПТП, осъществено на 29.04.2018 г. в
гр. София и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1 200 лв. –
обезщетение за забава за периода 01.06.2018 г. – 19.12.2018 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, офис 19 – адв. Б.Е. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 500 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: