№ 6494
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100514282 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника И. К. И. срещу решение №
15116/02.08.2024г., постановено по гр. дело № 46103/2023г. по описа на СРС, 39-и
състав, в частта, в която спрямо него са уважени предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 778.29
лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 136.45 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 16.12.2019г. до 27.09.2022г., и сумата 6.34 лева – цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2020г., ведно със
законната лихва от 17.10.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 56356/2022г. по описа на СРС, 39-и състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно и
необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. По
делото не било доказано наличието на сключен договор между въззивника и
„Топлофикация София” ЕАД, не му били връчени представените по делото сметки, в
1
съдебното дирене не участвал топлинният счетоводител. Моли решението да бъде
отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено решение, с което исковете
срещу ответника И. бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Холидей и Райзен“ ЕООД не
заявява становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част на поддържаните с
въззивната жалба основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна
собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и
без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен
състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява
субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът
/потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и
доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна
енергия.
От приетите по делото писмени доказателства – писмо на СО, район Илинден от
10.03.2018г., в което е удостоверено, че процесният топлоснабден имот – ап. 94,
находящ се в гр. София, ж.к. „******** бил закупен на 28.11.1984г. от К.И.В., и
договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.11.1984г. се установява, че на
посочената дата К.И.В. и съпругата му Й.С.В., придобили правото на собственост
върху процесния имот. От представените по делото удостоверения за наследници и
извадка от НБД „Население“ се установява, че след смъртта на К.И Й. В., същите били
2
наследени от децата си – С.К.С. (чиито наследници са другите двама ответници по
делото С.С.С. и М.С.С.) и въззивника-ответник И. К. И..
След преминаването на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота по реда
на наследственото правоприемство към ответника И. К. И., на 18.01.2000г., той
депозирал пред ищцовото дружество молба-декларация, с която поискал досегашната
партида за топлоснабдяването на имота, водена на името на баща му К.И.В., да бъде
открита на негово име. Декларирал, че семейството му се състои от 2 члена.
По делото не се твърди и не се установява след придобиването на ½ ид.ч. от
имота по наследство, ответникът И. К. И. да се разпоредил с това свое право в полза
на друго лице. Напротив – на 04.04.2002г. той и сестра му С.К.С. учредили договорна
ипотека върху имота за обезпечаване на дълг на ответника И., на 23.10.2007г.
ответникът И. К. И. участвал в общо събрание на етажните собственици на адрес гр.
София, ж.к. „******** и положил подпис в списъка към протокола като собственик на
самостоятелен обект – ап. ******** ответникът И. положил подписи в полето „абонат“
и в представените по делото от третото лице-помагач „Холидей и Райзен“ ЕООД
документи за извършени реални отчети за процесните отоплителни сезони 2019/2020г.
и 2020/2021г. Подписаните от ответника И. К. И. протокол от общо събрание и
документи за отчет се ползват с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК, а
именно че изявленията, в т.ч. че е етажен собственик и потребител на топлинна
енергия, изхождат именно от него.
За пълнота на изложението съдът посочва още, че във връзка със служебните
задължения на заповедния съд по чл. 411, ал. 1 ГПК, на 28.10.2022г. по делото била
изготвена справка, от която се установява, че именно процесният адрес фигурира като
постоянен и настоящ такъв на ответника И. К. И. и именно този адрес ответникът
посочил по делото, предвид на което съдът намира, че по делото се установява, че и
фактическият ползвател на доставената в имота ТЕ бил именно ответникът И..
От представените по делото общи фактури, изравнителни сметки и формуляри
за отчет, последните неоспорени от страните, се установява, че на името на ответника
И. К. И. партида била открита под абонатен № ********. С депозираната пред ищеца
молба-декларация за откриване на партида волеизявлението на ответника И. К. И. за
договорно обвързване с ищеца достигнало до последния. От счетоводното откриване
на партидата на името на ответника И. К. И. се установява и писменото приемане на
ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ
за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „Топлофикация София“
ЕАД и ответника И. К. И..
По горните мотиви по делото несъмнено се доказва наличието на валидно
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между
ищеца и ответника И. К. И., възникнало от писмен договор по смисъла на чл. 149, ал.
3
1, т. 6 ЗЕ. Без значение за валидното възникване на облигацията по договор за
доставка на топлинна енергия са качествените параметри на реално доставяната
такава, противно на възраженията във въззивната жалба на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника
и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответникът да се възползвал от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
По делото са представени подписани от ответника протоколи за извършено
отчитане за отоплителни сезони 2019/2020г. и 2020/2021г., неоспорени по делото.
Подписаните от ответника И. документи за отчет се ползват с формалната
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, че същият направил изявление, че бил съгласен
с отразените в отчетите показания. Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и
писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, общи фактури и
подписани от ответника И. документи за реално извършени отчети по делото се
установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната
стойност. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответника са начислени сметките за процесния период.
Съгласно чл. 28 от приложимите към казуса ОУ на търговеца от 2016г.
изравнителните сметки – обща и индивидуалните такива на клиентите, се връчват на
упълномощеното от СЕС лице. По делото от ФДР като писмени доказателства са
представени протоколи от 13.07.2020г. и от 17.09.2021г., които не са оспорени от
страните. От същите се установява, че упълномощеното по реда на чл. 28 ОУ лице
получило изравнителните сметки за процесния период на посочените в протоколите
дати. Така удостоверените дати, във връзка с чл. 29, ал. 2 и ал. 1 ОУ, са релевантните
такива, от които текат предвидените в ОУ срокове за упражняване на правото клиентът
да поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителните сметки или
рекламации за отчет на уредите. Ето защо възражението на ответника, че сметките не
4
му били връчени, е ирелевантно за делото.
Видно от преписката на делото на СРС напълно неоснователно е и последното
поддържано от въззивника възражение за неучастие на топлинния счетоводител в
съдебното дирене. Топлинният счетоводител „Холидей и Райзен“ ЕООД, по искането
на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК, е конституиран като трето лице-помагач на страната на
ищеца и активно е участвал в производството пред първата инстанция, като е
ангажирал и писмени доказателства. Отделно дори топлинният счетоводител изобщо
да не бе участвал в процеса, това не би съставлявало нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като привличането на трето лице е процесуална
възможност на главните страни, но не и тяхно задължение да наложат участие на
подпомагащата страна в производството .
Ответникът И. К. И. не излага в сезиралата съда въззивна жалба други
конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания
съдебен акт, извън горепосочените. Простото бланкетно сочене на основания за
неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, необоснованост и
противоречие с фактите по делото, не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи
въззивния съд да извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт.
По горните мотиви първоинстанционното решение в обжалваната му част е
правилно на въведените с въззивната жалба оплаквания и като такова следва да бъде
потвърдено.
В цялата останала част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно
решение е влязло в законна сила.С нотариално заверена молба от наследника, която
не е вписана в специалната книга на съда не настъпва юридическият факт на отказ
от наследство.
По разноските:
Предвид горните изводи на въззивната инстанция право на разноски има
ищецът. Пред СГС същият е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение от 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да
му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба
и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено
съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил
въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от
юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което
липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с
НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищеца.
5
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15116/02.08.2024г., постановено по гр. дело №
46103/2023г. по описа на СРС, 39-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника И. К. И., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че И. К. И.,
ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата
778.29 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 17.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 136.45 лева – мораторна лихва върху
същата главница за периода от 16.12.2019г. до 27.09.2022г., и сумата 6.34 лева – цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019г. до 30.11.2020г., ведно със
законната лихва от 17.10.2022г. до окончателното изплащане, за които вземания по
ч.гр.д. № 56356/2022г. по описа на СРС, 39-и състав е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е
влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Холидей и Райзен“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6