Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
София, 26.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети
февруари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Славка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. д. № 1634 по описа за 2020 г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229 ОТ КЗ /отм./ И ЧЛ. 86 ОТ ЗЗД.
Ищецът “Н.7“ ООД, ***, чрез
процесуалния си представител Ц. Ч., член на САК, е предявил на 27.08.2020 г. искова молба срещу З.
„А.Б.", ЕИК ******. В исковата молба се твърди, че
Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ е съдоговорител на „Н.7“ ООД по
полица № 131700921140000026 с обект на застраховка - професионалната
отговорност на дружеството-ищец при проектирането и строителството. Договорът е
сключен със срок от 08.05.2009
г. до 07.05.2010 г. В него е уговорен ретроактивен период до 03.05.2005 г. В рамките
на срока на действие на договора, в качеството си на строител, „Н.7“ ООД
изпълнява проектирането и изграждането на външен плувен басейн в гр. Разград, при
удавяне в който на 16.07.2009
г. загива
малолетната Ива Х.И.. Майката на починалото дете, в качеството си на ищец,
предявила осъдителен иск срещу „Н.7“ ООД с правно основание член 49 от ЗЗД и
искове по чл. 45 от ЗЗД срещу участниците в строителството - физически лица,
които не са служители на „Н.7“ ООД. Тези искове са били предмет на гражданско
дело № 202/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград.
Преди
образуването на гражданското производство, срещу физическите лица- участници в
строителството, е образувано наказателно общ характер дело пред Окръжен съд - Разград,
приключило с окончателно решение на ВКС, по н.о.х.д. № 1047/2015 г. С него са
признати за виновни за настъпилата смърт на детето двама служители на „Н.7“ ООД
- Н.Г.П.и З.П.М., което е основанието за ангажиране имуществената отговорност
на това дружество в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, в качеството му на техен
работодател.
Производството
с предмет деликтният иск е образувано на 29.06.2014 г. и е спряно до
произнасяне с окончателно решение по наказателното производство. Възобновено е
след влизане в сила на осъдителната присъда срещу работниците на „Н.7“ ООД.
В
гражданския спор ищцата и “Н.7“ ООД постигнали спогодба за окончателно уреждане
на имуществените им отношения - негов предмет. В изпълнение на поетите в
спогодбата задължения, „Н.7“ ООД на 13.04.2016 г. е изплатило на ищцата в
качеството й на пострадала, обезщетение за претърпени от нея вреди в размер на
170 000 лева, включваща мораторните лихви и понесените от нея разноски.
Сезиран на
основание нормата на чл. 228 от КЗ (отм.) с молба да одобри тази спогодба,
застрахователят е отказал съгласуване (писмо изх. № 200-00- 1561/18.03.2016
г.), аргументирайки се с довода, че вземането за застрахователно обезщетение на
„Н.7“ ООД е погасено по давност. С този мотив застрахователят е отказал да
заплати дължимото обезщетение по цитираната по-горе полица. В отговора З. “А.Б.“
се позовава на факта, че датата на настъпване на застрахователното събитие е
16.07.2009 г., когато е починало детето, и съобразно разпоредбата на чл. 197 от КЗ
(отм.) правата по застрахователния договор се погасяват с изтичането на
петгодишен давностен срок, т.е. до 16.07.2014 год.
Ищецът
счита отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение след
извършеното плащане от страна на „Н.7“ ООД към пострадалото от деликта лице за
неоснователен. Посочва, че този отказ не отчита спецификата на договора за
застраховка на риска "Професионална отговорност“ и момента на възникване
на изискуемостта на вземането на застрахования по него, който съвпада с
настъпване на вредата в собствената му правна сфера, а това е датата на
заплащане на обезщетението.
Поради изложените
обстоятелства „Н.7“ ООД е предявила срещу З. “А.Б.“ частична осъдителна претенция
с правна квалификация чл. 208 от КЗ (отм.) и цена на главния иск 50 000 лева,
при пълно съвпадение на правопораждащите спорното субективно материално право
факти с твърдяните по- горе.
Производството
по исковете е приключило с влязло в сила на 08.11.2019 г. решение на Софийския
апелативен съд, произнесено по т.д. № 5147/2018 г., когато е постановено по
реда на чл. 288 от ГПК Определение № 621/08.11.2019 г. по т.д. №618/2019 г. на
ВКС, Второ търговско отделение. С решението искът с основание чл. 208 от КЗ
(отм.), заявен като частичен, е уважен изцяло, присъдена е законната лихва
върху тази сума от 22.11.2017 г., съобразно заявената воля на ищеца.
Поддържа
се, че изтъкнатото е основание за „Н.7“ ООД да предяви претенция
за разликата между пълния размер на заплатената на пострадалото лице сума от
170 000 лева (размер на вредата) и присъдената вече на ищеца от 50 000 лева.
Мораторната лихва върху претендираната с настоящия иск сума за периода от 31.08.2017
г. до 31.08.2020 г. възлиза на 36 566 лева. Дружеството - ищец счита размера на
обезщетението, съгласно подписаната с пострадалото лице спогодба, за напълно
съответен на критерия за справедливост, въведен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Ищецът
се позовава на задължителното Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК ВКС (т.
2), съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно пораждащите спорното субективно
материално право факти, при предявен в друг процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
Тази постановка определя доказателствената рамка на бъдещия процес
и неговия предмет, до изследване на размера над вече уважената част от претенцията
и преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника
срещу правопораждашите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното лравоотношение, от което се
извежда спорното право.
Ищецът моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъдено З. “А.Б.”, ЕИК ******
да заплати на
"Н.7” ООД сумата 120 000 лева на основание чл.208 от КЗ (отм ) -
обезщетение за понесените от това дружество имуществени вреди от заплатеното на
пострадалото лице обезщетение, ведно с
дължимите мораторни лихви за периода от 31.08.2017 г.
до 31.08.2020 г. в размер на 36 566 лева и
понесените от ищеца в това производство разноски.
Посочена е
разплащателната сметка на дружеството-ищец в „Обединена българска банка АД IBAN - ***.
Ответникът З. „А.Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез упълномощен представител
юрисконсулт М.А., е депозирал на
23.09.2020 г, отговор на исковата молба, с
която оспорва
изцяло предявените срещу З. „А.Б.” искове както по
основание, така и по размер, като счита същите за допустими, но неоснователни. Оспорва
отговорността на ответното застрахователно дружество по предявения иск, като
твърди, че отговорността на дружеството е до размера на изплатената от ищцовото
дружество сума.
По отношение на претендираните суми е изтекъл
петгодишен давностен срок. Видно от исковата молба и приложените
доказателства, застрахователното събитие е настъпило на 16.07.2009 г., а
процесното дело е депозирано в деловодството на СГС на 27 08.2020 г.
Ответникът счита за неоснователни и неправилни твърденията на ищеца, че З. „А.Б.“ дължи
претендирания остатък в размер на 120 000 лв. Не
оспорва изложеното в исковата молба, че е заведен частичен иск в размер на 50
000 лв. Счита обаче, че съобразно правните норми и
установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС,
предявеният частичен иск прекъсва давността единствено за предявената с него
част от задължението. В конкретния случай за претендирания остатък от вземането
давността не е била прекъсвана, поради което и ответното дружество не дължи
плащане на сумата
Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Професионална отговорност в проектирането и строителството"
със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното събитие между
ответното застрахователно дружество и "Н.7“
ООД.
Заявява,
че не възразява доказателствата към исковата молба да бъдат приети, както и не
оспорва същите. Претендира заплащане
направените от ответника разноски в производството
по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ищецът “Н.7“ ООД, чрез процесуалния
си представител Ц.Ч., е депозирал на 16.10.2020 г. допълнителна искова молба, с която поддържайка първаначално заявеното, взима становище
по изложените с писмения отговор на ответника аргументи.
Ответникът „З.А.Б.“ АД, ЕИК ******,
чрез юрк. А.М., е депозирал на
04.11.2020 г. допълнителен отговор на допълнителна искова молба, в който
поддържа твърденията в отговора на искова молба за неоснователност и
недоказаност на ищцовите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло,
като на основание чл.78 от ГПК иска да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство, в това число за възнаграждение на един юрисконсулт.
Моли също така да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за законна
лихва за забава по съображения за неоснователност и недоказаност на главния. В
случай на уважаване на акцесорния иск, моли да бъде съобразен началният момент,
от който ответното дружество дължи законна лихва за забава.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Безспорно е между страните, че между тях е бил сключен
валиден договор за застраховка
“Професионална отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в
представената по делото Застрахователна
полица № 13170092140000026/7.05.2009 г., със срок от 08.05.2009
г. до 07.05.2010 г. и при ретроактивна дата – 03.05.2005 г.; застрахователното покритие е съгласно действащате
нормативна уредба; Договорените лимити
за едно събитие са в размер на 200 000 лв.; агрегатният лимит – 400
000лв. Застрахователната премия е в размер на 400 лв. Договореното самоучастие
на застраховане е: щети вследствие удар от транспортна или строителна
техника - 10%, но не по-малко от 2 000лв.
от всяка щета; щети от некачаствена хидроизолация – 10%, но не по-малко от 2 000лв.
от всяка щета; други щети – 10%, но не по-малко от 500 лв.
Неразделна част от застрахователния договор, представляват Общите условия за вида застраховка,
приложени по делото, от съдържанието на които се установява, че застраховката
се сключва на основание писмено предложение от
Застрахования,
в което същият е
задължен да отбележи всички
съществени обстоятелства, които са му известни
или при положена дължима грижа трябва да са му
известни и са oт значение за настъпвне на риска. Застраховката се сключва във форма на застрахователна полица,
неразделна част от която са предложението на Застрахования,
Общите условия на застраховката, и други писмени договорености между страните, ако
има такива. Застраховката е в сила след подписване на
застрахователния договор от двете страни, при условие че е наличен застрахователен
интерес и е платена застрахователна премия съгласно договореното. Отговорността
на Застрахователя за обезщетение на всички вреди и разходи за
уреждане на претенции,
възникнали вследствие на едно застрахователно събитие независимо от броя на
увредените лица не може да надхвърли посочения в застрахователна полица
единичен лимит на обезщетение За едно застрахователно събитие се приемат всички
вреди, настъпили поради една и съща причина поредица
от претенции за щети в една или повече сгради или конструкции, произтекли or
една и съща грешка, небрежност или пропуск при проектиране;
повече от една небрежност грешки или пропуски, довели до една
претенция, се считат за едно застрахователно събитие ;
една претенция, насочена към повече от един застрахован,
се счита за едно застрахователно събитие; Срокът на
застраховката е 12 месеца, ако в полицата
не е уговорено друго. Застраховката може да бъде прекратена
предсрочно от всяка oт страните с
15-дневно предизвестие, течащо от на получаването му. През
срока на застраховката Застрахованият е длъжен да уведомява
незабавно Застрахователя за настълили обстоятелства
от съществено значение за оценка на риска. При
настъпване на събитие, което би могло да доведе до претенция по настоящата
застраховка, Застрахованият е длъжен да уведоми Застрахователя не по късно от 7
дни след като събитието му е станало известно. Застрахованият
е длъжен да уведоми Застрахователя зя всеки предстоящ съдебен иск или
следствено действие Ако искът е бил отправен към лицата по Раздел II,
т. 2
Застрахованият, е длъжен незабавно да проучи и запише всички известни
обстоятелства във връзка с такъв иск и съответно да уведоми Застрахователя. Застрахованият
е длъжен - да поддържа точна и изчерпателна
документация по отношение на оказани професионални услуги, във връзка с които е
изпратено уведомление по т.1, която
при поискване да предоставя на Застрахователя; да запази всички материали и
документи, имащи отношение към събития или претенции, покрити по настоящата
застраховка, до тяхното окончателно уреждане, освен ако Застраховатепят не
поиска по- дълъг срок; незабавно след
получаването на писма, призовки, експертизи, решения, и др подобни, свързани с
искове или съдебни процедури срещу него, да предава на Застрахователя копие от
тях. При поискване от Застрахователя,
Застрахованият е длъжен - да упълномощи Застрахователя за получаване на
документация или информация във връзка със събития или искове; да
оказва пълно съдеиствие на Застрахователя при разследването,
уреждането или защитата на искове или съдебни
процедури без разноски за Застрахователя; да
подпомогне Застрахователя в прилагането на регресните му права срещу трети
пица, носещи отговорност за имуществени щети, покрити по настоящата
застраховка; Без писмено съгласие на Застрахователя,
Застрахованият няма право да дава устна или писмена информация по даден случай,
да предлага извънсъдебни споразумения, да урежда претенции и да извършва
плащания по тях, или дв поема отговорност по възникнали искове. При
предявен сьдебен иск от увреденото
лице, Застрахованият е длъжен незабавно да уведоми
за това Застрахователя и да иска привличането му в процеса. Застрахователят
има правото, но не и задължението да приеме привличането му от Застрахования
като трета страна в съдебния процес за уреждане на предявени искове.
Всички направени в тази връзка разходи от страна на Застрахователя намаляват
договорените лимити на обезщетение Упражняването
на права по Раздел VII от страна на Застрахователя не може да се тълкува като
съгласие за плащане на обезщетение. Ако
Застрахованият не изпълни свое задължение по Раздел VІ, Застраховатепят
има право да намапи или да откаже обезщетение и; или
да прекрати застраховката; Размерът на обезщетението се определя на база
одобрено от Застрахователя извънсъдебно споразумение между Застрахования и
увреденото лице или, ако споразумение не бъде постигнато, на база влязло в сила
съдебно решение на компетентен български съд, при което се обезщетяват и
разноските на Застрахования по съдебното дело. Размерът
на обезщетението не може да надхвърли приложимия лимит(и) съгласно Раздел IV. Отговорността
на Застрахователя за суми по предявени искове и разноски за уреждане на
претенции не включва такива, които са в рамките на самоучастието на
Застрахования, посочено в застрахователната полица или в приложение към нея.
Застрахованият има право на доброволно уреждане на претенции, ако сумите и
разноските по тях сумарно не надвишават размера на самоучастието, при което е
длъжен да уведоми Застрахователя. Застрахователят
има право да заплати на Застрахования сума в размер на приложимия лимит на
обезщетение за едно застрахователно събитие или. ако увреденото лице (лица) се
съгласи, друга по-малка сума, за която претенцията (претенциите) би могла да
бъде уредена по доброволен път, спед което да се оттегли от по-нататъшна
отговорност към това увредено лице или по отношение на това застрахователно
събитие. В случай, че
имуществените вреди са умишлено причинени от Застрахования и са обезщетени от
Застрахователя по реда на т.2, Застрахованият дължи
на Застрахователя възстановяване на платеното обезщетение в 15-дневен срок от
дата на получаване на писмено искане. Неизпълнението
на задължения на Застрахования на настоящите Общи
условия представлява основане за отказ от плащане на застрахователно обезщетение. Застрахователното
обезщетение се изплаща в установения срок,
след доказване на основанието за изплащане на дължимата
сума.
По делото е представено Писмо на
застрахователното дружеството, с вх.№ на ищеца 18/18.03.2016 г. , съгласно което във връзка
с постъпила молба от „Н.7" ООД вх. № 290-00- 935/02.03.2016 г. и
предложението за одобрение на постигната между страните по гр.д. № 202/2014 г. на ОС
- Разград спогодба, ответникът е изразил
становище, че във връзка с настъпило събитие по застраховка
„Професионална отговорност в проектирането и строителството” при него
е
било образувана преписка по щета №
131714001000010/2014 г.,
запознал се е с фактите и обстоятелствата, касаещи
настъпването на застрахователното събитие, разгледал е
и представените от страна на застрахования документи по гр.д. №
202/2014 г. по описа на Окрьжен съд - Разград,
образувано по предявена претенция от страна на Я.Г.Х.срещу „Н.7“ ООД, както и З.П.М.,
Н.Г.П., Т.Т.Т.и Д.Д.Д.за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие
смъртта на Ива Х.И.. Посочено е, че съгласно чл. 224, ал.
2 от КЗ /отм./ при предявен иск от увредения,
застрахованият е длъжен да поиска привличане на застрахователя
в процеса, когато това е допустимо от закона. Независимо от предявената
претенция срещу „Н.7" ООД, З. „А.Б." не е
конституирано като трето лице помагач в съдебното производство. Отделно
от това се сочи, че видно от представените документи,
датата на настъпване на събитието е 16.07.2009 г.,
съгласно чл. 197 от КЗ /отм./ правата по
застрахователния договор се погасяват с изтичането на 5- годишен давностен
срок. В настоящия случай давностният срок е изтекъл на 16.07.2014 г. и правата
на застрахования по застрахователния договор са изцяло погасени по давност.
Настъпилото застрахователно събитие – удавянето на И.Х.И.във външен
плувен басейн в гр. Разград, предполага хипотеза на
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вземането
към деликвента става изискуемо от деня на настъпилото
увреждане. Поради функционалната обвръзаност на прякото право
на третото увредено лице към застрахователя от правото на
деликтно обезщетение и еднаквият им обем, задължението по застраховка
„Гражданска отговорност е при начален момент на погасителна давност, приложими
за вземането по деликтното правоотношение и със
срок съобразно специалния режим на чл. 197 от КЗ /отм./.
Разпоредбата на § 31 от ДР на КЗ е неприложима,
доколкото погасителната давност е изтекла на 16.07.2014 г., далеч преди
влизането в сила на новия КЗ. С оглед на изложеното,
ответникът е приел, че отговорността на З. „А.Б."
АД за посочения случай не следва да бъде ангажирана, за него
не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение, за
одобряване на постигнатата спогодба по гр.д. № 202/14 по описа на ОС-Разград,
като претенцията на „Н.7" ООД не следва дa
бъде удовлетворена
Видно от Протокол от открито съдебно заседание,
проведено на 04.04.2016 г., съдържащ одобрена от
Окръжен съд -Разград Спогодба по
гр.д. № 202 от 2014 г. в производството с
предмет чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, част
от ответниците са се задължили да заплатят обезщетение на ищцата Я.Г.Х.в общ
размер на 180 000 лв., както следва: 170 000 лв. – от „Н.7“ ООД за сметка на това дружество и за ответника З.М., и 10 000
лв. – от Т.Т.. Спрямо тези ответници производството е било прекратено след
одобряване на спогодбата, а спрямо ответника Н.П.е прекратено поради оттегляне
на иска, като процесът е продължил спрямо ответницата Д.Д..
Приети като писмени докщазателства в
процеса са платежни документи,
установяващи извършеното плащане от „Н.7” ООД към пострадалото от деликта лице. Сумата е в размер на 170 000лв., а извършеното плащане е с дата – 13.04.2016 г.
Установява се също така, че с
Решение от 03.12.2018 г. на САС по
т.д. № 5147/2018 г., ответното
дружество е осъдено да заплати на Я.Г.Х.като майка на починалото дете на
осн. чл. 435 от КЗ сумата 50 000 лв., представляваща част от заплатено на
13.04.2016 г. от ищеца на пострадалата обезщетение за вреди по съдебната
спогодба от 4.04.2016 г. по гр. д. № 202/2014 г. на Окръжен съд – Разград,
заедно със законната лихва, считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане
е, както и сумата 3 000 лв. –
разноски за производството пред СГС и САС; Потвърдено в останалата
му част е решението от 07.08.2018 г. по т. д. № 3171/2017 г. на СГС,
VІ-22 състав. При постановяване на акта, въззивната инстанция е
приела, че предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя са налице, тъй като:
1) с влязла в сила на 16.11.2015 г. присъда № 27.06.2014 г. по н.о.х.д. №
238/2012 г. на ОС - Разград са признати за виновни за престъпление по чл.123,
ал.1 от НК четири физически лица /едното от които е било технически
ръководител, представител на ищцовото дружество/ за причинена на 16.07.2009 г.
смърт на 12-годишната Ива Христова, която е причинена при условията на независимо
съпричиняване по непредпазливост от подсъдимите поради немарливо изпълнение на
осъществена в периода 08.09.2004 г. – 01.09.2005 г. дейност, представляваща
източник на повишена опасност, съгласно нормите на ЗУТ, по време на
строителството и въвеждането в експлоатация на обект „Реконструкция на басейн“,
осъществявано от ищеца като строител; 2) в последващо исково производство по
гр.д.№202/2014 г. на ОС - Разград е била одобрена съдебна спогодба от 04.04.2016 г.,
по силата на която „Н.7” ООД се е задължило да заплати на увредената от същото
събитие майка на починалата, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 170 000 лв. – по предявен срещу дружеството иск по чл.49 от ЗЗД; 3)
гражданската отговорност на ищеца за причинените при процесното събитие вреди,
е била покрита от сключения между страните договор за застраховка
„Професионална отговорност в проектирането и строителството”, обективиран в
представената застрахователна полица със срок от 08.05.2009 г. до 07.05.2010 г.
и при ретроактивна дата – 03.05.2005 г.; 4) на 02.03.2016 г. ищецът е поискал
от ответника да одобри постигнатата спогодба по гр.д.№202/2014 г. на ОС - Разград, което ответникът е отказал поради това, че
застрахованият не го е привлякъл като трето лице помагач в процеса и поради
това, че правото на застрахователно обезщетение е погасено с изтичането на
5-годишна давност по чл.197 от КЗ /отм./, доколко събитието е настъпило на
16.07.2009 г.; 5) обстоятелството, че ищецът реално е заплатил определеното в
спогодбата от 04.04.2016 г. обезщетение в размер на 170 000 лв. не е било
спорно в първоинстанционното производство /не е оспорено от ответника в
изявленията му по делото/, а и е установено и чрез писмените доказателства,
приети във въззивното производство на основание чл.266, ал.3 от ГПК.
Така постановения съдебен акт е влязъл в законна сила, поради липсата на
предпоставки за касационния му контрол, установена с Определение
№621/08.11.2019 година по т.д. №618/2019 година на ВКС, Второ търговско
отделение.
За възстановяване на присъдените с горепосочения съдебен акт суми, както и
за горницата до пълния заплатен от застрахованото лице размер на обезщетение по
реда на чл. 49 ЗЗД, ведно със съответните лихви и разноски ответникът е бил поканен от застрахование с писмо негов вх. № 250-02-789/26.02.2020 г.,
като предоставения срок за изпълнение на задължението е едномесечен от датата
на получаване на поканата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С договора
за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу
плащане на премия и при настъпване на застрахователното събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение.
Договорът се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг
писмен акт и има следните задължителни реквизити: данни за страните; предмета
на застраховката; покрития риск; срока на договора, както началото и края на
застрахователното покритие; застрахователната сума и застрахователната премия;
дата и място на издаване; подписите на страните. Типични са вида договор за
изначално установение Общи условия от застрахователя, съответно – създадените
специални такива, които при доказателства за писменото им приемане – имат
обвързваща сила за застрахования, като при
несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила
уговореното в договора /чл. 186, ал. 1 от КЗ -
отм./.
Застрахователният
договор е формален, двустранен, консенсуален и възмезден. Сключването на
застрахователния договор се подчинява на общите разпоредби за сключване на договорите
– чл.13 и
чл.14 от ЗЗД. Това което
отличава застрахователния договор от другите договори е неговата двуфазност.
Инициативата за сключване на договора е на застрахования, а застрахователят
отправя оферта - покана, в която застрахователят поставя писмено въпроси на
кандидата за застраховане, на които той трябва да даде отговор. На базата
дадените от кандидата за сключване на договора отговори за обстоятелствата
имащи съществено значение за естеството и размера на риска, застрахователят
преценява дали да сключи договора. Писменото предложение и писмените отговори
стават по силата на чл.184, ал.2 КЗ (отм.)
неразделна част от договора за застраховка. Постигнатото съгласие за сключване
на застрахователния договор намира израз в издаването на застрахователна полица
или друг документ – (чл.184, ал.1 КЗ отм.).
Писмената форма е форма за действителност на застрахователния договор и е
доказателство за волеизявлението на страните по договора.
Съществен
елемент от застрахователното правоотношение е застрахователният риск.
Последният, според приетото в правната теория и съдебна практика, е обективно
съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното
събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора.
Затова законът – чл.188 КЗ (отм.),
задължава кандидата за застраховане да обяви на застрахователя всички известни
му обстоятелства, които имат съществено значение за естеството и размера на
риска. С оглед свободата на договаряне – чл.9 от
ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие
кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не
поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за които
застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на
застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия.
Тъй като общите (съответно - специалните условия на
застрахователя) обвързват с клаузите си застрахования,
законът поставя изисквания към съдържанието на общите/съответно специалните
условия. Те трябва да определят ясно и недвусмислено: покритите и изключените
рискове; условията за плащане на премиите от застрахования и последиците от
неплащането или неточното плащане; задълженията на застрахователя и на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото
доказване; обстоятелствата, свързани с промяна на застрахователното
правоотношение. При несъгласие на застрахования с Общите/съответно -
специалните условия на съответния застраховател в частта относно клаузите за
изключени рискове, застрахованият няма задължение да приеме тези условия, нито
да сключи застрахователен договор при условия, които не приема. Неприемането на
отделни клаузи от общите/съответно специалните условия, трябва да бъде изрично
заявено от кандидата за застраховане, в противен случай той е обвързан от тях,
по силата на чл.186, ал.1, изр. първо КЗ, ако с подписа си е удостоверил, че ги
приема.
Когато в
Общите, по аналогия и в специалните условия, страните
са посочили ясно задълженията на застрахования, покритите рискове и
изключенията от покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до
приложение на уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно
Кодекса за застраховането (чл. 6, ал. 1) – застраховането се извършва на
принципа на доброволност, но пак там (ал. 2) се постановява, че може да
съществува и задължително застраховане, което обаче се установява само по някой
от нормативно уредените начини: със специален закон или с международен договор
(ратифициран, обнародван и влязъл в сила за страната ни). По този нормативен
път българският законодател урежда два вида застраховане – доброволно (което е
правилото) и задължително (което е изключението). Задължителните застраховки не
са изчерпателно уредени и изброени в КЗ. Съгласно чл. 249 от КЗ (отм.)
задължителни застраховки са: „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
„Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз (наричана за краткост
„Злополука на пътниците“), както и други застраховки, които се уреждат от
специалното законодателство или такива, които са предвидени в международни
договори, по които РБългария е страна, след ратифицирането им (от Народното
събрание или от Министерския съвет) и влизането им сила. Кодексът урежда
изчерпателно само задължителните застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите (чл. 257 – 275) и „Злополука“ на пътниците (чл. 276 – 281).
Правната уредба на останалите задължителни професионални застраховки се намира
в отделни специални закони на гражданското законодателство.
Задължителното
застраховане се въвежда при условие, че защитата, от която се нуждаят субектите претърпели
вреди е от обществен интерес. В този смисъл задължителните застраховки,
предвидени в специалното законодателство, могат да се обособят в два основни
клона: а) задължителна застраховка срещу „Злополука“ и „Живот“ за сметка на
работодателя; б) задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди,
които могат да настъпят в следствие на виновно изпълнение или неизпълнение при
упражняване на професионална дейност (застраховка „Професионална отговорност“).
Застраховането
на професионалната отговорност може да се определи като застраховане на
гражданската отговорност на лицата. Нейната специфика се изразява в това, че
застрахователят отговаря само за такива вреди и загуби, които са възникнали при
упражняването на определена професия. Като подвид на „Гражданската отговорност“
и при „Професионалната отговорност“ следва да са налице трите предпоставки,
които обвързват застрахователя да плати застрахователното обезщетение. Това са: вина, вреда и причинна връзка
между тях. Липсата на един от тези елементи, освобождава застрахователя от
отговорност. Тази отговорност намира своята нормативна уредба в гражданското
законодателство. Чл. 45 от ЗЗД, уреждащ деликта (гражданската отговорност)
постановява, че всеки, който е причинил виновно вреди на друго лице, е длъжен
да ги поправи. Професионалната отговорност, намираща уредба в специалното
гражданско законодателство е доразвитие на това общо правило. В специалните
закони законодателят е приел, че за практикуването
на определени професии, е нужно да бъде сключена задължителна застраховка
„Професионална отговорност“. Една голяма част от лицата, желаещи да практикуват
определената професия, са длъжни предварително да сключат застраховката. Това
означава, че без такава застраховка те не могат да реализират своите
професионални права и задължения, макар да отговорят на всички останали критерии
за упражняването на съответната професия. Лимитите на тази отговорност се
определят по различен начин.
С оглед фактите, установени при изясняване на делото от фактическа страна,
съдът съобрази наличието на сила на пресъдено нещо, формирана с постановяне на влезлия
в законна сила акт по т.д. № 5147/2018 г.на САС. Същото е необходимо с оглед задължителния характер на
постановката, съдържаща в т. 2 от Тълкувателно решение №3/2016г. на ВКС, ОСГТК.
В този смисъл и тъй като в конкретния случая
- предмет
на настоящия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/
от вземането, т.е. касае същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск
обем, то по отношение юридическите факти, от които
правоотношението произтича, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно право,
е налице недопустимо
в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. Предвид така
изложеното и с оглед задължителната сила на Решение от 03.12.2018 г. на САС по т.д. № 5147/2018
г., съдът приема за
безспорно установени общите правопораждащи факти за
спорното право, а именно: че между ищецът и ответникът е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Професионална отговорност в проектирането и строителството”,
обективиран в представената застрахователна полица №
13170092140000026/7.05.2009 г. със срок от 8.05.2009 г. до 7.05.2010 г., при
ретроактивна дата – 3.05.2005 г.; както и
за установените - деяние, деец, причинна връзка, противоправност,
вина и отношение по възлагане на работа.
Процесният
иск намира основание в разпоредбата на чл. 229 от КЗ (отм.), същата почти идентична в съдържанието с разпордбатата на чл. 435, ал.1 от
новия КЗ. Съгласно
цитираната норма застрахованият по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да получи застрахователното
обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице.
Спорни с оглед позициите на страните, остават въпросите относно размера на регресната
претенция и възможността за нейната реализиция при поддържаното от ответната страна
възражение за изтекла погасителна давност. Същите са били спорни между страните,
както извънсъдебно, така и по разгледния в предходното производство частичен
иск.
Видно от данните по делото, в частност
– одобрената съдебна спогодба, обективирана в Протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 04.04.2016 г. по гр.д. 202/2014 г. по описа на ОС-Разград, както и Писмо-покана от 26.02.2020 г., дължимата от „Н.7“ ООД обезвреда, възлизаща общо в размер на 170 000 лв., включва в
съдържанието си различни по вид претеции, а именно, такива за неимуществени и имуществени вреди, всички
лихви и разноски, дължими на ищцата по делото с предмет чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД. Няма спор, че ответникът е отказал одобряване на така постигнатата
Спогодба, както и че не е бил привлечен в процеса.
Отчитайки
горните обстоятелства, с Решението от 03.12.2018г. на САС по т.д. № 5147/2018
г., присъдената по
регресната претенция на застрахования за частичната сума от 50 000 лв., е била преценена единствено съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като именно в тази връзка въззивната инстанция е приела,
че същата се вмества в дължимото деликтно
обезщетение, сочейки, че извън предмета на конкретното
дело остава въпросът
дали над така заявената частична
претенция е дължим и допълнителен размер.
Този допълнителен размер на неимуществените
вреди, ведно с признаните от застрахованото лице и заплатени от него
имуществени такива, заедно с лихвите и разноските в производството по чл. 49
вр. с чл. 45 от ЗЗД, се явява предмет на установяване и доказване в настоящото
производство. Доказателства в посока
разграничаваща различните по вид и размер претеции, формирали изплатеното от „Н.7“
ООД обезщетение в полза на пострадалата Я.Г.Х.не се
ангажират. Посоченото е от съществено значение с оглед ангажиране отговорността
на застрахователя във връзка с тяхното възстановяване. Това е така, тъй като съгласно чл.
223, ал. 1 от КЗ
(отм.), съответно – чл. 429, ал.1 от новия КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В тази връзка и с
оглед уговореното от страните, следва да бъде отчетено обстоятелството, че извън
размера на отговорността остава договореното от страните самоучастие. Не без
значение е и фактът, че допълнително отговорността на застрахователя е
ограничена и от изричната разпоредба на ал. 2 на чл.
223 от КЗ (отм.), при сходна уредба и по чл. 429, ал.3 от новия КЗ, според която той
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице, считано от датата на съобщаването по чл. 224 от КЗ. Допълнително нормативно установен лимит на отговорността се съдържа и в текста чл. 223, ал.4 КЗ (отм.), съответно - чл. 429, ал.5 от новия КЗ, според който застрахователят носи отговорност и за разноските по дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, но само
когато е привлечен в процеса. В настоящия случай, липсата
на доказателства за изпълнение на нормативно посочените условия, представлява
пречка не само при произнасяне в посока дължимост на същите, но и за
основателност на самото регресно вземане, доколкото претенциите за лихви и
разноски в производството по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД като неконкретизирани
по обем не могат да бъдат отделени от формираната сумарно и заплатена като обща
сума искова претенция. Това на практика, води до недоказаност на основанието и
размера на претендирания остатък от съществуващото в полза на ищеца регресно
вземане, което се явява и предпоставка за неговото отхвърляне.
С оглед изложеното не следва да се обсъжда възражението за давност на
ответника, по което съдът дължи произнасяне само ако са налице предпоставките
да бъде уважена исковата претенция.
Неоснователността на главния иск е условие за отхвърляне и на обусловената
от изхода му акцесорна претенция с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО
ДЕЛОТО:
При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, право на присъждане на сторените в производството разноски има ответникът.
Искане на страната в тази посока е направено своевременно, представен е и изискуемия
по чл. 80 от ГПК списък, като размерът на претеницята, възлизащ на 450 лв. е
определен в съответсвие с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Н.*“ ООД, ***, чрез
процесуалния си представител Ц. Ч., член на САК против З. „А.Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез упълномощен представител
юрисконсулт М.А. иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) за сумата от 120
000 (сто и двадесет
хиляди) лева, представляваща остатък от заплатено на 13.04.2016 г. от ищеца на пострадалата Я.Г.Х.обезщетение
за вреди по съдебната спогодба от 4.04.2016 г. по гр. д. № 202/2014 г. на
Окръжен съд – Разград, по застрахователна полица № 13170092140000026/7.05.2009 г. с предмет: Професионална отговорност в проектирането и строителството”, ведно
със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Н.*“ ООД, ***, чрез
процесуалния си представител Ц. Ч., член на САК против З. „А.Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез упълномощен представител
юрисконсулт М.А. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 36 566 ( тридесет и шест
хиляди петстотин шестдесет и шест) лева,
представляща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от от
31.08.2017 г до 31.08.2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА “Н.*“ ООД, ***, чрез
процесуалния си представител Ц. Ч., член на САК да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, чрез упълномощен представител
юрисконсулт М.А. на основание чл. 78 от ГПК сума в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева,
представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
може
да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: