МОТИВИ:
Срещу подсъдимия И.Е.Г. *** е повдигнато обвинение за
това, че:
На 13.03.2018 година, в село
***, обл.Плевен управлявал моторно превозно средство - ***„***в срока на
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, постановена със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***г. на Началника на РУ-***при ОД на МВР-***,
влязла в сила на 30.11.2017г.- престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение.
Подсъдимият И.Е.Г. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне на
наказанието.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият И.Е.Г. е правоспособен водач и притежава
Свидетелство за правоуправление на МПС № ***., валидно до ***. Същото било
временно отнето със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ ***. на Началника на РУ-***при ОД на МВР-***, връчена лично на подсъдимият Г.
на ***. и влязла в сила на 30.11.2017г.
При връчване на горецитираната Заповед не е иззето фактически
Свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия Г., тъй като видно от
самата Заповед, подсъдимият Г. е написал
„СУМПС не предавам, тъй като същото не помня къде съм го оставил, за да
ви го предам“.
Горецитираната Заповед е издадена, тъй като подсъдимият
Г. на ***. в с.***, ***, управлявал ******без да е заплатил в законоустановения
срок глобите по фишове: С ***. на РУ-***, ***. на КАТ-Плевен, връчен на ***. на
РУ-*** и ***. на РУ-***.
Със Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка № ***. е постановено временно отнемане на Свидетелството
за управление на МПС на подсъдимият И.Г. до заплащане на дължимата глоба.
Видно от справка за нарушител –водач / ***./ на ОД
МВР-Плевен, към датата на издаване на справката -. подсъдимият И.Е.Г. не е заплатил глобите по
фишове: ***. на КАТ-Плевен, връчен на ***. на РУ-*** и ***. на РУ-***/л.49 от
ДП/.
Въпреки, че със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ***. на Началника
на РУ-***при ОД на МВР-*** било временно отнето
Свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимият И.Е.Г., същият
на ***около 21,20 часа управлявал моторно превозно средство-***„***в ***,
обл.Плевен, по ***Свидетелите ***–полицейски служители при РУ-***съгласно
утвърден план за СПО изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ-***за
времето от 19,00 на ***до 03,00ч. на ***. Около 21,20 часа на ***горепосочените
свидетели се били позиционирали в ***, общ.***, обл.Плевен,на ***, когато
спрели идващ от гр.*** в посока ***, ***„***“ с ***, управляван от подсъдимият И.Е.Г..
В хода на извършената проверка
полицейските служители установили самоличността на водача, а именно- обвиняемия
И.Е.Г.. Била извършена проверка за неплатени глоби и се установило, че подсъдимият
Г. има незаплатена глоба по фиш серия ***, издаден на ***. от РУ-***. Подсъдимият
Г. не представил контролен талон или
АУАН. За констатираните нарушения свидетеля *** съставил на подсъдимия И.Г.
АУАН с бланков № ***., с който на основание чл.190, ал.3 от ЗДвП иззел
Свидетелство за правоуправление на МПС ***. Подсъдимият И.Г. подписал акта без възражение.
Горната фактическа обстановка се установява от
направените самопризнанията на подсъдимия И.Е.Г. и обявени от
съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите ***и
***, АУАН ***г. /л.11-12 от досъдебното
производство/, заповед за прилагане на принудителна административна мярка №***г.
/л. 14 от досъдебното производство/, Справка за
нарушител, свидетелство за съдимост на подсъдимия и други писмените
доказателства.
От така установената фактическа обстановка е видно, че
с деянията си подсъдимият И.Е.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
при условията на реална съвкупност състава на престъпление по чл.343в, ал.3 от НК.
От обективна страна подсъдимият И.Е.Г.
*** управлявал моторно превозно
средство - ***„***в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка
за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, постановена със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № ***г. на Началника на РУ-***при
ОД на МВР-***, влязла в сила на 30.11.2017г„
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимият И.Е.Г. виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
техните обществено опасни последици и е целял настъпването им.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
прецени обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия,
оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство по отношение на подсъдимия Г. съдът взе предвид
миналите му осъждания, които не са изиграли своето превъзпитателно и
предупредително въздействие. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношение на подсъдимия съдът взе предвид доброто му процесуално поведение
насочено към разкриване на обективната истина по делото и демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него, тежкото му семейно положение и
материално състояние предвид обстоятелствата, че има две непълнолетни деца,
съпругата му е безработна, получава трудово възнаграждение в размер към
определената минимална работна заплата в страната. Изброените смекчаващи
отговорността обстоятелства са многобройни по смисъла на чл.55 от НК и
обуславят по-ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия
деяние, от типичната за този вид престъпление, поради което и най-лекото
предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от
подсъдимия. При спазване на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б„б” от НК вр. чл.
58а ал.4 от НК във вр. чл. 373, ал.2 от НПК съдът осъди подсъдимия И. *** Г. на
наказание ГО ОСЪЖДА на наказание пробация при следните пробационни мерки:
- на основание чл. 42а, ал. 2, т.1 от НК, задължителна
регистрация по настоящ адрес *** за срок от 1 / една/ година и шест месеца при
периодичност на срещите два пъти седмично.
- на основание чл. 42а, ал. 2, т.2 от НК, задължителни
периодични срещи с пробационен служител регистрация за срок от 1 / една/ година
и шест месеца.
Съдът счита, че това по вид и размер наказание ще
изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Неоснователни са наведените от защитника на подсъдимия
Г. ***. правни доводи за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност
на основание чл. 78а от НК и налагане на административно наказание, тъй като не
са налице предпоставките на посочения правен институт. Видно от справка за
съдимост рег.№4227/13.12.2018 г. и справка рег.№1570/25.01.2019 г. на инспектор
в сектор „Пробация“ при ГДИН при МП – София, по отношение на подсъдимия Г. не е
настъпила пълна реабилитация по чл. 88а, ал.4 вр. ал.1 НК за осъждането му по
НОХД №314/2007 г. на РС –***, по НОХД №12/2008 г. на РС-***и по НОХД №184/2008
г. на РС – ***. Следователно не е налице кумулативно предвидената предпоставка
на чл.78а от НК подсъдимият Г. да не е осъждан
за престъпление от общ характер.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: