№ 106
гр. Разград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500116 по описа за 2022 година
С Решение № 29 от 28.02.2022г. постановено по гражданско дело №
20213310100440 по описа за 2021 година на РС – Исперих, съдът е
постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска, предявен на основание чл.124, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.64, ал.2 от Закона за общинската собственост, от К. ИЛ. К.,
ЕГН-********** от гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”С.” № 11, действащ
чрез упълномощен адв.Ж.Ч., АК-Разград против Община Исперих, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, ул.”Д.” № 2,
представлявана от кмета инж.Б.Ш., за признаване за установено по
отношение на ответника, правото на собственост на ищеца върху
поземлени имоти, находящи се в землището на гр.Исперих, в местността
„М.К.”, както следва:
- Нива с площ от 1097 кв.м., четвърта категория, с идентификатор
32874.149.365 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, одобрени със Заповед № РД-18-94/14.02.2019г. на изп.директор
на АГКК, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.382, 32874.201.9901 и
32874.149.367;
- Нива с площ от 703 кв.м., трета категория, с идентификатор
32874.149.377 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.378, 32874.149.384,
32874.148.376 и 32874.13.16 и
1
- Нива с площ от 629 кв.м., четвърта категория, с идентификатор
32874.149.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.381, 32874.201.9901,
32874.149.365 и 32874.149.367., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Недоволен от това решение, останал ищецът К. ИЛ. К., който го
обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. от АК - Разград. Намира
решението в обжалваната част за незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с
което делото бъде върнато за ново разглеждане или исковите претенции
бъдат уважени. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Ж.Ч. от АК
- Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
Акцентира, че процесния имот никога не е бил включен в блокове на ТКЗС,
не е бил одържавяван, поради и което не е могло да бъде включен във фонда
по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи, че е придобил правото на собственост върху имоти,
въз основа на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС, като владението
е продължило повече от 50 години преди предявяването на иска. Депозира и
подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е
неправилно, на визираните във въззивната жалба основания, по следните
мотиви:
По оплакването на жалбоподателя, че решението е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което
следва да се отмени и делото върне на първоинстанционния съд за ново
разглеждане.
Тъй като още с исковата молба ищецът, сега жалбоподател, е направил
искане за допускане до разпит при режим на водене на трима свидетели /т.2
от доказателствата - л. 6 РС/, а първоинстанционния съд е приел, че ищецът
не е ангажирал гласни доказателства /л. 51 гръб дело РС/, настоящия състав
намери, искането в жалбата за допускане на гласни доказателства относно
фактите изложени в исковата молба за основателно, с оглед разпоредбата на
чл. 266, ал.3 ГПК. На осн. чл. 267, ал.2 ГПК, въззивия съд изслуша отново
вещото лице изготвило СТЕ пред РС, тъй като прецени това за необходимо.
2
Пълномощникът на ищеца изрази съгласие с приемането на всички писмени
доказателства ангажирани от двете страни пред първоинстанционния съд,
както и заяви че няма възражения срещу доклада на делото направен от
първоинстанционния съд, на осн. чл. 146 ГПК.
Поради гореизложеното, дори и да се приеме, че вследствие на
нарушаване на съответните правила ищецът е бил лишена от възможност да
участва в делото пред първоинстанционния съд, то това нарушение е
санирано от въззивия съд. Така искането на жалбоподателя за отмяна на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
същия съд се явява неоснователно.
По същество.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ищецът е депозирал искова молба, с която е предявен иск по чл. 124,
ал.1 ГПК срещу Община Исперих, за признаване на установено в
отношенията между страните, че е собственик на процесните имоти въз
основа на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС /след
изрично уточнение пред въззивния съд/, тъй като е упражнявал фактическа
власт върху имотите повече от 50 години до датата на предявяване на иска –
16.06.2021г.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното от фактическа страна:
С протоколно решение № 1 от 29.07.2008г. от заседание на комисия по
чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № 17 от 16.06.2008г. на Директор
на ОД „Земеделие“ – Разград, са били определени имотите по чл. 19, ал.1
ЗСПЗЗ в землище Исперих, съгласно приложение № 1 /л. 39-4 4РС/. В това
приложение, като земи станали собственост на общините поради изтичане на
10-годишния срок преди влизане в сила на измененията на ЗСПЗЗ ДВ, бр.13
от 2007г., на осн. § 26 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./, като:
под № 442 е посочен процесния имот с идентификатор 149365, с площ
от 1.095 дка. За този имот е съставен Акт № 3287/15.04.2009г.за частна
общинска собственост от Община - Исперих,
под № 446 е посочен процесния имот с идентификатор 149377, с площ
от 0.702 дка. За този имот е съставен Актове № 3946/01.06.2009г. и №
6694/18.05.2018г. за частна общинска собственост от Община - Исперих,
под № 448 е посочен процесния имот с идентификатор 149382, с площ
от 0.629 дка. За този имот е съставен Акт № 3948/01.06.2009г.за частна
общинска собственост от Община – Исперих.
Ответната община е отдавала процесните имоти под наем на свидетеля
Любомир Петков Тодоров с Договори за наем на земеделска земя № 193 от
24.06.2019г., № 132 от 08.07.2020г., и № 140 от 01.07.2021г. /л. 45-50 РС/.
3
Видно от заключението на СТЕ, което заключение съдът приема като
пълно, ясно и правилно, както и от разпита на вещото лице пред въззивната
инстанция е, че :
1. За периода от 1966г. до влизането в сила на кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Исперих, одобрени със Заповед № РД-18-
94/14.02.2019г. на Изп.директор на АГКК, респ. на картата на
възстановената собственост се установи:
В периода 1962-1979г. нивите с идентификатори 32874.149.365 и
32874.149.382, съответно с площи 1097 кв.м. и 629 кв.м., представляват
изключени от регулационните граници на града части, съответно от
планоснимачен № 365, записан в разписния лист на М.Т.Ш. и от
планоснимачен № 382, записан на Г.М.. Не е записана промяна в
собствеността през този период.
В периода 1979г.-2001г., същите две ниви с идентификатори
32874.149.365 и 32874.149.382, представляват останалите извън
регулационния план на града части от планоснимачни номера 208 и 209, като
по разписния лист пл.№ 208 е записан на И.К.И., а пл.№ 209 – на В.С.Г..
По сега действащия ЗРП на града, одобрен със Заповед №
25/29.01.2001г., двата обсъждани имота с идентификатори 32874.149.365 и
32874.149.382, представляват имот планоснимачен № 2338 извън
регулационния план на града, който имот по разписен лист е записан на
И.К.И..
За нивата с идентификатор 32874.149.377, при направените справки
в ОСЗ-гр.Исперих и Община-Исперих, експертизата не установява писмени и
графични данни относно границите, площта, местоположението и
собствеността на поземления имот, освен наличната информация към
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Исперих.
2. В Община-Исперих и ОСЗ-гр.Исперих, не се установи наличие на
отчуждителни документи и проведени отчуждителни процедури
относно процесните имоти.
С Протоколно решение № 1 от 29.07.2008г., одобрено със Заповед №
44/22.10.2008г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“, са
определени имотите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, което решение е основание за
актуването им за общинска собственост, като процесните имоти
фигурират в този Списък и за тях са съставени актове за частна общинска
собственост, както следва:
- за поземлен имот № 149365 с площ от 1.096 дка на основание чл. 19,
ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за
частна общинска собственост № 3287/15.04.2009г.;
- за поземлен имот № 149382 с площ от 0.629 дка на основание чл. 19,
ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за
частна общинска собственост № 3948/01.06.2009г.;
4
- за поземлен имот № 149377 с площ от 0.702 дка на основание чл. 19,
ал.1 от ЗСПЗЗ и Протоколно Решение № 1 от 29.07.2008г. е съставен Акт за
частна общинска собственост № 3946/01.06.2009г.
3. Двете ниви с идентификатори 32874.149.365 и 32874.149.382,
съответно с площи 1097 кв.м. и 629 кв.м., се намират непосредствено до
северната регулационна граница на гр.Исперих. Сравнявайки наличните
кадастрални данни от кадастралните и регулационните планове на града от
1962г., 1979г. и 2001г., с кадастралната карта, одобрена през 2019г.,
площта и границите на тези имоти не са претърпели съществени изменения
и те съществуват в този си вид понастоящем.
Нивата с идентификатор 32874.149.377 се намира на около 80 м. от
регулационната граница на града. За нея няма данни от стари картни
материали, за да се констатират настъпили промени.
3. Към момента на огледа процесните имоти фактически се ползват –
обработват в реални граници, идентични с тези по картата на
възстановената собственост, от наемател Любомир Петков Тодоров,
който за последните три години има сключени Договори за наем на
земеделска земя с Община-Исперих за временно възмездно ползване на
процесните три имота, съответно Договор № 193/24.06.2019г., Договор
№ 132/08.07.2020г. и Договор № 140/01.07.2021г.
При изслушването му във възиввната инстанция вещото лице сочи, че
няма идентичност между имот с идентификатор 32874.149.365 и имота
описан в представения от ищеца Нотариален акт за покупко продажба на
недвижим имот от 22.04.1966г. № 86, том I дело № 198/1966г. на РС Исперих,
вписан партидна книга том 40, стр. 776 /л.7 РС/. Ето защо, съдът намира
въпросния нотариален акт за неотносим в настоящото производство. /Следва
да се изтъкне, че ищецът изрично конкретизира, че основанието на което
претендира придобиване на собствеността не е сделка - покупка, а
придобивна давност/.
Според показанията на свидетелите Христо Атанасов Христов, Петко
Лазаров Гатев и Любомир Петков Тодоров /л. 24-26 ОС/ ищецът обработвал
процесните имоти от преди 40 години, като ги считал за свои и демонстрирал
това.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот на
твърдяното от него основание, а ответникът – възраженията си, че от гледа
точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата,
респ. общината, поради което е налице основание за включване на имота в
режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.
5
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното
от ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже
правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът
твърди, че ищецът не е собственик на имот по причина, че този имот
попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да
докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя
от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда
на ЗСПЗЗ Ищецът не носи доказателствена тежест да установи
обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение №
145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и Решение №
21 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 1327/2009 г. на ВКС, II ГО.
Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото
владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване,
поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не
могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд
влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но
са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в
ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е
отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта,
върху който се възстановява това право като установи съществуващите
реални граници, или ги възстанови /когато това е възможно/, а когато старите
граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в
същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като
реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията. Запазването на
собствеността в реални граници за имотите в строителните граници на
населеното место дори да са за селскостопанско ползване е предвидено в
Примерните устави на ТКЗС от 1958 г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от
1968 г., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ чл. 10, ал. 3, съответно чл. 11. Съгласно
чл. 12 ЗСГ от 1973 г. и ПМС № 25/75 г. (ДВ, бр. 20/11.03.1975 г.) гражданите,
които се занимават лично и с участие на членове на семейството им със
селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални граници
селскостопански имоти в полските райони до 5 дка поливни и до 10 дка
неполивни площи, а в планинските райони - до размерите, които са
притежавали до влизане в сила на това постановление, а тези, които не са си
6
получавали доходите основно от селскостопанска дейност са могли да
притежават до 2 дка. Тези имоти, за които нормативно е предвидена
възможността и реално е запазено владението върху тях, не подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската
земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е
общинска собственост. Тази норма не се отнася за земята, която не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда
процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Така и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 109 от 25.05.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 356/2016 г., I г. о., ГК.
Не всички земи, които се намират извън регулационния план на
населеното място, имат земеделски характер. И след изключването им от
регулация, дворните места биха могли да запазят селищния си характер,
да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени
към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица
са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да
запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени
във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение N 96 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр.д. N 5835/2015 г.,I г.о., ГК.
В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи,
които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за
възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след
възстановяване правото на собственост. Така и постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г.
о., ГК.
Правният интерес на ищеца от установителния иск срещу ответника е
обоснован от актуването на имота като частна общинска собственост с Акт за
частна общинска собственост /л.35 – 38 РС/.
Ищецът претендира да е собственик на процесните имоти, като сочи
основание - изтекла придобивна давност за период от преди повече от 10 г.
преди предявяването на иска, на осн. чл. 79, ал.1 ЗС.
Видно от заключенията на СТЕ, е че не е установено наличие на
отчуждителни документи и проведени отчуждителни процедури относно
процесните имоти.
По делото не е установено някой от процесните имоти да е бил внасян
в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание. Както се изясни по-горе,
ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно
доказване осъществяването на твърдения от него придобивен способ, което в
случая той е сторил. От своя страна, ответникът е този, върху който пада
тежестта да докаже твърденията, на които основава възраженията си. В
случая, ответникът не е провел такова доказване – не са ангажирани
7
доказателства, че е налице отнемане на имота от държавата, поради което да
попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ето защо от съвкупния анализ на
доказателствата по делото и при прилагане на последиците на тежестта на
доказване, следва да се приеме, че правото на собственост върху имота, респ.
владението върху него в реални граници не е губено, нито владението е
губено в реални граници и имотът не е включен в ТКЗС, не е бил
одържавяван, нито е отнеман на друго основание, запазил е статута си на
частна собственост и е владян, поради което от гледна точка на
реституционното законодателство и изложеното по-горе следва да се приеме,
че не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по
ЗСПЗЗ.
Тъй като по делото липсват доказателства за одържавяване на имотите,
съставянето на акт за общинска собственост, който има само установително
действие, е без правно значение за собствеността.
С оглед на изложеното по отношение на този процесните имоти,
собствеността в реалните им граници не е загубвана и поради това не е
следвало да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ съответно не е имало
основание да бъдат включени в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се
образува само от бивши, кооперирани земеделски земи, и невъзстановени по
реда на ЗСПЗЗ.
Принадлежността на правото на собственост не е обусловено от
наличието на документ. Както е прието в правната доктрина, придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни
права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок. Както е прието в т. 2 на ТР № 4 от
17.12.2012 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГК на ВКС позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани
към момента на изтичане на законовия срок, т. е. няма пречка да се признае
владелецът за собственик по давност към миналия момент - този на
осъществяване на фактическия състав на чл. 79 ЗС. Събраните по делото
свидетелски показания са последователни и логични и тъй като не
противоречат и на останалите събрани доказателства същите следва да се
кредитират. Същите установяват непрекъснато владение на имота от страна
на ищеца, продължило в повече от необходимия срок по чл. 79, ал. 1 ЗС,
поради което е налице осъществяване на фактическия състав на придобивната
давност и имотът е придобит на оригинерно основание от ищеца. Така и
Решение № 81 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4029/2017 г., II г. о., ГК.
ИС. се явява основателен, тъй като ищецът се легитимират като
собственик на процесните имоти, на основание изтекла придобивна давност,
а ответникът не е направил и доказал правоизключващи възражения за
наличието на предпоставките за включване на имота във поземления фонд
по чл. 19 ЗСПЗЗ.
8
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 537, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на актове, които
се издават в охранителното производство. Актовете за държавна и общинска
собственост са официални свидетелстващи документи, които обаче се издават
по специален ред, различен от установения в охранителното производство и
следователно тези актове не може да бъдат отменяни по реда на чл. 537, ал.2
ГПК. В този смисъл вж. и постановеното в производството по чл. 290 ГПК
Решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гражданско дело № 431/2010 г., II
г.о., ГК.
Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради
което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това
постановено друго, с което иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се
уважи.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да
се присъдят направените пред първата инстанция разноски в общ размер на
750 лв., от които 60 - за заплатени държавни такси по сметка на съда, 10 лв. –
държавна такса за вписване на исковата молба, 200 лв. - за съдебна експертиза
и 480 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие. На ищеца следва да се присъдят и направените пред
въззивната инстанция разноски в размер 25 лв. за заплатена държавна такса,
на осн. чл. 78, ал.1 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 28.02.2022г. постановено по гражданско
дело № 20213310100440 по описа за 2021 година на РС – Исперих, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община
Исперих, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих,
ул.”Д.” № 2, представлявана от кмета инж. Б.Ш., на основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че К. ИЛ. К., ЕГН-********** от гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”С.” №
11, е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност по
чл. 79, ал.1 ЗС, на следните ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ, находящи се в
землището на гр.Исперих, община Исперих, в местността „М.К.”, както
следва:
- Нива с площ от 1 097 кв.м., четвърта категория, с идентификатор
32874.149.365 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, одобрени със Заповед № РД-18-94/14.02.2019г. на изп.директор
на АГКК, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.382, 32874.201.9901 и
32874.149.367;
9
- Нива с площ от 703 кв.м., трета категория, с идентификатор
32874.149.377 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.378, 32874.149.384,
32874.148.376 и 32874.13.16 и
- Нива с площ от 629 кв.м., четвърта категория, с идентификатор
32874.149.382 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Исперих, при граници и съседи: имоти №№ 32874.149.381, 32874.201.9901,
32874.149.365 и 32874.149.367.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 81 вр. чл. 273 ГПК,
Община Исперих, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Исперих, ул. ”Д.” № 2, представлявана от кмета инж. Б.Ш., ДА ЗАПЛАТИ на
К. ИЛ. К., ЕГН-********** от гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”С.” № 11,
сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ - разноски по делото в
първоинстанционното производство, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет
лева/ – разноски по делото във въззивното производство.
Дава на ищеца шестмесечен срок от влизане на решението в сила, за
отбелязването на решението по представен препис от решението в
съответната службата по вписванията, на осн. чл. 115, ал. 2, изр.1 във вр. с
ал.1 ЗС. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи
действието си, на осн. чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10