№ 69
гр. Пазарджик, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Частно наказателно дело
№ 20245200200247 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 14 и сл. от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по искане на Апелативна прокуратура Гент, Кралство
Белгия, за признаване и изпълнение на решение за конфискация, постановено
от Апелативен съд Гент с реф. № С264/2016, издаден на 18.02.2016 г., станал
окончателен на 08 ноември 2016 г., В ЧАСТТА, с която за извършените
престъпления наказателния кодекс на Кралство Белгия, на Щ. Я. Е., роден на
03.02.1967 г. в град ЗЕЛЕ, Белгия, с Удостоверение за пребиваване на
гражданин на ЕС № ********* с настоящ адрес с. Е., ул. “О. Е.“, бл. № 4, вход
Б, ет. 2, ап. 8, е наложена конфискация на сума в размер на 2 398 895,21 евро
/два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет
евро и двадесет и един цент/.
Прокурорът поддържа становище, че искането следва да бъде уважено,
като се признае от съда белгийското Решение и се изпрати за изпълнение на
НАП. Не сочи доказателства.
1
Засегнатото лице Щ. Я. Е. редовно призован, не се явява. Съдът, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въз основа на решението на белгийския съдебен орган е издадено
удостоверение за конфискация /приложение II/ от Наредба /ЕС/ 2018/1805 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г., относно взаимното
признаване на актове за обезпечаване и конфискация, с превод на български
език. Видно от удостоверението, срещу засегнатото лице в В Кралство Белгия
е проведено наказателно производство, което е завършило с влязъл в сила на
08.11.2016 г. съдебен акт, въз основа на който е постановена конфискацията,
чието признаване и изпълнение се иска. Посочени са и обстоятелствата
относно престъпната деятелност на засегнатото лице, а именно: Я. С. е бил
лидер на организирана престъпна група. Той систематично е придобивал
дружества, които вече са се намирали в сериозни финансови
затруднения, с цел да ги лиши от техните активи и да увеличи техните
пасиви, включително чрез регистрация на своите служители в тези
фирми без заплащане на социални осигуровки. Той е придобивал
въпросните дружества чрез посредничество на различни (чуждестранни)
фиктивни фирми и също така е предприемал мерки, за да затрудни
разследването на престъпленията чрез назначаване на фиктивни лица
като управител на тези фирми и чрез регистрирането на фирмите на
фиктивни адреси (пощенски кутии). Освен това Я. С. грубо е
злоупотребил със системата на ДДС, като е създавал впечатление, че
търгува в рамките на Общността, докато в действителност не е търгувал
извън Белгия.
Посочен е и периода от време: Престъпленията са извършени в периода
от 08.03.1999 г. до 07.11.2002 г.
В удостоверението е посочена и правната квалификация на
осъществената от засегнатото лице престъпна деятелност:
Лидер на организирана престъпна група (член 324 bis и 324 ter § 4 и член 325
Нк.); Фалшифициране на автентични и публични документи (членове 193,
196 и 214 Нк.) Г . Използване на фалшифицирани автентични и публични
документи (членове 193, 196, 197, 213 и 214 Нк); Измама (член 496 Нк);.
Злоупотреба с доверие (член 491 Нк); Злоупотреба със средства на
търговското дружество (член 492 bis Нк); Банкрут, присвояване или скриване
2
на активи (чл. 489 ter, ал. 1, 1° и ал. 2, 489 quater и 490 Нк); Нарушение на
законодателството относно счетоводството и годишните отчети на
предприятията (чл. 489 ter, ал. 1,2° и ал. 2, член 489 quater и член 490 Нк);
Банкрут, неподаденото навреме заявление за банкрут, с цел отлагане на
обявяването на банкрут (чл. 489 bis, 4°, член 489 quater и член 490 Нк);
Банкрут, закупуване за препродажба под цената и други обременителни
операции с цел отлагане на обявяването на банкрут (чл. 489 bis, член 10, член
489 quater и член490 Нк); Банкрут, неизвършени задължения, предвидени в
член 53 от "Закона за ликвидация на фирми" (чл. 489,2° член 489 quater и
член 490 Нк); Н. Измамно създаване на съС.ие на неплатежоспособност
(създаване на съС.ие на неплатежоспособност) (член 490 bis Нк); Изпиране на
имущество, придобито от престъпление (чл. 505, ал. 1, 2°, ал. 3 и 5 НК);
Изпиране на имущество, придобито от престъпление, преобразуване или
прехвърлЯ.е на престъпни парични средства с цел скриване на незаконния им
произход (член 505, ал. 1, 3, ал. 2, 3 и 5 Нк);Нарушение на социалното
законодателство, като работодател, неизпълнение на задължението да се
подаде навреме декларация за дължимите суми (чл. 218,1 от Социалният
Наказателен Кодек); Нарушение на ДДС кодекса, фалшифициране на
документи (чл. 73 bis, 73 quinquies и 73 septies ДДС кодекс); Нарушение на
ДДС кодекса, използване на фалшиви документи (чл. 73 bis, 73 quinquies и 73
septies ДДС кодекс); Нарушение на ДДС кодекса, не подаване на ДДС
декларация в определеният по закон срок (чл. 73 bis, 73 quinquies и 73 septies
ДДС кодекс); X. Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член 457
и член 459 ЗФД); Ц. Нарушение на "Закона за фирмен данък" (член 449, член
457 и член 459 ЗФД); Ч. Нарушение на законодателството относно наемане на
работници с чуждестранно гражданство (член 12, първа алинея, 1, а) от
закона от 30 април 1999 г. относно наемането на чуждестранни работници);
Нарушение на социалното законодателство, като работодател, не деклариране
на (случайни) работници в регистъра на персонала (член 4 § 1-1 от Кралското
Решение № 5 от 23 октомври 1978 г. относно воденето на социални
документи);
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции е несъмнено, че се касае за решение за
конфискация, тъй като влезлият в сила акт е постановен от съд, компетентен
3
по наказателни дела, издаден в държава-членка на Европейския съюз, и води
до окончателно отнемане на имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 от същия закон имущество,
подлежащо на конфискация или отнемане по смисъла на ал. 1, е имущество,
за което съдът в издаващата държава е приел, че представлява облага от
престъпление. Това обстоятелство е изрично отбелязано в приложеното
удостоверение.
Решението за налагане на финансова санкция е постановено в
наказателно производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася
за деЯ.ия, които са престъпления и по българското законодателство, като
повечето от описаните престъпни посегателства представляват престъпления
по Глава седма „ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ФИНАНСОВАТА,
ДАНЪЧНАТА И ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМИ“, част от които попадат в
хипотезата на чл. 255а, ал. 2 от НК, поради което е изпълнено изискването
на чл. 14, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно цитираната разпоредба решения за конфискация или
отнемане, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, се
признават и изпълняват в Република България, ако се отнасят за деЯ.ия, които
съставляват престъпления, за които се предвижда конфискация и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава им по
законодателството на издаващата държава. В случая, за извършената от
засегнатото лице престъпна деятелност по българското законодателство също
се предвижда конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Отделно от това е налице и изискването на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
доколкото в удостоверението са маркирани престъпни посегателства от
списъка приложение към цитираната алинея, за които не се изисква
изследване на въпроса за наличието на двойна наказуемост.
При произнасЯ.е по исканията на молещата държава-членка за
признаване и изпълнение на решението за налагане на финансови санкции и
конфискация, всякога е приложим българския закон по силата на чл. 10, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС. При това положение, относно същината на наложената в
наказателно производство от издаващата държава конфискация на сума,
която е придобита от престъплението незаконна имуществена облага, както и
относно давността, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 53, ал. 2, б. "б"
4
във вр. с ал. 3, т. 2 от НК /по редакцията на чл. 53 НК, въведена със ЗИДНК в
ДВ, бр. 28/2019 г./. Отнемането на облагата от престъплението по чл. 53, ал. 2
от НК не е вид наказание "конфискация", а представлява законова последица
от престъплението, и се подчинява на общите давностни срокове за
изпълнение на наложеното наказание, съобразено размера на наказанието за
съответното престъпление, т. е. давността за престъплението по чл. 255а, ал.
2, т. 6 от НК е съобразена с предвидената наказуемост от 3 до 8 години
"лишаване от свобода", изпълнението на което може да бъде осъществено
съгласно чл. 82, ал. 1 т 3 от НК в десетгодишен давностен срок, който срок в
случая не е изтекъл.
Удостоверението за конфискация /приложение II/ от Наредба /ЕС/
2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г.,
относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, е
издадено от компетентен орган на Кралство Белгия и е придружено с превод
на български език съгласно изискването на чл. 5, ал. 2 от чл. 10, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението съдържа данни за издаващия орган,
такива за престъплението, обстоятелства, при които то е извършено,
наложеното наказание, информация относно датата на влизане на съдебния
акт в сила.
В удостоверението подробно са визирани инкриминираните
обстоятелствата, включително поведението на засегнатото лице, което
изпълва състава на деЯ.ието. Удостоверението съдържа необходимите данни.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаване и
изпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват данни, че
срещу засегнатото лице за същото деЯ.ие в Република България или в друга
държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и
приведено в изпълнение решение за конфискация. Изпълнението на
решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деЯ.ие, подсъдно на български съд. Не е налице
имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнението на решението недопустимо. Лицето се е явило лично на
съдебния процес. Решението не се отнася за деЯ.ия, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Република България, или
5
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деЯ.ия.
Решението се отнася за деЯ.ие, което е извършено на територията на
издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища.
В удостоверението изрично е посочена сумата подлежаща на
изпълнение, която е в размер на: 2 398 895,21 евро (два милиона триста
деветдесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и пет евро и двадесет и
един цента). Решението е било постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си носи наказателна
отговорност, и подлежи на преследване за деЯ.ието, което обосновава
решението. Конфискуваната сума /или част от нея/ не е платена.
Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа
всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да
бъде признат и да бъде изпълнен, в частта му с която е наложена
конфискация, по отношение на засегнатото лице. Тъй като наложената
финансова санкция е определена в евро, съгласно чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността й в български
левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 08 ноември 2016 г. На Съдът е
служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е
1,9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 2 398 895,21 евро в
български лева е 4 691 759,25 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за
признаване и изпълнение на представеното чуждо решение, в частта му с
която е наложена конфискация, по отношение на засегнатото лице, поради
което и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на решение за
конфискация, постановено от Апелативен съд Гент, Кралство Белгия с реф. №
6
С264/2016, влязло в законна сила на 08 ноември 2016 г., В ЧАСТТА, с която
за извършените престъпления по наказателния кодекс на Кралство Белгия, на
Щ. Я. Е., роден на 03.02.1967 г. в град ЗЕЛЕ, Белгия, с Удостоверение за
пребиваване на гражданин на ЕС № ********* и с настоящ адрес с. Е., ул. “О.
Е.“, бл. № 4, вход Б, ет. 2, ап. 8, е наложена конфискация на сума в размер на
2 398 895,21 евро /два милиона триста деветдесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и пет евро и двадесет и един цент/, с обща парична левова
равностойност от 4 691 759,251 лева.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на Решението.
ПРЕПИС от настоящето Решение да се изпрати незабавно за
изпълнение на ТП на НАП - Пазарджик – по реда на ЗНАП и ДОПК.
РЕШЕНИЕТО на Пазарджишкият окръжен съд подлежи на обжалване
в 7-дневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд, като обжалването
не спира изпълнението.
ДА СЕ УВЕДОМИ НАП, че следва незабавно да уведоми
Пазарджишкия окръжен съд за предприетите действия по изпълнението на
Решението, както и да уведоми съдът незабавно при приключване
изпълнението на Решението.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата
държава – Кралство Белгия, за признаването на Решението за налагане на
финансова санкция като му се изпрати по факс писмен превод на диспозитива
на решението на съда от български на немски език, което се възлага превода
на преводаческо бюро от гр. Пазарджик, на които да се изплати сумата по
фактура, от бюджета на Пазарджишкия ОС.
КОПИЕ от уведомлението, изпратено до компетентния орган на издаващата
държава – Кралство Белгия, да се изпрати и на Министерството на
правосъдието на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7