О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....05.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
Мл. Съдия ФИЛИП РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 623 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Профи Кредит България”ЕООД, срещу решение №3/02.01.2020г., постановено по
гр.д. № 956/2018г. на РС-Девня, в частта, с която предявеният от въззивника срещу О.С.Х., ЕГН **********,*** дол, установителен иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430,
ал.1 от ТЗ е отхвърлен за разликата
над 153.03 лева до 1127,37 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/09.10.2015 г., за
която сума е издадена Заповед № 137/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 219/2018г. по описа на РС Девня и в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за присъждане на сумата от 325.40
лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода 03.12.2015г. до 02.11.2017г.
В
жалбата се поддържат доводи за неправилност на извода на съда за нищожност на
клаузата за възнаградителна лихва и се възразява
срещу извършеното служебно прихващане на направените плащания с дължимата
главница. Договорът е съобразен с предвидения в чл.19, ал.4 от ЗПК предел на
ГПР, като същият е определен на 49.40%. Възнаградителната
лихва, уговорена в размер на 41.17%, не противоречи на добрите нрави, а е
съобразена с по-големия риск, който поемат небанковите финансови институции при
финансиране на клиенти с ниска кредитоспособност, които не биха получили кредит
от банка.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез назначен особен представител, в
който оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение по
изложените в него съображения.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на
процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и
необходимост във въззивното производството да се
предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните,
поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
Предвид участието на особен представител на страната на въззиваемия,
съставът на ВОС намира, че ищецът - въззивник в настоящото производство, следва да бъде
задължен да представи доказателства за заплатено по сметка на ВОС
възнаграждение за особен представител за въззивна
инстанция, определено от съда в размер на 170 лв.
С оглед непрецизно формулирания петитум на въззивната жалба, на въззивника
следва да бъде дадена възможност да го конкретизира.
Предвид допустимостта и
редовността на въззивната жалба и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
УКАЗВА на въззивника „Профи Кредит България”ЕООД в едноседмичен срок от
уведомяването с писмена молба, с препис за насрещната страна, да конкретизира и възпроизведе обжалваните диспозитиви на решението, съобразявайки вида на предявените
искове, както и да изложи словесно искането, което се отправя до въззивния съд, по отношение на установителния
иск по чл.422 ГПК и осъдителния иск по чл.430, ал.2 от ТЗ.
При неизпълнение в срок въззивната жалба ще бъде оставена без движение.
ЗАДЪЛЖАВА въззивника „Профи
Кредит България”ЕООД в едноседмичен срок от уведомяването да представи
доказателства за заплатен по сметка на ВОС депозит за особен представител на въззиваемия в размер на 170 лева.
При
неизпълнение производството по делото ще бъде оставено без движение.
ПРИЕМА
за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от „Профи Кредит България”ЕООД, срещу решение №3/02.01.2020г., постановено по
гр.д. № 956/2018г. на РС-Девня, в частта, с която предявеният от въззивника срещу О.С.Х., ЕГН **********,*** дол, установителен иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.430,
ал.1 от ТЗ е отхвърлен за разликата
над 153.03 лева до 1127,37 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/09.10.2015 г., за
която сума е издадена Заповед № 137/07.03.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 219/2018г. по описа на РС Девня и в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ за присъждане на сумата от 325.40 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 03.12.2015г. до
02.11.2017г.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 01.07.2020г.
от 14,00 часа, за която дата и
час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат
спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.