О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
Гр. Перник, 01.03.2018
година.
Административен съд – Перник, в закрито заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
като разгледа административно дело № 66 по
описа за 2018 година на съда, докладвано
от съдия Ивайло Иванов, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба вх. № 146 от 12.01.2018 година на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „***“, ул. „***“ № 53-55, представлявано от
управителя ***, чрез адвокат *** от АК София, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 9,
вх. „А“, ет. 2, офис 8 против Разпореждане за насочване за унищожаване на
суровини и храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 година, издадено от
главен инспектор д-р ***при Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.
Перник.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени процесуални нарушения.
Административен съд – Перник след като се
запозна с изложеното в жалбата и след като изиска цялата административна
преписка, намира подадената жалба за процесуално недопустима като просрочена.
Доводите за това са следните:
Предмет на обжалване е Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини
и храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 година, издадено от главен
инспектор д-р ***при ОДБХ гр. Перник. В оспорения акт
изрично е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване.
Разпореждането за насочване за унищожаване на суровини
и храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 година
е връчено на 16.11.2017 година, видно от самото разпореждане представено по
делото /лист 10/.
Против издаденото разпореждане настоящия
жалбоподател е депозирал жалба вх. № 2431 до по – горестоящия административен
орган на 24.11.2017 година.
Директора на Областна дирекция по
безопасност на храните е едноличен по – горестоящ орган и същият е бил длъжен
да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на жалбата заедно с преписката,
съгласно чл.
97, ал. 1 предл. първо от АПК. Жалбата заедно с преписката е
постъпила на същата дата /24.11.2017 година/ при директора на ОБДХ Перник,
видно от писмо изх. № 400/26.02.2018 година, в което изрично се посочва датата
на постъпване на жалбата с преписката пред директора на ОБДХ Перник за
произнасяне по административен ред, както и че към настоящия момент още няма
произнасяне. При липса на произнасяне на горестоящия орган в посочения срок, на
оспорване подлежи първоначалният административен акт по аргумент от чл.
97, ал. 5 от АПК, като съгласно чл.
149, ал. 3 от АПК, срокът за обжалването му започва да тече от
изтичане на срока за произнасяне на горестоящия орган. Срокът за произнасяне /двуседмичен/
на горестоящия административен орган е изтекъл на 08.12.2017 година, поради
което от 0.12.2017 година за настоящия жалбоподател е започнал да тече срока за
съдебно обжалване. Съгласно практиката на ВАС и предвид Тълкувателно решение №
6 от 30.06.2015 година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСС, І и ІІ
колегия на ВАС, от този момент се е породило правото на жалба по съдебен ред
срещу първоначалния административен акт в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК. С оглед на това от 09.12.2017 година е
възникнало правото на жалбоподателя да оспори разпореждането по съдебен ред.
Този срок е изтекъл на 22.12.2017 година /петък – присъствен ден/.
Жалбата вх. № 53/08.01.2018 година против Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и
храни от животински произход № 1 от 16.11.2017 година, издадено от главен
инспектор д-р ***при ОДБХ гр. Перник е депозирана на
ръка от жалбоподателя в Областна дирекция по безопасност на храните Перник
на 08.01.2018 година, т.е. повече от петнадесет дни
след законоустановения срок. При това положение същата е просрочена и като
такава е недопустима за разглеждане.
Разпоредбата
на чл.
97, ал. 5 от АПК предвижда, че когато компетентният да разгледа
жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1,
законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез
административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване
по съдебен ред. Този текст правилно се приема, че се отнася до правото на жалба
по съдебен ред, а не до преклузивния срок на подаването й. Не могат обаче да
бъдат споделени аргументите, че инструктивността на срока за произнасяне на по
– горестоящия административен орган позволява и съдебното му обжалване, тъй
като чл.
149, ал. 3 АПК указва сроковете, в които може да се упражни
обжалването по съдебен ред, а с изтичането им се погасява правото на жалба и
първоначалният административен акт влиза в сила. При прилагането на чл.
149, ал. 3 от АПК трябва да се има предвид установеното в чл.
97 АПК правомощие на компетентния орган /по – горестоящия
административен орган/ да се произнесе по жалбата, тъй като в него изрично се
посочва, че той е ограничен с определените от законодателя срокове, а това е от
значение и за срока за обжалване по съдебен ред предвид разпореденото в чл.
149, ал. 3 АПК.
В
заключение следва да се приеме, че правото на жалба като субективно процесуално
право винаги се свързва с преклузивен срок за упражняването му и в
законодателството не е предвиден случай, при който това право да може да бъде
упражнено в неопределен срок от време. При неупражняването му или упражняването
му след законоустановения срок с негативен за жалбоподателя резултат, се погасява
правото на жалба и първоначалният административен акт влиза в сила. Това
разрешение на поставения въпрос е свързано с едни от основните принципи в
административното право – бързина и процесуална икономия, както и на
предвидимост. Обратното би довело до хаос в отношенията в публичното право,
което не е целта на закона. Затова следва да се приеме, че както
непроизнасянето на по – горестоящия административен орган, така и късното му
произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за
това в закона срок, не санират просрочието на жалбата срещу административния
акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл.
149, ал. 3 от АПК погасява субективното право на жалба.
В
конкретния случай на настоящия жалбоподател му е връчен лично оспорения акт на
16.11.2017 година, оспорил го е по административен ред на 24.11.2017 година, по
което оспорване административния орган не се е произнесъл, а жалбата до
Административен съд – Перник чрез главен инспектор д-р ***при ОДБХ гр. Перник е
подадена на 08.01.2018 година, поради което срока по чл. 149, ал. 3 от АПК е
пропуснат.
Гореизложените
мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 година на
Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2013 година.
Ето
защо жалбата е подадена след изтичане на преклузивния процесуален срок, поради
което се явява процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 5 от АПК и за
настоящия съдебен състав не възниква задължение
да се произнесе по съществото на жалбата, относно нейната основателност.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. София, район „***“, ул. „***“ № 53-55, представлявано
от управителя ***, чрез адвокат *** от АК София, с адрес гр. ***, ул. „***“ № 9, вх. „А“, ет. 2, офис 8 против
Разпореждане за насочване за унищожаване на суровини и храни от животински
произход № 1 от 16.11.2017 година, издадено от главен инспектор д-р ***при ОДБХ
гр. Перник, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно
дело № 66 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на Република България, подадена чрез
Административен съд Перник в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕПИС от съдебния акт да се връчи на страните
на основание чл. 138 от АПК.
Съдия: