№ 185
гр. Стара Загора, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500203 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „С.“ ЕООД,
представлявано от В.Ц.П., чрез пълномощника си адв.М.Д. от АК - София
против Решение № 62 от 03.02.2022г. постановено по гр.дело № 4512/2021г.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Въззивното дружество обжалва изцяло първоинстанционното решение.
Счита същото за неправилно, поради съществени противоречия с
процесуалния закон и необоснованост, като излага подробни съображения.
Твърди, че съдът е възпроизвел изцяло и дословно мотивите, изложени в
писмената защита на въззиваемия, като не е направил собствена преценка на
събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е нарушил процесуалния
закон като не е обсъдил нито едно от възраженията и доводите, които е
изложил в отговора на исковата молба и писмените бележки. Намира, че
първоинстанционният съд не е обсъдил почти нито едно от представените от
въззивното дружество писмени доказателства, както и не е анализирал и не е
взел предвид всички събрани устни доказателства по делото. Счита, че съдът
е допуснал и друго съществено нарушение, като неправилно е приел, че
дружеството не е ангажирало никакво доказателство за признание на
въззиваемия, че нерегламентирано е бил изнесъл 25т. зърно. На следващо
място намира, че съдът в противоречие със събрания по делото
доказателствен материал необосновано приел за доказано, че уволнението е
извършено незаконно, като изцяло е игнорирал и не е обсъдил възраженията
1
му. Сочи, че в хода на производството били разпитани трима свидетели, като
всички те потвърдили факта, че въззиваемият е извършил неправомерно
деяние по време на изпълнение на трудовите си функции.
С оглед изхода на производството пред въззивния съд дружеството
счита, че следва да бъдат преразгледани и разноските в процеса.
Моли съда да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо
него да постанови друго, с което да признае уволнението на въззиваемия за
законно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Доказателствени искания са направени с въззивната жалба именно за
приемането на следните писмени доказателства: 1. писмо-покана за даването
на обяснения, 2. отказ на ищеца за даването на обясненията, 3. Заповед с №
1851 за изпълнение на паричното задължение по чл.417 от ГПК, 4. изп. лист с
№ 1184 и 5. Протокол на ЧСИ от 07.02.2020 год.
Направеното доказателствено искане от въззивника да бъдат приети
първите два документа се явява преклудирано, тъй като същите са с дати
преди приключването на съдебно дирене пред първостепенния съд и са могли
да бъдат представени своевременно пред този съд. По отношение на
последните три доказателства, макар и същите да са относно нововъзникнали
факти, същите документи се явяват неотносими към предмета на спора, а
именно процесната Заповед за дисциплинарното уволнение, поради което не
следва да бъдат приемани доказателства по делото от въззивния съд и съдът
намира това искане, заявено с въззивната жалба за неоснователно.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна С.Н.Н. от гр.С.З., чрез пълномощника си адв.М.И. от АК - Стара
Загора, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и
недоказана. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Счита,
че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за
незаконосъобразна заповедта за уволнение, поради неспазена процедура по
чл. 193 от КТ и недоказване на фактите описани в заповедта за уволнение и
неизвършена злоупотреба с доверието на работодателя, съгласно чл.189, ал.1,
т.8 КТ. Намира, че решението е постановено при спазване на процесуалните
правила, при прилагане на материалния закон, обосновано и при стриктно
прилагане на трайната съдебна практика.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната
жалба и да постанови друго, с което да потвърди първоинстанционното
решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
По доказателствата:
Моли съда да приеме като доказателство за нововъзникнал факт
жалбата до РП - Стара Загора с вх.№ 1805/22 от 22.02.2022г.
Направеното доказателствено искане от въззиваемия да бъде приета,
като доказателство по делото жалба до РП - Стара Загора с вх.№ 1805/22 от
22.02.2022г, съдът намира за основателно, тъй като същото е нововъзникнал
факт и е относим към предмета на спора.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
2
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Въззивникът “С.” ЕООД- гр. Р., редовно и своевременно призовани,
явява се процесуалния представител по делото, адв. М.Д. от Софийската АК,
като молят да бъде отменено постановеното решение по гр.д. № 4512/2021г.
по описа на РС-Стара Загора, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно и съответно да се възприемат изложените във въззивната
им жалба доводи. Поддържат изцяло и молят да се уважи въззивната им
жалба с вх. №3181 от 16.02.2022г. против Решение под № 42/03.02.2022 год.
постановено по гр. дело с № 4512/2021 год. по описа на РС-Стара Загора.
Претендират за заплащане на разноски пред първата и въззивна
инстанции, за което представят и Списък по чл.80 от ГПК. Съображенията им
за това са подробно посочени във въззивната жалба, като молят да се
отхвърли изцяло предявения иск на ищеца и въззиваем С.Н.Н., по
съображенията подробно изложени във въззивната жалба.
Въззиваемият С.Н.Н. редовно и своевременно призован, не се явява,
лично и не изпраща процесуален представител пълномощник по делото.
Подробните му съображения и доводи са изложени в депозирания писмен
отговор с вх. № 5714/21.03.2022 год. при ОС-Стара Загора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявени са исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ
във връзка с чл.349, ал.2 и чл.226, ал.2 от КТ.
В откритото съд. заседание на датата 29.11.2021 год. на основание чл.232
от ГПК първоинстанционният съд е прекратил производството по
първоинстанционното дело в частта му относно исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.349, ал.2 и чл.226, ал.2
от КТ, поради оттеглянето на тези искове от страна на ищеца и въззиваем
С.Н.. Същото определение не е обжалвано от никоя от страните и съответно е
влязло в законна сила.
В първоинстанционното производство правилно е установена следната
фактическа обстановка:
Не се спори по делото относно това, че въззиваемият Н. е бил назначен
в ответното дружество на длъжността „търговски агент“ за неопределено
време за 3 /три/ часа на ден, с място на работа: офиса в гр. С.З., ***, с основно
месечно възнаграждение 488 лева. С допълнителното споразумение от
19.04.2017г. мястото на работа на ищеца е било променено на Зърнобаза, гр.
С.З. (л.51 от първоинст. дело). Трудовото възнаграждение на ищеца е било
увеличавано няколкократно с допълнително споразумение № 50/24.07.2017 г.,
с допълнително споразумение № 19/10.01.2019г., с допълнителното
споразумение под № 59/06.06.2019 г. и с допълнително споразумение с №
23/08.04.2021 г., като с допълнителното споразумение от 06.06.2019г. мястото
на работа е било определено: „С.“ ЕООД, населено място, в което служителят
3
работи - с. К.. Представена е длъжностна характеристика за длъжността
„търговски агент“ (л. 53-54 от първоинст. дело).
На датата 10.08.2021 г. на ищеца С.Н.Н. е било връчено искането от
работодателя „С.“ ЕООД (л. 91 от първоист. дело) за даване на обяснения до
края на работния ден във връзка с извършено нерегламентирано изнасяне на
зърно на 28.06.2021 г. от ЗБ, с.К., собственост на „С.“ЕООД, изключване на
видеонаблюдението в Базата, установена липса на 43т. зърно, натоварено от
работника на две превозни коли и реализирано за негова собствена сметка и
лична облага и интерес в Хасковска мелница.
Не е спорно по делото, че до края на работния ден обяснения от
работника не са постъпили.
Видно от заповед под № 62/10.08.2021 г. (л. 34 от делото), на основание
чл. 330, ал. 2 , т. 6 КТ, „С.“ ЕООД е наложило на С.Н.Н. дисциплинарното
наказание „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина,
формулирани в три точки: 1/ че на 28.06.2021 г. от ЗБ, с. К. нерегламентирано
е изнесъл зърно, собственост на „С.“ЕООД; 2/ изключил е
видеонаблюдението в Базата и 3/ натоварил е около 43 т. зърно на две
превозни средства и го е реализирал за негова собствена сметка и за негова
лична облага и интерес, в Хасковска мелница, с което си поведение
служителят е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на
чл.187, ал.1, т. 8, предл. първо от КТ. В заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява, считано от 11.08.2021г. и че заповедта се
връчва на 10.08.2021г. на работника при отказ, удостоверен с подписи на две
поименно посочени лица. В заповедта е посочено още, че същата се издава
въз основа на сигнал от В.С.Л. - водач на селскостопански машини. Видно от
представена докладна записка на В.С.Л. от 05.08.2021 г. (посочена като
сигнал в заповедта за уволнение) до управителя на „С.“ ЕООД, в нея в
посочено, че С.Н.Н. на 28.06.2021г. умишлено и нерегламентирано изнесъл
зърно около 43 тона от Зърнобаза, с. К., натоварено на две превозни средства,
което е реализирано от него за негова сметка в Хасковската мелница, като по
същото време е изключил и видеонаблюдението, като е посочено още, че в
подкрепата на твърденията Лалов прилага: „снимков материал и видеозаснето
по делото“.
Представен е и доклада за извършено нарушение на трудова
дисциплина от служителя С.Н.Н. на длъжност „търговски агент“ в „С.“
ЕООД, с посочен автор В.П. - управител и с дата 09.08.2021 г., в който е
посочено, че въззиваемият на среща на 09.08.2021 г. признал, че бил изнесъл
25 т. пшеница, която сам остойностил по цена 400 лв./т., за което подписал
запис на заповед (по делото е представен запис на заповед за сума от 10 000
лева, виж л. 68 от делото). В доклада са преразказани разговори на
управителя със св. Т. и с управител на Хранителна промишленост. Съдът не
цени като писмено доказателство писмено изявление на Е. Т. (л. 40-42 от
делото), тъй като същото има характер на свидетелски показания, които могат
да бъдат дадени само устно и непосредствено пред съда.
4
По делото са представени два броя пътно - прехвърлителни разписки с
номера 380 и 381 от дата 28.06.2021 г., в които като купувач е посочено
Хлебна промишленост, като продавач „С.“ ЕООД, стока пшеница, посочени
са номер на камион, име на водача и количеството пшеница, в първата - 31480
кг, а във втората - 12 460 кг. (л. 66-67)
Представени са страници от кантарната книга на ответното дружество
(л.65 от делото), в която фигурират посочените по - горе прехвърлителни
разписки като последни записвания. Представени са и страниците от
кантарната книга (л. 62-64 от делото), в които липсват записите за тези
прехвърлителни разписки и последният запис е с дата 25.06.21 - изход
пшеница, реколта 2020г. - кантарно тегло вход 6849.220, коригирано
тегло вход 6845.190.
По делото не е спорно, а и от представената жалба от 03.08.2021г. от
В.П. (л. 45) е видно, че същият е сигнализирал полицията, че на 28.06.2021г.
получил сигнала от работник, че С.Н. неправомерно изнася зърно от зърно
базата, за което му бил изпратен снимков и видео материал. Видно от
уведомление от РП - Стара Загора (л.43) е било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
Представени са извадки „Физическа наличност по аналитичен код“, за
които ответникът твърди, че са от извадки от компютърната му програма (л.
56 - 59), в които е отразено, че на 24.06.2021 г. има в склада зърно 436.93, а на
25.06.2021 има 1.23.
Не е спорно, че въззиваемият е имал пълен достъп до всички модули на
тази компютърна програма (виж л. 61 от делото).
Представен е и документа, наименован „Физическа наличност по
аналитичен код към дата 09.08.2021г.“, в който в табличен вид са посочени
наличности склад пшеница, носещ подписа на ищеца и на комисия в състав
Ц.П., М., П.П.П.. Не е спорно по делото, че липси не са констатирани.
Приложено е и личното трудово досие на работника.
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото пред
първостепенния съд са разпитани свидетелите Г.А.А., Е. В. Т. (лаборант в
„С.*“ ЕООД) и В.К.А. (работник в „С.*“ ЕООД).
Свидетелят Г.А.А. разказва, че по нареждане на К.П. от “Хлебна
промишленост” АД, той като водач на товарен камион и още един негов
колега, през лятото, отишли в база в с. К., където ги посрещнали 3 - ма, 4 - ма
служители. Камионът на колегата му бил натоварен първи, като при нормално
пълен камион количеството зърно било около 24 - 25 тона, а на неговия
камион било натоварено около 10 - 15 тона, тъй като зърното в склада
свършило.
Свидетелката Е. В. Т. (лаборант в „С.*“ ЕООД) разказва, че на
25.06.2021г. цялото зърно от База, с. К. трябвало да бъде натоварено и да
замине за кораби. Организатор базата бил ищеца С.Н. и им казал, че
зърното по колите трябвало правилно да бъде разпределено, така че да
не остане зърно в базата, защото чакали обгазителите да обгазяват
5
склада, тъй като следващата седмица започвала новата реколта. В Базата
обаче останало зърното. Свидетелката Т. казва, че С.Н. също бил изненадан
от ситуацията, че останало зърно. С количествата зърно се занимавал МОЛ, а
МОЛ била П.Д., която била на кантара. Тогава св. Т. й казала: „Зърното
не свърши, в интерес на истината в склада има още около 50 тона“. Тя казала:
- „Глупости“. В този момент С. го нямало. Свидетелката разказва още, че на
28.06.2021г. организатор - базата С.Н., на оперативката им казал, че понеже
корабът заминал, това зърно, което останало ще отива в мелница и да бъдат
внимателни да не попаднат в него нежелани неща, защото зърното било за
хляб. След което интернетът изчезнал, а С.Н. им отговорил, че често се
случва да няма интернет. Понеже рутера, който бил за компютъра и камерите
се намирал в сградата, един от работниците - В.Л. отишъл да провери и
установил, че камерите и интернета били изключени от рутера. Тогава се
събрали св. Т., св. В.А. и В.Л. и заподозрели, че С.Н. бил изключил
видеонаблюдението и интернета и вместо да включат камерите, решили да
направят запис. Записът го направил В.Л.. Не уведомили Н. за това, че
рутерът бил изключен, защото „за нас беше ясно, беше, че е направено
умишлено, затова решихме да запишем какво се случва, нямаше кой друг в
базата да ги изключи, след като ние сме си на работните места. Не сме имали
никакви подозрения до този момент, нормални отношения сме имали“.
Десетина минути след като било изключено видеонаблюдението дошли две
коли и натоварили 43,980 тона зърно. Св. Т. била в склада докато се товарили
колите, взела пробата от зърното, за да го опише в лабораторната книга.
Зърното било притеглено от П.Д. - МОЛ, която й казала, че ще пусне пътно -
прехвърлителни разписки за зърното, а като имат интернет ще ги отрази в
компютърната система. Пътно - прехвърлителната разписка бил документ,
който се съставял на ръка в случай, че системата не работи. Д. отразила в
журнала количеството зърно и колите и те потеглили. Св. Т. заснела
документите, с които били придружени количествата зърно. После изчезнали
тези документи, защото не били документи, които се съхраняват. Не ги
въвели в програмата, а били описани в кантарната книга. Впоследствие някой
с коректор бил заличил записите в кантарната книга за двете коли, като
според свидетелката това бил или Н. или П.Д.. Кантарната книга стояла на
бюрото на П.Д., като св. Т. и П.Д. работили заедно в едно и също помещение,
като когато отсъствала П.Д., свидетелката Т. я замествала и тогава тя също
била писала в кантарната книга. Свидетелката Т. също казва, че в момента, в
който и втората кола излязла от базата, вече имало интернет и камери.
Рутерът се намирал в коридорчето до офиса на С.Н., който по това време си
бил в офиса. Всички служители можели да минат оттам. В Р., където били
Ц.П., един от ръководителите, другият М. М. и охраната в гр. Р., можели в
реално време по камерите да наблюдават какво се случва в Базата. В случая
камерите били изключени около 2 часа. Свидетелката Т. казва още, че в
същия ден уведомили управителя на „С.“ Ц.П. за изготвения от В.Л. запис,
като му го пратили по „Viber”. Не уведомили управителя в петък за
6
оставащото зърно, защото имали отговорник на базата С.Н., който бил
отговорен за тези неща. Не се обадили на полицията. Свидетелката казва, че
действително преди две години е искала да напуска работа и е имала спор с
Н. относно качеството на зърно, но иначе били в нормални отношения.
Свидетелят В.К.А. разказва в показанията си пред първостепенния съд,
че на датата 25.06.2021 г. по възлагане от С.Н. трябвало да натоварят
продукцията (зърно) от склада в с. К. на камиони. Лично С.Н. му казал да се
постарае да натовари колите така, че да не остане пшеница в склада. Била
планувана дезинсекция на базата, но не се извършила, тъй като останало
пшеница около 40 тона. На 28 - ми пристигнали 2 камиона с хасковска
регистрация, на които натоварили това останало зърно пак по нареждане на
Н.. Лично свидетелят товарил зърното. Свидетелят казва още, че
„необичайното“ било в петък, че нямало интернет в Базата, което било
установено от колегата В.Л.. В.Л. отишъл да провери и като се върнал казал
на него и на колежката му Т., че всичко било изключено от захранваща
мрежа, щепсела бил дръпнат. Не го включил, защото не го бил изключил той.
Нямало кой да им повярва ако кажели, че камерите били изключени, затова не
уведомили никой. В.Л. решил да снима. Уведомили В.П., по - късно, като
В.Л. изпратил направения от него запис на В.П.. Свидетелят казва, че бил
казал на ищеца, че няма интернет, но Н. му отговорил, че често се случва. Не
му бил казал, че щепселът бил дръпнат. След като камионите заминали вече
имало интернет. Свидетелят казва още, че в зърно - базата К., организаторът е
С.Н. и че бил длъжен да изпълнява неговите инструкции. Не бил имал
конфликти със С.. Свидетелят казва още, че касета, в която са поставени
устройствата за интернет и видеонаблюдението била стъклена, а ключът за
нея бил в организатор базата С.Н.. Останалите служители нямали достъп до
нея без ключ, след което свидетелят каза, че не може всъщност да си спомни
дали има ключ на кутията, в която са устройствата.
Първостепенният съд правилно е кредитирал с доверието си
показанията и на тримата свидетели като еднопосочни, взаимодопълващи се и
кореспондиращи на писмените доказателства по делото, изключая частите от
показанията на св.Т., че предполага, че въззиваемият е изключил
видеонаблюдението, защото те били на работните си места и не били те и че
или въззиваемият или Д. са преправили кантарната книга, защото в тези й
части показанията й представляват нейни предположения и умозаключения,
които нямат характера на свидетелски показания.
Въззивникът във въззивната си жалба пред настоящата инстанция
твърди, че е останал недоволен от решението, поради което твърди, че съдът е
възпроизвел в мотивите на решението си писмената защита на ищеца. Това е
едно неотговарящо на обективната действителност твърдение, несериозно и
съответно невярно твърдение. Решението е постановено в съответствие с
трайната съдебна практика по прилагането на чл.193 от КТ, чл.195, ал.1 от КТ
и на 187, ал.1, т.8 КТ, в който смисъл се явява и писмената защита на ищеца,
но съдът определено има своите самостоятелни мотиви и заключения и това е
7
видно както от самото решение, така и от защитата по делото.
Твърдението в жалбата, че не са обсъдени възраженията и доводите на
ответника също не отговаря на обективната истина. В решението си съдът е
обсъдил всички твърдения, възражения, доводи, обсъдил ги е както всяко
едно поединично и поотделно, така и в тяхната цялост, така и всички
доказателства по делото и е достигнал до обоснования извод, обективиран
както в мотивите, така и в диспозитива на решението, че процесната Заповед,
с която на въззиваемия Н. е наложено дисциплинарното наказание
“Уволнение” е неправилна и незаконосъобразна.
По конкретните твърдения в жалбата на въззивника, въззивната
инстанция възприема следното:
На първо място въззивният съд намира, че не са налице твърдените във
въззивната жалба нарушения на процесуалните правила. Не са налице и
съображенията за необоснованост на решението.
Когато се оспорва законността на извършеното дисциплинарно
уволнение, следва да се установи по делото, че заповедта за уволнението е
издадена в съответствие с чл. 195, ал.1 КТ; след съответното спазване и на
изискванията на чл. 193, ал.1 КТ; че наказанието е наложено в срока по чл.194
КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните нарушения, за които
му е наложено дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване на тези
факти е на работодателя.
Следователно първо следва да бъде извършена проверката дали е била
спазена процедурата по извършване на уволнението, като се разгледат и
възраженията на страните по този въпрос.
Изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да
приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно
нарушение е въведено, за да се осигури възможността за защита на работника
и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени
всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение.
На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде
обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в
зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са
относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от
сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши
определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва
да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. В този
смисъл са решение под № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013
г., IV г. о., ГК, решение с № 272 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г.,
IV г. о., и решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г.
о. и Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 7639/2013 г. на ВКС, IV г. о. В
случая съдът намира, че с даването на срок за обяснения на работника - до
края на работния ден на 10.08.2021г., за действия, осъществени преди повече
от 40 дена и изискващи необходимите справки, предвид ежедневните покупки
и продажби на зърно в База, с. К. и връчване на заповедта за налагане на
8
наказание „уволнение“ на същия ден 10.08.2021 г., е нарушена разпоредбата
на чл. 193, ал.1 КТ, в каквато насока е направено възражение от ищеца за
формално прилагане на процедурата и за непредоставяне на реална
възможност на работника да даде своите обяснения.
Въпреки че, съгласно чл.193, ал.2 от КТ, когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел
писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество, настоящият съдебен състав намира, че за
пълнота на изложението следва да разгледа по същество дали има нарушение
на трудовата дисциплина от ищеца, така, както е описано в процесната
заповед, като първо отговори и на другото оплакване на ищеца за нарушение
на чл. 195 КТ.
Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага. Изхождайки от съдържанието на процесната заповед, съдът счита, че
тези изисквания са спазени, като неоснователни са доводите на ищеца за
противното. Действително, в заповедта не са посочени дати на извършване на
нарушенията, описани в пункт 2 и пункт 3, но същите са изводими от
описаното в пункт 1 нарушение и е ясно, че се касае за дата 28.06.2021г., т.е.
тази дата е доведена до знанието на ищеца и в този случай не се нарушава
правото му на защита, съгласно трайната съдебна практика /решение № 171
от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г.о./.
Освен това въззивният съд намира, че пред настоящата въззивна
инстанция с въззивната жалба са били представени и нови писмени
доказателства. В тази насока с определението на съда под №
419/29.03.2022г., първоначално не са били допуснати и приети същите нови
доказателства. Но по молба на пълномощника на въззивника адв. Д., заявена в
последното съдебно заседание по делото от датата 27.04.2022 год. същото
определение е било отменено в частта му, относно недопускането на
приложените към жалбата доказателства, респективно съдът е решил да
допусне доказателствата на ответника по въззивната жалба, като съдът е взел
предвид и следното:
Съдът е намерил, че искането направено в съдебно заседание от датата
27.04.2022 год. за отмяна на определението, постановено на 29.03.2022г., в
частта, с която е оставено без уважение искането за приемане на
представените от въззивника с въззивната жалба доказателства е основателно
и следва съдът да си отмени определението в тази част, като вместо това
съответно да приеме същите като доказателства по делото. Представеното
писмо-покана за даване на обяснения действително е било приложено още
пред РС, но няма данни същото да е било прието с изрично определение от
първоинстанционния съд. По отношение на останалите писмени
доказателства - Заповед № 1851 за изпълнение на паричното задължение по
чл.417 от ГПК, Изпълнителен лист № 1184 от 04.11.2021 г. и Протокол на
9
ЧСИ от 07.02.2022г.- същите действително са свързани с приетата като
доказателство по делото жалба до РП Стара Загора, поради което въззивният
съд намира че тези доказателства следва да бъдат приети като такива, а
същите ще бъдат ценени при произнасяне по същество. В тази връзка и
насока въззивният съд е приел като доказателства по делото: 1. Писмо-покана
за даването на обяснения; 2. Отказ на ищеца за даването на обясненията; 3.
Заповед № 1851 за изпълнение на паричното задължение по чл.417 от ГПК; 4.
Изпълнителен лист № 1184 от 04.11.2021г. и 5. Протокол на ЧСИ от
07.02.2022г.
Съдът счита, че същите писмени доказателства в никой случай не
доказват виновността на ищеца Н. поради следното: Същите писмени
доказателства касаят на практика друго правоотношение с друг предмет, а
именно издаването на запис на заповед от въззиваемия в полза на въззивника
за сумата от 10 000 лева за главница по Запис на заповед, издаден на
09.08.2021. И въпреки, че е издадена Заповед с № 1851/04.11.2021 год. за
изпълнението на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от
ГПК. Макар и същата Заповед да е издадена от същия съдия-докладчик,
постановил и обжалваното Решение, в никакъв случай това не води до извода
за виновността на въззиваемия Н.. Още по-малко пък и образуването на
изпълнително дело срещу същия. Виновността на ищеца следва да бъде
доказана по един категоричен и безспорен начин, като наказанието му не
може да се основава на предположения или индиции.
Настоящата инстанция намира, че необосновано се явява и твърдението,
че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и в частност
„отказа на ищеца да даде обяснения. “ Съдът е обсъдил в мотивите на
решението си всички събрани по делото доказателства, съгласно чл.236, ал.2
от ГПК, непредставените по делото доказателства не се обсъждат.
По твърдението, че ищецът не е поискал от ответника по дълъг срок за
обяснение, а едва с ИМ прави това. В конкретния случай, след приключване
на работния ден непосредствено след връчване на заповедта по чл.193 КТ е
връчена и заповедта за уволнение. За какво удължаване на срока става дума?
Работодателят е длъжен да спази разпоредбата на чл.193 от КТ като
предостави разумен срок за обяснения. Съдебната практика сочи „разумен
срок“, който във всеки случай е различен. Ответникът е следвало да установи,
дали предоставения от него срок „веднага“ е разумен за „нарушения“ случили
се преди 40 дни, които са свързани със справки по записвания в системите на
фирмата. Правилен е извода на съда, след като ответника е уведомен на
28.06.21г. защо не е поискал обяснения в този 40 дневен срок, като
предостави на ищеца действително разумен срок за даване на обяснения и
възможност да събере нужната информация. Безспорно, в случая не са
изискани обяснения в разумен срок и липсват доказателства в тази насока.
Отново невярно и необосновано е оплакването, че въззивникът се
опитва да сложи знак на равенството между трудов договор за неопределено
работно време от 3 ч. и допълнителен труд. Вмъква, че било безспорно, че
10
ищецът е на „допълнителен труд“. Опитва се да нагласи 3 ч. „допълнителен
труд“ след работния ден на 10.08.21 г., с което да установи, че на 10.08. след
връчване на заповедта след 17.00ч. работникът е разполагал с още 3 часа, през
който „разумен срок“ е могъл да даде обяснението си. Е нищо, че вече е бил
уволнен. Но неопределеното работно време записано във всички
допълнителни споразумения не означава допълнителен 3 часа труд в
понеделник. Подобен текст липсва в допълнителните споразумения, а и този
факт нито е твърдян до въззивната жалба, нито е безспорен.
Решението на съда е мотивирано, законосъобразно и в съответствие с
практиката на ВКС, но тъй като не е в интерес на ответника, това не го прави
необосновано.
III. По преценка на нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в
атакуваната Заповед.
Изложени са многословни обяснения от въззивника за доказаността на
„извършените“ нарушения от ищеца. Така също се оспорват изводите на съда,
с които приема, че нито едно от описаните нарушения не са доказани, поради
което и заповедта е незаконосъобразна.
Въззивникът не установи по делото да са констатирани липси за
„С.“ ЕООД. След като няма липсващо зърно 43т. собственост на „С.“
ЕООД, как може същото да е изнесено нерегламентирано? Не само
ответникът, но и неговите клиенти не са съобщили или установили
липсващо зърно, тяхна собственост.
По второто „нарушение“, посочено в заповедта, от св. показания и на
тримата свидетели се установи, че никой не е видял ищеца да изключва
видеонаблюдението. Всеки от тях е имал достъп и е могъл да изключи или
включи видеонаблюдението. В.Л. е отишъл да види дали проблема е в рутера
и да го рестартира /св. Т./ НО, как ще го рестартира, ако няма достъп?, ,Не го
включил, защото не го е изключвал той “ /св. Б.А./. Св. В.А. казва, че видео -
наблюдението се намира в един коридор. ....В самата касета, където са
поставени устройствата е прозрачна, стъклена е и може да се види какво има
вътре. Ключа бил в организатор базата С.Н.. „Не мога да си спомня дали
имаше ключ на кутията… “. Нещо повече, съгласно свидетелските показания
на св.Т., „до видеонаблюдението имат постоянна връзка В.П. или Ц.П., един
от ръководителите, другият е М. М., който отговаря за базите, и мисля, че
охраната в Р., могат да видят в реално време онлайн, какво става. Могат да
видят, че камерите са изключени. Камерите бяха изключени около 2 часа… “.
Следователно, никой от разпитаните свидетели не свидетелствува да е
видял ищеца да изключва видеонаблюдението, поради което няма и не са
налице доказателства за извършено нарушение от ищеца.
По третото „нарушение“, установена липса на около 43 тона зърно,
натоварено от ищеца на две превозни средства и реализано за собствена
сметка на ищеца и за негова лична облага и интерес, в хасковската мелница,
също не са били представени доказателства.
Съгласно отговора на ИМ „шофьори от „Хлебна промишленост“ АД гр.
11
Харманли са повикани от ищеца, отиват в склада в “С.*” ЕООД и натоварват
43 тона зърно, за да откарат същото в мелница в гр. Любимец“, а в т.3 в
оспорената заповед и заповед по чл.193 от КТ е посочено: в хасковската
мелница. Касае се за различни мелници, а със свидетелските показания на св.
Г.А. не бе установено в коя мелница е откарано процесното зърно.
Свидетелят Г. А., съобщи, че е товарил само веднъж от база К., не
помни точна дата, началото на лятото на тази година/2021 г./, били са два
камиона от фирмата им „Евро Транс 82“, която има сключен д-р с „Хлебна
промишленост“ АД. Посрещнали ги 3-4 човека. Свидетелят е натоварил
около 10-15т., а колегата му около 24-25т. Възложил им е К.П., закупчик на
Зърнени храни и „Хлебна промишленост“ АД. Не се установи по делото
шофьорите да са повикани от ищеца.
С оглед изчерпателността по длъжностна характеристика
изпълняващият длъжност „търговски агент“ не е материално отговорно лице,
каквото е твърдението на въззивника.
Поради изложеното, от свидетелските показания и писмените
доказателства по делото, не се установи липсата на зърно собственост на „С.“
ЕООД, не се установи ищецът да е организирал шофьори от „Хлебна
промишленост“ АД гр. Харманли, да е натоварено от ищеца зърно около 43т.
на две превозни средства и да е реагирал за лична сметка на ищеца и за
негова лична облага и интерес в хасковската мелница, не се установи лично
ищецът или П.Д. да са извършвали корекции в кантарната книга, но от
свидетелските показания на св. Т. и св. А. се установи, че двамата свидетели
са имали спорове с ищеца за начина на съхранението на зърното и
продължителността на работното време и Т. преди две години е смятала да
напуска фирмата.
Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е достигнал
до извода за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради
неспазена процедура по чл. 193 от КТ и недоказване на фактите описани в
заповедта за уволнение и неизвършане от ищеца на злоупотреба с доверие на
работодателя, съгласно чл.189, ал.1, т.8 КТ. Решението е постановено при
спазване на процесуалните правила, при прилагане на материалния закон,
обосновано и видно от мотивите на решенето при стриктно прилагане на
трайната съдебна практика.
Правилно и обосновано първостепенният съд е счел, че уволнителната
Заповед с № 62/10.08.2021г. не е правилна и мотивирана изцяло и че
констатираните в нея нарушения на трудовата дисциплина на практика не са
доказани от работодателя. Не са налице по делото и пред двете съдебни
инстанции доказателствата, че вменените във вина на въззиваемия С.Н.
нарушения на трудовата дисциплина са извършени от него и че сочените от
ответника “С.”-факти и обстоятелства се потвърждават от ангажираните в
хода на процеса доказателствени средства.
На следващо място съдът счита, че законосъобразното упражняване на
правото на прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя на
12
посоченото основание изисква да са налице, както всички обективни, така и
всички субективни признаци на сочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
В тази насока правилен и обоснован е изводът на първостепенния съд, че
не е налице явен идентитет между реално изпълняваните от въззиваемия
Н. трудови функции и посочените в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина.
При преценка на законността на дисциплинарното уволнение следва да
се изведе вида на дисциплинарното нарушение най-напред от неговите
обективни признаци, посочени в мотивите на заповедта за уволнение и да се
прецени дали събраните по делото доказателства установяват фактическия
състав на визираното в мотивите нарушение -решение под № 395/01.06.2010
г. по гражданско дело № 1629/2009 г. на III ГО при ВКС, решение №
105/11.07.2014 г. по гражданско дело № 4992/2013 г. на III ГО при ВКС и
други.
Злоупотребата с доверието на работодателя по чл.187, ал.1, т. 8, предл.
първо от КТ е налице когато работникът, възползвайки се от служебното си
положение, е извършил преднамерените действия с цел извличане на имотна
облага; когато, без да е извлечена имотна облага, е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е злепоставил
работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. Решение № 108 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5516/2014 г.,
III г. о., ГК Решение № 86 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV
г. о., ГК.
В случая съдът намира, че по делото е останало недоказано така
формулираното нарушение на трудовата дисциплина да е извършено от
ищеца, по следните съображения:
По отношение на нарушенията по пункт първи и трети от заповедта -
всъщност те касаят едно нарушение, а именно, че на 28.06.2021 г. от ЗБ, с. К.
въззиваемият нерегламентирано изнесъл зърно, собственост на „С.“ ЕООД,
като натоварил около 43 т. зърно на две превозни средства и го е реализирал
за негова собствена сметка и за негова лична облага и интерес, в Хасковска
мелница. Първо, от подробно обсъдените по - горе свидетелски показания се
установява по един безспорен и непротиворечив начин, че въззиваемият нито
е изнасял, нито е товарил (св. В.А. е товарил) зърно на въпросната дата, а е
разпоредил това на служителите в Базата. Второ, не са представени по делото
никакви доказателства въззиваемият да е реализирал за своя сметка, облага и
интерес тази пшеница. Трето, в искането за даване на обяснения от работника
е формулирано „обвинение“ за липса на пшеница около 43 тона, което се
опровергава от извадките от компютърната програма на ответника и от
документа за инвентаризация, озаглавен „Физическа наличност по
аналитичен код към дата 09.08.2021г.“, които документи доказват, че не са
налице липси на пшеница. Напротив, в случая се касае за излишък от зърно и
както и свидетелите Т. и В. А. казват С.Н. също е бил много изненадан, че на
13
25.06.2021г. в ЗБ, с. К. е останало зърно и лично той е казал на служителите
да разпределят зърното така, че да не остане такова в склада. Ответното
дружество представя извадки от компютърната си програма с твърдение, че
по документи на 25.06.2021 г. няма пшеница в Базата, която да е собственост
на „С.“ЕООД, което опровергава описаното от дружеството - работодател в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, че въззиваемият е
изнесъл зърно, тяхна собственост и то нерегламентирано. Двамата свидетели
- работници в „С.*“ ЕООД, разказвайки за процедурата по продажбата и
фактическото предаване на пшеницата на 28.06.2021 г. - теглене, вземане на
проби, натоварване, издаване на необходимите документи всъщност доказват,
че установеният ред в дружеството за това е спазен. Всъщност по безспорен
начин се установява в процеса, че се касае за излишък пшеница, като не е
ясно чия собственост е този излишък и на какво се дължи този излишък, както
и че въззиваемият не е извършил действията, описани в заповедта за
уволнение. Неговото участие е било да намери купувач и да възложи задачите
на останалите работници и той пряко не е участвал в дейностите по товарене,
изнасяне на зърно, така, както е описано в заповедта. Нито пък има
представени доказателства той да е реализирал облага от това. Нито същият е
правил записите в кантарната книга, нито е издавал придружаващите
документи за стоката. Още повече, че в тези документи като продавач си
фигурира именно „С.“ ЕООД. Освен това от показанията на св. Т. се
установява, че данните от тези пътно - прехвърлителни разписки е следвало
след това да се въведат от П.Д. в компютърната програма и че действително
такива се издават при проблем с програмата, че такава е организацията на
работа в дружеството и на практика е била спазена процедурата. Буди
недоумение у съда факта защо ако останалите работници, както твърди св. Т.,
са се усъмнили, че се извършва нещо нередно, не са сигнализирали още на
25.06.2021г. управителя на дружеството, защо е направен незаконен запис,
при условие, че работниците, пак по думите на св. А. и Т., са констатирали по
какъв начин е било изключено видеозахранването и е нямало никаква пречка
те да го включат, защо не са го направили, защо след като на 28.06.2021г. е
уведомен управителя на дружеството, чак месец по - късно се сигнализира
полицията и съответно се задейства процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, но тези въпроси излизат извън предмета на делото.
По отношение на второто формулирано в процесната заповед за
уволнение нарушение - че въззиваемият е изключил видеонаблюдението в
Базата - няма нито едно събрано в тази насока доказателство. Нещо повече,
двамата работника, разпитани като свидетели, казват, че са констатирали
причината за проблема, че не са уведомили Н. за причината, не са включили
видеонаблюдението, при условие, че са могли.
Предвид гореизложеното, съдът намира за недоказани нарушенията,
описани в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, да са
извършени от С.Н..
Макар такива нарушения да не са описани в заповедта, доколкото в
14
отговора и в представения доклад на управителя, се сочи, че въззиваемият си
признал, че бил изнесъл 25 т. пшеница, която сам остойностил по цена 400
лв./т., за което подписал запис на заповед, то не беше ангажирано никакво
доказателство за такова признание по настоящото дело.
В заключение, съдът намира, че работодателят е следвало да изследва на
какво се дължи този наличен излишък на пшеница в Базата, чия собственост е
този излишък, след като по документи не е на дружеството, дали не се дължи
на пропуски в тегленето и ощетяване на доставчиците, респ. на купувачите на
зърно и да не се касае за ощетяване на ответника, на кого е платена цената за
тези 43 тона зърно и т.н. и то преди да пристъпи към реализиране на
дисциплинарна отговорност на който и да е от служителите. Но така, както са
формулирани нарушенията в процесната заповед, не се установява да са
извършени от ищеца и да представляват злоупотреба с доверие на
работодателя, в каквото нарушение на трудовата дисциплина е „обвинен“ той
и за което е наказан. И всичко това е видно от подробно обсъдените
доказателства при изложението на фактическата обстановка, при което съдът
намира за ненужно да ги преповтаря и при изложението на правните си
изводи.
Предвид горното, съдът намира, че уволнението на ищеца е незаконно,
поради което следва да се уважи единствения останал предявен иск по чл.
344, ал.1, т.1 КТ.
Решението е правилно и законосъобразно като краен резултат по
съображенията, подробно изложени в мотивите на същото Решение, както и
съобразно доводите, изложени в отговора на въззивната жалба против това
Решение, поради което същото следва да бъде потвърдено от въззивната
инстанция. По отношение на това Решение следва да намери приложение
специалната разпоредба на Чл. 272. от ГПК, която гласи, че когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, той мотивира
своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
Първостепенният съд е обсъдил и разгледал всички събрани
доказателства - свидетелски показания и писмени доказателства, посочени и
от двете страни по трудовия спор, като е стигнал до правилния и
законосъобразен извод, че заповедта за уволнение на въззиваемия С.Н. е
неправилна и незаконосъобразна.
Поради изложеното, съдът следва да постанови решението си, с което да
отхвърли въззивната жалба като неоснователна и недоказана, и да постанови
решение, с което да потвърди изцяло първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно.
Въззивният съд намира в заключение, че обжалваното Решение на
районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
изцяло потвърдено.
На основание чл.78, ал.1, във връзка с чл.273 от ГПК въззивникът “С.”-
ЕООД-гр.С.З. следва да заплати направените от въззиваемия С.Н.Н. и пред
15
въззивната инстанция по делото, общо в размер на 859 лева, съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от датата 21.04.2022 год.
/на лист 49 от въззивното дело/, представляващи възнаграждение за един
адвокат – адв. М.И., и съобразно представените договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 18.03.2022 год. пред въззивния съд /на л. 34 от
въззивното дело/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 62 от 03.02.2022г., постановено по
гр.дело № 4512/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 и чл.273 от ГПК “С.”-ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., *** да заплати на С.Н.Н.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. С.З., ***, сумата от 859 лева
/осемстотин петдесет и девет лева/, представляваща направените по делото
разноски за адвокатското възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република
България, чрез Окръжен съд Стара Загора при наличието на основанията по
чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16