Р Е Ш Е Н И Е
№ /06.06.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 14.05.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.Д.
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15664 по описа за
2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по исковете, предявени от Д.И.Д., ЕГН **********,с
адрес ***, против „В.Б.Е.Д.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно и поотделно от ****, искове с правно основание чл. 128
ал.1 т.2 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ, чл.221 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата
от 1950 евро, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за м. януари 2018г. в размер на 1 150 евро и за м.
февруари 2018г. в размер на 800 евро.,
сумата от 2000 лева., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 9 дни за 2017г. и 2018г. и сумата от 2250 лева.,
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие от работника, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
завеждане на исковете – 18.10.2018г. в съда до окончателното изплащане на
задълженията.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са:
В исковата молбата ищецът твърди, че
на 25.09.2017 година, встъпил в трудово правоотношение с ответното
дружество на длъжността «корпусник» и работил до 14.02.2018 година в един
завод, находящ се в гр. ****88. Не знае параметрите
на трудовото си правоотношение поради липса на екземпляр от трудовия му
договор.
Предвид на това, че работодателят не му изплатил възнаграждението за м.
януари 2018 година, в началото на следващия месец, провел разговор по телефона
с представител на дружеството - ****, който го уверил, че превод на работна
заплата ще има до 10.02.2018г. Тъй като това не се случило, на 13.02.2018
провел последващ разговор със същото лице и му
заявил, че считано от 14.02.2018г., прекратява трудовия си договор с
дружеството на осн. чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, без
предизвестие, поради неизплатено трудово възнаграждение, което да докладва на
управителя на дружеството. На 14.02.2018г. не се явил на работното си място в горецитирания завод в гр. ****. Не е уведомявал писмено
дружеството. Счита, че му се дължат горепосочените суми. Твърди, че месечното
му възнаграждение за последния отработен месец е в размер на 1150евро.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че исковете по чл.
128 от КТ са допустими, но неоснователни,
а тези по чл. 224 ал.1 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ са недопустими, поради
липса на прекратяване на трудовия договор.
Сочи, че изложените в исковата молба обстоятелства относно начина на
прекратяване на трудовото правоотношение, свеждащо се до устно изявление по чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, адресирано до друг служител на ответното дружество ****,
не обективира фактическия състав на соченото
основание за прекратяваме на трудовия договор от ищеца без предизвестие. Моли
за прекратяване на производството по тези искове.
Ответникът не оспорва, че:
- между страните е
възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 218 от
25.09.2017 г. с уговорено трудово възнаграждение в размер на 500 лева месечно;
- с допълнително
споразумение от 23.01.2018 г. страните са постигнали съгласие работникът да престира труд и да бъде командирован с тази цел в завод в
гр. **** - Германия. Уговорили са основно трудово възнаграждение в размер на
левовата равностойност на 1415 евро или 2 767.50 лева.
Оспорва се, че трудовият договор не бил връчен на ищеца, както и че
трудовият договор с ищеца е прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ без
предизвестие от него.
По силата на чл. 335, ал.2, т.З от КТ при прекратяване на трудовия договор
без предизвестие той се счита прекратен от момента на получаване на писменото
изявление за прекратяване на договора. Наличие на такова писмено изявление от
страна на ищеца, което да е било адресирано до ответника, не се твърди в
исковата молба и не се представя.
Твърди се, че за м. януари на 2018 г. трудовото възнаграждение на ищеца е
изплатено напълно чрез банков превод по банкова сметка ***е и съгласие.
Изплатени за м. януари като трудово възнаграждение са 817.25 лева. Изплатеното
трудово възнаграждение за м. януари е съобразено с обстоятелството, че за
периода от 01.01.2018 г. до 26.01.2018 г. то е в
размер на 500 лева, а едва след 26.01.2018 г. до 31.01.2018 г. е начислено и
изплатено съобразно завишението по допълнителното споразумение.
Що се отнася до възнаграждението за м. февруари на 2018 г.същото към
14.02.2018 г. не е било изискуемо, нито е в посочения от ищеца размер.
Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца не прекратено на посоченото от него
основание на 14.02.2018г., нито за ищеца са били налице предпоставките за
прекратяването му по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Трудовото възнаграждение не е
било изискуемо и към посочената дата ответникът не е бил в забава по отношение
на задължението си за трудово възнаграждение на работника за м. януари и за м.
февруари на 2018 г. На това основание ответникът няма задължение за
обезщетяване на ищеца на основание чл. 221, ал.1 от КТ.
Оспорва се иска и по размер. Съгласно чл. 228 от КТ обезщетението по чл. 221,
ал.1 от КТ се определя от брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението. БТВ на ищеца за този
месец не е в посочения от него размер от 2250 лева.
Обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ се дължи само при прекратяване на
трудовото правоотношение, за което по делото липсват данни.
Обезщетение не се дължи и поради това, че ищецът е ползвал за 2017 г.
платен годишен отпуск от 6 дни, считано от 23.11.2017 г. до 30.11.2017 г.
включително, съгласно молба за ползване на платен годишен отпуск № 102 от
20.11.2017 г. и заповед № 102 от 20.11.2017 г. на управителя на ответното
дружество.
Отделно от това се прави възражение за прихващане предвид следното:
Със заповед № 011/23.01.2018 г. на
управителя на ответното дружество ищецът
е бил командирован да изпълнява
трудовата си функция на обект в гр. ****, Германия, считано от 26.01.2018 г. до
31.12.2018 г., за което е било сключено допълнително споразумение от
23.01.2018г. Уговорено е месечно трудово възнаграждение в размер на 1415 евро,
което ще бъде изплащано в левовата им равностойност от 2767.50 лева.
Командироването е по повод облигационни отношения между ответника и
компания ИССЕ - ОФШОР -ЕНДЖИНИЙРИНГ. На 05.02.2018 г. ответникът е бил уведомен
с писмо по ел. поща от съконтрагента си, че ищецът
заедно с още един работник ****са напуснали работната площадка в гр. **** без
уведомление и без разрешение. В последващо писмо от
07.03.2018 г. се сочи, че това е довело да накърняване на репутацията на
дружеството и до загуба на продуктивност и е удължило разходите за настаняване.
Ответникът е бил уведомен още, че Съветът на директорите на компанията, с която
е в договорни отношения, ще приспадне сумата от 500 евро на служител от
плащанията на ИССЕ по фактурата за м. февруари на 2018 г. По този повод
ответникът е изискал писмени обяснения от ответника по повод образувано срещу
него дисциплинарно производство с писмо - искане, връчено на работника на
14.05.2018 г. В обясненията си ищецът не излага основателни причини за
напускане на работното си място и за връщането си в България. В последствие
след разговор с ищеца с цел доброволно уреждане на отношенията между страните и
постигане на съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие управителят
на дружество не е пристъпил към налагане на дисциплинарно наказание на
провинилия се работник. Въпреки уговорката, ищецът в последствие не се е явил
за финализиране на отношенията и подписване на споразумение за прекратяване на
договора. От поведението на ищеца е настъпила вреда за ответника, изразяваща се
в удържани от чуждестранния му съконтрагент 500 евро
по фактура за м. февруари, както и вреди, изразяващи се в накърняване на
доброто му име и търговска репутация. На това основание се прави възражение за
прихващане в размер на 500 евро. Отговорността в случая е за вреди, причинени
от ищеца се основава на чл. 203, ал.2 от КТ, тъй като е причинена умишлено.
В с.з. ищецът чрез процесуален представител поддържа исковете си, а
ответникът поддържа отговора си и моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна и правна
страна:
Предявени са искове с правно осн. 128 ал.1 т.2 от
КТ, чл. 224 КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ. В тежест на ищеца по делото е да докаже
предпоставките за уважаване на исковете, а именно: че е бил в трудово
правоотношение с ответника за периода, за който претендират трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, че същото е
прекратено на соченото правно основание и на посочената дата, че ищецът има
неизползван платен годишен отпуск в посочения брой дни и размерът на дължимите
плащания, както и датата на изискуемостта им.
Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово
правоотношение.
Видно от доказателствата по делото, между страните е сключен трудов договор
№ 218 от 25.09.2017 г., съгласно който ищецът се е уговорил да изпълнява
трудови функции на длъжността „шлосер-монтьор“ с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 500 лева месечно.
С допълнително споразумение от
23.01.2018 г. страните са постигнали съгласие работникът да престира
труд и да бъде командирован с тази цел в завод в гр. **** – Германия, като
основното му трудово възнаграждение в р размер на 1415 евро или 2767,50 лв.
месечно, считано от 26.01.2018г. до 31.12.2018г.
Не са събрани по делото доказателства за надлежно прекратяване на ТПО между
страните. Ищецът твърди, че е прекратил
ТПО без предизвестие поради неизпълнение на задължението на работодателя да му
заплати трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 335, ал. 1 от КТ, трудовият договор се прекратява
писмено. Това задължение произтича от
факта, че трудовият договор е формален и за неговата действителност законът
изисква писмена форма. Поради това и за неговото прекратяване е необходима
същата писмена форма. Устното изявление на работника, че прекратява трудовият
договор не е достатъчно, за да породи целените от него правни последици. Поради
това извършеното от ищеца съгласно неговите твърдения – провеждане на разговор
по телефона с представител на дружеството - ****, не е достатъчно и трудовият
му договор не е бил валидно прекратен на осн. чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, без предизвестие, както ищецът твърди. Съгласно чл. 335
ал.2, т.3 от КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие той се
счита прекратен от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване
на договора. Наличие на такова писмено изявление от страна на ищеца, което да е
било адресирано до ответника и получено от надлежен негов представител липсва.
В тежест на ищеца е било да установи този факт при условията на пълно и главно
доказване. Поради липса на доказване факта на прекратяване на трудовия договор,
исковете, основани на твърдения за надлежно прекратяване на трудовия договор,
както и за прекратяване на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ, без
предизвестие, а именно исковете по чл.
чл. 224 КТ и чл. 221 ал. 1 от КТ, подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По исковете с правно осн. чл.128, ал.1 КТ:
Съгласно чл. 128 ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен в уговорените срокове
да начислява във ведомостите за заплатите, трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд и да изплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа.
Иск по чл. 128 от КТ може да бъде предявен и без да е налице прекратяване
на трудовото правоотношение. За основателността на иска следва да бъдат
доказани следните предпоставки: наличие на ТПО в посочения период, полагане на
труд за периода и липса на плащане на трудово възнаграждение от страна на
работодателя при настъпил падеж на задължението за плащане.
Не е спорно между страните, че за периода м. януари 2018г. до 13.02.2018г.
/до която дата е претенцията на ищеца/ между страните е съществувало ТПО и
ищецът е престирал труд. От доказателствата по делото
се установява, че до 26.01.2018г., ищецът е работил по ТПО с ответника в
България /при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 500лв./, а
след тази дата е бил командирован в Германия /с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 2767,50 лв./
Съгласно изслушаната по делото ССЕ, брутното трудово възнаграждение за
месец януари в размер на 1053,18лв., а нетното трудово възнаграждение в размер
на 817,25лв. То е начислено от работодателя и изплатено на работника на
08.02.2018г. чрез превод по банковата сметка на ищеца, съгласно уговорка между
страните, което обстоятелство не се оспорва от ищеца, както и се потвърждава от
негово изявление в Обяснение от 14.05.2018г., дадено пред работодателя.
За периода 01.02.2018-13.02.2018г. дължимото брутно трудово възнаграждение
е в размер на 1245,38лв., а нетното – 966,39лв. Същото е начислено от
работодателя, но не е изплатено на работника.
Съгласно чл. 270 ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща авансово
или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В
представените по делото трудов договор и допълнително споразумение, не е
посочен срок за плащане на ТВ, следователно е приложима диспозитивната
разпоредба на чл. 270 ал. 2 от КТ и падежът на задължението на работодателя да
заплати възнаграждението за месец 02.2018г. е на 30.02.2018г., т.е. падежът е
настъпил.
Следователно искът се явява основателен за сумата от 966,39лв., или
равностойността от 494,11 евро, доколкото искът е предявен в евро. За разликата
до 800евро искът следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху цената на
уважения иск, или сумата от 50лв.
Съдът намира, че предвид изхода на спора разноски се следват и на двете
страни. Ищцовата страна обаче не е представила
доказателства за наличието и размера на сторените от нея разноски, въпреки че е
поискала заплащане на разноски. Ответната страна, съгласно представения от нея
списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата, е сторила разноски в размер на
500лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете в нейна полза следва да бъде присъдена сумата от 440 лв.
Мотивиран от изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.Б.Е.Д.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от ****,
ДА ЗАПЛАТИ НА Д.И.Д., ЕГН **********,с адрес ***, сумата от 494,11 евро
/четиристотин деветдесет и четири евро и 11 евроцента/, представляваща
незаплатено нетното трудово възнаграждение за периода 01.02.2018-14.02.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на завеждане на иска в съда – 18.10.2018г. до
окончателното изплащане на задълженияето, на
основание чл. 128 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.И.Д., ЕГН **********,с адрес *** против В.Б.Е.Д.
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и
поотделно от ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 150
евро, представляваща незаплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2018г. и сума в размер на 305,89евро,
представляваща незаплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2018г. /01.02.2018-13.02.2018г./, сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер
на 9 дни за 2017г. и 2018г. и сумата от 2250 лева, представляваща обезщетение
за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от работника,
ведно със законната лихва върху сумите от датата на завеждане на исковете –
18.10.2018г. в съда до окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл. 128 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл. 221 ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно и поотделно от ****, сумата от 440лв. /четиристотин и четиридесет лева/,
представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.Е.Д. ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно и поотделно от ****, ДА ЗАПЛАТИ на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща
държавна такса, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на
съобщението за изготвяне на решението, ведно с препис от акта.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: