Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 213
гр. Севлиево, 10.07.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
открито съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Силвия Станева,
като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 1567 по описа
на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за
установяване на вземания породени от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 9 от Закона за потребителския кредит и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано заедно от С.Н.Н.– *** и И. Х. Г. – *** срещу А.А.Н., с ЕГН **********
***.
Ищеца твърди, че със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 1320/2017г. по описа
на Районен съд - Севлиево, съдът уважил подадено от ищеца заявление срещу
ответника, относно вземания по договор за револвиращ заем в общ размер на
2259,93 лв., включващи остатъчно неизплатено задължение по погасителен план в
размер на 1832,64 лв. и неустойка в размер на 427,29 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.10.2017 г. до
изплащане на вземането. На 23.04.2013 г. бил сключен договор за револвиращ заем
№ **********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор, от една страна
и А.А.Н., като длъжник от друга страна. Договорът бил сключен при определени от
ответника параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания
револвиращ заем". Съгласно т. 2 от ОУ това било искане от клиента за отпускане
на заем до размера на посочения от клиента и до по-нисък размер, одобрен от
кредитора. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем били както
следва: общо задължение по договора: 6116,10 лева, включващо: сума на заема:
1500,00 лв.; срок на заема: 48 месеца; размер на месечната вноска: 125,00 лева;
дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 22-ро число на
месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 139,18; годишен лихвен процент:
97,66; лихвен процент на ден: 0,27. С част от сумата по договора в размер на
999,74 лв. било поискано да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който
клиентът А.А.Н. била сключила с друг кредитор, а именно - Изи Асет Мениджмънт
АД. Във връзка с това същата била представила и удостоверение за активен кредит
от Изи Асет Мениджмънт АД. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно
и в срок задълженията си по договора, като извършвало поисканото рефинансиране,
превеждайки посочената сума по банкова сметка ***. Останалата част от сумата по
договора, след извършените рефинансирания, в размер на 500,26 лева била
преведена на А.А.Н. по посочена от нея банкова сметка. А.А.Н. от своя страна
поела задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в
размер и срокове, според погасителния план, който бил неразделна част от
Договора за револвиращ заем. Изготвен бил погасителен план с определени 48
месечни вноски, всяка до 47-мата вкл. от по 125,00 лв., а последната 48-ма
вноска изравнителна в размер на 241,10 лева, с падежна дата - всяко 22-ро число
на месеца. Договорът бил подписан при Общи условия, които били неразделна част
от договора, предадени били на клиента при подписването им и той декларирал, че
е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва. А.А.Н. не изпълнила задължението, което поела по договора. Преустановила плащанията на погасителните вноски, изпаднала
в забава. Заплатените от А.Н. суми били в общ размер на 4320,29 лева. С
посочената сума били заплатени изцяло 34 вноски по погасителен план, частично
плащане в размер на 33,46 лева имало и по 35-тата погасителна вноска. В общата
сума на получените плащанията били включени и плащанията по начислени лихви за
просрочие на вноските по погасителен план – 36,83 лв.. Поради плащане на
вноските със забава били начислени лихви в размер на 36,83 лева, за периода от
изпадане на длъжника в забава - 23.07.2013 г. до прекратяване на договора -
09.09.2014 г.. Това задължение възникнало съгласно уговореното в ОУ, които
обвързвали страните: „В случай че кредитополучателя или съдлъжника просрочи
плащането на вноските по заема кредиторът начислява неустойка за забава в
размер на общия лихвен процент + 10 /десет/ процента годишно, изчислена за
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане"(т. 10.1). След
като били отразени направените плащания по погасителен план, оставащото
неизплатено задължение съгласно погасителния план към Договора по револвиращ
заем било в размер на 1832,64 лева. Предвид обстоятелството, че длъжникът не е
изпълнявал поетите договорни задължения, след изпадането му в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл. 10.3 от Общите условия към Договора за револвиращ
заем, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече
от 30(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДРЗ и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост...", на 09.09.2014г.
договорът му за револвиращ заем бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД. Въпреки, че в случая се касаело за договор за
кредит с небанкова финансова институция, по отношение на който не намирала
приложение т. 18 на TP № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на вземане по договор за банков кредит,
трябвало да се отчете, че евентуален спор за датата на предсрочната изискуемост
ставал излишен предвид това, че целият погасителен план по договора бил изтекъл
през май 2017г., за което ответникът безспорно бил уведомен още при сключването
на процесния договор. Съгласно уговореното в Общите условия към Договора за
револвиращ заем след прекратяване на договора ответницата дължала неустойка.
Начислената неустойка била в размер на 427,29 лв.. С начисляване на описаната
сума и като били взети под внимание направените плащания по договора, общият
размер на задължението по процесния договор възлизало на 2259,93 лв.. Съгласно
уговореното в Общите условия към Договора за револвиращ заем след прекратяване
на договора размерът на кредита ставал предсрочно изискуем, като оставало в
сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми. Договора бил
сключен в размер на исканите от ответника параметри, посочени от същия в раздел
V на договор - „Параметри на искания револвиращ заем". Съгласно ОУ,
попълнената до точка V и подписана бланка на проектодоговор за ДРЗ бил искане
от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък, одобрен от
кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненият и
подписан от клиента проектодоговор на ДРЗ бил подписан и от страна на
кредитора, съответно влизал в сила. „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
изпълнявала точно, съгласно ОУ към Договор за револвиращ заем, задължението си
като превеждала по посочена от ответника банкова сметка ***нансиране към Изи
Асет Мениджмънт АД. По силата на сключения Договор общата дължима сума била
посочена в т. VI от ДРЗ като общо задължение. Параметрите на договора били
посочени от ответника в искането за отпускане на заема в т. V на бланката и
впоследствие били одобрени от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД. Нещо повече,
от представения договор за кредит се установявало, че на ответника е отпусната
сума с по-нисък ГПР от заявения, т.е. същият е бил наясно, изразил е воля и
съгласие да поеме задължение дори в по-голям размер от отпуснатия и е бил
запознат с размера на общодължимата в края на периода сума за връщане. Освен
това, още преди ДРЗ да бъде сключен на ответника била предоставена изчерпателна
преддоговорна информация с цел вземане на информирано решение от негова страна,
и същият декларирал, че е получил такава под формата на Стандартен европейски
формуляр в договора непосредствено преди полагането на подписите. В чл. 2 от ОУ
бил описан начина на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като
било посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния
експерт до раздел V. Попълненият образец проекто - договор не представлявал
договор за кредит, а съгласно ОУ бил искане от клиента за отпускане на заем до
размер на посочения или по-малък. При кандидатстване потребителят попълвал желаните
от него финансови параметри в т.V, в това число размер на кредита, срок, размер
на вноска и ГПР, и на тази база кредиторът извършвал необходимата оценка на
кредитна способност, като или одобрявал или отхвърлял искането. Имало наличие
на съгласие по отношение на размера на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на
периода сума, тъй като е изразена воля от страна на потребителя за приемането
им. Ако потребителят желаел, можел да се откаже от кредита, без да посочва
причина и да дължи обезщетение съгласно чл. 2.4 ОУ. Ответникът не сторил това,
а бил усвоил предоставената в заем сума, направил плащане по заема, което било
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри. Предвид изложеното ищеца иска
съда да признае за установено, че ответникът му дължи, посочените по -
горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
горепосоченото ч. гр. д. на Районен съд - Севлиево. Претендира разноски.
Препис от исковата молба с
доказателствата е изпратен на ответника за отговор. В едномесечен срок от
връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответницата не е подала
писмен отговор.
В съдебно заседание ищeца в докладвана молба поддържа предявените искове. Прави искане съдът да прекрати съдебното
дирене и да се произнесе
с решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответницата, лично признава исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните, въз основа признанието на исковете, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, за установяване на вземания породени от разпоредбите на чл. 79, ал.
1 ЗЗД, чл. 9 от Закона за потребителския
кредит и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са допустими, а по същество са основателни.
Ответницата
призна исковете, а ищеца поиска
съдът да прекрати
съдебното дирене и да
се произнесе с решение съобразно признанието, поради което са налице
предпоставките предвидени в чл. 237, ал. 1 ГПК. Липсват пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК - признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави и са признати такива
права, с които ответницата може да се разпорежда. Предвид изложеното предявените
искове следва да бъдат уважени, като съдът следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
На основание чл. 237, ал. 2 ГПК, в
мотивите на настоящото решение съдът указва, че решението се основава на
признанието на исковете.
С оглед
изхода на делото и направеното от ищеца искане в този смисъл, ответницата
следва да бъде осъдена да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието дадено от ВКС в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото производство с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по исковото
производство, така и по заповедното производство. По заповедното и исковото
производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт. Със заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено ответника -
длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост, както и
разноски – за платена държавна такса в размер на 45,20 лева и юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 150,00 лева. По настоящото исково производство се
претендират разноски, платена е държавна такса в размер на 78,11 лева, като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение. Предявените искове са уважени
изцяло, поради което е налице основание за присъждане на претендираните разноски
за заплатени държавни такси по двете производства. Предвид уважаването на
предявените искове в цялост и обстоятелството, че заявителя, и ищец е
представляван от юрисконсулт са налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение за защита от юрисконсулт, като ответника – длъжник следва да
бъде осъден да заплати разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в
размер на 150,00 лева, по исковото производство и в размер на 150,00 лева, по
заповедното производство, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1 вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в предвидените в последните посочени норми
граници, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на спора,
материалният интерес по делото, вида и количеството на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца, разглеждането на делото в едно съдебно
заседание, исканията и доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на
събраните доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл.
237 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
заедно от С.Н.Н.– *** и И. Х. Г. – ***, съществуват
парични вземания, за следните суми: главница, в размер на 1832,64 лева; неустойка в размер на 427,29 лв.; ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2017
г. до окончателното изплащане на сумите, към длъжника А.А.Н., с ЕГН ********** ***,
произтичащи от договор за кредит №
**********, между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, като кредитор, от една
страна и А.А.Н., като длъжник от друга страна, за
които вземания е издадена заповед № 786/23.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. дело № 1320 от 2017 година по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А.А.Н., с ЕГН ********** ***, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано заедно от С.Н.Н.– *** и И. Х. Г. – ***, направените по гр. д.
№ 1567/2017 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на: 78,11 лева, заплатена държавна такса и 150,00
лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А.А.Н., с ЕГН ********** ***, да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано заедно от С.Н.Н.– *** и И. Х. Г. – ***, направените по ч. гр. д.
№ 1320/2017 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 45,20 лева,
заплатена държавна такса и 150,00 лева, адвокатско възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: