РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Гражданско дело № 20215300102656 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът С. М. С., ЕГН **********, от гр. ********, ул. *******, ет. * ап. *, със съд. адрес: гр. *****, ул. *********, ет. *,
офис ***, чрез адв. Т.Д., е предявил срещу ответника „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК с цена на иска 38 511 лв.
Твърди, че е солидарен длъжник заедно с „Атлантика 111“ ООД, ЕИК *********, по изп.дело № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х.,
per.№ ***** на КЧСИ, образувано с молба вх.№ 736/03.02.2014 г. от кредитора „Булбанк Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, въз основа на
изпълнителен лист от 26.11.2013 г., издаден по ч.гр.д.№ 18878/2013 г., ПРС. С разпореждане от 23.07.2015 г. по изп. дело са
присъединени и други вземания на същия кредитор спрямо същите длъжници – ИЛ от 29.06.2015 г. по ч.гр.д.№ 13775/2013 г., ПРС,
10 гр.с., и ИЛ от 01.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 12507/2013 г., ПРС, 4 гр.с. След посочената дата в продължение на 2 г. по делото не са
извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 23.07.2017 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на
перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Наред с това, вземанията на кредитора по 3-те ИЛ са погасени по давност, тъй като съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГК, от прекратяване на производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 23.07.2017 г. нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Изпълнителните действия, предприети след настъпване на перемпцията, не са валидно извършени, поради което не могат да се
противопоставят на длъжниците.
Ответното дружество е правоприемник на кредитора „Булбанк Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, като по изп. дело № 49/2014
г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ *** на КЧСИ, дългът, формиран от главници, обезщетения, лихви и разноски, е в размер на общо 38 511 лв.
към 2019 г.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че по
изп. дело № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ *** на КЧСИ, не дължи сумата в размер на общо 38 511 лв., ведно с присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърдения си
ангажира писмени доказателства.
Ответникът „УниКредит Лизинг“ ЕАД – София, район ******, ул. ********* 14, ЕИК *********, със съд. адрес: гр. ******, ул.
******, ет. *, ап. *, чрез адв. Н.Д., е подал отговор, в който заявява, че искът е недопустим, а по същество – неоснователен.
Оспорва твърдението на ищеца, че след 23.07.2015 г. липсват предприети изпълнителни действия, тъй като са правени
многобройни опити длъжникът С.С. да бъде открит, за да му се връчи ПДИ. Поради невъзможността последният да бъде намерен, на
06.08.2018 г. му е назначен особен представител – адв. И. М., на когото е връчена ПДИ от 05.09.2018 г. и макар връчването на ПДИ да
не съставлява същинско изпълнително действие, до изтичане на срока за доброволно изпълнение ЧСИ не може да пристъпи към
принудително изпълнение. Ето защо, до връчване на ПДИ не тече срок за перемиране на делото, тъй като длъжникът не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
След връчване на ПДИ е извършена публична продан на притежавания от длъжника С. С. недв. имот – 1/2 ид.ч. от СОС с
идентификатор 56784.506.71.1.19 по КККР на гр. *****, с предназначение – гараж, като имотът е възложен на явилия се купувач и е
извършено разпределение на получените суми, а именно: 145,73 лв. на 09.06.2015 г.; 137,55 лв. на 03.01.2018 г.; 2 018,94 лв. на
25.06.2018 г.
Ето защо, счита за неоснователно твърдението за погасяване на вземането по давност и моли съда да постанови решение, с което
1
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск, събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства, представени от ищеца, представляващи преписи на извадки от изп.дело №
49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ ****, се установява, че по ч.гр.д.№ 18878/2013 г., ПРС, е издадена Заповед № 11725/25.11.2013 г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, като е разпоредено длъжникът „Атлантика 111“ ООД,
ЕИК *********, с ****** С. М. С., и длъжникът С. М. С. да заплатят солидарно на кредитора „Булбанк Лизинг“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата 1 796,01 евро, дължима по запис на заповед от 12.12.2006 г., издаден от дружеството, с авалист С.С., платим на
падежа 20.02.2011 г. в гр. *****, с поемател „Булбанк Лизинг“ ЕАД; ведно със законната лихва, считано от 22.11.2013 г., както и
сумата 364,71 лв. – разноски по производството.
Издаден е и изпълнителен лист от 26.11.2013 г. и въз основа на него и по молба вх.№ 736/03.02.2014 г. от кредитора
„Булбанк Лизинг“ ЕАД е образувано изп.дело № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ **** на КЧСИ. Впоследствие по изп. дело е
присъединена като кредитор и ТД на НАП, за което дружеството е уведомено с писмо от 27.05.2015 г. от ЧСИ. През м.май и м.юни
2015 г. за изпратени запорни съобщения до различни банки за налагане на запор на сметките на длъжниците, както и на възбрана
върху притежаваните от дружеството – длъжник недв. имоти.
Задължението на С.С. към 27.05.2015 г. по изп. дело № 49/2014 г. е в размер на общо 5 909,34 лв., за което му е изпратена
покана за доброволно изпълнение, върната невръчена от адреса гр. ****, ул. *****, ап. *, тъй като по сведение на съседи лицето „от
10–15 г. е продало апартамента“ и не живее на адреса.
В резултат на наложените запори са постъпили по сметките на длъжника С.С. следните суми: на 09.06.2015 г. – 145,73 лв.;
на 03.01.2018 г. – 137,55 лв. и на 25.06.2018 – 2 018,94 лв.
С Постановление от 23.07.2015 г. по изп. дело са присъединени на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК и други вземания на
същия кредитор спрямо същите длъжници – по ИЛ от 29.06.2015 г. и от 17.01.2014 г. по ч.гр.д.№ 13775/2013 г., ПРС, 20 гр.с., както и
по ИЛ от 01.07.2015 г. по ч.гр.д.№ 12507/2013 г., ПРС, 4 гр.с.
През м.януари 2016 г. са изпратени нови ПДИ до длъжника С.С. на адрес: гр. ****, ул.*******, ап. **, върнати невръчени с
отбелязване, че лицето пребивава на адреса, но „идва и си тръгва по никое време“, като са залепени уведомления по чл. 47 от ГПК.
Нова ПДИ е изпратена през лятото на 2017 г., която също не е връчена. Въз основа на Разпореждане от 06.08.2018 г. от ЧСИ на
длъжника С.С. е назначен за особен представител адв. И. М., чрез когото е връчена ПДИ на 07.09.2018 г. Видно от приложените
уведомления от 05.03.2019 г., ЧСИ З. Д. - Х., per.№ ***, е насрочила на 09.04.2019 г. опис на недв. имот – 1/2 ид.ч. от гараж,
собственост на длъжника С.С.. С влязло в сила на 25.07.2019 г. Постановление от 15.07.2019 г. имотът е възложен на купувача М. П. П.
за сумата 7 912 лв., а с Постановление от 01.10.2019 г. е извършено разпределение на постъпилата суми между всички кредитори на
длъжника С.С., при общ размер на задълженията от 38 511,96 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, но този иск може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено
изпълнително основание за дължимост на парични вземания спрямо кредитора „Булбанк Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, като ищецът
С.С. се позовава на настъпили в хода на изпълнителното производство по изп.дело № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ ***, факти,
изразяващи се в перемиране на принудителното изпълнение, поради непредприемане на изпълнителни действия в периода 23.07.2015
г. 23.07.2017 г., и погасяване на вземането по давност
Искът по чл. 439 от ГПК е предявен от активно легитимирана страна – длъжника по изп.д.№ № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х.,
per.№ ***, – С. М. С., срещу взискателя по същото дело – „Булбанк Лизинг“ ЕАД, сега „УниКредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е ОСНОВАТЕЛЕН.
За да се уважи иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, респ. на
друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените
правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти.
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 г., с изключение на делата за издръжка. Съгласно константната
практика на ВКС, двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е.
осъществяването на всички поискани от взискателя способи е приключило (успешно или неуспешно) или поисканите способи не могат
да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл разноски, не е оказал необходимото съдействие, … и т.н.
(Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/2020 г., ВКС, ГК, IV г.о.).
В случая, след издаване на 26.11.2013 г. на изпълнителен лист и образуване въз основа на него и по молба от 03.02.2014 г.
от кредитора „Булбанк Лизинг“ ЕАД на изп.дело № 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ през м.май и м.юни 2015 г. за изпратени
2
запорни съобщения до различни банки за налагане на запор на сметките на солидарните длъжници С.С. и „Атлантика 111“ ООД и на
възбрани върху притежаваните от тях недв. имоти, но тези изпълнителни способи не са проведени много успешно и не са дали само
частичен резултат, като по сметките на длъжника С.С. са постъпили само следните суми: на 09.06.2015 г. – 145,73 лв.; на 03.01.2018 г.
– 137,55 лв. и на 25.06.2018 – 2 018,94 лв.
С Постановление от 23.07.2015 г. по изп. дело са присъединени на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК и други вземания на
същия кредитор спрямо същите длъжници, като от тази дата до изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на
24.07.2017 г. взискателят „Булбанк Лизинг“ ЕАД е проявил процесуално бездействие и не е поискал насрочване и извършване на нови
изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е било прекратено по силата на закона, независимо дали ЧСИ е
издал постановление в този смисъл, което няма конститутивно действие, а само декларативно. Извършените след изтичане на
24.07.2017 г. на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителни действия са незаконосъобразни и не прекъсват
изпълнителната давност по отношение на вземането на взискателя.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на тези, от
извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от
трети задължени лица плащания.
Съдът намира, че възражението на ответника относно невъзможността за връчване на ПДИ на длъжника С.С. по негова
вина, респ. за извършване на др. изпълнителни действия от ЧСИ, е неоснователно, тъй като от събраните писмени доказателства е
видно, че от изпращане на първата ПДИ на 27.05.2015 г., върната невръчена, тъй като лицето е продало жилището си, до назначаване
на особен представил по чл. 47 от ГПК на същия длъжник с Разпореждане на ЧСИ от 06.08.2018 г., са изминали повече от 3 г., през
които както взискателя, така и ЧСИ са бездействали, поради което изпълнителното производство е било перемирано по право.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД и разясненията, дадени по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г., по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на
ВКС, давността в изпълнителното производство, за разлика от исковото, се прекъсва с предприемането на действия за принудитело
изпълнение на вземането, като с което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, давността се
прекъсва - налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан, … и т. н. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността самото образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаване на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършване на разпределение, плащане, въз основа на влязло в сила разпределение, … и
др. Но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично е признал вземането, признанието прекъсва давността съгласно
чл. 116, б. "а" от ЗЗД.
Затова в изпълнителния процес, за разлика от исковия, давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Новата погасителна давност
за процесното вземане е започнала да тече от датата на последното валидно изпълнително действие - Постановлението от 23.07.2015 г.
за присъединяване на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК на други кредитори на същия длъжник, и тъй като се касае за съдебно
установено вземане, новата погасителна давност за него е 5-годишна и е изтекла на 23.07.2020 г. Исковата молба по чл. 439 ГПК е
подадена на 14.10.2021 г., поради което предявеният с нея иск е основателен, тъй като вземането на кредитора е било погасено по
давност.
Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. В случая, за да са валидно извършени последващите
изпълнителни действия след перемпцията на 23.07.2017 г., е следвало ЧСИ да образува ново изпълнително производство по молбата
на взискателя от 03.02.2014 г., тъй като съществуващото изпълнително дело вече е било прекратено по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, а извършените след прекратяването изпълнителни действия са невалидни и не прекъсват давността.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК е
доказан и основателен и следва да се уважи, тъй като след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, вземането на взискателя е било погасено по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по съдебното
производство в размер на общо 2 852,90 лв., от които 1 552,90 лв. – внесена ДТ и 1 300 лв. – платено адв. възнаграждение.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на платеното от ищеца адв. възнаграждение в размер на
1 300 лв. съдът намира за неоснователно, тъй като същото е под минимума от 1 685 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адв. възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по отношение на „УниКредит Лизинг“ ЕАД – София, район *****, ул. ***** 14, ЕИК
3
*********, със съд. адрес: гр. ****, ул. ****, ет. *, ап. *, чрез адв. Н.Д., - взискател по изп.д.№ 49/2014 г. на ЧСИ З. Д. - Х., per.№ ***,
че длъжникът по същото изп. дело – С. М. С., ЕГН **********, от гр. ****, ул. *****, ет. * ап. * със съд. адрес: гр. ****, ул. ****, ет.
*, офис ***, чрез адв. Т.Д., на основание чл. 439 от ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, вр. чл. 116, б. "в" и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не
дължи сумата от общо 38 511 лв. (тридесет и осем хиляди петстотин и единадесет лева), като погасена по давност.
ОСЪЖДА „УниКредит Лизинг“ ЕАД – София, район *****, ул. ***** 14, ЕИК *********, със съд. адрес: гр. ****, ул. ****,
ет. *, ап. *, чрез адв. Н.Д., на основание чл. 87, ал. 1 от ГПК да заплати на С. М. С., ЕГН **********, от гр. ****, ул. *****, ет. * ап. *,
със съд. адрес: гр. *******, ул. *****, ет. *, офис ****, чрез адв. Т.Д., общо сумата 2 852,90 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и два
лева и 90 ст.) – такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
4