№ 2918
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110200438 по описа за 2024 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р.Д.Д. А.“ ЕООД, представлявано от
управителя С. Г. С.ов, срещу наказателно постановление (НП) № 42-0008101/
12.10.2023 г., издадено от ИД директор на РД „Автомобилна
администрация”, гр.София, с което на жалбоподателя на основание чл.104а
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от същия
закон.
С жалбата се възразява срещу констатацията на
административнонаказващия орган, че е извършено нарушение, като се
твърди, че са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. По същество се иска отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. Не изнася допълнителни
доводи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Претендира разноски в придружаващо жалбата писмо и възразява по
1
прекомерност на адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
„Р.Д.Д. А.“ ЕООД, представлявано от управителя С. Г. С.ов, притежава
лиценз № 20977 на Общността за международен автомобилен превоз. На
07.09.2023 г. около 10.00 часа в гр.Перник е направена проверка в база данни
на ДД „АА“, гр.Перник, на жалбоподателя. При извършената проверка била
извършена констатация за това, че превозвачът, притежаващ лиценз №
20977 на Общността за извършване на товарни превози, не е подал заявление
при настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза за товари, в
30-дневен срок от тяхното настъпване, изводимо от заявление № 30-14-21-
5852/ 05.09.2023 г. и справка в ТР. Заявлението е следвало да бъде подадено
до 28.08.2023 г. За това е съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.104а
от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 1 000 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от същия закон.
Възприетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: от показанията на свидетеля К. В., АУАН, справка ТР, писмено
заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на
Общността за международен автомобилен превоз, заповеди за компетентност,
както и от останалите материали по делото. Съдът се довери на заявеното от
свидетеля В., тъй като показанията му, последователни и логично, без
противоречия, пресъздават основните факти по делото. Съдът цени
писмените доказателства, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.
Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните
2
правни изводи:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от легитимен субект
срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е
процесуално допустима.
По съществото на спора:
Свидетелят В. е установил нарушението при проверка, извършена на
07.09.2024 г., и на същата дата е съставил и акта за установяването му. Спазен
е и срокът по чл. 34, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН: да не е изтекла една година от
извършване на нарушението. Съдът намери, че не е нарушен и срокът по чл.
34, ал. 3 ЗАНН. Цитираната разпоредба предвижда шестмесечен срок от
съставяне на АУАН за издаване на наказателното постановление. В случая
оспореното наказателно постановление е издадено при спазване на срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – на 12.10.2023 г.
Процесните АУАН и НП са издадени от оправомощени органи,
изводимо от приложени по делото заповеди за компетентност.
Не е налице е коректно словесно описание на нарушението.
Действително, датата на нарушението е еднозначно определяема от датата на
вписване на промяната в търговския регистър и 30-дневния срок за подаване
на заявление. При посочване на началната дата, от която започва да тече
срокът, и на размера на срока, точно и ясно се определя датата, на която
изтича срокът за подаване на заявление, тоест тази, на която жалбоподателят
е в нарушение. В този смисъл, последният не е бил затруднен да разбере
административното обвинение. Същевременно съдът констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и при издаването на
наказателното постановление.
Съдът намира, че в двата акта не е налице пълно, ясно и точно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна, както и че в
тях не се съдържат необходимите елементи от обективната страна на
административното нарушение, обуславящи неговата съставомерност. В този
смисъл, нарушено се явява правото на жалбоподателя да се запознае с
фактическите рамки на административнонаказателното обвинение. От така
формулираното в процесния акт не става ясно, отразяването на кои
настъпили промени в обстоятелствата в лиценза на Общността се визира:
промяна на наименованието, седалището и адреса на управление на
търговеца; преобразуването на търговското дружество чрез промяна на
правната му форма; други промени /промяна на управител, на ръководител на
3
транспортна дейност, промяна в данните за установяване на територията на Р
България, намаляване броя на заверени копия на лиценза на Общността и
отписване на МПС и др./. Административнонаказващият орган /АНО/ се е
задоволил лаконично да отбележи, че превозвачът не е подал заявление при
настъпване на промяна в обстоятелствата, вписани в лиценза за товари. Само
по себе си посочването единствено, че жалбоподателят не е подал заявление
при настъпване на промяна в обстоятелствата, без последните да са
индивидуализирани по какъвто и да било начин, не може да доведе до извод
за извършване на нарушение, при липса на останалите признаци на
административното деяние от обективна страна. В този ред на мисли,
нарушено е правото на защита на санкционираното лице, като съдът е
поставен в невъзможност да извърши цялостна преценка касателно
реализиране на нарушението от фактическа страна. Така е възпрепятствана
възможността, санкционираното лице да разбере административното
обвинение и да организира адекватна защита.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин извършването на нарушението. Сочените
пороци не могат да бъдат преодолени по пътя на субективната човешка
мисъл.
Не е спазено изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно
описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна
правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за
какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
правото му на защита са били нарушени, което може да има само една
последица, а именно: отмяна на обжалваното наказателно постановление, без
да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
Същевременно не се установява да е изследван въпросът за прилагане
на института на "маловажност", уреден в чл. 28 от ЗАНН. Единствено се
отбелязва, че не са налице предпоставки за приложение на тази законова
разпоредба. В обжалваното наказателно постановление липсват аргументи,
относно тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от ЗАНН,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата
норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалното
определение на това понятие, визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното
4
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид.
Всичко изложено до тук мотивира съда на приеме че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебното производство безусловно страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. С оглед изхода на делото,
искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно и като такова следва да бъде
отхвърлено.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0008101/ 12.10.2023 г.,
издадено от ИД директор на РД „Автомобилна администрация”, гр.София,
с което на жалбоподателя на основание чл.104а от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на
1 000 лева за нарушение на чл.10, ал.1 от същия закон.
НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5