№ 4453
гр. Варна, 15.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Светлана К. Цанкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502917 по описа за 2021 година
като изслуша докладваното от съдия Бажлекова в.ч.гр.дело № 2917 по описа за 2021 година на
гражданско отделение на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал..3 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Клин сървиз 1“ООД, чрез процисуалния представител
адв. Р.Е. - ВАК. Обжалва се определение №265635/07.09.2021г., постановено по гр.д. №
0178/2020г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по
чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.
В жалбата се излага, че определениет е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
първоначално са предявени три претенции, като в производството по делото са разгледани два
отделни иска, които са отхвърлени като неоснователни с постановеното по делото решение и по
всеки от тях оответникът има право на разноски. Съдът не е взел предвид и разпоредбата на чл.7,
ал.9 от Наредба №1/2004г., съгласно която при защита по дело с повече от две съдебни заседания,
за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100лв., а в случая делото е отлагано по
вина на ищеца. Излага също, че следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното
производство разноски, чиито размер е адекватен на проведената защита на ответника.
Обстоятелството, че ищецът има качество на служител/работник не е основание да се приеме, че
сторените от ответното дружество съдебни разноски са прекомерни. По изложените съображения,
моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да бъдат
присъдени поисканите, разноски в размер на 1521лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, с който
оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да се остави без уважение.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 9178/2020г. на ВРС е, образувано по искова молба на П. ХР. Л.
срещу „Клийн Сървиз 1“ООД, с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК да се
приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите: 290лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2019г.; 43,50лв.-неизплатено
трудово възнаграждение за м.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
17.04.2019г. до окончателното им изплащане; 290лв., представляваща обезщетение по чл.220, ал.1
КТ, както и 2600лв., представляваща обезщетение за извършени пътни разходи за периода
м.01.2018г. – м.03.2019г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№3590/2020г. на ВРС. Смолба от 03.09.2020г. П.Л. е оттеглил претенцията за сумата от 2600лв.,
представляваща обезщетение за пътни разходи. С определение № 260598/04.09.2019г.
1
производството по делото в частта относно сумата от 2600лв. е прекратено. Определението е
влязло в сила.
С постановеното по делото решение, ВРС е отхвърлил предявените обективно, кумулативно
съединени установителни искова, предявени от П.Л. срещу „Клийн сървиз 1“ООД за приемане за
установено, че в полза на ищеца съществуват парични вземания, дължими от ответника, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по гр.д. № 3590/2020г. на ВРС, а именно:
290лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2019г., 43,50, неизплатено
трудово възнаграждение за м.03.2019г. по трудов договор №34/27.07.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 17.04.2019г.; 290лв., представляващи обезщетение по чл.220 КТ, и П.Л. е осъден
да заплати на ответното дружество 300лв., представляващи съдебно-деловодни разноски на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
С молба от 30.07.2021г. ответното дружество е отправило искане по чл.248 ГПК
Относно разноските за водене на делото е прието, че след оттегляне на претенцията по
чл.220 КТ, защитата на ответника в исковото производство е била сведена до оспорване на
дължимостта на две трудови възнаграждения с обща цена – 333,30лв. и за обезщетение по чл.220
КТ с цена 290лв., като общият материален интерес е 353,50лв. Претендираните за присъждане
разноски в размер на 1521лв. е 4 пъти по-висок от материалния интерес от делото, поради което и
отчитайки възражението по чл.78, ал.5 ГПК на насрещната страна, фактическата и правна
сложност е редуцирал размера на разноските до 300лв. Приел е също така, че доколкото в Наредба
№ 1/2004г. не се съдържа специална разпоредба за определяне на размера на адвокатското
възнаграждение, то размерът от общо 300лв. е справедлив за цялостната защита на ответника в
исковото производство, започнала с подаване на възражение по чл.414 ГПК.
По тези съображения е оставена без уважение и молбата на „Клиин сървиз 1“ООД по
чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.
Настоящият състав на ВОС намира определението за неправилно по следните
съображения:
Нормата на чл. 78 ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане на разноски,
вкл. и при прекратяване на производството се намира в част Първа „Общи правила“ на ГПК и се
прилага за всички производства, за които не са предвидени специални правила или
неприложимостта й не следва от самия характер на производството. По отношение на заповедната
производство, няма и специални норми, уреждащи отговорността за разноски в него, поради което
и следва да се приеме, че правилата на чл.78 ГПК са приложими и за него. Действително в
заповедното производство единствените разноски за адвокатска защита, които може да направи
длъжникът се ограничават до подаването на възражение, в случай на издадена срещу него заповед
за изпълнение, което е предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път и в това производство по чл.422 ГПК, могат да се претендират и разноските за подаване на
възражението по чл.414 ГПК.
В случая, предявените от П. ХР. Л. искове по чл.422 ГПК са отхвърлени като неоснователни, а
производството по една от претенциите е прекратено поради оттегляне на иска, поради което и
отношенията за сторените в производството разноски следва да се уредят по правилата на чл.78,
ал.3 и ал.4 ГПК.
С оглед изхода от делото, предвид прекратяване на производството по един от предявените
искове и отхвърляне на предявените срещу ответника искове, основателно и доказано е искането
му за присъждане на направените от него по делото разноски в размер на 600лв., представляващи
адвокатско възнаграждение по предявените искове за суми, представляващи неизплатени трудови
възнаграждения, ведно с лихви за забава и обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, съгласно
представените списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Ответникът е
претендирал и разноски в размер на 921лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
за защита в в заповедното производство. Предвид това, че с исковата молба са предявени четири
претенции, производството по една от които е прекратено, претендираните разноски, за защита на
ответника в исковото производство са в рамките на предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004г. минимален размер от 300лв. по всеки от исковете, които са с интерес до 1000лв. На
ответника следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, в размер
определен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. Предвид фактическата и
правна сложност на делото и направеното искане от страна на ищеца с правно основание чл.78,
2
ал.5 ГПК претендиранитеи разноски за заповедното производство следва да бъдат редуцирани до
размера от общо 300лв. Общият размер на дължимите от страна на ищеца разноски в полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК е 900лв. Следователно налице са основания за
изменение на решението в частта за разноските по предявената от „Клиин сървиз 1“ молба.
Определението, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските е
оставена без уважение, следва да се отмени, като се измени решението и на „Клиин сървиз 1“ООД
се присъди сумата от общо 900лв., представляващи, заплатено от ответника по делото адвокатско
възнаграждение по предявените в производството по гр.д. № 9178/2020г. искове и разноски,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 3590/2020г. по описа на ВРС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №265635/07.09.2021г., постановено по гр.д. № 9178/2020г., по
описа на ВРС.
ИЗМЕНЯ решение №262173/06.07.2021г., постановено по гр.д. № 9178/2020г., по описа на
ВРС, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА П. ХР. Л., ЕГН **********, от гр.София, ул.“Вакарел“ №8, кв.“Сухата река“ да
заплати на „Клиин сървиз 1“ООД, ЕИК *********, гр.Варна, сумата от 600лв., представляваща
разликата над присъдените с решение №262173/06.07.2021г. по гр.д. № 9178/2020г. по описа на
ВРС 300лв. до общия размер от 900лв. на съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен
срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3