№ 1
гр. С., 03.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500986 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от Р. Р. С. срещу определение №
387 от 02.11.2022 г., постановено по гр. д. № 466/2022 г. по описа на
РС – гр. Своге, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено
определение № 351/07.10.2022 г. по същото дело в частта за
разноските, като С. А. С. е осъдена да заплати на Р. Р. С. на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева при уважено възражение за прекомерност на тона
възнаграждение. Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният
съд е уважил възражението, тъй като не отчел пълния обем на
извършената от адвоката работа.
Ответникът по частната жалба С. А. С. оспорва същата.
Съдът, като обсъди становището на всяка от страните и
доказателствата по делото, намира следното.
Районен съд – гр. Своге е сезиран от С. А. С. с молба за издаване
на заповед за незабавна защита в полза на молителката и малолетния й
син М. Б. А., като с разпореждане от 09.08.2022 г. делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.08.2022 г., в което
ответникът се е явил лично и с адвокат Н. А.. Ход да делото не е даден
поради отсъствие на адвоката на молителката и същото е отложено за
11.10.2022 година. С молба от 07.10.2022 г. молителката е поискала
делото да бъде прекратено, тъй като оттегля молбата за защита. С
определение № 351/07.10.2022 г. при условията на чл. 232 ГПК съдът
1
е прекратил производството по делото. В срока за обжалване на това
определение ответникът е поискал от съда да допълни същото в частта
за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК му присъди сумата
от 1 500 лева – за адвокатско възнаграждение. Насрещната по молбата
страна е навела възражение за прекомерност на това възнаграждение с
оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
С обжалваното в настоящото производство определение
районният съд е допълнил определението за прекратяване на делото,
като, уважавайки възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, е редуцирал размерът му от
1500 лева до минимума от 400 лева.
Настоящият състав намира обжалваното определение за
правилно. В случая претендираното възнаграждение от 1500 лева е
близо четири пъти по-високо от минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (400 лева,
определен по правилата на чл. 22 от тази наредба – ред., ДВ, бр. 68 от
2020 г.). Наредбата посочва само минималните размери, но не
въвежда ограничение за уговаряне на възнаграждението в по-голям
размер. Всяка страна по делото е свободна да организира защитата си
по начин, който е приела, че съответства на интересите и
възможностите й, като на страна по делото не следва да се откаже
възможността да избере да бъде представлявана и защитавана от
адвокат, определил цената на извършваната от него работа над
минималните размери по Наредбата. Произнасянето на съда по реда
на чл. 78, ал. 5 от ГПК не внася промени в отношенията на страните
по договора за правна помощ. Това произнасяне се отразява на
имущественото състояние на изправната по делото страна, доколкото
ако не се присъдят всички направени от нея разноски по делото, тя
остава без възможност да възстанови в пълен обем сторените разноски
по делото. Ето защо настоящият състав приема, че освен правната и
фактическа сложност на делото и процесуалните усилия за защита по
делото, при възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да се преценява
и дали така уговореният размер противоречи на принципа на
справедливост с оглед на възможностите на страната да прецени тези
обстоятелства към момента на организиране на защитата си и
уговаряне на възнаграждението за адвокат. За ответника в случая това
е моментът на връчване на книжата за първото по делото заседание.
В случая размер на възнаграждението от 1 500 лева не
съответства на положените процесуални усилия за организиране на
защита. Производството пред първата инстанция е приключило без да
2
е проведено открито съдебно заседание, в което да са събирани
доказателства. Липсва основание да се приеме, че делото, прекратено
при условията на чл. 232 ГПК, се отличава с каквато и да фактическа и
правна сложност. Ето защо обжалваното определение е правилно, а
частната жалба – неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 387 от 02.11.2022 г.,
постановено по гр. д. № 466/2022 г. по описа на РС – гр. Своге.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3