О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№847/21.6.2023г.
гр. Пазарджик
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII-ти
касационен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВА ПЕЛОВА
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Хубчева частно касационно административно
дело № 497 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по частна жалба на П.П.З., ЕГН **********, адрес: *** против Определение
№ 66 от 03.05.2023 год. постановено по АНД № 109 от 2023 год. по описа на
Районен съд – Велинград, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Фиш
серия GT № 1757988 от 26.03.2023 год., издаден от служител на Районно управление на
МВР – Велинград, прекратено е съдебното производство по делото и делото е
изпратено като административна преписка по компетентност на Районно управление
– Велинград.
В частната жалба се съдържа едно единствено изречение, в което жалбоподателката
моли съда да върне делото на първостепенния съд за разглеждане на спора по
същество с довода за процесуална допустимост на предявеното съдебно оспорване
на процесния фиш.
Ответникът по частната жалба не изразява становище в срока по чл. 232 от АПК.
Административен съд – Пазарджик, в настоящия касационен състав, като взе
предвид изложените в частната жалба доводи, обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от предявеното
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Велинград е образувано по жалба на П.П.З.
срещу Фиш серия GT № 1757988 от 26.03.2023 год., издаден от служител на Районно
управление на МВР – Велинград, с който на осн. чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, във
връзка с чл. 186 от същия, във връзка с чл. 178е от посочения, й е наложена
глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за забранено паркиране върху тротоар
извън разрешените за това места, определени от администрацията или от
собственика на пътя.
За да постанови обжалвания резултат, първостепенният съд е приел, че процесният
фиш не подлежи на оспорване пред районния съд, предвид нормата на чл. 58д от ЗАНН, във връзка с чл. 59, ал. 1 от посочения. Съгласно чл. 39 от ЗАНН е дадена
възможност да се състави в отсъствието на нарушителя при спазване на
съответните законови правила и оспорването му може да се извърши пред
административно-наказващия орган – по арг. на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, а не
директно пред съда.
Определението е правилно.
Съгласно изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, а така също и съобразно
общата разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, намираща приложение на основание
чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати
глобата следва да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административно
наказателно производство и съответно издаден санкционен акт по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, поради което правилно инстанцията по същество е приела, че
жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по
същество, а делото, като административна преписка, следва да се изпрати по
компетентност на Районно управление – Велинград за довършване на
административнонаказателното производство, чрез съставянето на акт за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателно
постановление, което би подлежащо на съдебно обжалване при предявено оспорване
от страна на жалбоподателката. В конкретния случай, не е налице издадено наказателно постановление, нито
електронен фиш по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което правилно
районният съд е приел за процесуално недопустима жалбата на Златарска, подадена
срещу процесния фиш за налагане на глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за
забранено паркиране върху тротоар извън разрешените за това места, определени
от администрацията или от собственика на пътя.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното определение е правилно и
като такова следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236
от АПК, Административен съд – Пазарджик, XII - ти касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 66 от 03.05.2023 год. постановено по АНД №
109 от 2023 год. по описа на Районен съд – Велинград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2. /п/