РЕШЕНИЕ
№ 13179
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110173319 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Г. Н. и Н. В. Н., както следва:
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) за установяване съществуване на вземане срещу Д. Г. Н. за сумата 4412.42 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 61, находящ се в ......., за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 23.81 лева – главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 19.01.2021г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Д. Г. Н. за установяване съществуване на вземане
за сумата 569.37 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г.–12.01.2021г., както и на сумата 3.94 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2018г. – 12.01.2021г.;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) за установяване съществуване на вземане срещу Н. В. Н. за сумата 1470.80 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 61, находящ се в гр......,
за периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и на сумата 7.93 лева – главница за
1
осъществено дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 19.01.2021г., до
окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) срещу Н. В. Н. за установяване съществуване на вземане
за сумата 189.79 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2018г.–12.01.2021г., както и на сумата 1.31 лева – лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода 31.01.2018г. – 12.01.2021г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, са потребители на топлинна енергия за него, като не са изпълнили задължението си да
заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните
искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, връчена на длъжниците
чрез залепване на уведомление и дадени указания по чл.415 ГПК. Претендира разноски.
Ответниците, надлежно уведомени за правото си на писмен отговор със съобщение,
връчено им на 06.04.2022г., не са депозирали такъв.
Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач „Бруната“ ООД не
изразява становище по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Представен е Протокол от 18.07.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Бруната (България)“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан на 27.08.2002г. Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 01.06.2015г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Бруната“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
2
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за замяна на недвижими имоти от
03.05.1990г. на I нотариус при СНС на СРС процесното жилище е било придобито от В. Н.
Н. и Д. Г. Н.. Видно от прието удостоверение за наследници В. Н. Н. е починал на
30.05.1998г. и оставил за свои наследници съпругата си Д. Г. Н. и дъщеря си Н. В. Н.. Тези
обстоятелства обуславят извода, че процесният имот е бил придобит от В. и Д. Н. в режим
на СИО, поради което със смъртта на В. Н. апартаментът е станал собствен на следните
лица и при следните квоти: За Д. Г. Н. – ¾ ид.ч. и за Н. В. Н. – ¼ ид.ч. Именно в качеството
си на собственици на жилището ответниците се явяват страна по облигационното
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, писменото
приемане на които не е условие за възникване на договорната връзка.
По делото не е било оспорено нито количеството доставена за имота топлоенергия и
осъщественото дялово разпределение, нито правилното им остойностяване.
Не са представени доказателства от ответниците за плащане на търсените вземания,
разпределено в тяхна доказателствена тежест с доклада по делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло исковата претенция
като основателна и доказана, като признае за установено, че ответниците дължат на ищеца
суми за потребена топлоенергия в процесния имот и за осъществено дялово разпределение,
както и че дължат лихви за забава, тъй като съгласно чл.33, ал.2 от ОУ но топлопреносното
предприятие, потребителите са задължени да заплащат потребения консуматив ежемесечно
и до 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение. Така
посочения с ОУ падеж кани потребителя да плати и изтичането му го поставя в забава, без
да е необходима допълнителна покана за плащане – така в чл.84, ал.1, изр.първо от ЗЗД.
Така възникналите и непогасени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД ответниците
следва да заплатят съобразно притежаваните от тях идеални части от топлоснабдения имот –
чл.30, ал.3 ЗС, при които квоти се претендират и от ищеца.
3
По разноските
При този изход на спора по делото ответниците следва да заплатят на ищеца
направените разноски по водене на делото, които са в общ размер от 486.60 лева – 183.59
лева по заповедното дело и 303.01 лева в исковото производство. Сумата се дължи от
ответниците съобразно квотите им в съсобствеността, както следва: За Д. Н. разноските
възлизат на 364.95 лева, от които 137.69 лева по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, и
227.26 лева – в настоящото дело. За Н. Н. - разноските възлизат на 121.65 лева, от които
45.90 лева по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, и 75.75 лева – в настоящото дело.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: г......, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 4412.42 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 61, находящ се в ........, за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и сумата 23.81 лева – главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
19.01.2021г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 569.37
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.–
12.01.2021г., както и сумата 3.94 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.01.2018г. – 12.01.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. В. Н., ЕГН **********, с адрес: ......, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, а именно:
- на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ – сумата 1470.80 лева за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 61, находящ се в ......, за
периода 01.05.2017г. – 30.04.2020г., както и сумата 7.93 лева – главница за осъществено
дялово разпределение за периода 01.12.2017г. – 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
19.01.2021г. до окончателното изплащане;
- на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД – сумата 189.79
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г.–
12.01.2021г., както и сумата 1.31 лева – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.01.2018г. – 12.01.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Д. Г. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 364.95 лева – разноски по делото, от които
4
137.69 лева по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, и 227.26 лева – в настоящото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. В. Н., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата 121.65 лева – разноски по делото, от които
45.90 лева по ч.гр.д.№ 2781/2021г. на СРС, 55 състав, и 75.75 лева – в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Бруната“ ООД, ЕИК ....., като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5