Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,08.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на единадесети юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия
Димитрова като разгледа докладваното от
съдията Харизанова гр.д.№1737 по описа за
2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
В исковата си молба срещу М.Р.К.
с ЕГН ********** *** ищецът „Т. Б.“ЕАД с
ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“, Б. П. С.,
сграда 6 чрез пълномощника си твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника ,
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№328/2017г. по описа на РС-Пазарджик.
Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
1 226.84 лв.Твърди се, че между ищеца/ с предишно наименование“К. Б. М.“ЕАД/
и ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги:1/ договор
за мобилни услуги №********* от 07.10.2014г. Съгласно този договор на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ....... 2/ договор за мобилни услуги
№********* от 14.10.2014г., съгласно който на ответника като клиент е
предоставен мобилен телефонен номер ...... и мобилен телефонен апарат Huawei
Ascend Y320 Black, 3/ договор за мобилни услуги №*********
от 15.12.2014г, съгласно който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер
......, 4/ договор за мобилни услуги №********* от 15.12.2014г , съгласно който
на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ......, 5/ допълнително
споразумение №********* от 15.12.2014г., съгласно което за мобилен номер ......
влиза в сила абонаментен план, а на ответника е предоставен мобилен телефонен
апарат Nokia220, 6/ сертификат за
пакетни услуги Globul Combo + №********* от 15.12.2014г., съгласно който телефонните номера ......,......,......,
...... се включват в пакет, спрямо който се прилагат търговски отстъпки. Твърди
се, че длъжникът не е изпълнил паричните си задължения, начислени му в шест
броя фактури , издадени за периода месец декември 2014г – месец март 2015г.
Твърди се, че фактура №**********/10.12.2014г е издадена за отчетни период
10.11.2014г до 09.12.2014г. и включва следните задължения за мобилен телефонен
номер ...... месечна абонаментна такса в размер на 11.66 лв. както и потребени
услуги 5.41 лв./ разговори към други национални мрежи 4.22лв., разговори с
Теленор 0.10 лв., разговори с фиксирани мрежи 1.09 лв. , които са в краен
размер от 17.07 лв. без ДДС и 20.48 лв. с ДДС . Общата сума, начислена в тази
фактура е 20.48 лв. след приспадане на 12.80 лв. надвнесено плащане за
задължения за предходен отчетен период претендираната сума по тази фактура е
7.68 лв. Твърди се, че фактура №**********/18.12.2014г е издадена за отчетен
период 18.11.2014г. до 17.12.2014г и включва следните задължения на клиента :
месечна абонаментна такса в размер на 9.05лв. за мобилен телефон ......, която
след приспадане на отстъпка от 1.36 лв.
е в краен размер на 7.69лв. без ДДС и 9.23 лв. с ДДС , за мобилен телефон ......
месечна абонаментна такса в размер на 12.79лв., която след приспадане на
отстъпка от 1.92 лв. е в краен размер от
13.04лв. с ДДС, за номер ...... месечна абонаментна такса в размер на 11.66
лв. както и потребени услуги в размер на
4.88лв./ кратки текстови съобщения-1.08лв., разговори с други национални
мобилни мрежи 3.78лв., разговори с Теленор 0.02 лв. , които след приспадане на
отстъпка от 1.75лв. са в краен размер от 17.75лв.с ДДС. Общата сума начислена
във фактурата е 40.02лв. и след приспадане на 19.75лв., надвнесено плащане за
задължени за предходен отчетен период , претендирата сума по тази фактура е
20.27лв. Твърди се, че е издадена фактура №********** от 10.01.2015г за отчетен
период 10.12.2014г -09.01.2015г. и включва следните задължения: за мобилен номер
......- месечна абонаментна такса 14.71 лв., такса за спиране на номер 0.50лв.,
такса за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75лв., както и потребени
услуги 0.22лв./ кратки текстови съобщения -0.12 лв., разговори с Теленор 0.10
лв. , които след приспадане на отстъпка от 2.21лв. са в краен размер на
16.76лв. с ДДС . Общата начислена по тази фактура сума е 16.76лв. Твърди се, че фактура
№**********/18.01.2015г. е издадена за отчетния период 18.12.2014г до
17.01.2015г. и включва следните задължения : за мобилен номер ......- месечна
абонаментна такса 8.25лв., която след приспадане на отстъпка 1.24лв. е в краен размер на 8.41лв. с ДДС, за мобилен
номер ...... месечна абонаментна такса 11.66лв., такса за временно
възстановяване на изходящ трафик 0.75 както и потребени услуги 92.77лв./ кратки
текстови съобщения -0.42лв., международни разговори 92.77лв., разговори при
Теленор 0.04лв., услуги добавена стойност/SMS/ 0.12лв., услуги добавена стойност / гласови/-1.89лв., които след
приспадане на отстъпка 1.75лв. са в краен размер от 124.12лв. с ДДСВ същата
фактура е начислено за мобилен номер ......-месечна абонаментна такса 11.66лв.,
такса за временно възстановяване на изходящ трафик 0.75лв., както и потребени
услуги 0.27лв./ разговори с други национални мрежи-0.27лв./, които след
приспадане на отстъпка от 1.75лв. са в краен размер 13.12лв. с ДДС. Общата
сума, начислена в тази фактура е 145.64лв.
Твърди се, че след предсрочно прекратяване на договорите между ищеца и
ответника по негова вина поради изпадането му в забава на потребителя е издадена фактура
№**********/10.03.2015г., която включва задължения за заплащане на неустойка за
предсрочно прекратяване ан договора за предоставяне на услуги чрез номер ...... в общ размер на
304.09лв. Общата сума,начислена във фактурата е 304.09лв. Твърди се, че след
предсрочното прекратяване на договори между страните поради вина на ответника
поради изпадането му в забава е издадена фактура №**********/18.03.2015г.,
която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване
на договори за услуги чрез номера ......, ......, ...... в общ размер на
732.40лв. Начислената неустойка за номер ...... е в общ размер на 266.20 лв.,
за номер ...... е в общ размер на 200лв. , за номер ...... е в общ размер на 266.20лв.. Общата сума, начислена
във фактурата е 732.40лв.Твърди се, че условията за възникване на задължението
за неустойка и определяне на размера му и за четирите номера, ползвани от
ответника, са уредени в чл.3.3 от приложимия сертификат за пакетни услуги
№********* от 15.12.2014г.Съгласно цитираната клауза в случай на предсрочно
прекратяване преди 15.12.2016г на договорите за мобилни услуги, обхванати от
сертификата , по вина на потребителя , последният дължи неустойка в размер на
сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни такси поотделно
за всеки номер от прекратяване на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му , като за номера, преназначен за пренос на данни , какъвто
е номер ......, неустойката е в предварително определен размер на 200лв.Твърди
се, че изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпила
петнадесет дни след издаването и.Моли се съда да постанови решение, с което да
се приеме за установено по отношение на ответника , че за ищеца съществува вземане на сумата от
1226.84лв., представляваща сбор на дължимите суми по фактури: фактура
№**********/10.12.2014г, фактура №**********/18.12.2014г., фактура
№**********/10.01.2015г, фактура №**********/18.01.2015г, фактура
№**********/10.03.2015г и фактура №**********/18.03.2015г, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№328/2017г по описа на РС-Пазарджик,ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в исковото и заповедното производство
разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е
подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Прави се възражение,
че клаузата в процесните потребителски договори
за предоставяне на мобилна услуга, с
която се предвижда, че се дължи неустойка при предсрочно прекратяване на
договора поради неизпълнение на потребителя в размер на всички абонаментни
вноски до края на договора е нищожна , поради накърняване на добрите нрави ако
излиза от рамките на присъщите на неустойката функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна.В случая ищецът се е задължил да предостави на
потребителя ползването на мобилна услуга срещу абонаментна такса, а
потребителят се е задължил да я запрати , но само срещу предоставена му услуга.
Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договорната услуга в
размер на всички неплатени абонаментни вноски до края на срока му, мобилния
оператор по прекратяния договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получила ако договорът не беше прекратен, но без за
се осъществи ползването на услугата по договора. По този начин уговорената
неустойка излиза извън функциите на неустойка и създава условия за
неоснователно обогатяване на оператора и нарушава принципа за справедливост,
тоест противоречи на добрите нрави.
Твърди се, че уговорената неустойка към всеки един от договорите за
мобилна услуга е нищожна. Следователно потребителят не дълги сумите предвидени като неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите, които суми са обективирани във фактура
№**********/10.03.2015г и фактура №**********/18.03.2015г. Прави се възражение,
че липсва идентичност между вземането, предмет на заповедното производство и
вземането, предмет на исковото производство.Моли предявения иск да бъде
отхвърлен.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
подадено писмено становище, с което се поддържа
предявения иск като са развити подробни
съображения по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът, чрез особения си представител, поддържа
направеното с писмения отговор оспорване. Подробни съображения по съществото на
спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като
съобрази доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в
съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№328/2017г. по описа на
РС-Пазарджик, че със заявление, депозирано на 24.01.2017г.ищецът в настоящото
производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №217/27.01.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М.Р.К. /
ответника по делото/ да заплати на „Т.
Б.“ЕАД сума в размер на 1226.84лв. , ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението 24.01.2017г. до окончателното
изплащане на сумата. В заповедта изрично е посочено, че вземането произтича от
неизпълнени парични задължения на длъжника по договор за мобилни услуги №*********
от 07.10.2014г., договор за мобилни услуги №********* от 14.10.2014г, Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo + №********* от
15.12.2014г., договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2014г, договор за
мобилни услуги №********* от 15.12.2014г , съгласно който на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ......,
допълнително споразумение №********* от 15.12.2014г. за заплащане на
цената на получените услуги, неустойка при предсрочно прекратяване по вина на
потребителя начислени по фактури както следва: неизплатено задължение в размер
на 7.68лв. по фактура №**********/10.12.2014г с настъпил падеж на 25.12.2014г,
неизпълнение на задължение в размер на 20.27лв. по фактура
№**********/18.12.2014г с настъпил падеж на 02.01.2015г, неизпълнение на
задължение в размер на 16.76 по фактура №**********/10.01.2015г с настъпил падеж
на 25.01.2015г, неизплътено задължение в размер на 145.64лв. по фактура
№**********/18.01.2015г с настъпил падеж на 02.02.2015г, неизплатено задължение
за неустойка поради предсрочно прекратяване
на договора по вина на
потребителя в размер на 304.09 лв. по фактура №**********/10.03.2015г, с
настъпил падеж на 25.03.2015г, неизплатено задължение неустойка поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя в размер на 732.40
лв. по фактура №**********/18.03.2015г с падеж на 02.04.2015г..Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК . С разпореждане №3512 от 21.03.2018г. заповедният
съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Разпореждането е връчено на заявителя на 03.04.2018г. В едномесечния срок
заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от
легитимирана страна/ заявителя в заповедното производство/ поради връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК . Предявяването е станало в
законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК . Предметът на настоящото
исково производство е тъждествен с предмета на заповедното производство.
Неоснователни са възраженията на ответника за липса на тъждество в предмета на
заповедното и исковото производство.
Като допустим настоящият иск следва да бъде разгледан по същество.
По
същество съдът намира следното :
От представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от
ответната страна, а именно- договор за мобилни услуги №********* от
07.10.2014г., договор за мобилни услуги №********* от 14.10.2014г, Сертификат
за пакетни услуги Globul Combo + №********* от
15.12.2014г., договор за мобилни услуги
№********* от 15.12.2014г, договор за
мобилни услуги №********* от 15.12.2014г , съгласно който на клиента е
предоставен мобилен телефонен номер ......,
допълнително споразумение №********* от 15.12.2014г.се установява,че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на
което ищцовото дружество се е задължило да предоставя на ответника
далекосъобщителни услуги чрез телефонни номера ......, ......, ...... и номер .......
Ответникът в качеството на потребител на далекосъобщителните услуги се е
задължил да заплаща цената на тези услуги , определени като месечна абонаментна
такса съгласно избран от потребителя
абонаментен план по всеки от договорите. Установява се, че крайният срок на
договорната обвързаност между страните по всеки договор е 24 месеца, считано от
датата на сключване на договора.Установява се от данните по делото, че процесните договори са сключени при общи
условия, приети от ответника/ видно от декларация- съгласие от 07.10.2014г, от 14.10.2014г
, 15.12.2014г. Съгласно чл.23б общите
условия, съставляващи неразделна част от сключените договори, абонаментната
такса се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от
потребителя абонаментен план / програма/ пакет.При ползването на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на фактура , която се издава
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител- страна по договора, се уведомява
за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за плащане
на дължимите суми.Изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество настъпва
петнадесет дни след издаването им.
Съгласно чл.19б,б.в/ от общите
условия мобилният оператор има право
едностранно да прекрати индивидуалния
срочен договор с потребител в случай, че потребителят не е платил дължимите
суми след изтичане на срока за плащане , който срок е петнадесет дни след
издаване на съответната фактура, като съгласно действащите общи условия това
става чрез спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа. Съгласно раздел XIII от Общите условия /т.71/ потребителят е длъжен да заплаща определените от
Теленор цени по начин и в сроковете за плащане, посочени в т.27 от общите
условия . Съгласно т.75 от ОУ при неспазване на което и да е задължение от
страна на потребителя Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно
индивидуалния договор от потребителя. Между страните няма спор, че спирането на
достъпа до мобилната мрежа е станало на 30.01.2015г. , като няма спор, че това
е станало поради неплащане от страна на ответника потребител на дължимите
цената на доставените услуги. Няма спор,че ищецът упражнил горепосочените си права и е прекратил едностранно договорната
връзка с ответника поради неизпълнение на насрещното и основно задължение.
Твърдения и доказателства в обратния смисъл не бяха ангажирани от ответната
страна. Считано от 30.01.2015г. / от момента в който ищецът е ограничил
предоставянето на услугите/ съгласно уговореното между страните месечна абонаментна
такса не се начислява. Съгласно чл.3.3 от Сертификат за пакетни услуги Combo+ №********* от 15.12.2014г. срокът за ползване на услугите, предоставяни
от оператора на потребителя за горепосочените мобилни номера, съответно
последно подписания документ за всеки един номер / договор за мобилни /
фиксирани услуги или допълнително споразумение към такъв договор, което е
приложимо/ влиза в сила на 15.12.2014г.
и се продължава за срок до 15.12.2016г. до тази дата се продължава и срокът за
ползване на съответните допълнителни пакети, активирани на мобилните номера.
Съгласно чл.3.3 от коментирания сертификат в
случай на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни номера, обхванати от
сертификата , а това са посочените четири по-горе четири мобилни номера
по вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси
поотделно за всеки номер , по отношение на който е налице неизпълнение
поотделно, дължими до края на срока по
чл.3.1. както и стандартните месечни абонаменти на допълнителни пакети,
активирани на тези номера като за номера предназначен за пренос на данни/
какъвто е номер ...... неустойката е в предварително определен размер от 200лв.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото бе изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице е установило, че
процесните шест броя фактури са осчетоводени
от ищцовото дружество.Вещото лице е установило, че по фактура
№**********/10.12.2014г е извършено частично плащане в размер на 8 лв. и са
останали дължими 7.68 лв. колкото е исковата претенция. По фактура
№**********/10.01.2015г е извършено сторниране на начислените абонаментни такси
за периода 30.01.2015г. до 10.02.2015г в размер на 4.80 лв. По фактура
№**********/02.02.2015г. е извършено сторниране
на начислени абонаментни такси за
периода 30.01.2015г до 18.02.2015г в размер на 19.75 лв. Няма данни за
извършени плащане по тези фактури от страна на ответника към 24.01.2017г., а и след това. Вещото лице
установи, че неплатения остатък по фактура №**********/10.12.2014г е в размер
на 12.48 лв.Неплатеният остатък по фактура №**********/18.12.2014г е в размер
на 40.02 лв.Неплатения остатък по
фактура №**********/10.01.2015г е в размер на 11.96лв. Неплатеният остатък по
фактура №**********/18.01.2015г е в размер на 125.89лв.Експертизата установява,
се считано от 30.01.2015г ищецът е прекратил договорите на основание неплащане
от страна на абоната на дължимото по тези договори и е издал фактури за
начислена неустойка както следва: за номер ...... с абонаментна такса 13.325/
без ДДС/ месечно за периода от
30.01.2015г до 15.12.2016г за 22 месеца е начислена неустойка в размер на
304.09лв. без ДДС и тази сума е издадена фактура №**********/10.03.2015г. За
номер ...... с абонамент 11.65833лв./ без ДДС/ месечно/ за периода 30.01.2015г
до 15.12.2016г. за 22.833месеца е
начислена неустойка в размер на 266.20 лв. без ДДС. За номер ...... с абонамент
11.65833/без ДДС/ месечно за периода 30.01.2015г. до 15.12.2016г. за
22.833месеца е начислена неустойка в размер на 266.20лв. без ДДС. За номер ......
предназначен за пренос на данни е начислена неустойка в размер на 200лв.
Неустойките в общ размер на 732.40лв. за фактурирани във фактура
№**********/18.03.2015г.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е частично основателен.
За уважаването на
този иск ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение между него и ответника, изправността си по договорите, наличие
на задължения на ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се
установи , че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените
по-горе договори за мобилни услуги като по силата на договореното между
страните операторът предоставял
далекосъобщителни услуги чрез мобилни телефонни
номера ......, ......, ...... и ...... при
съответните месечни абонаментни такси. Същите са били надлежно фактурирани в неоспорените
от ответната страна процесни фактури №**********/10.12.2014г.,
№**********/18.12.2014г, №**********/10.01.2015г и фактура
№**********/18.01.2015г. Ответникът е поел насрещното задължение да
заплати стойността на месечния абонамент
и месечна цена на ползвани услуги. В конкретния случай, видно от представените по делото фактури през процесният период ответникът не е
потребявал мобилни услуги, които подлежат на допълнително таксуване извън
абонаментната такса. Ответникът е следвало да
заплати стойностите по горните фактури в 15 дневен срок от издаването
им. Следва да се отбележи, че неполучаването на фактура не освобождава потребителя
от задължението за плащане на дължимите суми. Установи си от заключението на
вещото лице неизплатения остатък по фактура №**********/10.12.2014г е 12.48
лв., но тъй като претенцията по тази фактура бе в размер на 7.68 лв. и ищецът не измени тази своя
искова претенция, то дължими остават 7.68лв.От
експертизата се установи, че по фактура
№**********/18.12.2014, неплатения остатък е 40.02 лв., но тъй като
заявената претенция по тази фактура е в
размер на 20.27лв. . и ищецът не измени тази своя искова претенция, то дължими остават 20.27лв. От
експертизата се установи, че по фактура №**********/10.01.2015г. неизплатения
остатък е 11.66лв./ при претендирани 16.76лв./ Установи се, че по фактура
№**********/18.01.2015г. неизплатения остатък е 125.89 лв./ при претендирани
145.64лв.Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства
установяващи плащане на дължимите суми за доставени далекосъобщителни услуги. Следва
да се отбележи, че същият не
противопостави и правопогасяващо възражение в тази насока.
Ето защо следва
да бъде установено по отношение на ответника,
по горните четири фактури №**********/10.12.2014г.,
№**********/18.12.2014г, №**********/10.01.2015г и фактура
№**********/18.01.2015г. за ищеца
съществува вземане за сума в общ размер от 165.50 лв. като за разликата от
165.50лв. до претендираните 190.35лв. искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Относно
направеното от ответника в писмения отговор възражение за нищожност на
неустойката на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – накърняване на
добрите нрави.
Съгласно чл.92,
ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнение на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват . По
смисъла на цитираната разпоредба неустойката е имуществена ценност -парична
сума предимно, която длъжникът се
задължава да заплати на кредитора в случай на виновно от негова страна
неизпълнение на договорни задължения. Фактическият състав на неустойката
включва клауза в договора/ неустоечна клауза/ неизпълнение и вината се
презюмира оборимо.Неустойката служи за обезщетяване на претърпени от евентуално
неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват . Задължението в този
смисъл е изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение,
за което е уговорена. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза,
съдържаща се в чл.3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги №********* от 15.12.2014г.Съгласно
цитираната клауза в случай на предсрочно прекратяване / преди 15.12.2016г./на
договорите за мобилни номера , обхванати от сертификата по вина на потребителя последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни такси поотделно за всеки номер
от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му като за номер, предназначен за пренос на данни , неустойката е
предварително определена в размер на 200лв.Установи се, че от датата на прекратяване на процесните
договори за мобилни услуги, която дата е 30.01.2015г / факт, който не бе спорен
между страните/ до края на предвидения срок на приложимия сертификат -15.12.2016г.
ищцовото дружество е начислило съобразно сертификата неустойка по всеки от договори, която
неустойка е в размер на месечните абонаментни вноски за всеки мобилен номер до
края на срока на договора / 15.12.2016г./ като за номер ...... е в размер на 200лв. Начислените неустойки
са в общ размер от 1036.49 лв.,
обективирани са във фактури: фактура № **********/18.03.2015г.
на стойност 732.40лв. и фактура
№**********/10.03.2015г. на стойност 304.09 лв. и съставляват част от
общата искова претенция от 1 226.84лв./ за която сума, както се установи
по-горе е издадена и заповед за изпълнение/.
Предпоставките, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави , са изяснени в т.4 от Тълкувателно решение №1 от
15.06.2010г по т.д.№1/2009г на ОСТК на ВКС. Според дадените в него указания
преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора в
зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии като например
обезпеченото с неустойката задължение и неговия размер , вида на неустойката /
компенсаторна или мораторна /, вида на неизпълнение на задължението/ съществена или незначителна
негова част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
вреди от неизпълнението.Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване
на добрите нрави във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция.В настоящия случай преценен от гледна точка на справедливостта и
добросъвестността на гражданските
търговски правоотношения размерът на уговорените неустойки по всеки
договор в размер на месечните такси по
договора от момента на неизпълнение до края на срока на договора е в очевиден
разрез с присъщите и по закон обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като
не е съобразен нито с естеството на
обезпечените вземания по всеки договор/ обективирани в обсъдените по- горе
фактури/ нито за възможните вреди от неизпълнение на задължението на абоната за заплащане на
месечни вноски. Така уговорените неустоечни клаузи имат подчертано санкционен
характер и биха довели до несправедливия правен резултат доставчикът да получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако
договорите не бяха прекратени, но без да се предоставя ползването на услуга.
Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави , тъй като създава условия за
неоснователно обогатяване на доставчика на услугата като нарушава принципа на
справедливостта и мотивира извода на съда, че неустойката излиза извън
присъщите и по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на доставчика за сметка на
потребителя. В този ред на мисли съдът намира направеното възражение от
ответната страна за основателно и тъй като уговорената в обсъдения по-горе
сертификат неустойка нарушава добрите нрави, то същата е нищожна на основание
чл.26, ал.1предл.3-то от ЗЗД. Ето защо така предявената претенция за приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата от размер от 1036.49 лв., представляваща сбора от неустойките като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изложеното следва да се приеме за установено, по отношение на ответника, че за
ищеца съществува вземане по Заповед №217/27.01.2017г., постановена по ч.гр.д.№328/2017г
по описа на РС-Пазарджик за сумата от 165.50лв, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението 24.01.2017г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 165.50 лв. до
претендираните 1 226.84 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 51.93 лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 108.45лв. разноски за исковото производство.
Така мотивиран
Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на М.Р.К. с ЕГН ********** ***, че
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Т. Б.“ЕАД
с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“, Б. П. С.,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд за
сумата от 165.50 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението -24.01.2017г до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед №217/27.01.2017г., постановена по
ч.гр.д.№328/2017г по описа на РС-Пазарджик, като за разликата от 165.50 лв. до претендираните 1226.84 лв. отхвърля
иска.
ОСЪЖДА М.Р.К. с ЕГН ********** *** да заплати на „Т.
Б.“ ЕАД с ЕИК ...... със седалище и адрес на управление град С., ж.к.“М.“, Б.
П. С., сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн
Шулстъд сумата от 51.93 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 108.45лв. разноски за исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :