Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
А., 08.07.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД,
четвърти граждански състав, в публично съдебно заседание на 27.06 /двадесет и седми ЮНИ / 2016 две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ДУЧЕВА
при секретаря: Я.П.
като разгледа докладваното от Съдията гр.дело №971
по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД и чл.124 ГПК .
Съдът е сезиран с молба Д.Я.Д. с ЕГН **********,
чрез настойника си Т.Я.А. с ЕГН **********,*** и със съдебен адрес ***, чрез
адв. П.В. ***, против, М.К.М. с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН ********** ***
и П.Н.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***.
В исковата молба се излага, че ищецът е
поставен под пълно запрещение с влязло в сила Решение №398 от 04.12.2014 г. по
гр.д. №841/2014 г. на ОС-Б., като същият е с установена диагноза параноидна
шизофрения в последен стадий, лекуван е многократно и се води на диспансерен
отчет от 2006 г. Ищецът бил многократно освидетелестван от вещи лица в различни
съдебни и досъдебни производства, които давали заключения, че поради психичното
си заболяване и състоянието на продължително разстройство същият не е могъл да
разбира свойството и значението и да ръководи действията си, нито да се грижи
за интересите си и да защитава правата си. На 24.07.2012 г. ищецът е сключил
договор за продажба, обективиран в нотариален акт №91, том IV, рег. №2997, дело №469/24.07.2012
на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК, съгласно който продал на ответника М.К.М.
собствения си недвижим имот, находящ се в гр.А., ул. *** №17, в масивна жилищна
сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и използваемо
подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен обект в сграда-
жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото жилище от
113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс, хол с
тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от
четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж,
как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата
/таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II –
1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м. На 03.08.2012г М.К.М. и съпругата му М.М.М.
сключили предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот с
третия ответник - П.Н.П.
С оглед изложеното ищцовата страна
счита, че сключеният от ищеца договор за замяна е покупко -продажба, тъй като
при сключването му ищецът не е могъл да разбира свойството и значението и да
ръководи действията си, а след като ответниците М.М. и М.М. са придобили имота
на унищожаемо основание, то от своя страна те не биха могъл да прехвърли
валидно собствеността и на последващия приобретател – П.Н.П.. Иска се от съда
да унищожи на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД сключения с ответника М.К.М. на
24.07.2012 г. договор за замяна, обективиран в НА №91, том IV, рег. №2997, дело
№469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан под №557 на НК, както и да признае за
установено, че ответника П.Н.П. не е собственик на гореописания недвижим имот.
В срока за отговор е депозиран такъв от тримата ответници , чрез
адв. Г.М. ***, с който исковите претенции се оспорват по допустимост и
основателност. По отношение на предявения отрицателен установителен иск
ответната страна се позовава на ТР №8, като се излагат подробни съображения, че
не са налице предпоставките за предявяване за наличие на правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Оспорва се факта на твърдяната
недееспособност, т.к. от датата на сключване на договора – 24.07.2012 г. до
поставяне на ищеца под запрещение – 27.05.2015 г. са изминали около три години,
в които ищецът е бил формално дееспособен и е могъл да предяви иск за
унищожаемост. Оспорва се на следващо място обстоятелството, че към момента на
сключване на договора ищецът не е бил способен да разбира свойството и
значението на действията си, да ги ръководи и се грижи за интересите и правата
си.
Съдът, след анализ и преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и въз
основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори по делото, че на 24.07.2012
г. ищецът е сключил с ответниците М. и М. М. договор за продажба на масивна
жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и използваемо
подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен обект в сграда-
жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото жилище от
113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс, хол с
тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от
четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж,
как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата
/таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ II
– 1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м., находящ се в гр.А., ул. *** №17.
Сделката била обективирана в нотариален акт
№91, том IV, рег. №2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан
под №557 на НК. На 03.08.2012г М.К.М. и съпругата му М.М.М. сключили
предварителен договор за покупко-продажба на посочения недвижим имот с третия
ответник - П.Н.П.. С решение № 189/30.11.2012г на АРС по гр.Д.№ 789/2012г сключеният предварителен договор е обявен за
окончателен. С влязло в сила Решение №398 от 04.12.2014 г. по гр.д. №841/2014
г. на ОС-Б., ищецът е поставен под пълно запрещение, като същият е с установена
диагноза параноидна шизофрения в последен стадий.
Описаната
фактическа обстановка се формира от приложените по делото писмени доказателства
, показанията на свид.Стойка Р. и изготвената по делото съдебно –психиатрична
експертиза.
От
заключението на ВЛ д-р А.С., което съдът кредитира изцяло, е видно че ищецът Д.
към датата на извършване на разпоредителната сделка с недвижимия имот-
24.07.2012г е в състояние на перманентно продължило качествено разстройство на
съзнанието, което го е направило негоден да разбира свойството и значението на
действията си и да ги ръководи разумно,
защитавайки интересите си. От обсъждането на поставените въпроси в експертизата
е видно, че това състояние на ищецът датира от 03.07.2006г, когато за първи път
е диспансеризиран с диагнозата „ПАРАНОИДНА ШИЗОФРЕНИЯ.ПРИСТЪПНО ПРОГРЕДИЕНТНО
ПРОТИЧАНЕ. ЕМОЦИОНАЛНО –ВОЛЕВА ПРОМЯНА НА ЛИЧНОСТТА.“ Според изготвилият
експертизата лекар- д-р С. самият факт на поставената диагноза и естествения
ход на това заболяване обосновава и липсата на способност за преценка и прогнозиране на резултатите от постъпките
му. Или иначе казано ищецът е съзнавал , че отива в Общината , за да си извади
документи или , че се явява пред нотариус , но не е предвиждал резултата от
тези свои действия, както и че те са увреждащи за него. Нещо повече наличието
на такава диагноза предполага периодите на ремисия като изключение. Т.е. хода
на протичане на заболяването е прогресивен и лицето все по –рядко изпада в
ремисия, като в случая не може да се говори за „пълна медицинска ремисия“, т.к.
дори в този момент способността на болния да взема решение и да прогнозира
последиците от тях не може да се сравняват с тези на ментално здрав човек. По
мнение на изготвилия експертизата лекар при тази диагноза състоянията на
ремисия (непълна) се случват по изключение , макар лицето да не дава вид, че
страда от заболяване, т.к. интелектуалният му капацитет е съхранен и той се е
научил да прикрива от околните своите интерпретации, епизодични халюцинации и
визуални представи. В този смисъл съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ и
основава решението си основно върху него.
Съдът
след запознаване и преценка на показанията на свид.Р., счита че същите не могат
да бъдат използвани за оборване на обсъждането в обстоятелствената част на
експертизата на ВЛ относно психическата годност на ищеца да взема правилни
решения и да прогнозира последиците от тях, по следните съображения.
Показанията на свид.Р. почиват на нейни външни наблюдения относно поведението
на Д., които обаче тя не може да конкретизира за какви периоди се отнасят.
Свид.Р. отначало казва, че добре познава ищеца, т.к. са живели в съседство в
периода 2001-2010г и в този период не е наблюдавала налудно поведение от негова
страна , но по-късно съобщава, че в този период със съпруга й са работили в гр.Б.,
излизали са рано и са се прибирали късно- често по тъмно и дори и да е
отсъствал Д. от дома си поради лечение, тя не би забелязала. На следващо място
периодът , за който свидетелства Р. е до 2010г, т.е. две години преди
атакуваната прехвърлителна сделка, което мотивира решаващия съдебен състав да
не кредитира показанията на свид.Р. в частта в която се твърди, че в
поведението на Д. не е имало външен израз на заболяването му. Нещо повече
свид.ясно си спомня, че ищецът е имал сергия на пазара, на която е продавал, че
е шофирал и е снабдявал сергията с плодове и зеленчуци, но това се отнася до
първите години след нанасянето има в съседния имот, т.е . в годините
непосредствено след 2001г. Р. свидетелства, че в по-късен момент Д. вече не се
занимавал с търговия, не го е виждала и да шофира, но не може да уточни
периодът от време, когато това се е случило. В този смисъл съдът прецени да не
кредитира показанията на свид. Р..
При така установеното от фактическа
страна и обсъдените доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се
иска унищожение на договор се погасява с тригодишна давност. Давностга започва
да тече от деня,в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било
вдигнато или грешката или измамата са били открити или заплашването е
престанало ,а в останaлите случаи - от деня на сключване на договора. При иск пo
чл.31 ал.1 ЗЗД следва да се разграничат двете хипотези - когато запретените
нямат назначен настойник тригодишната давност започва да тече от датата на
вдигане на запрещението,а против запретените с назначен настойник - от датата
на сделката.Този извод се налага от тьлкуване на разпоредбите на чл.32 ал.2 ЗЗД
във връзка с чл.115 б."е" ЗЗД - давност не тече за вземанията на поставените
под запрещение лица за времето,през което нямат назначен законен представител
или попечител и 6 месеца след назначаването на такъв или след прекратяване на
недееспосо6ностга.Когато лицето не е поставено под запрещение погасителната
давност за правото да се иска унищожение тече от момента на сключване на
сделката - лицето, действaло при условията на чл.31 aл.1 ЗЗД е дееспособно до
поставянето мy под запрещение. В
този смисъл решение № 128 от 29.04.2011г.по гр.дело № 1356/09г.на IV г.о.на
ВКС,постановено no реда на чл.290 ГПК.
В конкретния случай давността е текла от
момента на сключване на сделката до влизане в сила на решението за поставяне
под запрещение- от 24.07.2012г до 27.05.2015г. След влизане на решението в сила
давността е спряла да тече и не тече през времето, през което ищецът е поставен
под запрещение и има назначен настойник (така Реш.№487/11 от 09.01.2012г по
гр.д.№1764/2010 на IV г.о. на ВКС). Следователно
предявеният иск е процесуално допустим.
Предявеният
конститутивен иск за унищожаване на сделка с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД е предявен от страна по сделката, за който
законът предвижда правен интерес, поради което този иск е допустим и
следва да се разгледа по същество. Тежестта на доказване на потестативното
право на унищожаване на сделката пада върху ищеца. В доказателствената тежест
на ищеца е да установи, че конкретната правна сделка е унищожаема. Когато
ищецът основава иска си за унищожаване на договора на обстоятелството, че при
извършване на сделката, страната, която е била дееспособно лице, не е могла да
разбира или да ръководи постъпките си, той трябва да докаже това обстоятелство
(Решение № 451 от 18.06.2009г. по гр.д.№ 564/2008г. на ВКС, ІІІ г.о.)
За да бъде уважен един иск с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, следва
по делото да бъде установено наличието на две кумулативно дадени предпоставки,
а именно: договор, сключен от дееспособно лице, и при сключването на този
договор това дееспособно лице да не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Спорът е относно това дали ищецът е могъл при извършването на
сделката да ръководи действията си. Т.е. да се изследват двете алтернативно
дадени основания от законодателя в разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЗД за
унищожаемост на сделката – възможност за разбиране на действията и възможност
за ръководене на тези действия. Преценен по същество,
съдът намира иска по чл.31, ал.1 ЗЗД за основателен
по следните съображения:
От материалите по делото безспорно се доказа, че към датата на сключване на първата атакувана
правна сделка -24.07.2012г , ищецът Д. е
бил дееспособен, т.к. същия макар и при наличието на знание за психическо
заболяване не е бил поставен под запрещение, което се е случило в по-късен
момент- с Решение №398 от 04.12.2014 г. по гр.д. №841/2014 г. на ОС-Б..
Следователно към момента на прехвърлителната сделка ищецът е бил формално
дееспособен. Същият обаче не е бил в състояние да разбира или ръководи
действията си, за което свидетелства заключението на ВЛ, което е категорично,
че към 24.07.2012г ищецът е бил в
състояние на перманентно продължило качествено разстройство на съзнанието,
което го е направило негоден да разбира свойството и значението на действията
си и да ги ръководи разумно, защитавайки
интересите си. По мнение на решаващия съдебен състав въз основа на изложеното
предявеният иск по чл.31, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Уважаването на иска по чл.31, ал.1 ЗЗД обуславя и
уважаването на иска по чл.124 ГПК за признаване , че ответникът П.Н.П. не е
собственик на процесния имот.
На
осн.чл.78, ал.6
ГПК съдът следва да осъди ответниците да заплатят съдебно –деловодни разноски в
размер на 509,48лева от които 238,66 ДТ за образуване на делото и 270,48лева за
съдебно –психиатрична експертиза, които поради освобождаване на ищеца от
държавна такса следва да бъдат внесени по сметка на съда.
Водим от изложените съображения ,
съдът
Р Е Ш
И :
УНИЩОЖАВА на осн.чл.31, ал.1 ЗЗД сключеният
на 24.07.2012г между Д.Я.Д. с ЕГН **********
и М.К.М. с ЕГН ********** договор
за покупко-продажба на следния недвижим имот находящ се в гр.А., ул. *** №17, в
масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и
използваемо подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен обект в
сграда- жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото
жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс,
хол с тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от
четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж,
как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата
/таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ
II – 1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м., обективиран в нотариален акт
№91, том IV, рег. №2997, дело №469/24.07.2012 на нотариус Г. Г., вписан
под №557 на НК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявеният от Д.Я.Д. с ЕГН ********** чрез настойника Т.Я.А.
с ЕГН ********** срещу П.Н.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** иск с
правно основание чл.124 ГПК, че П.Н.П.
не е собственик на следния недвижим имот находящ се в гр.А., ул. *** №17, в
масивна жилищна сграда, състояща се от партерен етаж, два жилищни етажа и
използваемо подпокривно пространство /таван/, а именно: самостоятелен обект в
сграда- жилище, заемащо целия първи жилищен етаж в сградата, с площ на цялото
жилище от 113, 80 кв.м., състоящо се от коридор , всекидневна с кухненски бокс,
хол с тераса, две спални с тераси и баня с тоалетна , при граници и съседи : от
четири страни външни зидове, отдолу –партерен етаж, отгоре –втори жилищен етаж,
как и ведно с 1/2 идеална част от подпокривното пространство на сградата
/таван/, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземлен имот, върху който е построена сградата, съставляващ УПИ
II – 1881 в квартал 155а с площ от 469 кв.м.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответниците М.К.М.
с ЕГН **********,*** ,М.М.М. с ЕГН **********
*** и П.Н.П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес *** да заплатят съдебно деловодни разноски в размер на 509,48лева, който да бъдат внесени по
сметка на АРС.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Б..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ………..