№ 13412
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110102193 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „.........“ ЕООД
срещу ..... АД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата 20943,00 лева, частично от общо 28000 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „...“, ДК
№ ......, вследствие настъпило на 08.05.2024 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, за което при ответника е образувана щета №
88024030100061, ведно със законна лихва от 14.01.2025 г. до окончателното й изплащане и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и сумата 1860,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
24.05.2024 г. до 13.01.2025 г. след допуснато изменение на размера на предявените искове с
протоколно определение от 11.06.2025 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че е сключил имуществена застраховка
„Каско“ за лек автомобил „...“, ДК № ......, със срок на валидност от 20.10.2023 г. до
19.10.2024 г., обективирана в Застрахователна полица №0306Х0856180 със срок на
застрахователно покритие от 20.10.2023 г. до 19.10.2024 г.. Твърди се, че на 08.05.2024 г. при
движение на лекия автомобил в гр. ......., здравословното състояние на водача В Г И се
влошило като му е причерняло пред очите, в резултат на което изгубил контрол над
управляваното от него МПС и последното се ударило в крайпътен стълб. Вследствие
процесното ПТП за лекия автомобил настъпили матерИлни вреди, за които при ответника
била образувана преписка по Щета №88024030100061, като застрахователното дружество с
писмо изх. №Л-7083/24.09.2024 г. уведомило ищеца за отказа си да заплати обезщетение
поради наличие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования. Поддържа,
че ответникът е изпаднал в забава за плащане на претендираната сума, считано от изтичане
на 15-дневния срок, следващ уведомяването, поради което претендира и обезщетение за
забава за периода 24.05.2024 г. до предявяване на исковата молба в съда. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва да е налице настъпило застрахователно събитие.
Налице бил изключен застрахователен риск по т. 10.11 от Общите условия към
застраховката, съгласно която застрахователят не отговаря за щети, причинени при, от или
вследствие на умишлени или с груба небрежност действия/бездействия на водача на МПС.
1
Поддържа, че в процесния случай водачът на лекия автомобил е проявил груба небрежност,
доколкото не е положил минимално дължимата грижа, като е нарушил разпоредбите на чл.
20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Също така процесното ПТП е изключен застрахователен риск и
съгласно т. 10.29 от Общите условия, а именно – използване на застрахованото МПС за
участие в състезания или тренировки за тях, изпитания, експерименти, проби за
издръжливост, скоростно шофиране, игри, каскади, вкл. участие в нерегламентирани
състезания. При условията на евентуалност поддържа, че ищецът не е изпълнил
задължението си по т. 76.1 ОУ, т. 76.2 ОУ и т. 76.14 ОУ, тъй като не е ползвал МПС с
грижата на добър стопанин, не е предприел всички необходими предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, не е спазил правилата за движение
по ЗДвП. Поради наличие на цитираните нарушения обезщетението следвало да се редуцира
с не по-малко от 90 %. Поддържа, че ищецът, в качеството си на лизингодател на
процесното МПС, не е претърпял вреди от процесното ПТП. Излага твърдения, че ищецът
не е представил удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на процесното МПС, поради което задължението за заплащане на
застрахователното обезщетение не било изискуемо. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски по представен списък.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като
според чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. За основателността на иска в тежест на ищеца е
да докаже сключването на договор за имуществено застраховане, както и че в срока на
действие на договора е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по договора,
вследствие на което върху застрахованото имущество са нанесени твърдените вреди, каква е
действителната стойност на вредите към датата на настъпването им, както и че е уведомил
застрахователя за настъпването им и че е представил уговорените между страните
документи за определяне и изплащане на обезщетението. При установяване на
горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е платил
застрахователното обезщетение, както и правоизключващите и правопогасяващите
възражения, които е направил.
С доклада по делото като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че по
между им е сключен договор за имуществено застраховане при Общи условия за лек
автомобил „...“ с рег. №......., по силата на който ответникът е поел задължение да изплати на
титуляра на полицата обезщетение за вреди, покрити по вписаните клаузи на „Пълно Каско“
до размера на застрахователната сума (лимит на отговорност) на застрахованото МПС.
Договорен е начин на обезщетяване по експертна оценка на застрахователя или
възстановяване в доверен сервиз. От представената застрахователна полица
№№0306Х0856180/20.10.2023 г. се установява, че същата е с валидност от 20.10.2023 г. до
19.10.2024 г. Подписвайки договора ищецът е декларирал, че е получил, запознал се е и
приема Общите условия на застрахователя. Ето защо обемът на застрахователната
отговорност при имущественото застраховане “Каско на МПС”, се определя от закона, но и
от съдържанието на конкретните договори и от общите условия на застрахователя за
съответния вид застраховане. При включването им в застрахователния договор, какъвто
безспорно е и настоящият случай, общите условия стават част от договора, ако насрещната
страна писмено е потвърдила, че ги приема (чл. 348, ал. 1 КЗ вр. чл. 16, ал. 1 ЗЗД - Решение
№ 107 от 25.07.2013 г. по търг. д. № 381/2012 г. на ВКС).
Не е спорно, че собственик на застрахованото имущество е ищецът, за което по делото
е представено свидетелство за регистрация – част I, поради което е правоимащото лице да
получи застрахователно обезщетение. Съгласно сключения договор за лизинг от 20.10.2023 г.
с предмет лек автомобил „... Д“ лизинговата вещ е предоставена за ползване на З В И
2
(клиент). Независимо от това страна по застрахователния договор е именно ищеца, поради
което наведените от ответника възражения в този смисъл са неоснователни.
От приобщените по делото доказателства - протокол за ПТП с пострадали лица №1023-
501-62 от 08.05.2024 г., НП 24-0996-000999/29.05.2024 г. , издадено от началник сектор в ОД
на МВР гр. ..... и заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че на
08.05.2024 г. в гр. ..... водачът на лек автомобил „... Д“ с рег. №....... при движение по бул.
„.....“ с несъобразена скорост с пътните условия реализира ПТП губи контрол над превозното
средство вследствие на което настъпва удар в железобетонен стълб на кръстовището с ул.
„......“, намиращ се от лявата страна на пътното платно. Според заключението на САТЕ
съобразявайки деформацията на лекия автомобил скоростта му към момента на удара е била
около 60 км/ч. Експертът посочва, че от техническа гледан точка причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача, който с избора си на скорост и органите за
управление не е запазил праволинейното движение на превозното средство, вследствие на
което се е отклонил наляво, където е настъпило съприкосновение с бетонен стълб. Водачът
на лекия автомобил е откаран в Спешен център, където е съобщил, че преди сблъсъка му е
причерняло пред очите.
След анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и на заключението на
САТЕ, съдът намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена
имуществена вреда на застрахованото при ответника имущество, е настъпило единствено в
резултат от действията на водача на лек автомобил „... Д“ с рег. №......., който е управлявал
превозното средство със скорост несъобразена с пътната обстановка и условията на релефа,
с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП , за което не е спорно, че му е съставен АУАН
№1114434от 08.05.2024 г. и НП № 24-0996-000999/29.05.2024 г., влязло в сила на 05.07.2024
г. По делото не бяха установени обективни данни, нито са представени доказателства, че
произшествието е настъпило вследствие влошено здравословно състояние на водача.
Снетата в лист за спешен преглед анамнеза е по данни на самия водач. Неминуемо
претърпяната катастрофа също би се отразила на състоянието на водача непосредствено
след удара.
Страните не спорят, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в срока на
действие на имуществената застраховка, както и че ищецът своевременно е уведомил
застрахователя, при който е заведена щета №88024030100061. За получените по лекия
автомобил увреждания вследствие на произшествието е съставен опис и след направена
калкулация е установено, че се касае за тотална щета. Застрахователят е отказал да заплати
обезщетение, за което е изпратил писмо до правоимащото лице с изх. №Л-7083/24.09.2024 г.
позовавайки се на уговорените в Общите условия изключения касаещи обезщетяването на
вреди, причинени в резултат на умишлени и/или с груба небрежност действия на
застрахования или трето ползващо МПС лице, както и установената липса на грижа на
добър стопанин от страна на застрахования по отношение запазване целостта на лекия
автомобил.
Съгласно заключението на съдебно автотехническата експертиза уврежданията по
процесния автомобил се намират в причинно – следствена връзка с настъпилото
произшествие като стойността необходима за тяхното възстановяване на база средни
пазарни цени възлиза на 40335,39 лева. Съобразявайки действителната стойност на лекия
автомобил към момента на ПТП –то в размер на 27924,00 лева вещото лице е констатирало,
че е налице тотална щета, тъй като стойността необходима за възстановяване на лекия
автомобил значително надвишава действителната й стойност.
При тази установеност спорни между страните са въпросите дали се касае за покрит от
застрахователния договор риск и какъв е размерът на вредите.
За да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на предвидено конкретно
изключение от застрахователно покритие, касаещо именно застрахователния риск, или
наличието на някое от основанията по чл. 408, ал. 1 КЗ (в този смисъл решение № 50129 по
т.д. № 1553/2022 г. на ВКС, I т.о., решение № 348 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 2059 / 2023 г. на
3
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
Според чл.408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само
при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие или в
други, предвидени в закона, случаи. По делото не се ангажират доказателства от ответното
дружество така настъпилото застрахователно събитие да е причинено умишлено от
застрахования или трето лице, както и да е налице неизпълнение на задължение на
застрахования по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор.
Същевременно обаче според т. 10.11 на раздел VI „Изключени рискове“ от общите
условия на ответника застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
причинени при от или вследствие на умишлени или с груба небрежност действия или
бездействия на застраховащия, застрахования, член на неговото семейство, лице от
домакинството му, негов служител, трето ползващо МПС лице, наемател или на друго
основание ползвател на МПС, водач на МПС или превозваните с МПС лица. Страните по
застрахователното правоотношение са свободни да уговарят както основанията за
ангажиране на отговорността на застрахователя в случай на увреждане на застрахованото
имущество, така и основанията за освобождаване от застрахователна отговорност, респ.
нейния размер. Клаузата е формулирана така, че тези действия не могат да бъдат изброени
изчерпателно, а преценката за тях се прави с оглед конкретния случай.
Ето защо следва да се установи дали поведението на водача при управление на
моторното превозно средство, в причинна връзка с което е настъпил инцидентът,
представлява груба небрежност, квалифицираща го като „изключен риск“, тъй като се
установи, че не се касае за предприети умишлени действия.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато лицето
несъзнавано не е предоставило дължимото надлежно изпълнение, а грубата небрежност
представлява по – засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа,
която би положил и най – небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по - елементарна степен на загриженост. Такова поведение би могло да доведе до ПТП, при
което се причиняват както значителни матерИлни щети, така и накърняване на здравето и
живота на другите участниците в движението. Дори и най-небрежният стопанин, при риск за
живота и здравето си, и тези на другите, би избрал поведение, което да не нарушава
разпоредбите на ЗДвП. Съдебната практика приема, че не всяко нарушение на технологични
правила или правила на безопасност се квалифицира като груба небрежност, но поведение,
съставляващо пренебрегване на основни такива за съответната дейност, съставлява груба
небрежност.
За преценка поведението на водача И е необходимо да се изследват обстоятелствата,
при които инцидентът се е случил. От приетите по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №1023-501-62/08.05.2024 г., ведно с план – схема на произшествието,
съставена от длъжностно лице при ОД на МВР е видно, че автомобилът се е отклонил
значително наляво от траекторията, по която се е движил. Констатирано е, че водачът е
избрал скорост на движение, несъобразена с пътната обстановка и условия предвид
обстоятелството, че произшествието е настъпило в градска среда. От съществено значение е
и обстоятелството, че инцидентът е станал в тъмната част на денонощието, при ограничена
видимост, мокра настилка и дъжд. Съгласно заключението на вещото лице водачът на
автомобила непосредствено преди настъпване на произшествието се е движел с около 60
км/ч. При отчитане на конкретната пътна обстановка и управлението на процесното моторно
превозно средство със скорост несъобразена с атмосферните условия, на видимостта,
интензивност на движение и други обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, се налага изводът, че и най-
невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи. Дори да се
4
приеме, че е липсвало надлежно обозначаване на ограничението на скоростта, описаните
неблагоприятни пътни условия, за които не се твърди да са настъпили внезапно, предполагат
негова своевременна реакция с цел избягване на пътнотранспортно произшествие, а именно
намаляване на скоростта. Следователно конкретното поведение на И, което не е резултат от
обективни обстоятелства, а от волеви действия, следва да се характеризира като проявена
груба небрежност. В този случай следва да се приложи уговорката в т. 10.11 от Общите
условия към договора между страните, доколкото същата е въведена като правоизключващо
възражение в отговора на исковата молба, и страните не спорят, че са изпълнени
изискванията, при които Общите условия пораждат действие помежду им. В заключение,
налице е изключен риск, при който застрахователят не покрива настъпилата щета, и
предявеният иск е неоснователен.
Предвид неоснователността на исковата претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение като неоснователна следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забава.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който претендира такива за
заплатен депозит за вещо лице – 450,00 лева и за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя в размер на
100.00 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.........“ ЕООД ЕИК ........... със седалище и адрес на
управление: гр. ...... против ..... АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.
............ осъдителни искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 20943,00 лева,
частичен иск от общо 28000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „...“, ДК № ......, вследствие настъпило на
08.05.2024 г. ПТП, съставляващо застрахователен риск по имуществена застраховка „Каско
на МПС“, за което при ответника е образувана щета № 88024030100061, ведно със законна
лихва от 14.01.2025 г. до окончателното й изплащане и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1860,00
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 24.05.2024 г. до 13.01.2025 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. ...... да
заплати на ..... АД ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ............ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 550,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5