Р Е Ш Е Н И Е
260143/7.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На седми април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор: К.Русев
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №239 по описа на ШРС за 2021 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
От ШРП е внесено
постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Д.Г.А., с ЕГН**********
– обвиняем по досъдебно производство №550/2020 год. по описа на РУ-Шумен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК, във вр. с чл.130, ал.1
от НК, за което законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три
години, към момента на извършване на деянието извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК и от престъплението не са настъпили имуществени вреди.
В съдебно заседание
обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител - адв.Николай
Николов от ШАК, като молят обвиняемия да бъде оправдан. В пледоарията си излагат
конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
Представителят на ШРП поддържа предложението, като
предлага на съда на обвиняемото лице да бъде наложено административно наказание
„глоба“ в размер на минималния, предвиден в закона размер, а именно 1000 лева,
като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
От
приложените по делото писмени доказателства /досъдебно производство №550/2020
по описа на РУ-Шумен/, преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
На 16.05.2020 год. около 16.00 часа пострадалият Н.Н.И.
се намирал в гр.Шумен, на спортна площадка в близост до „Томбул джамия“. Заедно
с него на същото место били и свидетелите Д.И.И., К.Н.К., Я.С.Я., К.В.В., Р.М.Р.и
А.А.Р.. На същата площадка бил и свидетелят В.Г.Д., който често тренирал на
тази спортна площадка, но не бил част от компанията на пострадалия. След като
приключили с тренировката си И. и приятелите му седнали на един от фитнес
уредите, който използвали като пейка и разговаряли помежду си. В това време на
площадката пристигнали обвиняемият Д.Г.А.
и негов приятел – свидетелят Х.Н.Н.. Двамата започнали да загряват и да се
подготвят за тренировка. В това време свидетелят В.Д. ползвал един от фитнес
уредите, като бил със слушалки на ушите и слушал музика, докато тренирал. Тъй
като на свидетеля Х.Н.му се наложило да проведе телефонен разговор се обърнал с
гръб към площадката и се отдалечил на известно разстояние. Тъй като
пострадалият и приятелите му били заели един от уредите, А. се обърнал към тях
и им казал, че ако нямат намерение да тренират следва да освободят площадката и
да се махнат. Пострадалият се изправил и заявил, че на площадката има место за
всички. Това поведение на И. провокирало
у обвиняемия гневна реакция, при което последният се приближил
заплашително към него и без видима причина го ударил силно с ръка в областта на
лявата буза под лявата скула. Тъй като обвиняемият превъзхождал пострадалия по
размери и сила, в резултата на удара, пострадалият залитнал назад и паднал на
земята. В резултат на падането последният изпаднал в невротично състояние, като
почувствал скованост и не можел да се движи, а китките му били присвити
неестествено към тялото и пръстите на ръцете му били извити навън. И. започнал
да обижда А. и да крещи. Тъй като свидетелят В.Д. видял как обвиняемият нанася
удар с ръка в лицето на И., преустановил тренировката си и отишъл да види какви
са последствията. Свидетелят Х.Н.също се намесил и попитал приятеля си защо е
ударил пострадалия, при което обвиняемият му обяснил, че бил провокиран от
отговора на пострадалия и затова го е ударил.
Малко по-късно на площадката пристигнали
свидетелят Н.К.К.– баща на свидетеля Кристиян Козарев и родителите на
пострадалия И.. Бил извикан и екип на РУ-Шумен. Тъй като свидетелят Неджатин И.
Байрям – баща на пострадалия, започнал да обижда и заплашва обвиняемия, се
наложило намеса от страна на полицейските служители, с оглед запазване на
обществения ред.
Пострадалият Недрет И. бил откаран от родителите
си в МБАЛ Шумен, където му бил извършен медицински преглед, но тъй като
състоянието му не налагало същият да бъде оставен на лечение в болницата,
същият си тръгнал, като бил освидетелстван от съдебен лекар и му било издадено
съдебно-медицинско удостоверение.
Така описаната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
По отношение събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н.И., Неджатин И.
Байрям, Д.И.И., Николай Кузманов Козарев, К.Н.К., В.Г.Д., Я.С.Я., К.В.В., Р.М.Р.,
А.А.Р., Х.Н.Н., А.В.А., съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани
изцяло, доколкото всеки един от тях пряко е възприел фактите, за които
свидетелства и и пресъздава личните си впечатления от поведението на
обвиняемото лице и останалите участници в инцидента. В същото време показанията
им са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират, както помежду си,
така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №205/2020 год., която дава заключение, че на пострадалия Н.Н.И. са
причинени следните травматични увреждания: Мекотъканна
травма на лявата буза; палпаторна болезненост и травматичен оток на меките
тъкани на лявата буза под лявата скула; бледочервеникаво кръвонасядане по
лигавицата на лявата буза частична фрактура на режещия ръб на короната на 12
зъб, които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
В хода на съдебното
производство от страна на нарушителя или защитника му не са ангажирани
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Така установената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си,
обвиняемият Д.Г.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.131, ал.1, т.12, предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2020 год. в гр.Шумен причинил
по хулигански подбуди на Н.Н.И. от гр.Шумен лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК, изразяваща с във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота – Мекотъканна травма на лявата буза; палпаторна болезненост
и травматичен оток на меките тъкани на лявата буза под лявата скула;
бледочервеникаво кръвонасядане по лигавицата на лявата буза частична фрактура
на режещия ръб на короната на 12 зъб.
Обект на престъплението са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновенността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се изразява
в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия са
причинени травматични увреждания - Мекотъканна травма на лявата буза;
палпаторна болезненост и травматичен оток на меките тъкани на лявата буза под лявата
скула; бледочервеникаво кръвонасядане по лигавицата на лявата буза частична
фрактура на режещия ръб на короната на 12 зъб, като посочените травматични
увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на внезапно възникнал пряк умисъл, като деецът е предвиждал,
че нанасяйки ударите на пострадалия ще предизвика подобни травматични
увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал
настъпването им, а също така е осъзнавал че осъществява деянието на публично
место и по този начин нарушава установения ред и спокойствието на намиращите се
на посоченото место граждани.
При преценка квалификацията на деянието съдът съобрази
обстоятелството, че телесните увреждания на пострадалия са причинени на
публично место – на спортна площадка, намираща се в близост до „Томбул джамия“
в гр.Шумен, където обичайно по това време на денонощието се намират много хора.
В настоящия случай деянието е извършено в присъствието и пред погледите на
повече от едно лица, а именно в присъствие на свидетелите Н.Н.И., Д.И.И., К.Н.К.,
В.Г.Д., Я.С.Я., К.В.В., Р.М.Р., А.А.Р. и Х.Н.Н.. Инкриминираните действия на
обвиняемия грубо нарушават обществения ред и манифестират явно неуважение към
човешката личност и нейните права и доколкото са извършени на публично место,
пред повече хора, то настоящия състав намира, че деянието следва да бъде
квалифицирано като извършено по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12, предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Квалификацията на
престъплението при условията на чл.131, ал.1, т.12, предл.първо от НК се
определя от обстоятелството, че процесното деяние е извършено именно по
хулигански подбуди. В тази връзка съдът намира, че този извод се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, от
които става ясно, че деянието е извършено на публично место – на посочената
спортна площадка, през светлата част на денонощието – около 16.00 часа, когато
на това место и в близост до него обичайно се намират много хора. По смисъла на Постановление №2 от 29.06.1974
год. по н.д. №4/74 год. на Пленума на ВС явно неуважение към обществото е
налице и при действия, с които деецът открито изразява висока степен на
неуважение към личността. Същото може да бъде извършено и чрез нанасяне на
телесна повреда, какъвто се явява настоящия случай. В тази връзка хулиганските
действия на обвиняемия освен в нанасянето на телесната повреда на пострадалия
са се изразили и в множество други действия, като демонстрация на агресивно и
неуважително поведение, пренебрежение към личността на присъстващите наоколо
граждани и др. В този смисъл съдът
съобрази константната съдебна практика по този въпрос, съгласно която
хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми – телесни
увреждания, обиди и други действия, които сами по себе си представляват
нарушение на установеният в страната ред и общественото спокойствие и не
предполага задължително конкретно изразена по някакъв вербален или друг начин
ответна реакция от страна на присъстващите на същото место граждани. Безспорно
в настоящия случай спокойствието на присъстващите на площадката лица е било
нарушено, доколкото в резултат на действията на обвиняемия се е наложило да
бъдат извикани родителите на две от присъстващите лица и органите на РУ-Шумен,
с цел преустановяване на същите и опазване на обществения ред и спокойствие. В този смисъл е Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС.
Съдът не кредитира твърденията на защитника на
подсъдимия, изложени в пледоарията му, че действията на обвиняемия не могат да
бъдат характеризирани като хулигански и че квалификацията по чл.131, ал.1,
т.12, предл. първо от НК не може да бъде
приложена, доколкото в постановлението на ШРП липсват изложени мотиви относно
тази квалификация. В настоящото производство съдът разглежда делото в рамките
на фактическите положения, посочени в постановлението. В последното по
недвусмислен начин е описана приетата за установена от прокурора фактическа
обстановка, както и конкретните действия, извършени от страна на обвиняемия,
които характеризират деянието именно като извършено по „хулигански подбуди“.
Именно в унисон на описаните във фактическата обстановка факти и обстоятелства
е била възведена и правната квалификация на обвинението, по която обвиняемият
се е защитавал и е изграждал своята
защитна версия. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че постановлението
е достатъчно ясно, мотивирано и обективно и е дало възможност на обвиняемия да
разбере в какво точно деяние е обвинен и въз основа на какви факти и
доказателства е направен този извод.
Съдът не кредитира и твърденията на защитника на обвиняемия,
че деянието е било извършено при условията на афект и след провокация от страна
на пострадалия, доколкото видно от събраните в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства не се установява някой по някакъв начин да е
нанесъл на обвиняемия някакви удари или да е извършил действия, представляващи
тежка обида, клевета или каквото и да е друго действие, от което да е било
възможно да настъпят каквито и да било тежки последици за обвиняемия,
респективно които по някакъв начин да са предизвикали подобна реакция от нетова
страна. В този смисъл от събраните в хода на досъдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Н.Н.И.,
Д.И.И., К.Н.К., Я.С.Я., К.В.В., Р.М.Р.и А.А.Р. се установява по категоричен
начин, че отговорът на пострадалия И. е бил изречен с напълно спокоен тон и то
след като компанията е станала от уреда и е тръгнала да се отдалечава. Липсват
каквито и да е доказателства, които да сочат на някаква заплаха отправена от
страна на групата тийнейджъри към обвиняемия, която да е провокирала от негова
страна ответна реакция и състояние, сочещо на данни за афект. В подкрепа на
този извод са и показанията на свидетеля
Х.Н.Н., който в разпита си на 21.09.2020 год. пред орган на досъдебното
производство /л.78 от ДП №550/2020 год. по описа на РУ-Шумен/ заявява, че на
площадката е имало струпване на хора, които на него са му изглеждали като
тийнейджъри. Следователно от изложеното се установява, че нито поведението,
нито външния вид на пострадалия и неговите приятели, са представлявали някаква
заплаха към обвиняемия. В тази връзка съдът съобрази и константната съдебна
практика на ВКС, която приема по категоричен начин, че няма как предизвикалият даден
конфликт деец да се позове на неправомерното си поведение и да претендира за
изпадане във физиологичен афект вследствие ответната реакция на противната
страна. В
този смисъл е Решение №19
от 12.03.2019 год. на ВКС по н.
д. №860/2018 год., I н. о., НК и др.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките
по чл.78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по отношение на обвиняемия Д.Г.А., а именно:
-за престъплението по чл.131,
ал.1, т.1 и т.12, предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, което е
умишлено престъпление се предвижда наказание “лишаване от свобода” до три
години;
-нарушителят не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК, поради което не са налице пречки за налагане на
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК;
-от престъплението не са
настъпили имуществени вреди.
При определяне на наказанието, съдът отчете
високата степен на обществена опасност на деянието – нанасяне на лека телесна
повреда по хулигански подбуди, данните за личността на дееца – същия е с чисто
съдебно минало, със средно образование, работещ в собствена фирма. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
възприема младежката възраст на обвиняемия към датата на деянието и липсата на
каквито и да е лоши характеристични данни за същия.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази тежестта на деянието, липсата на данни за материалното състояние на нарушителя,
както и личността на дееца, неговото чисто
съдебно минало, както и сравнително младежката му възраст към датата на
извършване на деянието. Съдът счита, че наказание в размер на минимума, предвиден
в разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, а именно „глоба“ в размер на 1000 лева ще
бъде съответно на извършеното от нарушителя, ще породи възпитателната и
превантивна функция на наказанието у нарушителя и ще окаже своята възпираща и
превъзпитателна роля и у другите членове на обществото. При определяне размера
на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че по делото липсват
доказателства за материалното състояние на лицето и за реализираните от него
доходи от дейността му като ЕООД, което не може да бъде преценявано във вреда
на обвиняемия.
В тежест на обвиняемия следва да бъдат възложени и
направените в хода на досъдебното производство разноски за възнаграждения на
вещи лица в общ размер на 311.10 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Д.Г.А., с
ЕГН**********, роден на *** год. в гр.Велики Преслав, с постоянен адрес в гр.София,
български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, работещ за виновен в това, че на 16.05.2020
год. в гр.Шумен причинил по хулигански подбуди на Н.Н.И. от гр.Шумен лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща с във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – Мекотъканна травма на лявата
буза; палпаторна болезненост и травматичен оток на меките тъкани на лявата буза
под лявата скула; бледочервеникаво кръвонасядане по лигавицата на лявата буза,
частична фрактура на режещия ръб на короната на 12 зъб - престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, предл. първо от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА
ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда / лева.
На основание чл.189, ал.3
от НПК осъжда Д.Г.А., с ЕГН**********
да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер на 311.10 лева /триста и единадесет лева и
десет стотинки/, както и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист, като сумата от 311.10 лева следва да бъде
заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а сумата от 5.00 лева по сметка на ШРС.
Решението подлежи на
обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :