РЕШЕНИЕ

Номер 260510                            28.04. 2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и пети септември            двехиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     3255  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 02-ЗМВР-7/23.03.2020г. на ** ІІ РУ - гр.Пловдив, с което на А.Ж.Ж., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева  за нарушение по чл.64, вр. с чл.257 от ЗМВР.

          Жалбоподателя чрез повереник  моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

          Въззиваемата страна – ІІ РУ - Пловдив, не изпраща представил въпреки предоставената му от съда възможност.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 16.03.2020г. вечерта жалб.Ж. заедно с още едно лице се намирал в гр.Пловдив в района на „Хълма на Освободителите“. Около 23.00ч там се намирали полицейски служители, сед които и **Д.Б., които по линия на борба с наркотиците решили да извършат проверка на Б. и спътника му. Жалбоподателят обаче отказал да представи документ за самоличност, въпреки че полицейския служител му поискал такъв. Дори започнал да бяга, като не се спрял и след отправеното му разпореждане в този смисъл от Б.. Ето защо последния започнал преследване на жалбоподателя като все пак успял да го залови. Вече във ІІ РУ самоличността на жалб.Ж. била установена, а за неизпълнеие на разпореждането да се легитимира и опита за бягство му бил съставен АУАН № 7 /бланка 088534, серия АА/ от същата дата за нарушение по чл.64, ал.4 ЗМВР. Въз основа на него било издадено и атакуваното НП, в което като нарушена е посочена разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗМВР.

          Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Й.К.К., който съставил акта по разказаното му от **Д.Б. и надлежно оправомощен като ** да съставя актове по ЗМВР. Горното е видно и от писмените доказателства представени по делото – АУАН и заповед, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

          При тази безспорно установена фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че правилно актосъставителя, а и административнонаказващият орган са квалифицирали извършеното от жалбоподателя нарушение.  Действително в НП е допусната техническа грешка като е посочена като нарушена разпоредбата на ал.1 на чл.64 ЗМВР, вместо правилната ал.4 на същата норма. Видно от описателната част обаче, която е съществената тъй като защитата е по фактите, то вмененото нарушение е именно за неизпълнение на устно полицейско разпореждане. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението, че едва ли не в акта и НП следвало да се посочи и нормата на чл.70 от с.з. като съдържание. Дали полицейското разпореждане е законосъобразно решаване на жалбоподателя, в момента когато му е дадено, защото това би довело до невъзможност да се извърши проверката. Той е бил длъжен да го изпълни, а ако счита че с това разпореждане се нарушават правата му, е могъл в последствие да подаде жалба против действията на полицейския служител Б.. В процесния казус се установи, че при акция по линия на наркотици, жалбоподателя е отказал да се легитимира при поискване на документи, а вместо това побягнал. Не изпълнил и разпореждането да спре, което наложило да бъде гонен. По този начин е извършил вмененото му нарушение. Очевидно е , че вслучая не е имало как да му се отправи писмено разпореждане, тъй като самото бягство осуетява възможността да му се връчи. Настоящата инстанция не споделя възражението, че описанието на нарушението не било ясно. Видно от съдържанието на АУАН и НП ясно са посочени време, място и начин на извършване на нарушението. Няма и съществена разлика в описанието в двата акта, противно на твърдението в жалбата.

          При извършената служебна проверка не се откриха и допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили издаденото НП. Случая не е маловажен по смисъла на чл.28 б.а ЗАНН, тъй като е наложено ангажирането и на други служители на МВР за отработването му, а по показанията на актосъставителя у жалбоподателя били открити и забранени за притежание вещи, а именно наркотици. Последното обяснява и бягството при проверката. Нормата на чл.57 ЗАНН не изисква някакви особени мотиви защо не се прилага чл.28 ЗАНН, а след като наказващия орган е издал НП, то очевидно също е счел случая за немаловажен. В този смисъл и наложената глоба от 200лева от наказващия орган е малко над минимума от 100лв. и определено далеч от максимума от 500лв. Така правилно е наложен закона и в санкционната му част.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-ЗМВР-7/23.03.2020г. на ** ІІ РУ - гр.Пловдив, с което на А.Ж.Ж., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева  за нарушение по чл.64, вр. с чл.257 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.