№ 1675
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20231100901132 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна
банка” АД срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите.
Ищецът твърди, че на 11.06.2008 г. сключил с физическото лице В.К.С., в качеството му
на кредитополучател, договор за кредит, изменен с три анекса, по силата на който
предоставил на това физическо лице за ползване сума в размер на 52 900 евро. С договора
кредитополучателят поел задължение да върне кредита в срок до 20.06.2018 г., както и да
заплаща възнаградителна годишна лихва и неустойка при забава плащането на главницата.
Твърди, че на 11.02.2014 г. между същите страни е сключен втори договор за кредит, по
силата на който на физическото лице В.К.С. е предоставена за ползване сума в размер на
24 000 евро. С договора кредитополучателят е поел задължение да върне кредита в срок до
28.08.2018 г., както и да заплаща възнаградителна годишна лихва и неустойка при забава
плащането на главницата. Ищецът поддържа, че на 09.03.2015 г. кредитополучателят
починал, като всеки един от наследниците му по закон, който е призован към наследяване, е
направил отказ от наследството или е загубил правото да приеме наследството, поради което
по силата на чл. 11 от Закона за наследството Държавата е правоприемник на правата и
задълженията на починалото лице по сключените с ищеца договори за кредит.
Твърди, че към датата на сезиране на съда неплатените задължения на
кредитополучателя, за които отговаря Държавата, по договора за кредит, сключен на
11.06.2008 г., са: 1) задължение за заплащане на главница в размер на 18 157.51 евро, както и
2) задължение за заплащане на неустойка за забавено плащане на главницата в размер на
5 630.99 евро, начислена за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Неплатените
задължения на кредитополучателя, за които отговаря Държавата, по договора за кредит,
сключен на 11.02.2014 г., са: 1) задължение за заплащане на главница в размер на 23 297.03
евро, както и 2) задължение за заплащане на неустойка за забавено плащане на главницата в
1
размер на 7 224.84 евро, начислена за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Поради
изложеното ищецът моли Държавата да бъде осъдена да му заплати описаните суми.
Ответникът по исковете ги оспорва. Твърди, че не отговаря за задълженията на
починалото лице В.К.С., защото не са представени доказателства, че Държавата е приела
наследството по опис. Прави възражение за погасяване по давност на предявените вземания.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, а именно: Договор за банков
кредит № 033LD-R-000021/11.06.2008 г. и анексите към него (Анекс № 1 от 30.04.2010 г.,
Анекс № 2 от 15.05.2010 г. и Анекс № 3 21.04.2014 г.) се установява, че лицето В.К.С. е
сключило договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка” АД, по силата на който
банката е предоставила на В.С. кредит в размер на 52 900 евро, а кредитополучателят се е
задължил да върне сумата с краен срок по погасителен план 20.06.2018 г. при 5,79 % базов
лихвен процент /БЛП/ годишно. Съгласно чл. 4 от договора банката предоставя банковия
кредит за рефинансиране на съществуващи задължения по ползван от лицето ипотечен
кредит в ПИБ Видин, както и кредитна карта и за текущи битови нужди. Съгласно чл. 9.1.
дължимата от кредитополучателя лихва се заплаща периодично в размер и на падежи,
подробно описани в погасителния план (Приложение №1), неразделна част от договора.
Предвидено е, че при забава в плащанията, те се отнасят в просрочие и олихвяват с
договорения в раздел V, т. 9 лихвен процент плюс наказателна надбавка от 20 пункта,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали
падежът е в неработен ден. Кредитът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху
недвижимите имоти, подробно описани в чл. 22 от договора. Видно от представените анекси
към договора, страните са предоговорили някои от условията по договор за кредит, вкл. и
погасителния план.
От представения по делото Договор № 033LD-R-001086/11.02.2014 г. за банков кредит
„Пре-имущество“ се установява, че същите страни на 11.02.2014 г. са сключили още един
договор за банков кредит в размер на 24 000 евро за погасяване на задължения на
кредитополучателя по сключен с банката Договор за издаване на кредитна карта № 33РКО-
А-2802 от 09.11.2007 г. Крайният срок на погасяване е 28.08.2018 г., като за ползвания
кредит се заплаща годишна лихва в размер на БЛП на банката за евро, увеличен с надбавка
от 4.51 пункта. Кредитът е обезпечен с учредяване на договорна ипотека върху описания в
чл. 8.1. от договора недвижим имот. По делото е представен и Погасителния план към
договора, от който се установяват броят и размера на вноските по договора. Договорът е
сключен при общи условия, като с подписване на същия кредитополучателят изрично е
декларирал, че са му предоставени и е запознат с Общите условия на банката за кредити на
физически лица, обезпечени с ипотека и Тарифата на банката, като приема прилагането им
при уреждане на отношенията между него и банката.
От представения по делото Препис-извлечение от Акт за смърт № 351 от 09.03.2015 г.,
издаден от Община Видин, се установява, че на 09.03.2015 г. кредитополучателят В.К.С. е
починал.
Видно от приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за
наследници изх. № АО-01-18-2245/28.09.2016 г. кредитополучателят има наследници по
закон по съребрена линия, като с Решение от 10.01.2017 г. по гр. д. № 1910/2016 по описа на
РС-Видин, постановено в производство по чл. 51 ЗН, по молба на ищеца, е обявено, че
всички наследници на лицето са направили отказ от наследството и отказите им са вписани
в нарочната книга, водена от РС-Видин.
С Решение от 27.06.2018 г. по гр. д. № 521/2017 г. в производство по чл. 11 ЗН,
образувано по искова молба от Банка „ДСК“ ЕАД, РС-Видин е констатирал, че
2
наследството, останало от починалото лице В.К.С., съдържа движими вещи, жилища и
парцел, предназначен предимно за жилищно строителство, поради което е обявил, че същите
стават собственост на Община Видин по силата на чл. 11 ЗН.
С Решение от 28.02.2024 г. по гр. д. № 910/2023 г. РС-Видин в производство по чл. 51
ЗН обявява отказите от наследство и на останалите наследници от пета и шеста степен по
съребрена линия и постановява вписването им в нарочната книга при съда.
С Решение от 11.06.2025 г. по гр. д. 1405/2025 г. РС-Видин е постановил да се впише в
особената книга за приемане и отказ от наследството при РС-Видин на основание чл. 61, ал.
2 ЗН приемане по опис от Държавата, представлявана от министъра на финансите, на
наследството на В.К.С. без извършване на опис и оценка поради липса на имущество в
наследствената маса, което да бъде получено от Държавата.
Съгласно удостоверение с изх. № 2967, издадено от РС-Видин, приемането по опис от
страна на Държавата е вписано в особената книга под номер № 137/2025 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ведно
с допълнение към него), от което се установява, че по първия договор за банков кредит №
033LD-R-0000-21/11.06.2008 г. са отпуснати и усвоени от В.С. 52 900 евро, като
непогасените вноски за главница са в размер 18 157.50 евро (общо 47 просрочени вноски),
наказателната лихва за забава за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. е в размер 5 630.99
евро, или общо 23 788.80 евро непогасени задължения. По втория договор за банков кредит
№ 033LD-R-001-086/11.02.2014 г. също се установява усвояване на кредита в размер на
24 000 евро на 21.02.2014 г., а непогасените вноски за главница са в размер 23 297.05 евро
(общо 50 просрочени вноски), наказателната лихва за периода 16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. е
в размер 7 224.84 евро, или общо 30 521.87 евро непогасени задължения.
Съдът кредитира изцяло заключението по изслушаната ССчЕ, като обективно дадено и
професионално изготвено и го поставя в основата на своите фактически изводи.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По така предявените искове ищецът следва да докаже следните факти: 1) че между
ищеца и В.К.С. са възникнали облигационни отношения по сключени два договора за
кредит; 2) че ищецът е предоставил на В.К.С. сумата, предмет на договорите за кредит, 3) че
в тежест на В.К.С. са възникнали парични задължения да заплати претендираната сума за
главница, както и неустойка за забава, 4) че са настъпили предпоставките за получаване на
наследството на починалата В.К.С. от Държавата, както и че Държавата е приела
наследството по опис.
Тъй като процесният договор има за предмет предоставяне на кредит от банка, то при
уреждане на отношенията между страните следва да намери приложение уредбата на
договора за банков кредит, съдържаща се в чл. 430-432 ТЗ. Следва да се посочи, че към
датата на сключване на договора за кредит от 11.06.2008 г. е бил действащ Законът за
потребителския кредит (отм.), обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г. отм.,
бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., като съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия
разпоредбите на закона, с изключение на чл. 15, не се прилагат за договори за кредит или за
договори за посредничество за предоставяне на кредит, обезпечени с ипотека върху
недвижим имот. Наред с това този закон не се прилага и предвид разпоредбата на чл. 3, ал.
3, т. 5. Аналогична разпоредба (чл. 4) се съдържа и в действащия към датата на договора за
кредит от 2014 г. ЗПК, обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. Ето защо ЗПК
е неприложим към процесните договори за кредит.
По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален, като при него целта, за която се отпуска сумата по кредита е
релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за
3
банков кредит за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения
между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по
търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е
заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита или чрез
изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.
С оглед установеното от фактическа страна следва да се приеме от правна страна, че
между ищеца и починалото лице са налице две договорни правоотношения по два договора
за кредит, сумите по които са усвоени от кредитополучателя, като към датата на смъртта на
кредитополучателя същите не са погасени в пълен размер, като от приетото и неоспорено
заключение на ССчЕ се установява и конкретният размер на останалите непогасени
задължения на кредитополучателя, а именно – по договора за кредит от 11.06.2008 г.
непогасена е главница в размер на 18 157.50 евро, формирана като 47 вноски за периода от
20.08.2014 г. до 20.07.2016 г., като на 12.08.2016 г. останалата непадежирала главница в
размер на 9 844.58 евро е заведена като предсрочно изискуема, а що се отнася до
наказателната лихва, тя е претендирана за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г. и възлиза
на 5 630.99 евро; по договора за кредит от 21.02.2014 г. непогасените вноски по договора за
главница са 50 в размер 23 297.05 евро, като първата непогасена вноска е с падеж 28.05.2014
г., а начислената и непогасена наказателна лихва за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г. е
в размер на 7 224.84 евро.
По делото безспорно се установи, че в настоящия случай всички наследници по закон
до шеста степен по съребрена линия са се отказали от наследството, респ. са загубили
правото да го приемат. В случаите, когато няма наследници по закон и завещание, когато
всички наследници се откажат от наследството /чл. 52 от ЗН/ или загубят правото да го
приемат /чл. 51 от ЗН/, наследството преминава в полза на Държавата, съответно на
общините /чл. 11 от ЗН/. Държавата придобива наследеното имущество в качеството на
приобретател на безстопанствено имущество, т.е. по силата на своята публична власт, без да
става наследник. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН държавата приема
наследственото имущество винаги по опис. Извършването на този опис има единствено
техническо значение без с него да е свързано получаването на наследството. Иначе казано
неизвършването на опис не означава, че Държавата се отказва да получи наследството,
доколкото е недопустимо наличието на незаето, респ. изоставено наследство, както и не
означава, че Държавата ще отговаря неограничено, тъй като всички тези хипотези са
недопустими според закона /в този смисъл е Определение № 275 от 17.06.2014 г. на ВКС, II
ГО/.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са възникнали предпоставките за приемане на
наследството по опис от страна на Държавата, с изключение на правата, които по силата на
закона преминават в собственост на общината, за което е постановено и Решение от
27.06.2018 г. по гр. д. № 521/2017 г. в производство по чл. 11 ЗН, а съгласно Удостоверение с
изх. № 2967/20.06.2025 г., издадено от РС-Видин, Държавата е приела наследството по опис.
Ето защо и Държавата се явява пасивно материалноправна да отговаря по предявените
искове.
По възражението за давност съдът намира следното.
Съгласно вече трайно установената практика на ВКС при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок
за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Съгласно
постановеното Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т.д.№ 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС
нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД свързва началния момент на течението на давностния срок с
изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се
4
търси изпълнение. От редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се
направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето
вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане
изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). С
оглед изложените мотиви, с Тълкувателното решение е прието, че при уговорено погасяване
на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече
съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради
неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно
изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да
тече от настъпване на предсрочната изискуемост. За вноските с вече настъпил падеж,
давността тече от датата на тяхната изискуемост. При необявяване/ненастъпване на
предсрочна изискуемост, погасителната давност тече за отделните вноски от датата на
тяхната изискуемост, а не от крайния падеж на кредита. С оглед разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 3/21.11.2024г. по т.д.№ 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителна
давност тече от датата на изискуемост на всяка вноска, като за главницата давностният срок
е петгодишен, а за лихвите – тригодишен /така Решение № 114 от 24.04.2025 г. по т. д.№
1482/2024 г. на ВКС, I ТО; Решение № 204 от 18.07.2025 г. по т. д. № 1056/2024 г. на ВКС, I
ТО; Решение № 161 от 24.06.2025 г. по т. д. № 1509/2023 г. на ВКС, I ТО; Решение № 201 от
16.07.2025 г. по т. д. № 909/2024 г. на ВКС, I ТО; Решение № 196 от 14.07.2025 г. по т. д. №
1204/2024 г. на ВКС, II ТО и др./.
Предвид изложеното и при съобразяване на даденото с ТР № 3/2023г. разрешение и
горецитираната практика, както и при липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или
спиране на давността, съдът достига до извод, че погасителна давност за съответната част от
главницата започва да тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска.
По отношение на договора за кредит от 2008 г. съдът констатира, че всички вноски са
погасени по давност. Това се установява, както от представеното извлечение от
счетоводните книги на банката, така и от приетото заключение на ССчЕ, където е посочено,
че останалата непадежирала главница е заведена като предсрочно изискуема на 12.08.2016 г.
Оттогава до датата на подаване на исковата молба в съда на 15.06.2023 г. са изминали повече
от пет години, поради което следва да се приеме, че вземането за главница по този договор е
изцяло погасено по давност. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла, поради което и вземанията за лихви за забава следва да се приеме, че също са
погасени по давност.
Що се отнася до договора за кредит от 2014 г. съдът намира следното. Съгласно чл. 3, т.
2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /Загл.
доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно пар.13 от ПЗР на ЗЗдр
/ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. / сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Тоест, за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е
текла. При съобразяване на този период от 2 месеца и 7 дни, през който давност не е текла
по силата на цитирания закон, както и на датата на подаване на исковата молба в съда на
15.06.2023 г. (чрез куриер), съдът достига до извод, че погасени по давност са всички вноски
с падеж преди 08.04.2018 г., респ. непогасени по давност са вноските след тази дата, като
видно от допълнението към заключението на ССчЕ, таблица на стр. 7, това са пет вноски на
5
обща стойност 2 918.24 евро. Именно до този размер искът следва да се уважи, като за
разликата до пълния предявен размер от 23 297.03 евро искът следва да се отхвърли.
Що се отнася до акцесорния иск за обезщетение за забава за просрочени задължения,
обозначено от банката като наказателна лихва, то същият следва да се уважи за периода
16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. само върху сумата от 2 918.24 евро, като същият, определен на
основание чл. 162 ГПК, възлиза на 906.74 евро. За разликата до пълния предявен размер от
7224.84 евро искът следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира и представя доказателства за направата на разноски в общ размер
на 4 998.87 лв., от които – 4 248.87 лв. за държавна такса, 650 лв. за депозит за вещо лице и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По съразмерност нему се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 352.06 лв.
Ответникът претендира разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, които
възлизат на 100 лв. По съразмерност, нему следва да се присъди сумата 92.96 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите, със съдебен адрес в
гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 102, в качеството на правоприемник на починалата на
09.03.2015 г. В.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 11 от Закона за наследството до
размера на стойността на полученото от държавата по опис наследство да заплати на
„Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, следните суми, дължими по договор №
033LD-R-001086 за банков кредит „Пре-имущество“ от 11.02.2014 г.: сумата от 2 918.24 евро
– непогасена главница по вноски с падеж 28.04.2018 г. – 28.08.2018 г., ведно със законната
лихва от 15.06.2023 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното
плащане, сумата от 906.74 евро – наказателна лихва за забава върху посочената главница за
периода 16.06.2020 г. – 15.06.2023 г. вкл., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата в
размер на 352.06 лв., представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главницата за разликата над уважения размер от 2 918.24 евро до пълния предявен размер от
23 297.03 евро, както и иска за наказателна лихва за разликата над уважения размер от
906.74 евро до пълния предявен размер от 7224.84 евро, както и ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за осъждане на Държавата да заплати на „Първа инвестиционна банка” АД сумата от
18 157.51 евро – непогасена главница по Договор за банков кредит № 033LD-R-
000021/11.06.2008 г. и анексите към него, както и сумата от 5 630.99 евро – наказателна
лихва върху посочената главница, начислена за периода от 16.06.2020 г. до 15.06.2023 г.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, да заплати на Държавата,
представлявана от министъра на финансите, със съдебен адрес в гр. София, ул.
„Г.С.Раковски“ № 102, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 92.96 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7