Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.12.2014г. гр.Белоградчик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Белоградчишкият
районен съд втори състав
На десети декември две
хиляди и четиринадесета година
В публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Антон Антов
Секретаря Ж.Е.,
като разгледа докладваното от съдия Антов
гр.дело № 83 по
описа за 2013 година,
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният
иск е за сумата 2 600 евро – неплатено превозно
възнаграждение/навло/ по договор за международен автомобилен превоз на товари с
пр. осн. чл. 79, във вр. с чл. 372 ал.1 ТЗ.
В
исковата молба, предявена от ”Естрея Транс” ООД гр. С. се излага : Със заявка
за транспорт 3878-В-ВG/22.05.12г. ответника “ЦСНД” с.р.о./чешко дружество с
ограничена отговорност/ със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М.
874, 686 19. възложил на ищеца да
осъществи транспорт
на товар/соларни панели/ от
склад в Антверпен/Б./ до получател в Б./с.В., обл. В./
Страните са уговорили превозно възнаграждение
/навло / платимо в полза на превозвача, в размер на 2600 евро.
Ищеца извършил превоза изцяло с
участието на следващ превозвач - “Класик
2000” ООД С., собственик на автомобил с рег. № СА ..РК и ремарке С .. ЕР
От
представените от подизпълнителя на ищеца два бр. товарителници CMR от
29.05.12г. и от 30.05.12г. се установява : че е натоварена стока от склад в
Антверпен/Б./, разтоварена на адреса на получателя в с. В. и товарителниците са
подписани от представител на получателя – И. К., без отразени забележки
По заявка за транспорт
3878-В-ВG/22.05.12г. от ответника е зададен реф. № CEEG2012000407 на стоката, предмет на превоза, който е съобщен от ищеца на следващия
превозвач.
В склада в Антверпен/Б./
автомобил на следващия превозвач с рег. № СА .. РК и ремарке С .. ЕР е бил
натоварен с товар с реф. № CEEG2012000508
Ответника не е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца възнаграждение за извършения превоз/навло/
в р-р на 2600 евро.
Моли се да бъде осъден
ответника да му заплати сумата 2 600 евро, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното и изплащане.
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Третото лице -
помагач на страната
на ищеца “Класик 2000” ООД С., редовно
призовано не изпраща представител в с.з. при разглеждане на делото.
Ответника
е оспорил предявения иск.
Излага Правопогасяващо
възражение/твърди факти, които погасяват отговорността му/ – налице е пълно
неизпълнение от страна на ищеца /ищеца
е извършил превоз на стока с реф. №, различен от посочения в заявката за
транспорт – “aliud”/друго
вместо дължимото//
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна
Съдът е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства :
- През 2012г. м/у ищеца и ответника е сключен договор
за международен автомобилен превоз с превозвач-ищеца на товар с реф. № CEEG2012000407 от склад в Антверпен/Б./ до
получател в Б./с. В./ - “Солар три” ЕООД/“Солар три” ООД/. - Договора е сключен
чрез : - предложение за сключване
направено от ответника - заявка за транспорт 3878-В-ВG/22.05.12г. и - извършен
превоз изцяло с участието на следващ превозвач - “Класик 2000” ООД С. : натоварена е
стока от склад в Антверпен/Б./ и разтоварена на адреса на получателя
в с. В.
- Страните са уговорили за
навло / възнаграждение / платимо в полза на превозвача, в размер на 2600 евро
- В склада в Антверпен/Б./
автомобил на следващия превозвач с рег. № СА .. РК и ремарке С .. ЕР е бил
натоварен с товар с реф. № CEEG2012000508.
По този начин ищеца е
извършил превоз на стока с реф. № различен от посочения в заявка за транспорт
3878-В-ВG/22.05.12г. – превозил стока с реф. № CEEG2012000508, вместо с реф. № CEEG2012000407.
- Стоката с реф. № CEEG2012000508 е
приета от представител на получателя
– И.К., без отразени забележки в товарителници CMR от 29.05.12г. и от
30.05.12г.
В товарителниците CMR от 29.05.12г. и от
30.05.12г. ответника не
фигурира, като товародател/изпращач/
От правна страна
Предявен
е осъдителен иск за заплащане на превозно възнаграждение/навло/ по договор за
международен автомобилен превоз на стоки, доколкото мястото на приемане на стоката
за превоз/Б./ и мястото на доставянето й/Б./ се намират в две различни държави/чл. 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки /CMR/ - КДМАПС /.
РС Белоградчик е компетентен
да разгледа настоящия спор на осн. чл. 5 § 1 б.”б” предл. второ от Регламент/ЕО/
№ 44/2001.
Делото му е подсъдно
на осн. чл. 31 ал.1 б.”б” предл. второ
от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки / CMR/, тъй като мястото, предвидено за доставяне на товара е
с. В., обл. В. – в съдебния район на РС Белоградчик.
В заявката на
ответника 3878-В-ВG/22.05.12г. за транспорт
от склад в Антверпен/Б./ до получател в Б./с. В./ е посочено, че
транспорта е договорен съгласно Конвенция CMR и приложимото чешко право, но по делото липсват
доказателства, а и каквито и да било твърдения от страна на ищеца или
ответника, че е налице приемане на предложението/заявката/ в тази и част
- относно избрано от страните право по см. на чл.3 от Регламент/ЕО/ №
593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения/ Рим І /
В изпълнение на задължението
си по чл. 39 КМЧП да определи приложимото право въз основа на фактическия
състав и на международния елемент и на осн. чл. 5 § 1 от Регламент/ЕО/
№ 593/2008г., съдът приема, че по отношение на
твърдяното от ищеца наличие на вземане за навло приложимото право са чл. 367 и сл. от българския Търговски закон/ ТЗ /. Този извод
следва от непълнота в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки /CMR/ и на
осн. чл. 5 от Регламент/ЕО/ № 593/2008 / Рим І /
Договорът за международен автомобилен превоз на товари е двустранен, възмезден, консенсуален
и неформален.
За сключването му е необходимо да е налице съвпадане
на насрещните волеизявления на съконтрахентите по него относно съществените му
елементи - превозните товари и възнаграждението /навлото/. Товарителницата е само доказателствено средство за сключения
договор, а не и условие за неговата действителност/чл. 9 § 1 КДМАПС /
Също така правнорелевантен относно субектите на
превозното правоотношение е действително сключения превозен договор, а не
посочените по товарителницата страни.
Предявеният иск е осъдителен - за
заплащане на превозно възнаграждение/навло/.
Ищеца-превозвач
следва да докаже наличието на валиден договор за
международен автомобилен превоз и своята
изправност като превозвач/изпълнение на задължението за превозване на товара /
Съгл. чл. 368 ал.1 предл. първо ТЗ основно
задължение на превозвача е да извърши превоза, което фактически включва явяване
на посочения адрес на товарене, за да получи товара, обект на превоза и предоставяне на превозното средство на
разположение на товародателя за целите на натоварването, докато последното бъде
извършено.
По описания начин /явяване на посочения адрес на
товарене - склад на фирма “Ескан” в Антверпен/Б./ и предоставяне на съответното
превозното средство от следващия превозвач
- Класик 2000” ООД е и сключен договора за превоз м/у
страните по делото – в съответствие и с т.4 от заключителните разпоредби на Заявка за
транспорт 3878-В-ВG/22.05.12г. Т.е. заявката-предложение е приета чрез конклудентни действия./ така проф. А. Калайджиев “ Облигационно право - Обща част, четвърто
преработено и допълнено издание“, изд. “Сиби “ 2007г., стр. 84 /
Страните не спорят, а от страна
на ответника и изрично се признава наличието на валиден договор за международен
автомобилен превоз с превозвач-ищеца,
сключен през 2012г. по цитираната заявка
за транспорт 3878-В-ВG/22.05.12г.
Съгл. разпоредбата на чл. 367 ТЗ с
договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до
определено място лице, багаж или товар. От горното става ясно, че двете основни
насрещни престации дължими от страните по сключения договор за превоз са:
извършване на превоз от страна на превозвача и изплащане на възнаграждение от
страна на възложителя по договора.
Следователно с
подаването на заявката за международен превоз от страна на ответника и нейното
приемане от страна на ищеца е сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение
от страна на превозвача на неговите
задължения по осъществяването на самия превоз. / така Решение № 135/05.10.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1103/2010 г., II т.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/
Ответника
излага Правопогасяващо възражение –
налице е пълно неизпълнение от страна на ищеца - ищеца е извършил превоз на
стока с реф. №, различен от посочения в заявката за транспорт, т.е. твърди
факти, които погасяват задължението му за плащане на навло.
Основният въпрос от решаващо значение за
спора е
: изправна страна по договора ли е
ищеца-превозвач, т.е. изпълнил ли е задълженията си по чл. 368 ал.1 ТЗ.
Съдът приема, че възражението на
ответника е неоснователно и че ищеца-превозвач е изправна страна по договора.
Съобразно общите правила на ЗЗД
относно неизпълнението, за да се освободи една от страните по облигационно
правоотношение от насрещното си задължение/ в случая да плати навло/ е
необходимо да твърди и да установи пълно неизпълнение, каквото съдът приема, че
в случая не е налице.
Съображенията на съда са
следните :
Основни задължения на
превозвача са : да извърши превоза;
да пази товара и да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го
предаде/чл. 368 ал.1 ТЗ/
От представените два бр.
товарителници CMR от 29.05.12г. и от 30.05.12г. се установява, че ищецът се
явява превозвач извършил превоза изцяло с участието на друг превозвач – “Класик
2000” ООД в хипотезата на чл. 374 ал.1 ТЗ; че товарът е бил доставен на
посочения в заявката адрес на получателя в с. В., обл. В., като доставянето
на стоките от превозвача на уговореното място се установява и от отбелязването
в кл.24 на двете товарителници, които са
подписани от представител на получателя – И.К., без отразени забележки.
Задълженията на товародателя са
нормирани в чл. 370 и 372 ТЗ.Първата група задължения са непарични/чл. 370 ТЗ/
Основни
задължения на Товародателят/изпращач/ са : да предаде товара и да заплати възнаграждение на
превозвача.
Задължението на товародателя да предаде товара не всякога е същинско договорно
задължение по превоза. При някои видове договори за транспорт/железопътен,
крайбрежен/ предаването на товара е част от фактическия състав на сключването
на договорите. Т.е. те са реални договори.
Договора за автомобилен
транспорт/вътрешен или международен/ е консенсуален. При него предаването на
товара е в изпълнение на сключения договор. Върху товародателя тежи задължението
да предаде товара на превозвача, което
означава да му го връчи физически.
Да се предаде товара по правило
означава той да се натовари на превозното средство, т.е. предаването е натоварване
на предмета на договора в превозното средство. /така проф. д-р Огнян Герджиков “Търговски сделки – Книга по част трета от
ТЗ, второ преработено и допълнено издание“, изд. “Труд и право “ 2000г., стр.
146/
Предмет на договора за превоз
м/у страните са соларни панели/модули/ с реф. № CEEG2012000407
Не се спори, а и се признава от
страните по делото, че е превозен товар
с реф. № CEEG2012000508, т.е. с реф.
№, различен от посочения в заявка за транспорт 3878-В-ВG/22.05.12г.
Превозвачът обаче отговаря за стоката от момента на приемането й за превоз до доставянето
й, както и за забавата при доставянето й. / чл. 17, § 1 КДМАПС /
Задължението за товарене е на товародателя.
Поради
това твърдяното от ответника “неизпълнение” от страна на превозвача да превози
стока с реф. № CEEG2012000407
не е виновно.
Възложен
е превоз на ищеца на индивидуализиран товар, който е следвало, но не е
натоварен от товародателя.
“Неизпълнението”
от страна на превозвача се дължи изцяло на обстоятелства, за които товародателя
е отговорен. Последния не е дал онова необходимо съдействие / да натовари предмета
на договора – стока с реф. № CEEG2012000407
/ без което превозвача не може да изпълни задължението си – да превози
именно така индивидуализираната стока.
Доколкото е налице превоз
на товар, различен
от договорения, това не може да се вмени във
вина на ищеца, а е резултат от
неизпълнение на
основно задължение на ответника. Поради това следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 95 ЗЗД.
Дори да се приеме, че възражението на ответника е правоотлагащо
/възражение за неизпълнен договор/ – че
не дължи превозно възнаграждение, докато
превозвача не изпълни своето задължение - да превози стока с реф. №, посочен в
заявката за транспорт, то също е неоснователно.
Кредиторът
изпаднал в забава не може да противопоставя на длъжника възражение за
неизпълнен договор. С това право разполага само изправната страна по
двустранното облигационно правоотношение.
В
случая превозвача – ищец е изпълнил задълженията си по чл. 368 ал.1 ТЗ – извършил е превоз на натоварения товар/с реф.
№ CEEG2012000508/ и е предал същия на получателя и
затова има право да получи насрещната престация. Фактът на изпълнение от страна на превозвача на
задълженията му по договора поражда и насрещното задължение за заплащане на
уговореното възнаграждение.
Ответникът не е ангажирал доказателства за това, че неизпълнение на
задължението му се дължи на непреодолима сила или случайно събитие, откъдето
пък следва, че същото е виновно.
Ответника товародател не следва
да черпи права от собственото си неправомерно поведение – неизпълнение на
задълженията си.
Дори да приемем, че ответникът е действал
като спедитор, тоест сключил е договор за превоз с ищеца от свое име, но за сметка на
друг, то макар и в
самата товарителница заявителя-ответник да не фигурира като товародател, това не го освобождава от
задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача по
възникналото помежду им превозно правоотношение./ така Решение № 135/05.10.2011 г. на ВКС по т.
д. № 1103/2010 г., II т.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/
Дори ответника да е възложил натоварването на спедитор/посочения
в товарителница CMR от 30.05.12г.
изпращач – “Ексан”/Б./, това също не го освобождава от
задължението му да заплати договореното възнаграждение на превозвача-ищец по договора за превоз помежду им. Вътрешните отношения между ответника като товародател-доверител
и спедитора се уреждат по друг ред и не са предмет на настоящия
правен спор.
Поради
изложеното, съдът приема, че предявения иск с пр. осн. чл. 79 във вр. с чл. 372
ал.1 ТЗ за заплащане възнаграждение по договор за превоз в размер на 2 600
евро е основателен и като такъв го уважава изцяло.
Акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва в/у главницата след
предявяване на иск. молба също е основателен.
Според чл. 86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Длъжника изпада в забава след настъпване на падежа на
задължението. Падежът е този момент, който е определен за изпълнение на
задължението.
Чл. 372 ал.1 ТЗ предвижда, че
превозното възнаграждение се плаща от товародателя при сключване на договора,
освен ако не е уговорено друго. Или, ако няма уговорен срок за плащане,
възнаграждението е дължимо веднага - на датата на сключване.
В Заявка за транспорт
3878-В-ВG/22.05.12г. е налице запис, че падежа на задължението за плащане на
договорената цена е 60 дни, но не и от кога започва да тече този срок. По този
начин сключения м/у страните договор не съдържа ясно формулирана клауза,
дерогираща разпоредбата на чл. 372 ал.1 ТЗ и следва да се приложи именно тази
разпоредба. Сключването на процесния превозен договор е факт към 29.05.12г. –
датата на която е предоставено съответното превозното средство от следващия
превозвач - Класик 2000” ООД на разположение на товародателя за целите на
натоварването. Поради това следва да се приеме, че на тази дата е настъпил падежа
на задължението за плащане на навлото и след 29.05.12г. ответника е в забава.
Претендираният от ищеца начален
срок на забавата е с по-късна дата – датата на предявяване на иск. молба,
поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес обезщетението
за забава следва да бъде присъдено, считано от 11.03.2013г.
С оглед изхода на спора ответника следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 204.00лв. – държавна такса и 286.00лв. –
възнаграждение на в. лице за превод от български на чешки език.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА “ЦСНД” с.р.о./чешко дружество с ограничена отговорност/ със
седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М. 874, 686 19. да заплати на "Естрея Транс" ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С.
1510, ул. “..” № .. сумата 2 600 евро – неизплатено
превозно
възнаграждение по сключен между страните по заявка за транспорт 3878-В-ВG/22.05.2012г.
договор
за международен автомобилен
превоз
на товар по направление Б. – Б.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска - 11.03.2013 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА “ЦСНД” с.р.о./чешко дружество с
ограничена отговорност/ със седалище и адрес на управление У. Х., Тр. М. М.
874, 686 19. да заплати на "Естрея Транс" ООД, със седалище и
адрес на управление гр. С. 1510, ул. “..” № .. направените по делото разноски в размер на 204.00лв. – държавна такса и 286.00лв. –
възнаграждение на в. лице за превод от български на чешки език.
Оставя
без уважение молбата на “ЦСНД” с.р.о./чешко
дружество с ограничена отговорност/ със седалище и адрес на управление У. Х.,
Тр. М. М. 874, 686 19 за присъждане на направени по делото разноски в размер на 660.00лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на “Класик
2000” ООД, със седалище и адрес на управление гр. С. С., район “..”, ж.к. “.. ”, бл. .., вх. .., ет . ап. .. като трето лице
- помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред ОС Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен съдия :