№ 1801
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330205482 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 575859-F584254/07.05.2021 г. на *** в ЦУ на НАП, с
което „Дестинация България“ ООД, ЕИК: *********, е санкционирано с
„имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7Б от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата, да бъде оставена
без уважение. Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
На 07.10.2021 г. в 15:30 часа при извършена проверка от *** на НАП на
търговски обект по смисъла на §1, т. 41 ДРЗДДС – автомат на
самообслужване с електрическо захранване – кафе автомат, находящ се в ***,
стопанисван от „Дестинация България“ ООД, било установено, че
дружеството, в качеството на лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата. Същото се
1
изразявало в извършена продажба от автомат на самообслужване с
електическо захранване, при прекъсната връзка между автомата на
самообслужване и въведеното в експлоатация фискално устройство, вградено
в автомата на самообслужване /ФУВАС/. За така констатираното нарушение
на Наредбата срещу жалбоподателя бил съставен АУАН. Въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното постановление, с което
„Дестинация България“ ООД, е било санкционирано с „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7Б от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
актосъставителя – свид. М.Р., разпитана в качеството на свидетел, както и от
приложените към административната преписка и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото писмени доказателства. Фактическата
обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Съдът намира от правна страна, че „Дестинация България“ ООД е
извършило нарушение на на чл. 7Б от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Съгласно
визираната нарушена разпоредба от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
лицата по чл. 3 от същата са длъжни да извършват продажби от автомат на
самообслужване с електрическо захранване при непрекъсната връзка между
автомата на самообслужване и въведеното в експлоатация фискално
устройство, вградено в автомата на самообслужване. В случая няма спор, а и
от събраните по делото писмени (Протокол от извършена проверка и Касови
отчети) и гласни доказателства (свидетелските показания), се установява, че
към момента на проверката, а и в продължителен период преди това, са се
извършвали продажби чрез стопанисваното от дружеството-жалбоподател
вендинг устройство, при прекъсната връзка между автомата на
2
самообслужване и монтираното в автомата ФУВАС, като по този начин е
прекъсната и връзката с НАП и не са се отчитали извършените продажби. По
този начин несъмнено е допуснато нарушение на чл. 7Б от визираната Нареба,
който изисква продажбите от автомати на самообслужване с електическо
захранване да се осъществяват при непрекъсната връзка между автомата на
самообслужване и въведеното в експлоатация фискално устройство, вградено
в автомата на самообслужване.
В тази връзка следва да се споделят изводите на накзващия орган за
наличие на административно нарушение, подлежащо на санкциониране.
Видно е, че както АУАН, така и НП съдържат детайлно описание както на
фактите, при които е извършено нарушението, така и точно посочване на
нарушените правни норми.
Неоснователен е доводът, че нарушението е „маловажен случай“ по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че
в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК, във вр. с
чл. 11 ЗАНН, за определяне на извършеното административно нарушение
като маловажно. От събраните по делото доказателства не се формира извод
за по-ниска обществена опасност на деянието в сравнение с други такива
случаи, напротив – касае за нарушение, довело до неотразяване на приходи.
Без значение за съставомерността е причината за допускане на нарушението,
доколкото отговорността на дружеството като ЮЛ е обективна (безвиновна).
Отделно от това по делото се установява, че в хода на проверката са били
установи и други нарушения на законодателството, а също така, че това
дружество е било и друг път обект на санкциониране от органите на НАП по
повод други констатирани нарушения. Всичко гореизложено мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че в случая не са налице основния за
квалифициране на случая като маловажен.
Липсват основания и за ревизиране на размера на наложената санкция,
доколкото същия е определен в предвидения в закона минимум.
Предвид всичко гореизложено обжалваното Наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено,
а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
3
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността
на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД на
НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
120.00 лв. Ето защо, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 575859-F584254/07.05.2021 г. на *** в ЦУ на
НАП, с което „Дестинация България“ ООД, ЕИК: *********, е
санкционирано с административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7Б от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Дестинация България“ ООД, ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Националната агенция за приходите сумата от 120.00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4