РЕШЕНИЕ № 260351
гр. Пловдив, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11443 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЗД „Бул Инс”
АД против Община Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за
осъждане на ответната община да заплати сумата от 294, 34 лв., представляващо
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски
от 15 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 03.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото
дружество твърди, че на 11.07.2016 г. при движение в гр. Пловдив, на
кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Генерал Данаил Николаев“, лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. ***, собственост на ОД на МВР – гр. Пловдив,
управляван от Я.Г.С., преминава през повредена паважна настилка, при което едно
от паветата се повдига и удря в масления картер на автомобила. За
произшествието бил съставен Протокол за ПТП № ***г., в който като причина за
настъпването му била посочена повредена паважна настилка на пътното платно, за
поддържане на което отговорност носи ответната община. Произшествието настъпило
в срока на валидност на застрахователна полица № ***за сключена застраховка
„Автокаско“ в ЗД „Бул Инс“ АД на повредения лек автомобил. Сочи, че за
застрахователното събитие била заведена щета № ***и след оценка на щетата било
заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 279, 34 лв. Твърди,
че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увредения кредитор срещу Община Пловдив. Претендира заплащане на сторените в
производството по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, в
която се излагат доводи за нередовност на исковата молба по предявения
осъдителен иск, тъй като към последната не бил приложен препис от
застрахователната полица, описан като приложение към исковата молба, както и
поради обстоятелството, че не бил посочен начинът на формиране на стойността на
заплатеното застрахователно обезщетение. Оспорва предявения иск по същество,
като счита последния за неоснователен. Оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и
застрахования. Оспорва изложената фактическа обстановка относно процесното
произшествие, като оспорва както факта на неговото настъпване, така и че са
нанесени описаните в исковата молба щети и че последните са в
причинно-следствена връзка с произшествието. Въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил, който се е
движил с несъобразена скорост, допуснал е нарушение на чл. 20 от ЗДвП, могъл е
да избегне неравността на пътя и съответно не е преценил нейната
дълбочина
при вземане на решение за преминаване през последната. Оспорва се и размера на
претендираното като заплатено застрахователно обезщетение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр.
с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ
е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл.
74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не
изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение
последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата
на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на
вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на
определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община
Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи
отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по
силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или
по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл. 410, ал. 1,
т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу
възложителя на работата, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да
носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност
за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за
настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума
на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е
деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните
органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически
лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени
виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в
обективната действителност да бъдат осъществени следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл.
45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при
или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за
настъпилото увреждане на застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част I, се
установява, че увреденият лек автомобил “Опел Астра” с рег. *** е собственост
на Областна дирекция “Полиция” – Пловдив.
По делото е представена застрахователна полица № ***за
сключена застраховка „Автокаско“ в ЗД „Бул Инс“ АД в полза на Дирекция “УССД”
към МВР на основание договор за обществена поръчка с предмет “Застраховка за
2016 г. на МПС, инженерна и плавателна техника, държавна собственост –
предоставена за управление на МВР, такава получена за временно ползване от МВР,
както и допълнително оборудване към тях по обособени позиции – Застраховка
“Каско” и Застраховка “Гражданска отговорност”. В производството по делото е
представено обявлението за обществената поръчка и информация за изпълнението на
договора за обществена поръчка, от които е видно, че изпълнител по договор е ЗД
“Бул Инс” АД.
Следователно в производството по делото е безспорно
установено, че увреденият автомобил, собственост на ОД “Полиция” – Пловдив към
МВР, е бил застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка “Автокаско” за 2016 г., когато е настъпило застрахователното
събитие.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и от представените
в производството по делото доказателства, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 279, 34 лв. на “Вест ВТ” ЕООД – дружеството,
осъществило ремонт на застрахования лек автомобил, като за установяване на това
обстоятелство е представена фактура № **********/04.08.2016 г. Във фактурата е посочено,
че сумата от 279, 34 лв. представлява стойността на ремонт на лек автомобил
„Опел Астра“ с рег. *** по щета № ***. По делото е приложено и платежно
нареждане за сумата от 279, 34 лв. в полза на “Вест ВТ” ЕООД с посочено
основание – номера на издадената фактура.
При застрахователното дружество е образувана щета № ***от 20.07.2016 г., в
която са описани увредените части на лекия автомобил – маслен картер ДВГ,
подкартерна ламарина, облицовка предна броня и спойлер преден ляв, като въз
основа на оферта от сервиза за стойност на изработката от 279, 34 лв., ремонтът
е възложен с възлагателно писмо с изх. № 4462/21.07.2016 г. на “Вест ВТ” ЕООД.
По делото е представен Протокол за ПТП № ***от 11.07.2016 г., съставен от
младши автоконтрольор към „Пътна полиция“ – Пловдив. От така приложения
протокол за ПТП се установява, че след посещение на местопроизшествието от
административен орган по контрол на движението, последният е установил, че
управляваният от Я.Г.С., посочен като участник № 2, лек автомобил „Опел Астра“,
с рег. ***, при движение по бул. “Васил Априлов” на кръстовището с ул. “Генерал
Данаил Николаев”, преминава през повредена паважна настилка, при което паве се
повдига и удря в масления картер на автомобила.
Съгласно чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и
реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и
чл. 9 от същата наредба, протоколите, съставяни за пътнотранспортни
произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията
при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек
и „протокол за ПТП” при материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които
се съставят по чл. 9 от Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от
служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от
участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на
събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е
уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. В първата
хипотеза, съставителят удостоверява пряко
възприети от него факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други.
Трайна е практиката на Върховния касационен съд (така Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012
г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. №
750/ 201 1г. на ВКС, II ТО), в която се приема, че протоколът за ПТП,
издаден от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и
ред, представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се полза, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на документа,
но съгласно чл. 179, ал.1 ГПК, и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на
направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия.
В този смисъл е и Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, в което се
приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК - отм.). Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ ... В случая
не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност
на актосъставителя, или реда по който е съставен акта, в който случай
свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение.
Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата,
е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството,
че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната
доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена
и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е
отразено в протокола.”;
В случая длъжностното лице е установило наличието на повредена паважна
настилка на кръстовището на бул. “Васил Априлов” и ул. “Генерал Данаил Николаев
в гр. Пловдив, която е необезопасена, както и увреден лек автомобил, чиито щети
се изразяват в увреждане на ходовата част. Тези обстоятелства са пряко
установени от длъжностното лице, като в протокола са обективирани личните му
възприятия за наличието на неравност на паважната пътна, както и за наличие на
материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в увреждане на маслен картер.
В практиката на Върховния касационен съд се приема, че доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи
за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното
произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление
относно възприет от съставителя на протокола факт, поради което ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест
на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит
на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица и изслушване на
автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи, ако преценката на
фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които
съдът не притежава. Съдът намира, че в случая представеният по делото протокол
за ПТП не обективира изявления на водача, съотв. изводи на длъжностното лице,
досежно механизма на деянието, а единствено пряко установени от последния при проверка на местопроизшествието
факти досежно наличието на дупка на пътното платно, която е необезопасена и
наличието на лек автомобил с материални щети, находящ се на пътното платно.
Съдът намира за необходимо да посочи, че практиката на Върховния касационен съд
в цитирания смисъл досежно доказателствената стойност на протокола за ПТП
относно неговия механизъм, е постановена при друга конкретика на разглежданите
казуси и пътно-транспортно произшествие с двама участници, при което
констатацията на длъжностното лице за механизма на ПТП и вината на единия от
водачите, не се ползва с доказателствена сила и подлежи на установяване с
всички доказателствени средства от страна на ищеца.
В протокола за ПТП е обективирана таблица с наличие на отбелязване в цифров
вид на обстоятелства, нарушения, условия и причини за ПТП. Обективираните в
таблична форма данни досежно тези обстоятелства са установени от вещото лице по
допусната и приета по делото първоначална съдебно авто-техническа експертиза,
като вещото лице е посочило значението на наличната в таблицата цифра до всяка
колона. От заключението на вещото лице се установява, че броят на участниците в
ПТП е един и последното се изразява в блъскане в препятствие на пътя. Посочено
е, че ПТП е настъпило при ясно време на пътен участък с паважно покритие и
повреди по пътното покритие.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че описаните в доказателствата по делото ремонтно-възстановителни
работи са били необходими за отстраняване на вредите по автомобила, а именно –
картерен капак на двигател в степен за подмяна, предна броня за ремонт и боя,
спойлер преден ляв в степен за подмяна. Вешото лице е посочило, че най
вероятния механизъм на увредата е при преминаване през повредена паважна
настилка, при което се повдига паве и се удря масленият картер на автомобила,
вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Експертизата е установила,
че е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на деянието и
ремонта на автомобила. Вещото лице е изяснило, че при преминаване през
неравности автомобилът “галопира” – пропада надолу и се вдига нагоре, при което
долната му част следва неговата посока. след настъпване на паве от гумата на
автомобила, то е подложено както на масата на автомобила, така и на
еластичността на гумата, поради което при последващо освобождаване на гумата от
павето е напълно възможно то да отскочи от пътната настилка и да придобие
направление към картера на двигателя. при което да го увреди. Вещото лице е
дало заключение за стойността, необходима за отстраняване на вредите, по средни
пазарни сервизни цени, която е в размер на сумата от 678, 74 лв.
От показанията на свидетелката Я.Г.С. – водач на увредения автомобил. се
установява, че на 11.07.2016 г. претърпяла произшествие при движението й в гр.
Пловдив – на кръстовището на бул. “Васил Априлов” и ул. “Ген. Д. Николаев”.
Сочи, че автомобилът е служебен и се ползва от разследващите полицаи на II РУ,
като инцидентът се случил на кръстовището, в непосредствена близост до паркинга
на II РУ. Към онзи момента пътната настилка на бул. “Васил Априлов” била още с
павета, като от известно време била забелязала, че на кръстовището с ул. “Ген.
Д. Николаев” има дупка от изровени павета. Този път обаче едно от паветата било
излязло върху другите съседни павета на дупката, като поради пътното движение с
наличие на автомобили отзад, отпред и отстрани, не успяла да избегне
преминаването през павето. Чула удар, достигнала до паркинга на автомобила и по
паважа забелязала оставена мазна следа. Спомня си, че пътят е бил двупосочен и
натоварен, с налични автомобили, както отпред, така и отстрани на нейното
движение, като свидетелката се движила по бул. “Васил Априлов”. Свидетелства,
че дупката била необозначена. Твърди, че управлявала автомобила с не повече от
30 - 40 км./ч., тъй като движението било натоварено.
Настоящата съдебна
инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетелката С. -
водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. Те са последователни, безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства, поради което, след съвкупната
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установен по безспорен
начин механизмът на процесното ПТП, а именно - че уврежданията по автомобила са
настъпили вследствие на преминаване през неравност на пътя и извадено паве от
паважната настилка на кръстовището на бул.” Васил Априлов” и ул. “Генерал Д.
Николаев”.
Причинно-следствената
връзка между наличието на необезопасена неравност върху пътното платно и
движещият се по него автомобил и твърдения вредоносен резултат е установена и
от приетата като компетентно изготвена съдебна авто-техническа експертиза.
Вещото лице е формирало своите фактически (доказателствени) изводи въз основа
на установените по делото обстоятелства, като установява, че повредите върху
автомобила съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът
намира, че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от
попадането на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол, определени
от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Пловдив е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. Пловдив, което
включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговорност при действията/бездействията на лицата,
натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на
дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното
произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община
Пловдив е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен
това е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на водача - участник в произшествието, остана недоказано в
производството по делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест
на установяване на това правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с
доклада по делото, не установи в процеса на доказване своите възражения.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на извъндоговорно
основание срещу Община Пловдив. Тъй като причинените вреди са закономерна,
необходима последица от противоправното поведение на работници или служители
при Община Пловдив при или при повод на извършваната от тях работа,
настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав,
пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Следователно нормативната цел на тази правна норма е насочена към
пълно репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. В този смисъл съдът съобрази и
практиката на Върховния касационен съд, която остава приложима, макар да е
постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в
което е прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С
оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното
решение съответства на тълкуването на закона, направено от касационния съд.
Застрахователното обезщетение е определено по заключението на изслушаната
автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови части и труд
за ремонт на увреденото МПС по пазарни
цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за причинените
имуществени вреди на собственика на процесния увреден автомобил се равнява на
пазарната стойност на ремонтните дейности по неговото възстановяване – в размер
на сумата от 678, 74 лв. (съгласно заключението на допусната и приета от съда
САТЕ). Установява се обаче, че застрахователят е заплатил застрахователно
обезщетение в по-нисък размер от 279, 34 лв., до който искът следва да се уважи,
като следва в полза на застрахователното дружество да се присъдят и
претендираните ликвидационни разноски от 15 лв., които са пряка и
непосредствена последица от застрахователното събитие и образуваната щета за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно общо дължимото
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, е в размер от 294, 34 лв., включваща изплатено застрахователно
обезщетение от 279, 34 лв. и 15 лв.
ликвидационни разноски, следва да бъде уважена в пълния й предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство
разноски, а именно - 50 лв. за държавна такса, 150 лв. за съдебна
авто-техническа експертиза и 20 лв. – депозит за свидетел, или за сумата от
общо 220 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов“ № 1, да заплати на
Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 294, 34 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение от 279, 34 лв., ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., по
регресното правоотношение по образувана при ЗД „Бул Инс” АД застрахователна
преписка по щета щета № ***от 20.07.2016 г. във връзка със заплатено
обезщетение за вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие,
осъществено на 11.07.2016 г. по отношение на лек автомобил „“Опел Астра” с рег.
*** е собственост на Областна дирекция “Полиция” – Пловдив, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.04.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на ЗД „Бул Инс” АД сумата от 220 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 11443/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК