№ 15929
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110162394 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е
предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по
чл.411 КЗ за сумата от 1541,18 лева – непогасен остатък от невъзстановена сума за платено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху лек автомобил „***“ с рег.
№ СВ * НТ, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „Каско Стандарт“ № **48, които
щети са причинени при ПТП на 14.06.2022г. в гр. София на бул. „Джеймс Баучер“ и пряката преди
ул. „Богатица“, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „А*“ с рег № РВ** чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба (17.11.2022г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по
застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
“Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена
претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното застрахователно обезщетение заедно
с ликвидационни разноски от ответника постъпило само частично плащане на дължимото вземане.
От ответника се търси непогасеният остатък от дължимото вземане, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска по
основание и размер. Възразява, че с извънсъдебното плащане на сумата от 768,64 лева изцяло е
изпълнил задължението си да погаси дължимото вземане спрямо ищеца по повод процесната щета.
Възразява, че водачът на лек автомобил „***“ с рег. № СВ * НТ е допринесъл за настъпване на
произшествието, като при нарушение на разпоредбите на чл.20 и чл.21 ЗДвП е шофирал с
повишена и/или несъобразена скорост и не е контролирал непрекъснато управляваното от него
МПС. Навежда довод, че получените увреди по задна броня на процесния лек автомобил „*“ не се
намират в причинно – следствена връзка с процесното произшествие.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
1
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за щети, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е ответникът и действителният размер на причинените вследствие на
произшествието вреди.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства (показания на свидетеля С. Т.,
които се кредитират от съда в частта относно съобщения от него механизъм на произшествието, и
прието без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира
от съда) се установява, че на 14.06.2022г. в гр. София, водачът на л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ се е
движел по бул. „Джеймс Баучер“ с посока на движението към ул. „Богатица“. В същото време по
ул.“Богатица“ с посока към бул. „Джеймс Баучер“ се е движел водачът на л.а. „А** с рег. № РВ *.
Достигайки кръстовището с бул. „Джеймс Баучер“, водачът на лекия автомобил „А*“ предприел
маневра „десен завой“, при която не пропуснал движещия се по пътя с предимство по бул. „Джеймс
Баучер“ л.а. „К*“ и с предната си габаритна част е реализирал удар в страничната дясна габаритна
част на лекия автомобил „К*“.
Предвид приетото от фактическа страна произшествието е настъпило поради противоправно
поведение на водача на л.а. „А** с рег. № РВ *, който е допуснал нарушение на нормата на чл.50,
ал.1 ЗДвП. Не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2
ЗЗД.
Следва да се посочи и че с извършеното плащане на сума в размер на 768,64 лева по
процесната щета ответникът извънсъдебно е признал настъпването на елементите от фактическия
състав на търсената отговорност, вкл. и обстоятелството, че вина за настъпване на процесното
събитие има водачът на автомобила, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към
датата на произшествието, е ответникът.
Съдът намира, че по делото не е безспорно доказано възражението за съпричиняване,
обосновано с управление на л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ с превишена/несъобразена скорост. В тази
връзка са събрани противоречиви данни. Според заключението на вещото лице предвид
настъпилите увреждания възможната скорост на управление на лекия автомобил „*“ е 40 -50
км/час. Разпитаният по делото свидетел С. Т. (водач на л.а. „А** с рег. № РВ *) съобщава, че
водачът на другия автомобил – „К*“, се е движел със скорост от около 75 – 80 км/час. При това
съдът намира, че след като по делото са събрани противоречиви доказателства относно скоростта
на движение на л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ, като данните от доказателствените източници не могат
със сигурност да се потвърдят или опровергаят, не е възможно да се направи категоричен извод за
това, че водачът на лекия автомобил „К*“ се е движил с превишена/несъобразена скорост.
Възражението за съпричиняване следва да се докаже безспорно от страна на ответника (чл.154,
ал.1 ГПК), каквото безспорно доказване предвид събраните доказателства не е проведено. Поради
това съдът намира възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за неоснователно.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на виновния водач е ответникът.
Не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че към датата на
произшествието л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ е бил обект на сключен при ищеца договор по
застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № **48, както и че процесното събитие
– ПТП, е покрит по застраховката риск.
Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че по повод щета №
470421222232537, образувана по повод процесното събитие, л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ, е бил
отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 2284,82 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура
(чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по
застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и
ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да
2
надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386,
ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията
по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало
заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на
вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите,
нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.„***“ с рег. № СВ * НТ към датата на
събитието, възлиза на сумата от 2391,86 лева, а с включени ликвидационни разноски в размер на 25
лева (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК) – размерът на
дължимото вземане е 2416,86 лева. Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че
уврежданията върху задна броня не е в причинно – следствена връзка с процесния инцидент,
защото вещото лице е дало заключение, че от техническа гледна точка полученото увреждане може
да бъде получено вследствие на процесното ПТП.
В случая не може да бъде приета стойност на ремонтните дейности по отговор в т.IV.8 от
заключението на вещото лице от 2029,92 лева, защото същата стойност е получена при влагане на
части втора ръка. Тази стойност не е съобразена с регламентираното в закона право на обезщетение,
което не включва обезценка – чл.400, ал.2 КЗ. В случай като настоящия, при който част от
повредите по автомобила са такива, че увредените части следва да бъдат заменени, стойността на
вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без
да се прилага коефициент за овехтяване - в този смисъл са постановените по реда на чл.280, ал.1
ГПК решение № 79/02.07.2009г. по т. д. № 156/2009г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 6/02.02.2011г.
по т.д.№ 293/2010г. на ВКС, ТК, I ТО. Това е така, защото ремонтът на автомобила се извършва чрез
замяната на негодните части с нови, а не със стари части със същата степен на амортизация. Да се
прилага коефициент на овехтяване към стойността на заменените нови части, означава сумата,
равна на коефициента на овехтяване, да остане за сметка на увредения, респ. на застрахователя по
имуществената застраховка, което би означавало само частично обезщетение за причинените вреди.
Не е спорно по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че по
извънсъдебно отправена претенция ответникът е извършил плащане в размер на 768,64 лева.
Предвид горното и предвид това, че платеното от ищеца обезщетение е по – ниско от
установеното чрез вещо лице като дължимо, то искът за непогасен остатък от процесното вземане е
основателен до пълния предявен размер и следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което следва да
се присъдят такива съгласно списък по чл.80 ГПК, за извършването на които са представени
доказателства, в общ размер от 724,65 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. “Дианабад”, бул. “Г.М. Д.” № 1 да
плати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Булстрад Виена Иншурънс Груп“
3
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Позитано“ № 5, на
основание чл.411 КЗ сумата от 1541,18 лева – непогасен остатък от невъзстановена сума за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху лек автомобил
„***“ с рег. № СВ * НТ, обект на сключен при ищеца договор за застраховка „Каско Стандарт“ №
**48, които щети са причинени при ПТП на 14.06.2022г. в гр. София на бул. „Джеймс Баучер“ и
пряката преди ул. „Богатица“, предизвикано по вина на водача на лек автомобил „А*“ с рег № РВ**
чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (17.11.2022г.) до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 724,65 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG60 STSA 9300 0004 7471 60, BIC : STSABGSF, „Банка ДСК“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4