Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 34
гр. Пловдив,
17.03.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на девети
март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№30 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на П.Й.С. намиращ се в затвора в гр. С. З. против решение №
522/05.08.2019г. постановено по гр.д.№ 69/2018г. по описа на Старозагорския
окръжен съд с което е отхвърлен предявения против П Р Биск да му заплати сумата
от 50 000 лв.обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
виновните бездействия на П Р Бза периода от 01.06.13г. до 01.06.2018г.
изразяващи се в непредприемане на действия за отмяна на присъдата му „доживотен
затвор“,представляваща нечовешко наказание,с което е третиран в нарушение на
чл. 3 от Конвенцията и причинено заболяване остеохондроза, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба. Иска отмяна на решението и
постановяване на ново с което предявеният главен и акцесорен иск да бъдат
уважени.Изложените съображения са:
Неправилно съда е
приел,че не е установено задължение на П. на РБ,което да не е изпълнено в
нарушение на закона.Съдът е отрекъл правомощието на прокуратурата да поиска
възобновяване на наказателното производство ,ако са налице предпоставките за
това,поради липсата на акт на висшестоящ орган или съд,установил нарушение на
прокурор във връзка с правомощията му по глава 33 НПК.
Неправилен е извода
за липсата на причинно следствена връзка между поведението на прокуратурата и
понесените от него неимуществени вреди,тъй като тя е единствения орган,който
може да поиска отмяна на незаконосъобразна присъда.С изпратените отговори,че
няма нарушение на закона не са взети мерки за поправянето на вредите.
Искът е следвало да
се разгледа по реда на ЗОДОВ,тъй като предявеният иск бил по чл. 3 от
Конвенцията за защита правата на човека,която по юридическа сила може да се
приравни с ДЕС.Искът следва да се преквалифицира като такъв по ЗОДОВ,защото се
търси отговорност от държавата.
Постъпила е и частна
жалба против определението по чл. 248 ГПК с което е допълнено постановеното
решение в частта за разноските и С. е осъден да заплати на П.на РБ сумата 150
лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.Намира че не дължи разноски
,защото делото следва да се гледа по реда на ЗОДОВ.
С постъпилите
отговори по въззивната и въззивната частна жалба П. на РБ поддържа становище,че
къщите са неоснователни.Изложени са подробни съображения.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С присъда
№131/15.05.2010г. по нохд№ 748/2009г. на Окръжен съд гр. Стара Загора П.Й.С. е
признат за виновен в това,че на 06/07. 02.2009г. в с.М. В. действайки при
условията на опасен рецидив,като съизвършител, в съучастие с подсъдимите М. Б.
С. и Т. С.К. е отнел чужди движими вещи: 763 000 евро, 42 798 щатски
долара, 317 910 лв.,пет броя златни брошки, две златни обеци,един брой
златен пръстен, от владението на собствениците им Г. Ж.Г. и К. Г. П. с
намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила и заплашване
спрямо К. П. и грабежът е в особено големи размери,тъй като отнетите вещи и
пари са на обща стойност1 876 411.13 лв. и извършителите са били
въоръжени с автомат АК 7.62 мм,поради което и на основание чл. 199 ал.2 т.3
вр.с ал.1 т.4 във вр. с чл. 198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл. 29 ал.1
б.“а“ вр. с чл. 54 НК е осъден на
ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
Признат е за виновен
в това, че на 06/07.02.2009г. в с.М. в.,без да има надлежно разрешение по
Закона за контрол над взривните вещства,огнестрелните оръжия и боеприпаси е
държал огнестрелно оръжие-автомат К. с кал. 7.62 мм и боеприпаси 17 броя
патрони калибър 7.62 мм,поради което и на осн. чл. 339 ал.1 във вр. с чл. 54 НК
го е осъдил на 6 години лишаване от свобода.
На осн. чл. 23 ал.1 НК е определено едно общо наказание:ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР,което да се изтърпи при
първоначален „специален режим“ на осн.чл. 60 ал.1 и чл. 61 т.1 от ЗИНЗС
С решение №
49/21.04.2011г. по внохд № 329/2010г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е
потвърдена.
С решение №
144/17.11.2011г. по кнохд№ 1874/2011г. по описа на ВКС е оставено в сила
решението на апелативния съд.
С молба от
28.04.2014г. С. е поискал от главния прокурор да изготви предложение за възобновяване на наказателното
производство.Със становище от 05.06.14г. му било отговорено,че няма основания
за възобновяване на нохд № 748/09. На СтОС.
С молба от
11.01.2016г. отново отправил искане но главния прокурор за възобновяване на делото
по съображения,че липсвали законови основания за налагане на присъдата и това
което е изживял до момента представлявало изтезание.На 30.03.16г. отново
получил отговор,че няма основание да бъде уважено искането му.
С молба от 18.12.17г.
отново поискал от главния прокурор да направи предложение за възобновяване на
делото.Със становище от 27.04.18г. на П.на РБ било отказано да се изготви
предложение.
Относно вида и
интензитета на понесените страдания е изслушан свидетеля М. Х.,който изтърпява
наказанието си за убийство по чл. 116 НК в една и съща група с жалбоподателя в
затвора. Свидетелят установява,че има наблюдение за периода от 01.06.2013г. до
01.06.2018г.Възможността да наблюдава С. са по време на едночасовите разходки
на открито преди и след обяд,,когато се мият чинии, изхвърлят боклуци. Когато
извеждат свидетеля в коридора по различни причини,като ползване на
телефон,посещение при психолог, при лекар и др.също има зрителен контакт с
жалбоподателя.Това което е забелязал свидетелят ще бъде цитирано дословно.“Забелязах,че
у П. се породиха силни и интензивни по своя характер,с трайно отражение във
времето,негативни емоции,състояния и чувства на тотално беззаконие и незачитане
на основни човешки права,репарирани в приоритетни нормативни актове като Конституцията
на БР и ЕК за правата на човека.Чувство за прилаган спрямо П.
съвременен,негласен,мъчителен държавен метод за инвалидизиране на личността
му,целящ физическото и психическото му унищожаване.Чувство за бавна духовна
смърт парализираща у него всякакво желание за живот.Чувството на туширан страх
и ужас за собствения му живот породено от опасната среда,в която е поставен,в
която опасна среда човешкия живот нямаше никаква стойност.Чувството на
обездвижен труп от продължителната изолация,в която беше поставен,която
продължителна изолация в съвкупност с изброените до тук обстоятелства доведе до
непоправимо за цял живот заболяване
остеохондроза,от което П. заболя. Симптомите наблюдавам всеки ден.Така
изброените чувства доведоха у П. емоции и състояния изразяващи се в
психоемоционален стрес,напрегнатост,тревожност,нервност и сърцебиене,вследствие
на които у П. се появиха продължителни състояния на безсъние и депресия,които
станаха хронични“. Свидетелят обяснява,че специалния режим се изтърпява в
постоянно заключена килия и движението е ограничено.В по-голяма част от
денонощието П. постоянно седял нямало пречка да става прав.килията била с
размери1.80 на 4.00 метра. Надзирателят често му казвал да стане от стола и да
си легне Но той седял,четял и пишел.“Отделно от така наложената присъда
„доживотен затвор“ и обстоятелствата при които беше наложена от закона,П.
изпитваше постоянен тормоз,това постоянно го глождеше и в по-голяма част от
денонощието постоянно седеше“.
Показанията на
свидетеля съдът възприема само в тази им част в която възпроизвежда преките си
зрителни наблюдения и слухови възприятия, а именно,че в по-голяма част от денонощието С. стоял седнал ,като
пишел и четял и не приемал съветите на надзирателите да става и да си ляга.
Останалите показания съдът не възприема,тъй като те буквално
възпроизвеждат исковата молба. Това не
са преки впечатления за преживени емоции и чувства или споделени такива, а
възпроизвеждане на заучени фрази в които има елементи на експертност в областта
на медицината и психологията.
Изслушана е и СМЕ
изготвена от д-р С.,която отговорила на
въпроса дали продължителната изолация вследствие на наложеното наказание
„Доживотен затвор“и специфичините обстоятелства на тази изолация и
обездвижването са причина за настъпилото заболяване „остеохондроза“Според
вещото лице остеохондрозата е от групата дегенеративни заболявания,които
засягат ставния хрущял и нормалното формиране на костите. Заболяването може да
се появи с различна локализация,като трудно се установяват причините за
появата.С времето и развитието на заболяването междупрешленните дискове се
повреждат,стават по-нееластични и тънки,разстоянието между прешлените намалява
и костните им повърхности се трият една в друга.нервните окончания са
притиснати и в резултат може да се появи оток и болезненост.С течение на
времето хрущялното покритие изтънява,ерозира се и се стига до уплътняване на
подхрущялната кост/шипове/.Диагностиката е с ренгенография,компютърна
томография-КТ,ядрено-магнитен резонанс.Изследването с някой от тези методи определя
фазата на болестта,изразеността на симптоматиката и снемането на анамнеза.
Лечението в повечето случаи е с изписване на нестероидни противовъзпалителни
средства,мускулни релаксанти,витамини, и локални натривки.Необходим е покой на
засегнатите стави.
Остеохондрозата е
етап от развитието на човешкия скелет,неговата костна и хрущялна
плътност,динамиката на живота,естеството на физическите натоварвания.От
значение е и строгата индивидуалност и генетична предразположеност на всеки
отделен индивид.Тя се наблюдава през първата половина от живота на човек и е
предвестник на дегенеративните изменения на костно-ставните структури,които
настъпват във втората половина от живота.
Проследявайки
медицинската документация на жалбоподателя,вещото лице посочва,че оплакванията
от гръбначно-поясна болка започват от 2011г.,когато е на 38 години. Това е
характерната възраст за появата на симптоматика свързана с остеохондроза.Налице
е било засилване на болката през 2014 и 2015г.,когато симптоматиката обхваща и
шийния отдел на гръбначния стълб и ляво рамо.През август 2018г. му е
проведено изследване КТ,през
2017г.ренгенография.Заключенията за деформираща спондилоза и остехондроза в
лумбалния отдел на гръбначния стълб,според вещото лице са естествени етапи в
развитието на дегенеративните процеси в костно-ставните структури.
В заключение,вещото
лице приема,че бавната скорост на напредване на тези изменения в гръбначния
стълб и по някои други стави,не е вследствие на обездвижването на ищеца,а е по-
скоро негова генетична предразположеност. На допълнително поставените от
жалбоподателя въпроси отговаря,че като се изключат физическите натоварвания при
вдигане на тежести и други спортни дейности,междупрешленните дискове в областта
на лумбалния отдел са най-натоварен в право положение или когато се вдига
тежест в клек.В легнало положение дисковете са облекчени от натоварване.
С оглед така приетата
за установена фактическа обстановка,съдът направи следните изводи:
Предявеният иск за
обезщетение за понесени неимуществени вреди е с правна квалификация чл. 49 ЗЗД.Отговорността на лицата,които са възложили другиму извършването на някаква
работа,за вредите,причинени при или по повод на тази работа ,е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има
гаранционно обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица. Трайна и непротиворечива е съдебната практика,че
отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва,след като натовареното лице при или по
повод изпълнението на възложената му работа причини виновно вреди на
пострадалия.За да е налице отговорността трябва да са налице следните
кумулативно изискуеми предпоставки: вреди на пострадалия,вредите да са
причинени от лице,на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква
работа,вредите да са причинени при или по повод изпълнението на
работата,причинителят на вредата да има виновно поведение.
Нито един от тези
елементи не е налице.Жалбоподателят твърди,че в резултат на бездействието на
ответника изразяващо се в непредприемане на действия за отмяна на присъдата му
„доживотен затвор“са му причинени описаните в исковата молба неимуществени
вреди.
Не е налице виновно и
противоправно поведение на главния прокурор или на определен от него
прокурор,свързано с отправените искания
от осъденото лице за възобновяване на наказателното производство.
Възобновяването на наказателните дела е уредено в глава“тридесет и трета“на
НПК.Осъденият може да направи искане по чл. 422 ал.1 т.4-6 НПК. Неговата лична
преценка относно наличието на предпоставките да се поиска възобновяване на
наказателното дело, е резултат на мисловните му процеси,анализа на фактите на
база на възприятията му,познанията му и не обвързва прокуратурата. В изпълнение
на задълженията на съответните лица,отправените искания от осъденото лице са разгледани и по тях е взето отношение. Това
че не са удовлетворени не означава,че са нарушени правила и норми,тоест че са
противоправни,както и че са виновни. Нещо повече отправено от главния прокурор
предложение по чл. 422 НПК не обвързва съда.
Не се доказаха и
многобройните твърдени от жалбоподателя вреди:чувство на тотално беззаконие и
незачитане на основни човешки права; съвременен,негласен,мъчителен държавен
метод за инвалидизиране на личността,целящ психическото и физическо и
унищожаване; чувство за бавна духовна смърт,парализираща всякакво желание за
живот; чувство на душевен страх и ужас за собствения живот от поставянето му в
опасна среда; чувство на обездвижен жив труп с оглед продължителната изолация
на специален режим/в легнало положение е докато спи по 8 часа, през останалото
време стои седнал на стол./; Изброените чувства довели до следните емоции:
психоемоционален стрес,нервност напрегнатост,тревожност,сърцебиене ,безсъние и
депресии,налагащи прием на лекарства,които преди не приемал.
По изложени по-горе
съда не възприема показанията на разпитания свидетел.Единствено може да се
приеме за доказано,че е изпитвал тревожност, нервност, безсъние,което е
установено от медицинските документи изготвени по повод негови оплаквания и
извършени прегледи.Тези чувства обаче не са в причинна връзка с действията или
бездействията на ответната страна,за които по-горе беше прието,че не са
противоправни и виновни.
При липсата на
предпоставките за уважаване на иска по чл. 49 ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди,правилно окръжният съд го е отхвърлил. Решението като
правилно постановено следва да се потвърди.
С частна жалба се
жали определението по чл. 248 ГПК с което е допълнено решението в частта за
разноските,като П.С. е осъден да заплати на ответната страна 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.Твърди се че е предявен иск по ЗОДОВ и не дължи
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Производството е по
чл. 49 ЗЗД.На общо основание ответникът има право на разноски при отхвърляне на
иска.В чл. 78 ал.8 ГПК е уредено присъждането на юрисконсултско възнаграждение
и съда е спазил е спазил разпоредбата.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
522/05.08.2019г. постановено по гр.д.№ 69/2018г. по описа на Старозагорския
окръжен съд в обжалваната му част и ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 869/08.11.2019г. постановено
по гр.д.№ 69/2018г. по описа на Старозагорския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: