№ 19998
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110109744 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Р. Р., с която
срещу „М.к.“ АД е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2025 лв. – представляваща платена без основание по договор за заем CrediGo
№ ********** от 03.05.2018 г. сума за допълнителни услуги по пакет CrediGo –
Застрахователна полица за застраховка З. № ************/03.05.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит, по силата на
който били предоставени заемни средства в размер на 2 700 лв. при фиксиран лихвен
процент по заема – 29,23% и годишен лихвен процент на разходите – 49,70 %, като
съгласно договорът същият следвало да сключи договор за застраховка с кредитора в
качеството на застрахователен посредник на ЗК У.Ж. АД, като такъв бил обективиран в
застрахователна полица №: ************. Навежда доводи, че клаузата за
допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по сключен договор за застраховка има характер на действие, свързана с
управлението на кредита, за което чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси,
като клаузите, уреждащи допълнителните услуги са неравноправно договорени от
доставчик на финансова услуга в нарушение на добросъвестността и са довели до
обогатяване на ответника без основание. При условията на евентуалност твърди, че
договорът за заем е недействителен поради неспазване на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, с
които е уреждат формата и съдържанието на договора за потребителския кредит, което
води до недействителност по чл. 22 ЗПК и доколкото клаузата за допълнителна
застраховка е част от договора, то същата е недействителна. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с доводи за тяхната недопустимост,
евентуално неоснователност. Твърди, че М.к. не е страна по застрахователния договор
и дължимата по него сума не представлява разход по кредита. Твърди, че
застрахователният договор представлява договор за заем. Евентуално въвежда
възражение за давност по отношение на претендираната сума, като се позовава на
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Моли съдът да отхвърли предявените
1
искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на първоинстанционното производство и на осн. чл. 146 ГПК е
разпределена доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, както следва: в тежест на ищцата е да докаже, че поради нищожност на
процесната клауза за допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване
на застрахователна премия, евентуално недействителност на договора за заем,
застраховка в размер от 2025,00 лева е получена от ответника без основание. В тежест
на ответника е да докаже, че е налице основание за задържане на платената сума, т.е.,
че сумата е била заплатена от ищцата, респ. получена от ответника въз основа на
валидна клауза от договора.
С оглед становищата на страните по делото са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между страните „М.к.“ АД и
И. Р. Р. е бил сключен процесния договор за заем, че към договора за заем е сключена
застрахователна полица за застраховка „З.“ № ************, както и че сумата по
договора за заем в размер на 2700 лева е усвоена от заемополучателя.
Съгласно чл.3 от приетия по делото като част от доказателствената съвкупност
договор за заем CrediGo № ********** от 03.05.2018 г. заемополучателят е
декларирал, че с полагане на подписа си, ищецът удостоверява желанието си да ползва
допълнителна услуга, представляваща фиксиране и разсрочване
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка, който не представлява
задължително условие за предоставяне на заема. Уговорени са 15 вноски по 135 лева. В
самия погасителен план към договора липсва отразяване на дължимите суми за
застраховка, съответно - не е посочен общият размер на вноската, заедно с тях /л.8/.
Приета е като част от доказателствената съвкупност застрахователна полица за
застраховка "З.", сключена между ЗК "У.Ж." АД, чрез застрахователен посредник
"М.к." АД, със застраховано лице ищецът и ползващо се лице - "М.к." АД,
представляваща неразделна част от договора за кредит по чл. 46 от общите условия.
Застрахованата сума е 2 700 лв., при премия 2025 лв. за пакет "С.Ж.". Съгласно т. 46 от
ОУ към договора за заем, цената на застраховката се дължи от потребителя дори и в
случаите на предсрочно погасяване на договора за заем, както и при отказ от услугата.
От събраните по делото писмени доказателства/ тринадесет броя платежни
нареждания/ и приетото по делото заключение на ССчЕ, което настоящият състав
кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвени се установява, че
общо платената сума от И. Р. по договора е в размер на 5280,60 лева, като за
погасяване на кредита са платени общо 3255,60 лева и за допълнителната услуга-
разсрочване на застрахователната премия – сума в общ размер на 2025 лева. Вноските
по застрахователната полица за застраховка „З.“ са включени в погасителния план в
отделна колона. При плащане също се отразяват като погасяване на задължение по
погасителния план. Относно счетоводното отразяване – сумите се отчитат като разчет.
Те не са приход за дружеството. В отговор на въпрос № 4.1, вещото лице заключава, че
ако застрахователната премия се добави към месечната анюитетна вноска и се изчисли
като разход или част от възнаградителната лихва, какъв ще е ГПР по кредита, както и
какъв ще е размерът на общата възнаградителна лихва по договора за кредит, то
годишната лихва е в размер на 118,26 %, а годишният процент на разходите е в размер
на 208,90 %. Вещото лице е посочило в таблица № 4, стр. 6 извършените от ищеца
2
плащания по договора, като изрично е посочила, че с плащането от 30.04.2019 г., общо
направените вноски са в размер на 3878 лева, като тази сума е достатъчна да погаси
общото задължение за главница и лихва общо в размер на 3255,60 лева.
Съгласно представено банково извлечение, сумата в размер на 8765,67 лева е
наредена на ЗК „У.“ на дата 10.07.2018 г., като в тази сума е включена сумата от 2 025
лева. Сумата от 2 025 лева е заплатена от „М.к.“ АД на ЗК „У.Ж.“ АД изцяло на
10.07.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон –ЗПК в релевантната за периода редакция.
Установено е по делото, че допълнителната услуга е с размер на премията 2025
лв., който е близък до размера на отпуснатия заем – 2700 лв., като представлява
самостоятелно 75 % спрямо заемната сума /(2025/2700)*100/, а възнаграждението за
допълнителните услуги е дължимо и при отказ или прекратяване на договора/ чл. 46 от
ОУ/. Следователно, потребителят е задължен да продължи да погасява задълженията
си. Кредиторът е поставил изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними
от длъжника, следователно кредиторът цели да се обогати. В аспекта на изложеното
съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на
неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на
потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася
значително неравновесие в правата и задълженията между страните и попада под
хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на задължението си по договора след неговото сключване да заплати
необосновано високо с оглед цената на договора за кредит за потребителя обезщетение.
Клаузата, задължаваща кредитополучателя за допълнителна услуга/15 месечни
вноски по 135 лева/ има за цел кредиторът да получи освен изпълнение на договорните
задължения , така и допълнително възнаграждение върху стойността на отпуснатия
заем, което представлява заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната
нищожност съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. На практика се получава така, че с тази
клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на това си задължение на
потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на
договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на
потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
Ето защо, клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като е
уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до предоставената в заем
сума, същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В случая, заемополучателят е лишен от право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, което несъмнено е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна по правоотношението.
Същевременно, основателно се явява възражението на ищеца, че посочената
клауза противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (в сила от 23.07.2014 г.), тъй
като е свързана с действия по усвояването и управлението на кредита, които са част от
дейността на кредитора по предоставянето на кредита. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на посочената разпоредба е да се покрият
3
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В този смисъл съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии. Съгласно чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, "общи
разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва,
комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да
заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с
изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват.
В настоящия случай видно от клаузите на чл. 3 от процесния договор между
страните е уговорена допълнителна услуга за финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Тази такса е следвало да
бъде включена в годишния процент на разходите съобразно нормата на чл. 19, ал.1 от
ЗПК. Видно от чл. 2 от сключения между страните договор, годишният процент на
разходите е 49. 7 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не
може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /или 50 % към момента на сключване на договора за кредит/. Макар да е
посочен законово приемлив размер на ГПР в договора за кредит от 49. 7 %, то в
случай, че разходите за допълнителната услуга, бе отразена в годишния процент на
разходите, както е следвало да бъде сторено, то същият е в размер на 208,90 %,
изчислен по ССчЕ , което надвишава четири пъти законово допустимия.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г. / регламентира максималния размер на годишния процент на разходите. В
този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не води до
несправедливо обогатяване на кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, поради което
съдът намира, че клаузата, предвиждаща заплащане на "допълнителна услуга"-
застрахователна полица за З., която съставлява разход по кредита, е нищожна.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 6 от ЗПК предвижда в тези случаи, когато са налични
плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5,
надвзетите средства над прага по ал. 4 да се удържат при последващи плащания по
кредита.
Неоснователни са възраженията на ответника, че сумата не подлежи на връщане
от него, позовавайки се на това, че за него липсвало основание да я получи, тъй като я
е превел на трето лице -застраховател, доколкото това касае вътрешните му отношения
4
с това трето лице. Застраховката представлява "разход по кредита" по смисъла на
закона, като при недействителността му - подлежи на връщане от получилия я - в
случая – ответника.
В хода на производството е направено и защитно възражение за давност, по
което съдът следва да се произнесе. Възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно - от датата на първо плащане /22.06.2018 г./ до постъпване на исковата
молба в съда /23.02.2023 г./ не е изтекъл приложимият според закона 5 годишен срок /
Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на Върховния съд по гр. д. № 1/1979 г.; ТР
№ 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и доказан в
пълния му размер, тъй като всички суми, платени от ищеца, надвишаващи размера на
предоставения за ползване финансов ресурс, са получени при начална липса на
основание за престиране и подлежат на връщане на потребителя, а именно сума в
размер на 2 025 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва като
последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на: 81 лв. - ДТ; 400 лв. – депозит за ССЕ и 600 лева – адвокатско
възнаграждение, платено съгласно разписка / л. 78/, срещу което не е направено
възражение за прекомерност от насрещната страна. Ето защо, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените по делото разноски.
РЕШИ:
ОСЪЖДА "М.к." АД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Р., ЕГН ********** на
осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2025 лв. – представляваща платена без основание
по договор за заем CrediGo **********/03.05.2018 г. сума за допълнителни услуги по
пакет CrediGo – Застрахователна полица за застраховка „З.“ №
************/03.05.2018 г. към договор за заем CrediGo **********/03.05.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "М.к." АД, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Р. ЕГН ********** на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1081 лева – разноски по делото пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5