Р
Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр.Горна Оряховица, 17.05.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора ……….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№2263/2018г.
по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:****(чрез юрисконсулт Ц.П.), твърди в молбата си, че между „Сити кеш“ООД(заемодател) и Р.Х.Н.(заемател) е
сключен Договор№78552/28.06.2016г. за паричен заем, при спазване разпоредбите
на ЗЗД и ЗПК. Съгласно сключения договор за паричен заем, заемодателят се е
задължил да предостави на заемателя под формата на заем парична сума в размер
на 800.00лв., представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в
Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за
кредит страните са декларирали, че същия е сключен на основание отправено
искане за заем от страна на заемателя, чиито параметри и условия са описани в
предоставения от заемодателя на заемателя Стандартен европейски формуляр и ОУ
към договора за заем, с които заемателят се е запознал подробно и с които се е
съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в
брой от представител на заемодателя, което
било изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в договора.
Твърди се, че погасителните вноски, съставляват изплащане на главницата
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
договора и ОУ. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 169.08лв., или обща стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 969.08лв., която е платима на 11бр. равни месечни погасителни
вноски(всяка 88.10лв., при първа вноска на 28.07.2016г. и последна вноска с
падеж - 29.05.2017г., която дата е краен
срок на погасяване на задълженията). Предвид обстоятелството, че заемателят не
бил изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила автоматично
предсрочна изискуемост. Съгласно чл.7 ал.4 от договора за кредит и ОУ, страните
постигнали съгласие, че всички задължения по договора(главница, дължимата към
момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка) стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит заемателят декларирал, че безусловно
се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го
уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. В случая, поради допусната от страна на заемателя
забава за плащане в срок на 2бр. месечни погасителни вноски била настъпила
автоматично предсрочна изискуемост, считано от 27.08.2016г., която дата представлява
падежа на втора погасителна вноска. Съгласно чл.7 ал.4 от договора, при
настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят има право да начисли
неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за това, която
е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора сума,
представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорна задължение. На 27.08.2016г. заемодателят начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 398.42лв., представляваща 20 % от сумата от
1992.08лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора
с поне две от посочените в договора обезпечения(издаването на запис на заповед
от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица; залог
върху движима вещ; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова
гаранция). С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се
счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на договора
не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две
от уговорените от страните обезпечения, на същия е начислена неустойка за неизпълнение
в размер на 1023.00лв., която е разсрочена на 11бр. равни вноски, всяка в
размер на 93.00лв., платими на съответните падежни дати на погасителните вноски
по договора за заем(погасителната вноска, която следва да заплаща заемателя
била в размер на 181.10лв.). Съгласно ОУ, в случай че заемателят забавил
плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя
обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. На длъжника било начислено обезщетение за забава в
размер на 154.30лв. за периода от 28.08.2016 г. (денят следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на заявлението в
съда. Твърди се, че заемателят не бил извършил плащане по дължимия паричен заем
към дружеството. Подписано Приложение№1/31.05.2017г. към Договор за покупко-продажба на
вземания(цесия) между „Сити кеш“ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД, по силата на което
вземанията на „Сити кеш“ООД срещу Р.Х.Н., произтичащи от
Договор№78552/28.06.2016г. за паричен заем са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор(OУ по договора за заем съдържали изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица).
Твърди се, че с изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш”ООД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ЕАД по договора за цесия да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка(по
реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника от страна на „Сити кеш”ООД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД е изпратено уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/78552/17.10.2018г. за извършената
цесия - изпратено чрез „Български пощи“ЕАД до адреса на длъжника върнато в цялост с отбелязване „непотърсена
пратка“). Изпратено било второ
уведомително писмо чрез куриерска фирма до същия адрес на длъжника, като
писмото отново се върнало в цялост. Моли да се връчи уведомлението за цесията,
ведно с исковата молба и приложенията към нея(в Решение№3/16.04.2014г. по
т.дело№1711/2013г. - Iт.о. ВКС; Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. -
IIт.о. ВКС - „ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3
пр.I от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като
факт от значение за спорното право“). Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, ако се
установяло, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено(Определение№987/18.07.2011г. по гр.дело№867/2011г. - IVг.о. ВКС,
Решение№173/15.04.2004г. по гр.дело№788/201Зг. ВКС). Моли съда, да приеме за
установено, че е налице вземане от
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД по
отношение на Р.Х.Н., съгласно
Заповед№1621/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№1377/2018г. на ГОРС, за: сумата 800.00лв., представляваща задължение
по Договор№78552/28.06.2016г. за паричен
заем между „Сити кеш”ООД и Р.Х.Н., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на ,,Сити кеш” ООД в полза на ,,Агенция за събиране на
вземания”ЕАД по силата на Приложение №1/31.05.2017г. към Договор от
31.05.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
03.07.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 169.08лв., представляваща
договорна лихва за периода: 28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна
погасителна вноска); сумата 1023.00лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода:
28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата
398.42лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 27.08.2016г.(дата на предсрочна изискуемост); сумата 154.30лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 28.08.2016г.-03.07.2018г.(датата на подаване
на заявлението в съда). Претендират се
разноските в исковото и заповедното производство.
Ответникът Р.Х.Н. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47
ал.5 от ГПК, се представлява от особен представител адв.Х. Хр.И. от ВТАК,
съгласно чл.47 ал.6 от ГПК. Особеният представител оспорва предявения иск.
Счита, че цесията извършена между двете цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД и цедента „Сити кеш“ООД не била породила действие, поради това, че
уведомяването не е достигнало до ответника(уведомлението е върнато като
непотърсено). Оспорва ответникът да е получавал нотариална покана, за плащане
на дължимата сума, както и други писмени покани за изпълнение на задължението
си, преди пристъпване към цесия и дали последната поражда правопораждащ ефект.
Прави възражение за нищожност на
процесния договор за кредит, поради нарушения на ЗПК и ЗЗП. Не ставало ясно по
какъв начин се разпределя всяка вноска между главница, лихва и такси. В
погасителен план към договора има следните графи: брой вноски; вноска и размер;
неустойка по чл.8 от договора; следваща графа вноска с неустойка по чл.8 от
договора. Съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11
ал.1 т.11, т.12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. и
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителния план следва да посочва
дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните разходи,както е в
конкретния случай. В настоящия случай липсвало разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя - липсвала информация, показваща с всяка
отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни
разходи се погасява към съответният момент. Тъй като били нарушени изискванията
на чл.11 ал.1 т.11, т.12 от ЗПК, тъй като нямало изискуемото по закон
съдържание - липсвал годен погасителен план, поради което била налице пълна
недействителност/нищожност/ на договора -
чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за кредит е обявен
за недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по процесния кредит. На основание чл.24 от ЗПК за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143–чл.148 от ЗЗП. Така, клаузата по чл.8 ввр. чл.6 ал.2 от договора
за потребителски кредит за неустойка в размер на 1023.00лв., доколкото ищецът,
в чиято тежест е, не бил доказал да е уговорена индивидуално, и била
неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, доколкото задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения по чл.6 ал.1, ал.2 от договора за
потребителски кредит за предоставяне на едно от обезпеченията да заплати
необосновано висока неустойка, в размер почти на 1/2 от отпуснатата заемна
сума, което било във вреда на потребителя и
не отговаряло на изискването за добросъвестност, т.е. налице било значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитора и потребителя(клаузата била нищожна на
основание чл.24 от ЗПК ввр. чл.146 ал.1 от ЗЗП). Липсвал и посочен механизъм за
определянето и по размер, за да се приемело изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.
С оглед извода за нищожност на клаузата за неустойка по чл.8 от ДПК на
основание чл.26 ал.1 пр.III от ЗЗД и като неравноправна, предвид което не била
породила правно действие между страните. Процесният договор по форма и
съдържание не отговарял на изискванията на Глава III от ЗПК, поради което бил
недействителен. Клаузите му били нищожни и поради противоречието с добрите
нрави - чл.26 ал.1 предл.III от ЗЗД, поради прекомерност и като противоречащи
на чл.143 т.5 от ЗЗП. Уговорени били в размер на 40% от годишния процент на
разходите по кредита. Така уговорените лихви за забава и договорна лихва,
излизали извън рамките на обичайните и присъщите им обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и като такива водят единствено до
неоснователно обогатяване на кредитора и несъразмерност на насрещните
вземания/задължения на страните по сделката. Съгласно чл.33 ал.2 от ЗПК, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва, което не било така в конкретния
случай. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение по
исковото производство. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
След като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени
съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Сити кеш“ООД(заемодател) и Р.Х.Н.(заемател)
е сключен Договор№78552/28.06.2016г. за паричен заем. Съгласно сключения
договор за паричен заем, заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
под формата на заем парична сума в размер на 800.00лв., представляваща главница
и чиста стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия
заем“. С подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е
сключен на основание отправено искане за заем от страна на заемателя, чиито
параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на заемателя
Стандартен европейски формуляр и ОУ към договора за заем, с които заемателят се
е запознал подробно и с които се е съгласил изрично и безусловно. С полагането
на подписа си заемателят удостоверил, че
е получил заемната сума в брой от представител на заемодателя, което било изпълнение на задължението на
заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя да заплати
на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишният процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
договора и ОУ. Страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да
бъде в размер на 169.08лв., или обща стойност на плащанията по заема да бъде в
размер на 969.08лв., която е платима на 11бр. равни месечни погасителни
вноски(всяка 88.10лв., при първа вноска на 28.07.2016г. и последна вноска с
падеж - 29.05.2017г., която дата е краен
срок на погасяване на задълженията). Съгласно чл.7 ал.4 от договора за кредит и
ОУ, страните постигнали съгласие, че всички задължения по договора(главница, дължимата
към момента договорна лихва, обезщетения за забава и дължими неустойка) стават
автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на плащане на: 4
погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна вноска при
ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на третата
погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски, считано от
падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по договора за
заем, като подписвайки договора за кредит заемателят декларирал, че безусловно
се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да го
уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. В случая, поради допусната от страна на заемателя
забава за плащане в срок на 2бр. месечни погасителни вноски била настъпила
автоматично предсрочна изискуемост, считано от 27.08.2016г., която дата
представлява падежа на втора погасителна вноска. Съгласно чл.7 ал.4 от
договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят има право да
начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за
това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за неизпълнение
на договорна задължение. На 27.08.2016г. заемодателят начислил неустойка за
предсрочна изискуемост в размер на 398.42лв., представляваща 20% от сумата от
1992.08лв., формирана от сбора на остатъците на главница, договорна лихва и
неустойка, дължими до края на срока на договора. Съгласно клаузите на сключения
договор за заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на
договора с поне две от посочените в договора обезпечения(издаването на запис на
заповед от страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица;
залог върху движима вещ; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна
банкова гаранция). С подписването на договора за заем, заемателят декларирал,
че се счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на
договора не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две
от уговорените от страните обезпечения, на Н. е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 1023.00лв., която е разсрочена на 11бр. равни вноски,
всяка в размер на 93.00лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем(погасителната вноска, която следва да
заплаща заемателя била в размер на 181.10лв.). Съгласно ОУ, в случай че
заемателят е забавил плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На длъжника било начислено обезщетение
за забава в размер на 154.30лв. за периода от 28.08.2016 г. (денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване на
заявлението в съда. Твърди се, че заемателят не бил извършил плащане по
дължимия паричен заем към дружеството.
Подписано било Приложение№1/31.05.2017г. към Договор за покупко-продажба на
вземания(цесия) от 31.05.2017г. между
„Сити кеш“ООД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,
на основание чл.99 от ЗЗД, по
силата на което вземанията на „Сити кеш“ООД срещу Р.Х.Н., произтичащи от
Договор№78552/28.06.2016г. за паричен заем са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството-кредитор(OУ по договора за заем съдържали изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица). С
изрично пълномощно законният представител на „Сити кеш”ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД по договора за цесия да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка(по реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД до ответника от страна на „Сити кеш”ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е изпратено уведомително писмо с изх.№
УПЦ-П-СТК/78552/17.10.2018г. за извършената
цесия - изпратено чрез „Български пощи“ЕАД до адреса на длъжника върнато в цялост с отбелязване „непотърсена
пратка“).
По заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1377/2018г.
и е била издадена Заповед№1621/04.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение на Р.Х.Н. към „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, за: сумата 800.00лв., представляваща задължение по
Договор№78552/28.06.2016г. за паричен
заем между „Сити кеш”ООД и Р.Х.Н., като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на ,,Сити кеш” ООД в полза на ,,Агенция за събиране на
вземания”ЕАД по силата на Приложение №1/31.05.2017г. към Договор от
31.05.2017г. за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
03.07.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 169.08лв., представляваща
договорна лихва за периода: 28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна
погасителна вноска); сумата 1023.00лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода:
28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата
398.42лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 27.08.2016г.(дата на предсрочна изискуемост); сумата 154.30лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 28.08.2016г.-03.07.2018г.(датата на подаване
на заявлението в съда). Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника Р.Х.Н. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. С Разпореждане от
27.09.2018г. ГОРС е указал на заявителя ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото разпореждане може да
предяви против длъжника Р.Х.Н. иск за установяване на вземането си по заповедта
за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Тъй като първоначално оспорените
договор за паричен заем, рамков договор, приложение-потвърждение за цесия,
уведомително писмо-покана представляват частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи изгодни за издателя им факти и не се ползват с материална
доказателствена сила, което изключва правния интерес от оборването им чрез
оспорването по чл.193 ал.1 от ГПК, тъй като верността на посочените в тях факти
се установява с оглед съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, и не е обвързваща за съда и страните, както материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. Що се отнася до
оспорването автентичността на документите, съобразно изявленията на процесуалния
представител на ответника, се констатира, че същият не оспорва, че документите
са подписани от лицето, сочено за техен автор.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило, че с подписването на Договор№78552/28.06.2016г.
за паричен заем „Сити кеш”ООД е
предоставило на Р.Х.Н. заем в размер от 800.00лв., която сума била усвоена от Н.. Вещото лице установило, че по договора за
заем Р.Х.Н. не е направил/погасил вноските, като по този начин остатъкът от
задълженията - сумата 2544.80лв.(800.00лв. – главница; 169.08лв. – договорна
лихва за периода: 28.07.2016г.-29.05.2017г.; 1023.00лв. – договорна неустойка
за периода: 28.07.2016г.-29.05.2017г.; 398.42лв. - неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 27.08.2016г.(дата на предсрочна
изискуемост); 154.30лв. - обезщетение за забава за периода: 28.08.2016г.-03.07.2018г. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като
обективно. Същото не противоречи на
останалия доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Основанието на всеки иск се
определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета
на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на субективното
материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на
страната е свързана с принадлежността на субективното право. Липсата на
материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска като
неоснователен, а не като недопустим, тъй като за разлика от материалноправната,
процесуалноправната легитимация като абсолютна предпоставка за упражняването на
правото на иск се определя от твърденията в исковата молба.
Спорно между страните(предвид
направените от процесуалния представител на ответнИКА възражения) е: -дължи ли
ответникът на ищеца претендираните от него суми, за които е била издадена
заповедта за изпълнение на паричното задължение; -бил ли е надлежно уведомен
ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането по отношение на нея
от страна на „Сити кеш”ООД към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД(извършената
цесия дали е породила своето действие и в частност по отношение на
ответника-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД); -дали процесният договор
за паричен заем е сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11, т.12
от ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание - липсвал годен
погасителен план(всяка погасителна месечна вноска да съдържа размер на
главницата, лихвите и допълнителните разходи) - основание за пълна недействителност/нищожност/ на договора
- чл.22 от ЗПК; -дали клаузата за неустойка
по чл.8 ввр.чл.6 ал.2 от договора - нищожна на основание чл.24 от ЗПК ввр.
чл.146 ал.1 от ЗЗП(не е уговорена индивидуално за ответника-потребител,
доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на договор за
потребителски кредит, в което липсва посочен и механизъм за определянето и по
размер и същата е неравноправна); -дали е налице нищожност на договора, поради
противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1 предл.III oт ЗЗД, поради
прекомерност(в противоречие с чл.143 т.5 от ЗПК) на уговорените лихви за забава
и договорна лихва, излизаши извън рамките на обичайните и присъщите им
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такива водещи до
неоснователно обогатяване на кредитора и несъразмерност на насрещните вземания.
От събраните по писмени
доказателства, се установява, че между страните по делото е налице валидно
сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Сити кеш”ООД сключило с Р.Х.Н. Договор за потребителски
паричен кредит. Според характера това е договор за заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения
договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателката. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер, както и че
ответникът-длъжник е уведомен за извършената цесия съгласно разпоредбата на
чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит.
Процесният договор за паричен заем
не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на ответника/, поради
което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо ответника Н. - отразените в него неизгодни за страната факти са верни.
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между ответника и „Сити кеш”ООД, както и неговото съдържание. От
съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата,
уговорена в заем, е реално предадена на заемателя Р.Х.Н., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемателят се е задължил да върне
на заемодателя заетата сума, като към 03.07.2018г.(датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) същият въобще не е погасявал задължението
си, съобразно месечните погасителни вноски.
Конкретно, по отношение на
направените възражения:
-бил ли е надлежно уведомен
ответникът-длъжник за извършеното прехвърляне на вземането по отношение на нея
от страна на „Сити кеш”ООД към „Агенция за събиране на вземания”ЕАД(извършената
цесия дали е породила своето действие и в частност по отношение на
ответника-длъжник, съгласно чл.99 ал.3, ал.4 от ЗЗД).
С договора за цесия от 31.05.2017г.
носителят на едно вземане, в случая „Сити кеш”ООД го отстъпва на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, kaто за валидността му не
се изисква съгласието на длъжника. За да породи извършеното прехвърляне
действие по отношение на длъжника, следва да е уведомено за цесията. Съгласно
чл.99 ал.3 от ЗЗД, за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на
длъжника. Според цитираната разпоредба предишния кредитор е задължен да съобщи
на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които
установяват вземането. Изрично в разпоредбата е посочено, че прехвърлянето има
действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде
получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. Следва да се има
предвид, че в представения договор е посочено, че се касае за потребителски
заем, както и че се прехвърлят вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.26 ал.4 от ЗПК предвижда, че кредиторът
информира потребителя за прехвърляне на вземането по чл.26 ал.1 от ЗПК.
Специалният закон съдържа императивно правило в чл.26 ал.4 от ЗПК, че се
изисква нарочно уведомяване на длъжника от кредитора по договора. Уведомяването
на длъжника е предвидено с цел същия да узнае за договора за цесия с оглед
изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител
на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия
потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е
прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по настоящото производство. В тази връзка възражението на ответника(чрез
процесуалния си представител), че договорът за цесия, сключен между предишния
кредитор и ищеца-цесионер, не е породил действие, се явява основателно. В
случая заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е подадено от цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
по Договор за цесия от 31.05.2017г. Налице е изрично упълномощаване(пълномощно от
31.05.2017г.) от страна на цедента „Сити
кеш”ООД на цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД за уведомяване на
всички длъжници по вземанията , които са прехвърлени с цесия, съгласно чл.99
ал.3 от ЗЗД. Съгласно с т.4г от Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по
тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС са налице основания за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по заявление от и в полза на частния правоприемник на
посочения в документа по чл.417 от ГПК кредитор. В случая, заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на
парично задължение е по чл.410 от ГПК,
като съдът намира, че и в настоящия казус, при наличие на частно
правоприемство, основано на договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва
да е съобщено на длъжника, преди подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение. В конкретния случай това изискване не е
спазено. Частното правоприемство се основава на договора за цесия от 31.05.2017г.
За да има действие цесията по отношение на длъжника, съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, към момента на подаване на заявлението – 03.07.2018г., същият следва да
бъде уведомен за извършената цесия. В заповедното производство не са
представени доказателства, от които да е видно, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Съдът споделя
изразеното становище на ВКС(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. IIт.о.
ВКС, Решение№137/02.06.2015г. по
гр.дело№5759/2014г. IIIг.о. ВКС, макар същите да не са задължителна съдебна
практика - чл.290, чл.291 от ГПК(Доп.изм. - ДВ бр.86/2017г.)), където е прието, че уведомяването на длъжника
по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД може да се извърши и в хода на съдебното
производство и следва да бъде съобразено при решаване на делото с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая, самото уведомяване е извършено в
хода на исковото производство. Разглежданите от ВКС казуси касаят предявени
осъдителни искове. Конкретната хипотеза обаче е различна, тъй като предмет на
разглеждане е не осъдителен иск, а установителен иск с правно основание чл.422
ввр. чл.415 от ГПК, при развилото се
заповедно производство, като с установителния иск следва да се установи
съществуване на вземането на кредитора, за което преди това е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение и при което вземането на кредитора следва
да е ликвидно и изискуемо към момента на подаване на заявлението. В този смисъл
съдът счита, че ответникът-длъжник следва да е уведомен за извършената цесия,
преди подаване на заявлението за издаване на самата Заповед за изпълнение на
парично задължение. Заявлението в случая е подадено от цесионера като частен
правоприеник на цедента, въз основа на сключения Договор за цесия от 31.05.2017г.,
а не от първоначалния кредитор. За да има действие по отношение на длъжника
това прехвърляне, както и същото да е станало изискуемо по смисъла на чл.99
ал.4 от ЗЗД спрямо новия кредитор, следва да е изпълнена процедурата по чл.99
ал.3 от ЗЗД. В случая към момента на подаване на заявлението - 03.07.2018г.(образуваното
заповедно производство) ответникът-длъжник безспорно не е бил уведомен за
извършената цесия от първоначалния кредитор и към този момент съгласно чл.99
ал.4 от ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо него. Цитираното уведомление за
извършена цесия между „Сити кеш”ООД и
„Агенция за събиране на вземания”ЕАД не променя факта, че към момента на
подаване на заявлението, вземането на новия кредитор-цесионер не е било
изискуемо. По този начин се гарантира ответникът-длъжник срещу опасността да
изпълни на лице, което вече не е кредитор.
Дори и съдът да приеме изричното упълномощаване от страна на цедента „Сити кеш”ООД на цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и възможност за
извършване на уведомяване на длъжника за пръв път с исковата молба(съществуваща и
такава съдебна практика), то обаче не представлява надлежно уведомяване на
длъжника. В исковото производство ответникът, въпреки положените усилия, също
не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, а от справката от НАП
е видно, че няма регистриран трудов договор. Назначен му е и се представлява в
процеса от особен представител, комуто е връчен препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в т.ч. и всички
книжа относно сключения договор за цесия, имащ действие и спрямо задължението
на ответника. В това производство, обаче длъжникът не се представлява от
упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието на ответника
всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената
цесия. На общо основание трябва да се представят доказателства за уведомяване
на длъжника, тъй като в противен случай прехвълянето на вземането няма действие
по отношение на него(нормата на чл.99 ал.4 от ЗЗД е императивна) и особеният представител по реда на чл.47 от ГПК не може
да изпълни изискването на Закона при неустановен длъжник. Цитираната норма на чл.47 от ГПК е по
съществото си процесуална фикция за връчване, която няма действие върху
материалното правоотношение на страните, дори действително кредиторът да е бил
добросъвестен, както се твърди по делото(добросъвестността касае само
изпълнената част от облигационната връзка - действително съществувалото, според чл.63 от ЗЗД). Няма законово и/или договорно основание да се вмени във вина на ответника
обстоятелството, че е сменил своя адрес и с тази вина да се замести
незавършеният фактически състав на цесията, до което се домогва по делото
ищцовата страна. Така или иначе, на ответника е назначен особен представител по
реда на чл.47 ал.6 от ГПК, на който са връчени съдебните книжа. Съответно, в
отговора си по чл.131 от ГПК особеният представител е направил оспорване на
иска основано на липсата на надлежно уведомяване за цесията. Връчването на
особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника, поради
невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения
представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на
упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия,
доколкото връзката с клиента му се предполага. Процесуалното представителство
може да произтича от закона(в случаите на изрично уредено законно
представителство) или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от
специална правна норма(чл.47 ал.6 от ГПК), не е законово, тъй като произтича от
акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки/т.6 от
Тълкувателно решение№/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява/т.7 от от Тълкувателно
решение№/06.11.2013г. по тълк.дело№6/2012г. на ОСГТК ВКС/, от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице-ответник материално-правни
изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от
стария кредитор по чл.99 ал.3 от ЗЗД за сключения Договор за покупко-продажба на вземания(цесия) от
31.05.2017г.,
а и след като особеният представител не е осъществил контакти с ответника, то
последният в качеството си на длъжник не може да се счита за уведомен за цесията
чрез особения представител. След като не е налице надлежно връчване на
уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си
спрямо ответника. С оглед изложеното, съдът намира,че и на това
основание предявеният установителен иск
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота на изложението следва да се разгледат и останалите възражения
на ответната страна.
-процесният договор за паричен заем е сключен в нарушение на
изискванията на чл.11 ал.1 т.11, т.12 от ЗПК, тъй като няма изискуемото по
закон съдържание - липсвал годен погасителен план(всяка погасителна месечна
вноска да съдържа размер на главницата, лихвите и допълнителните разходи) -
основание за пълна
недействителност/нищожност/ на договора -
чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата
установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая погасителният план(лист 8 от делото) към процесния договор, в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК,
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, неустойката по чл.8 от договора за всяка погасителна
вноска. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на
отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по
срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов
погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. Съдът намира, че тези императивни
законови изисквания са били удовлетворени от клаузите на договора. В тази
връзка е и разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, кредиторът
предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящи плащания. От страна на заемателя не е доказано, че е направил
постъпки да извърши предсрочно погасяване на отпуснатия заем, ето защо в
настоящия случай тази хипотеза също не е налице. В този смисъл възражението се
явява неоснователно.
-клаузата
за неустойка по чл.8 ввр.чл.6 ал.2 от договора - нищожна на основание чл.24 от ЗПК ввр. чл.146 ал.1 от ЗЗП(не е уговорена индивидуално за
ответника-потребител, доколкото и не се съдържа в предложението за сключване на
договор за потребителски кредит, в което липсва посочен и механизъм за
определянето и по размер и същата е неравноправна).
Според критериите по Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по
тълк.дело№1/2009г. на ОСТК на ВКС, процесната клауза за неустойка би била нищожна, ако е уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението/Решение№107/25.06.2010г. по т.дело№818/2009г. - IIт.о. ВКС/. Освен
обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. Съгласно клаузите на сключения договор за
заем, страните са се споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне
две от посочените в договора обезпечения(издаването на запис на заповед от
страна на заемателя; поръчителство на едно или две физически лица; залог върху
движима вещ; първа по ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова
гаранция). С подписването на договора за заем, заемателят декларирал, че се
счита за уведомен, че в случай, че в 3-дневен срок от подписването на договора
не предостави на заемателя договореното обезпечение или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора, същия дължи на
заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Поради
неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на заемателя на поне две
от уговорените от страните обезпечения, на Н. е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 1023.00лв., която е разсрочена на 11бр. равни вноски,
всяка в размер на 93.00лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем(погасителната вноска, която следва да
заплаща заемателя била в размер на 181.10лв.). Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща
разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, като вноските нарастват.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1
предл.III oт ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително, няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение, като само по себе си непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди. Също така, ЗПК ограничава
обезщетението за забава на длъжника по договор за потребителски кредит до
размера на законната лихва - чл.33 ал.2 от ЗПК. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора,
то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение,
според чл.21 от ЗПК ввр. чл.26 ал.1 ввр.
чл.26 ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение по
нея. Предвид гореизложените съображения, клаузата от процесния договор относно
неустойка за неизпълнение в размер на 1023.00лв. е нищожна и на още едно
основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно чл.146 ал.1
ввр. чл.143 т.5 от ЗЗП ввр. чл.26 ал.1
от ЗЗД ввр. чл.24 от ЗПК.
-нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави - чл.26 ал.1
предл.III oт ЗЗД, поради прекомерност(в противоречие с чл.143 т.5 от ЗПК) на
уговорените лихви за забава и договорна лихва, излизаши извън рамките на
обичайните и присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
като такива водещи до неоснователно обогатяване на кредитора и несъразмерност
на насрещните вземания.
Както се посочи, съгласно чл.7 ал.4
от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост, заемодателят има право
да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да уведомява заемателя за
това, която е в размер на 20% от дължимата до пълното погасяване на договора
сума, представляваща непогасени главница, договорна лихва и неустойка за
неизпълнение на договорна задължение. На 27.08.2016г. заемодателят начислил
неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 398.42лв., представляваща 20%
от сумата от 1992.08лв., формирана от сбора на остатъците на главница,
договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока на договора. Така, уговорената
в чл.7 ал.4 от договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
съдът намира за неравноправна и недействителна, както съгласно чл.143 т.5 от
ЗЗП и чл.26 ал.1 от ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по
размер. С разяснението по т.3 от Тълкувателно решение№1/15.06.2010г. по
тълк.дело№1/2009г. на ОСТК на ВКС, със задължителна сила за съдилищата е
прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както им
от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Освен
примерно изброените критерии относно преценката за нищожност(естеството на
паричните или непаричните задължения, обезпечени с неустойката, дали
изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнението вреди),
съдът може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи
е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, както и да извърши преценка за основателност на
възражението в съответствие със задължителна тълкувателна практика на ВКС. В
случая размерът на неустойката 398.42лв. е почти наполовина еквивалентен на заетата
сума от 800.00лв., то тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната и
функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение, и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Посоченият в размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР – 48.256%, нараства допълнително с размера на неустойката по чл.7 ал.4 от
договора. Нормално, както разходите на търговеца, така и печалбата му, да са
включени в посочения в договора ФГЛП от 40.08%. Именно договорната(възнаградителна)
лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая, съдът намира, че клаузата на
чл.7 ал.4 от договора въвежда още един сигурен източник на доход на
икономически по-силната страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в
договора проценти на ГПР – 48.256% и посоченият общ размер на плащанията от
969.08лв.(главница и договорна лихва). Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид и т.н.),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в
него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на
договора. От една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение
на кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства
на вредите от неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената сума
по кредита. По този начин се заобикаля ограничението в чл.19 ал.4 от ЗПК при
определяне ГПР - неустойката представлява почти половината от заетата сума. Съгласно
§.1 от ДР на ЗПК, т.н. „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена
като „неустойка“ в договора при неизпълнение, сумата по чл.7 ал.4 от договора представлява
предварително отчетена сума, която не е била известна на потребителя и не е
установено да е разяснена нему. Напротив, същата е в противоречие с обявеното в
чл.3 и чл.5 от договора. В тях изрично е предвидено, че общият размер на всички
плащания възлиза на сумата 969.08лв.,
като разпоредбата очевидно не включва оскъпяването по чл.7 ал.4 от договора.
В този смисъл, съдът намира, че
посочената в договора в чл.3 т.12 обща сума за плащане от 969.08лв. е подвеждаща
за потребителя и същия не е могъл да прецени действителният размер на
задължението си и последиците от забавата си. Клаузата на чл.7 ал.4 от договора
противоречи на добрите нрави и добрите търговски практики, като илюстрира
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка – чл.143 т.5 от ЗЗП. Съгласно
чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, а в чл.146 ал.2 от ЗЗП е посочено, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Съдът намира за основателно
възражението на ответника, че клаузата за неустойка не е уговорена индивидуално
и това се установява от съдържанието на конкретната клауза и обстоятелството,
че договора е сключен по предварително изготвени общи условия. Такава
разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна
на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.
Разноските в заповедното
производство са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. При този изход в производството, искането от страна на ищеца-заявител
за присъждане на сторените разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№1377/2018г.
на ГОРС в размер на 100.90лв. следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените
съображения и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Н.Т.С.и Изп.директор М. Д.Д., против Р.Х.Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за
приемане за установено, че Р.Х.Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София-1335 бул.„Д-р Петър Дертлиев”№25, офис-сграда
„Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от Изп.директор Н.Т.С.и Изп.директор М.
Д.Д., по Заповед№1621/04.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело№1377/2018г. ГОРС: сумата
800.00лв., представляваща задължение по Договор№78552/28.06.2016г. за паричен заем между „Сити кеш”ООД и Р.Х.Н.,
като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на ,,Сити кеш”
ООД в полза на ,,Агенция за събиране на вземания”ЕАД по силата на Приложение
№1/31.05.2017г. към Договор от 31.05.2017г. за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението – 03.07.2018г. до окончателното и изплащане; сумата
169.08лв., представляваща договорна лихва за периода:
28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна погасителна вноска); сумата
1023.00лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода: 28.07.2016г.-29.05.2017г.(падеж на последна погасителна вноска);
сумата 398.42лв., представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 27.08.2016г.(дата на предсрочна изискуемост); сумата 154.30лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода: 28.08.2016г.-03.07.2018г.(датата на подаване
на заявлението в съда).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Агенция
за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.София-1335 бул.„Д-р Петър
Дертлиев”№25, офис-сграда „Лабиринт” ет.II офис№4, представлявано от
Изп.директор Н.Т.С.и Изп.директор М. Д.Д., за присъждане на разноските по ч.гр.дело№1377/2018г. на ГОРС в размер на 100.50лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на
страните.
Районен съдия: